№ 43469
гр. София, 21.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20241110113936 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод заявлението на ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: адрес за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б. Р. С. с
ЕГН: **********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва и
законната лихва върху главницата въз основа на Договор за кредит № 735941 от 22.09.2021 г.,
сключен между ЮЛ, ЕИК *** и Б. Р. С., вземанията по който договор са цедирани на заявителя.
Касателно претендираната сума в размер на 2713.71 лева неустойка съгласно раздел № VIII
„Неустойки“, чл. 17 от Договор за потребителски кредит 735941 , съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §
13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради коетопо отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/
и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно чл. 17 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение,
потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване а договора, да:
- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора,
включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или
-предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката
да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, включително за
погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други в срок от един
работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на
кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да
бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 20 от ОУ на договора Поръчител може да е дееспособно физическо лице
навършило 21 (двадесет и една) години, притежаващо българско гражданство, с постоянно
местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/
през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на Заявката за кредит, което полага
труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие
за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на Заявката за
кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата
на подаване на Заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на
един потребител. кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен
1
продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя.
Поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави
следните документи:минимален осигурителен брутен доход – 1500 лв.; валидно трудово или
служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца;липса на записи в ЦКР
относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.;да не е поръчител по съществуващ кредит, в
която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ ПОТРЕБИТЕЛ на
КРЕДИТОРА; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад
считано от датата на предоставянето й пред кредитора.
Третото лице – поръчител подлежи на предварителна проверка и одобрения от страна на
кредитора с оглед спазване на изискванията на настоящия член и неговата възможност да изплати
обезпеченото вземане. Одобрението се извършва по преценка на кредитора.
Съгласно чл.21 от ОУ третото лице - поръчител, одобрено по реда на чл.21, в 3-дневен
/тридневен/ срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от офисите на
кредитора и да сключи договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на
кредитора, с който се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на
потребителя по Договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други. Със сключването на договора за поръчителство, задължението
на потребителя за осигуряване на обезпечение се счита за изпълнено.
Съгласно чл.22 от ОУ банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от
лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава,
лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка,
лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България
директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила
писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на
банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. потребителят
следва да предостави на кредитора в 3-дневен /тридневен/ срок от получаване на сумата по
кредита, банкова гаранция отговаряща на изискванията на чл.22 с представяне на банковата
гаранция, задължението на потребителя за осигуряване на обезпечение се счита за изпълнено.
Съгласно чл.27 от Договора, при неосигурено обезпечение с трето лице - поръчител или
банкова гаранция, се дължи неустойка, в размер на 0,9% на ден.
В случая в чл.27 от договора във вр. чл. 17 от същия и чл. 17-22 от ОУ само формално е
уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се
дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това
е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия,
които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е
обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната
страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговарят на
множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за висок осигурителен доход, да
не е заематели или поръчители по друг договор, да няма неплатени задължения към фиска, да
нямат лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчител,
въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери
такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени
условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що
се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер цялото
задължение, валидна 1 месеца след падежа за плащане на цялата сума по договора. Доколкото
срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване
на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да
придобие такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в
никой случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя. Още повече, щом
банка би предоставила банкова гаранция на кредитополучател, тя би му предоставила и
потребителски банков кредит и той не би се наложило да се обръща към небанкова финансова
институция, които принципно предлагат значително по-неизгодни условия/ поне касателно
2
възнаградителна лихва/.
Налага се извод, че и двете опции по чл.17 от договора всъщност не дават възможност на
длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними, а дори и да бъдат
изпълнени кредитодателят на основание чл. 20, ал. 3 от ОУ без да се мотивира може отново
едностранно да не одобри поръчителя и да начисли неустойка
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на
кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска/ чл. 27, ал. 2 от договора/
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и
предвид размера от 2713.71 левалева на база целия размер на заемната сума – 1600 лева, СРС
счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна.
Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за
главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата.
В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща
длъжникът и която е печалба за кредитора. След като неустойката е нищожна, тя не се дължи от
длъжника.
Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузите, поради което в тази част, за
сумата в размер на 2713.71 лева неустойка съгласно раздел № VIII „Неустойки“, чл. 17 от Договор
за потребителски кредит 735941, заявлението следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: адрес за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б. Р. С. с ЕГН: ********** за сумата
в размер на 2713.71 лева неустойка съгласно раздел № VIII „Неустойки“, чл. 17 от Договор за
потребителски кредит 735941.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен
иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3