№ 28
гр. гр. Димитровград, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А.ей Г. А.еев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от А.ей Г. А.еев Гражданско дело №
20215610100814 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – Д. А.. Н. като законен представител на малолетния Н. П. Т.,
двамата от гр.Димитровград, излага твърдения за това, че на 15.05.2021 г. около 14,00
часа сина й бил с приятели до магазин „Берьозка” в гр.Димитровград. Детето
изхвърлило боклука си и се изплезило на близката камера до магазин за компютри. На
18.05.2021 г. ответникът качил в интернет – фейсбук видеоклип, с посочено
обозначение, на който клип ясно се виждало лицето на детето. Ищцата поискала от
ответника да премахне записа/публикацията. На следващия ден детето с баща си било
в парка, където било сочено от други хора, по повод клипа в интернет. Същото се
случило и на 25.05.2021 г. в училище, където същото му казало и друго дете. Детето се
разстроило, от тогава се затворило, било неспокойно, започнало да заеква. След около
десет дни видиоклипа бил свален. Детето било насочено за консултация с психолог.
Счита, че с действията си ответникът неправомерно накърнил честта и достойнството
на детето, като разпространил публично невярна информация, което го притеснило и
травмирало. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 3000 лева – обезщетение за
претърпени от детето неимуществени вреди, изразили се в създадено чувство за срам,
накърняване на личното му достойнство и чест, и унижение, които били в пряка връзка
с действията на ответника – разпространени от него публично чрез фейсбук неверни
обвинения, че е подпалвал кофи за боклук, ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. и
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗЛ. АНГ. П. от гр.Димитровград подава отговор.
Оспорва изцяло исковата молба. Излага насрещни твърдения за това, че след преглед
на записите от камерата се видяло, че група деца обикаляли около камерата, плезили
се, правили мимики и жестове, с ясното съзнание, че камерата ги снима и излъчва в
интернет. След няколко минути децата отишли до контейнера за смет и започнали да
1
хвърлят нещо в него. Стояли около минута, след което си тръгнали. Няколко минути
по-късно контейнера започнал да пуши, като предизвикания от действията им пожар
бил гасен дълго време от пожарната, изгорели контейнерите за разделно събиране.
Ответникът останал възмутен от видяното, поради което и публикувал в страницата на
„Димитровградски нередности“ част от записа, свързан с палежа. Получил обаждане от
страна на ищцата с отправени заплахи. От полицията иззели записите от камерите, с
оглед разследване на извършения палеж. Счита, че не е наличен фактически състав на
чл.45 ЗЗД. Направеният коментар под записа не представлявал деяние, а и не се
различавал от официалния информационен бюлетин на РУ-МВР Хасково, публикуван
на 07.07.2021 г. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира
деловодни разноски.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-Димитровград изготвя
социален доклад.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е изискана преписка ЗМ 379/2021 г. на РУ на МВР-
Димитровград. Същата е образувана на 25.06.2021 г. по повод постъпило писмо от
РСПБЗН-Димитровград и приложени документи за това, че на 15.05.2021 г. в 14,48 ч. е
постъпил сигнал за пожар с преки материални загуби на пластмасов контейнер за
отпадъци на бул. „Г.С.Раковски“ № 19, който е посетен от екип на РСПБЗН. В
справката е констатирано, че причина за произшествието е човешки фактор. В хода на
проверката за иззети записи от охранителна камера на търговски обект намиращ се
срещу местопроизшествието, като са установени група деца –малолетни и
непълнолетни: С.В., В.К., Н.Т. и Н.Г.. При проведената беседа с тях в присъствието на
родителите същите са дали обяснения че през месец май заедно се разхождали из
града, като Н.Т. купил от магазин по един лев пачка кибрит – 10 бр. и раздал от тях на
всички деца в групата. Отишли до „руския магазин“, където той си купил закуска, а
другите го чакали отвън. Децата видели, че от вътрешната страна на витрината на
съседния магазин за компютри имало камера, като Н. се изплезил на камерата, а Н. я
закривал с ръка. В.К. тръгнала към контейнерите за разделно хвърляне на отпадъци,
като след нея тръгнали и останалите деца. Тя запалила 3 бр. клечки от кибрита, даден й
от Н., едната угаснала, а другите две се запалили, тя ги пуснала в синия контейнер, до
него имало и жълт на цвят контейнер. С.В. заявила в обяснението си, че след около
минута погледнала в контейнера и видела, че имало пламък. Тогава Н.Т. извикал
„бягайте“ и всички побегнали. В. е заявила още, че докато се разхождали из града,
преди да стигнат до контейнерите, К. и Н.Т. пускали запалени кибритени клечки в
кошчетата за отпадъци в парковите места. С.В. е заявила, че тя и Н.Г. не са палили и
пускали запалени кибритени клечки докато са се разхождали този ден. След два-три
дни всички те разбрали, че контейнера е изгорял.
Към преписката е приложен 1 бр. СД със записи от охранителната камера
на магазин „ПС Експерт“ Димитровград, бул.“Г.С.Раковски“ № 19, предаден с
протокол за доброволно предаване.
На родителите са съставени протоколи за полицейско предупреждение
по чл.65, ал.2 ЗМВР – да осъществяват засилен родителски контрол спрямо
непълнолетните и малолетните си деца, да не се поставя в риск носещ опасност за
здравето живота им.
С постановление от 30.07.2021 г. на прокурор при РП-Хасково, ТО-
2
Димитровград е постановен отказ за образуване на досъдебно производство за
престъпления по чл.330, ал.1 НК, като е прието, че преписката следва да се изпрати на
МКБППМН за преценка дали извършеното от децата се характеризира с обществена
опасност, достатъчна да обоснове прилагане на възпитателни мерки, доколкото
повреждането на чужди вещи се явява на общо основание „противообществена
проява“.
От показанията на свид. И.С. – работеща в магазин „Берьозка“ се
установи, че същия ден срещу магазина имало поставени три контейнера за различни
отпадъци. Контейнера, който изгорял бил за хартия и бил пълен. В магазина влезли две
клиентки, които казали, че контейнера гори и поскали да се обеди на пожарната. При
излизането навън контейнера вече се топял и заедно с възрастен мъж започнали да
носят кофи с вода, докато дойде пожарната. Преди това тези деца били в магазина и се
въртели покрай него. Свидетелката се обадила на ответника и го попитала дали има
камера, за да видят какво се е случило. Той изпратил записа, където ясно се виждали
децата. После разбрала, че З. е качил клип в интернет.
От показанията на свид. Д. се установи, че магазинът им със З. имал
видеокамери за наблюдение, които обхващали района и записвали всичко. Преди
случката външните камери излъчвали онлайн. Децата знаели, че има камери и
минавали пред камерата, махали с ръце, показвали се. Още същата вечер ответникът
получил заплахи от майката на едно от децата, след което се е обадил в полицията.
След две три-седмици същите деца отново минали пред камерите.
Не е спорно по делото, че ответникът на 18.05.2021 г. е публикувал във
фейсбук група „Димитровградски нередности“ видеоклип – част от записите на
камерата от магазина на ответника, с коментар „Трябва възпитание. Тези деца на
15.05.2021 г. в 14.00 ч. запалиха контейнерите за смет, зад Кино Миньор. Без
коментар.“
Ищецът представя копие от съобщение по мобилен телефон в 22.49 ч.
изпратено от ищцата до ответника, с искане за изтриване на поста, защото сена й е там
и не е подпалил нищо.
Клипът е свален от ответника на 27.05.2021 г.
По искане на ищеца бяха разпитани свидетелите К.С. – класен
ръководител и П. Т. – баща на детето Н. и Д.М. Първата установи, че в училище
инциденти с детето не е имало. След случая според свидетелката Н., който бил по
принцип притеснителен и се видял по-нервен и свит от обикновено. Имали разговор с
майката, която я уведомила за инцидента. Свидетелката станала член на „фейсбук“
групата и изгледала клипа. Децата на клипа били три и единствено разпознала Н.,
защото той ясно се показвал на камерата и се изплезвал. По-късно отишъл до другите
деца до кофите. На края на годината детето си понижило успеха, който до тогава бил
много добър. Започнал да ходи със шапка и станал малко по-нервен. С детето не е
разговаряла след инцидента, тй като била много за кратко на училище. Не може да
посочи на какво се дължи поведението на детето. Не може и да посочи, че точно за тези
две седмици си е променил успеха, което било процес. От клипа ясно се виждало, че
децата знаели за камерите и не се притеснявали.
Бащата П. Т. установи, че сина му бил чувствителен. Видял клипа с
детето, който бил качен без тяхното съгласие като родители. За детето имало
последствия, чувствал се така, сякаш бил убил човек. Поискал да му купят шапка. След
инцидента били в парка и група жени започнали да коментират, че това е детето от
3
„Фейсбук“, което е запалило контейнера. На свидетеля му станало обидно, а детето се
разплакало в колата, като заявило“тате аз не съм такъв, за да ме говорят и да ме
плюят“. На 24.05.2021 г. деца от друг кал го били разпознали и му се подигравали.
Детето се чувствало зле защото го разпознавали навсякъде и му се подигравали. Той
веднага е разбрал, че това е грешка.
Свид.Д.М.установява, че майката на детото й показала клипа. При опит
от страна на свидетелката да разговаря с Н., той се затворил в стаята и не искал да
разговаря. Бил видимо притеснен. Това не ме се отразило много добре. На 24.05.21 г.
чакала детето си пред двора на училището. Докато чакала едно дете посочило Н. и
казало, че това е подпалвача. Той се разстроил и изчезнал. След инцидента детето се
разстроило и си понижил успеха, което го знаела от родителите. След инцидента
децата били за кратко време присъствено в училище. Н. започнал да си слага шапка.
Това, че го разпознавали като извършител тормозило най-много Н..
По искане на ответната страна беше разпитан и свид. М.М. – учител на
Н.. Знае за станалия инцидент с детето, но не е забелязала да има промяна в
поведението му. При него наистина имало намаление на успеха по история, но той
започнал отдалече преди въпросната случка. По принцип децата показвали
деструктивно поведение, когато искали да изкрещят нещо на околните. Според свид.
М. в този случай намаляването на успеха и подпалването на кошове е в резултат на
нещо друго от психиката на детето и съответно това няма отношение, кой е качил
клипа или нещо друго. То просто е имало някакъв проблем. Иначе детето е възпитано и
добре се държи и до ден днешен. Явно тази случка е преодоляна по някакъв начин. В
началото на тази година детето отново било с добър успех.
По делото ДСП-Димитровград изготвя социален доклад. Установено е,
че родителите на детето са разделени от 2014 г., като на майката били предоставени
родителските права. Двамата с бащата се разбирали добре и вземали решения,
свързани със сина им. по информация на майката сина й нямал обучителни
затруднения или поведенчески проблеми, а успехът му е много добър. Майката
споделила, че публикувания видеоклип с участието на детето в интернет
пространството и последващите негативни коментари под материала разстроили и
объркали ежедневието на сина й. По време на среща със служители на ОЗД не се
наблюдавало липса на самочувствие, затвореност и негативни нагласи в детето. .
напротив Н. бил спокоен, кумуникативен и приветлив. По информация предоставена от
ЦОП-Димитровград, относно проведена социална работа с детето Н. било видно, че е
невъзможно да се отрази психо-емоционалното му състояние след публикацията на
видеоматериала, тъй като не бил сключен договор за работа с детето в ЦОП, поради
осъществена само една среща между него и специалистите от ЦОП.
Ищецът представя „Индивидуална оценка на потребностите“ от ЦОП-
Димитровград от 07.07.2021 г., в която в т. 3 „Емоционални и поведенчески
потребности“ в графа „Описание“ е вписано, че детето чувства вина към себе си, вина
спрямо приятелките си, с които е бил в клипа и за техните негативни преживявания и
емоции в момента.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
В случая по делото не са спорни обстоятелствата относно публикацията
в фейсбук група от ответника и поставения коментар, както и че ищцата е видяла
публикацията е поискала от ответника да я премахне, тъй като сина й е на същата и не
4
е подпалил нищо.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Непозволеното увреждане и сложен юридически факт, елементи от
които са: деянието (действие или бездействие) вредата, противоправността на
деянието, причинната връзка и вината.
Искането на ищцата е за осъждане на ответника да й заплати
обезщетение за претърпените от малолетното й дете неимуществени вреди, изразяващи
се в създадено у него чувство за срам, накърняване на личното му достойнство и чест,
и унижение, които са в пряка причинна връзка с действията на ответника, а именно –
разпространени от него публично чрез фейсбук неверни обвинения, че е подпалвал
кофи за боклук.
В случая видно от публикацията, от ответника е било посочено, че
трябва възпитание и тези деца са запалили контейнер за смет. Т.е. липсва от страна на
ответника конкретно твърдение относно това кое от групата деца е запалило
контейнера, нито посочване в публикацията, че това е извършено от сина на ищцата.
Безспорно групата деца са били заснети от камера на магазина, същите са
били наясно с нейното наличие и местоположение, тъй като са преминавали пред нея,
едното от децата се е изплезило, а след това когато едно от децата отива до контейнера,
едното от децата закрива с ръка камерата. Т.е. била са наясно, че могат да бъдат
заснемани.
Ищцата е посочила в исковата молба също и това, че ответникът не
разполага с правото да публикува във фейсбук кадри на деца без съгласие на
родителите им.
В тази връзка следва да се има предвид, че образът на даден човек
разкрива неговите уникални характеристики и съставлява една от основните черти на
личността му. Ефективната защита на последната изисква съгласието на засегнатото
лице да бъде взето преди направата на снимката/кадъра, а не когато публикуването й
стане възможно.
Необходимо е да се констатира, че с разпространяване на процесните
кадри, е нарушено прогласеното в разпоредбата на чл.32, ал.1 от Конституцията на
Република България право на личен живот на детето на ищцата. Следва да е налице и
нарушение на чл.32, ал.2 КРБ, а именно, че никои не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без
негова знание и въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона
случаи.
Съгласно практиката на ВК, не е необходимо детето да съзнава
противоправното поведение и неговите негативни последици за да търпи
неимуществени вреди, защото деликтът закономерно причинява такива. Необходимо е
да се посочи, че Европейският съд по правата на човека с решение по делото Reklos
and Davourlis срещу Гърция е приел, че фотографирането на малко дете без изрично
разрешение на неговите родители представлява нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧОС и сочи
на недопустимо вмешателство в личния живот на засегнатите. Невръстната възраст на
детето не води до извод, че по отношение на него е възможно всякакво навлизане в
личната сфера, доколкото малолетния не би могъл да формира негативни изживявания,
а напротив по отношение на неприкосновеността на децата е необходима повишена
закрила.
Соченото разбиране е нормативно закрепено в разпоредбата на чл.11,
5
ал.1 ЗЗД, съгласно която сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на
неговите родители или законни представители освен в случаите по чл.7, ал.1 от закона.
Разпространяването в публичното пространство на снимка/запис на дете, представлява
разгласяване на сведения за лицето без съгласие на родителите му.
В разглеждания случай публикуването на кадри – част от записите от
камерите монтирани на обекта на ответника, на групата от малолетни и непълнолетни
лица е разпространена без съгласието техните родители, но това е станало поради
наличието на важен обществен интерес, който предполага вмешателство в личния им
живот. Именно извършеното от групата деца противоправно деяние и подпалването на
контейнера за отпадъци, мотивира наличието на важен обществен интерес. Без
значение какво е било отделното участие на децата в извършеното.
Именно поради това, извършеното от ответника не се явява
противоправно деяние и не е в разрез с разпоредбата на чл.11а, ал.1 ЗЗДт, тъй като е
извършено в обществен интерес.
Поради липсата на деликт, предявеният иск следва да се отхвърли изцяло
като неоснователен.
В полза на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер
на 450,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. А.. Н., ЕГН **********, като майка и законен представител на
Н. П. Т., ЕГН **********, двамата от ********************************, против
ЗЛ. АНГ. П. от гр.Димитровград, ********************************, ЕГН
********** за сумата в размер на 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение
за претърпени от малолетното дете неимуществени вреди, изразяващи се в създадено у
него чувство за срам, накърняване на личното му достойнство и чест, и унижение,
които са в пряка причинна връзка с деяствия на ответника, а именно – разпространени
от него публично във фейсбук неверни обвинения, че е подпалвал кофи за боклук,
ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. А.. Н., ЕГН **********, от
******************************** да заплати на ЗЛ. АНГ. П. от гр.Димитровград,
********************************, ЕГН ********** сумата в размер на 450,00
(четиристотин и петдесет лв.) – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6