Решение по дело №4823/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260586
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20203110104823
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 260586/22.02.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ

 

при секретар Валентина Милчева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 4823 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по постъпила молба от М.О.М. с искания към съда по чл. 51, ал. 1 и чл. 59 ЗН да призове към наследяване И.А.Д. и С.А.Б., като наследници на починалия на 30.03.2020 г. * и за назначаване на управител на наследство.

Молителката обосновава правния си интерес от настоящата молба твърдейки, че * е неин роднина, който е починал ненадейно и не познава преките му наследници, като е следвало някой да се заеме с управлението на наследството му.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна и направи следните правни изводи:

Наследството се приема по указания в чл. 49 ЗН ред - изрично с писмено заявление до районния съд в района, на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството.

В чл. 51 ЗН е уредена хипотеза, при която по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството, или се отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН.

От приетите по делото доказателства се установява, че наследодателят е роднина по съребрена линия четвърта степен на молителката М.О.М.. Починалият * е оставил като наследници двете си дъщери И.А.Д. и С.А.Б..

При така установените факти, налага се извод, че молителката М.О.М. е заинтересовано лице по смисъла на  чл. 51, ал.1 ЗН и има право да иска от районния съд, след като призове лицата, които имат право да наследяват да им определи срок, за да заявят приемат ли наследството.

Безспорно е, че на 30.03.2020 г. * е починал, т.е наследството му е открито. Призованите към наследяване са неговите низходящи, за които няма данни да са се отказали от наследството.

С Определение № 260345 от 25.08.2020 г. същите са конституирани по делото и им е определен срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него, като са предупредени за последиците при липса на отговор в дадения срок.

Наследницата С.А.Б. е подала молба от 30.09.2020 г., с която е заявила изрично че приема оставеното наследство от баща и́, като счита, че същото вече е било прието, доколкото заедно със сестра и́ са продали един от имотите на наследодателя.

Наследницата И.Д. се явява лично в съдебно заседание и заявява изрично, че приема наследството от баща си, като потвърждава, че със сестра и вече са се разпоредили с част от имотите.

Съдът е извършил служебни справки в Агенция по вписвания и действително се установява, че наследниците са се разпоредили с имот на наследодателя, което действие предполага приемане на наследството.

С оглед изричните волеизявления на наследниците, че приемат оставеното от наследодателя им наследство, то следва молбата по чл. 51 ЗН да се уважи и в особената книга при РС-Варна да се впише приемане на наследството.

Искането по чл. 59 ЗН следва да се остави без уважение, доколкото се установява по делото, че наследниците са поели управлението на наследственото имущество и не следва да се назначава управител на същото.

Молителката претендира разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 20 лв. за съдебни удостоверения и 600 лв. адвокатски хонорар, като представя доказателства в тази връзка.

Производствата по чл. 51 и чл. 59 ЗН са охранителни, а съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. В тази връзка разноски не следва да се присъждат, като поведението на наследниците е без значение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга, водена при Районен съд - Варна, ПРИЕМАНЕ от наследниците И.А.Д., ЕГН **********,*** и С.А.Б., ЕГН **********,***, на наследството, останало след смъртта на наследодателя им *, ЕГН **********,***, починал на 30.03.2020 г., съгласно акт за смърт № 0659/31.03.2020 г., съставен в гр. Варна, на основание чл. 49, ал. 1 и чл. 51, ал. 3 ЗН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.О.М., ЕГН **********, за назначаване на управител на наследството, оставено от *, ЕГН **********,***, починал на 30.03.2020 г., съгласно акт за смърт № 0659/31.03.2020 г., съставен в гр. Варна, на основание чл. 59 ЗН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните само в частта, с която е оставена без уважение молбата за назначаване на управител на наследството, на основание чл. 538 ГПК.

 

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: