№ 73
гр. Свищов, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20224150200060 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу наказателно постановление №22-0352-
000166/22.03.2022г. на Началник на РУП към ОДМВР В.Търново, РУ
Свищов.
Жалбоподателят Л. Й. Ц., ЕГН ********** от гр.Свищов обжалва
наказателното постановление, с което му е наложено административно
наказание глоба на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП в размер на 50лв.
за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и административно наказание глоба на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП в размер на 50лв. за нарушение на чл.104а
от ЗДвП, както и отнемане на общо 12 контролни точки, на основание
Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. Заявява, че в административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, доколкото лицето което е посочено в АУАН за актосъставител не
е участвало в съставянето му. На следващо място счита, че е допуснато още
едно съществено процесуално нарушение, а именно на разпоредбата на чл.58г
от ЗАНН, т.к. наказващия орган не е направил предложение за приключване
на производството със споразумения в 14-дневен срок от получаване на
преписката от актосъставителя, каквото задължение му било вменено в
1
цитираната разпоредба. Счита, че наказващия орган не е обсъдил
възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН, като по този начин също е
допуснал съществено процесуално нарушение. На следващо място заявява, че
не е извършил вменените му нарушения, като наказващия орган не е събрал
доказателства в тази насока. Допълнително по второто вменено нарушение
излага, че сочената за нарушена норма е бланкетна, поради което в описание
на нарушението следвало да бъде посочено с какви конкретни действия и с
каква цел бил използван мобилния телефон от нарушителя. В съдебно
заседание жалбоподателят се явява и поддържа жалбата. Представлява се от
адв. Х. Т., който поддържа жалбата. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата – Началника на РУ на МВР Свищов, редовно
призован, не се явява и представлява.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
На 04.03.2022г. в 09,45ч. жалбоподателят управлявал т.а. „*****” с рег.
№ ***** в гр.Свищов. Той се движел по ул. „Петър А.“ в гр. Свищов в посока
МБАЛ гр. Свищов. В същото време по тази улица се намирал полицейски
патрул състоящ от свидетелите Б. Д. и В. А. – мл. автоконтрольори при РУ на
МВР Свищов. Двамата стояли извън служебния автомобил и наблюдавали
движещите се превозни средства. Те възприели идващия към тях автомобил,
управляван от жалбоподателя, както и обстоятелството, че същия управлява
без да има поставен обезопасителен колан, а също и използвал мобилен
телефон. Св. Д. подал знак със стоп палка водача да спре. След като
жалбоподателят спрял, свидетелят му се представил и му казал, че е
извършил нарушения, поискал му СУМПС и свидетелство за регистрация на
автомобила, след което съобщил на водача, че ще му бъде съставен акт за
нарушенията. Тъй като старши на патрула бил св. А., служебния таблет, на
който се намирали бланките на актовете за установяване на нарушения бил
настроен да се влиза от профила на този свидетел. Времето било хладно, а
свидетеля А. без ръкавици, поради което помолил колегата си той да напише
акта от негово име. Поради това св. Д. взел документите от жалбоподателя и с
тях влязъл в служебния автомобил. Същият обаче останал извън полицейския
автомобил, а св.Д. съставил АУАН №422328 от 04.03.2022г. В него отбелязал,
2
че жалбоподателят управлява процесното МПС като не е поставил
обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила.
Посочил, че водачът използва мобилен телефон по време на движение без
наличие на устройство, позволяващо използване на телефона без участието на
ръцете му. Посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП и разпоредбата на чл.104а от ЗДвП. През това време св. А.,
който се познавал с жалбоподателя, стоял отвън. Последното било забелязано
от свидетелите И. С. и Г. Т.. В графата на акта за актосъставител се подписал
св. А., а св. Д. се подписал в графата „свидетел“. След това предявил АУАН
на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока за възражение
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, на 10.03.2022г. жалбоподателят направил писмени
възражения пред наказващия орган. В тях релевирал доводи, че е нарушена
разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, а именно, че процесния АУАН е съставен от
лице, което в документа се сочи като актосъставител. В тази връзка в
сведения от 11.03.2022г. и от 18.03.2022г. до Началника на РУ на МВР
Свищов двамата служители заявили, че това действително е така. Като
причина посочили, че старши на патрула бил св.А., но времето било студено
и ръцете му били измръзнали, поради което не можел да борави със
служебния таблет. Това наложило да диктува на колегата си съдържанието на
съставения от негово име АУАН. Наказващия орган приел, че в случая АУАН
е издаден от овластен орган, тъй като и двамата полицейски служители
притежават правомощия да осъществяват контрол на пътното движение.
На основание АУАН било издадено процесното наказателно
постановление на Началник на РУП към ОДМВР В.Търново, РУ Свищов,
чието съдържание възпроизвежда съдържанието на АУАН С него на
жалбоподателя били наложени две административни наказания "глоба" – на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП в размер на 50лв. за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и административно наказание глоба на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП в размер на 50лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП,
както и отнемане на общо 12 контролни точки, на основание Наредба №
Із2539 от 17.12.2012 г.
По делото съдът изискана справка от НИМХ Филиал Плевен, от която
се установява, че температурата на въздуха в гр. Свищов на процесния ден в
интервала от 09,00ч. до 10,000ч. е била 4 градуса по Целзий.
3
Видно от отбелязаното на обжалваното НП жалбоподателя е получил
наказателното постановление на 04.04.2022г., а жалбата е входирана в
деловодството на административно-наказващия орган на 11.04.2022г.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по
делото писмени доказателствени средства и гласни доказателства, събрани
посредством разпита на свидетелите Б. Д., В. А., И. С. и Г. Т., както и от
писмените доказателства, съдържащи се в административно наказателната
преписка, както и справка, представена с писмо изх. № ОД-03-163-
1/12.07.2021 г. от НИМХ Филиал Плевен.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице , в установения от закона 14-дневен срок от връчване на
постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. По съществото жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП
са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената
законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и
юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. АУАН
и НП са издадени от компетентни лица, в кръга на предоставените им
правомощия.
Настоящият състав намира, че в обсъждания случай няма нарушение на
чл. 40 от ЗАНН. В ал. 1 на тази разпоредба е предвиден редът за съставяне на
АУАН - актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
присъствали при извършване или установяване на нарушението. На първо
място съдът намира, че изготвянето на АУАН от св. Д. не представлява
нарушение, което да е от категорията на съществените и което да е нарушило
правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл съдът приема, че
доколкото св. Д. е съставил процесния АУАН, а в него за актосъставител е
посочен св. В. А., а самия св. Б. Д. - свидетел, няма подмяна на авторството на
документа. Това обстоятелство не се отрича от двамата свидетели. Като в
обясненията си пред наказващия орган, така и в съдебно заседание двамата
4
свидетели изясниха фактите относно тези обстоятелства. От обясненията им
става ясно, че проектът на процесния АУАН, т.е. неговото съдържание е
изготвен от св. Д. от името на св. А. по негова диктовка. Според
жалбоподателя това действие представлява съществено нарушение на
производствените правила по съставяне на АУАН. Съдът не споделя това
становище. Безспорно лицата, които се сочат за автор и свидетел по
нарушението, следва да подпишат акта в това качество. В случая това
изискване не е нарушено. Спорен е въпроса дали, след като св. Д. е посочен
като свидетел по установяване на нарушението, може да изготви проект за
АУАН. Според съда няма пречка. Видно е, че това се е наложило от
обстоятелствата по делото. В този смисъл съдът кредитира обясненията на
свидетелите - полицейски служители, че в момента на спиране на
жалбоподателя двамата са стояли извън служебния автомобил и ръцете на св.
А. са били измръзнали. В този момент температурата на въздуха в гр. Свищов,
видно от допълнително събраните доказателства е била около 3-4 градуса по
Целзий. Логично е ръцете на свидетеля А. да изстинат и той да не може да
борави със служебния таблет в този момент. Както двамата изясниха,
служебния таблет е бил настроен за работа от профила на св. А. и не е могъл
да бъде заменен с този на св. Д.. Въпреки това изготвянето на проекта за
АУАН от св. Д. по никакъв не се смесва с функцията му на свидетел по акта.
Така е, защото в конкретния случай и двамата свидетели са такива по
установяване на нарушението. Следователно всеки един от тях има правото
да състави АУАН. Предвид това възраженията на жалбоподателя в тази
насока са неоснователни. Разпитаните по делото останали свидетели не
допринасят за изясняване на обективната истина по делото и по-конкретно
наведените от жалбоподателя твърдения, че св. А. не е диктувал на колегата
си съдържанието на АУАН, тъй както те самите заявиха, че са станали
очевидци от разстояние, без да са чули каквото и да било от разговора на А. с
жалбоподателя и колегата му. Дори обаче това да не е било действително
така, същото е ирелевантно, т.к. не е осъществено съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че наказващия орган
не е приложил нормите на чл.28 и чл.58г от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е извършено на 04.03.2022, на която дата е
5
съставен и актът за установяване на административно нарушение. В тази
връзка следва да се посочи, че законодателят с разпоредбата на чл. 189з ЗДвП
/нов-ДВ бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021/ изрично е предвидил, че за
нарушенията по Закона за движението по пътищата не могат да бъдат
прилагани чл. 28 ЗАНН и чл. 58г от Закона за административните нарушения.
Налице е изрично предвидена в специалния закон забрана на наказващия
орган да извърши преценка относно степента на обществена опасност на
конкретното нарушение. Ето защо при преценка на наказателното
постановление и задължението на съда да провери неговата
законосъобразност, настоящия състав намира, че не са налице условията да
извърши преценка на вмененото нарушение за маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно е бил приложен материалния закон от
наказващия орган и правилно е било прието, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение. Безспорно от показанията на свидетелите А. и
Д. се установява, че жалбоподателят при управление на соченото в АУАН и
НП МПС – товарен автомобил, не бил с поставен обезопасителен колан и си е
служил с мобилен телефон по време на движение без наличие на устройство
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. С това
същия е нарушил съответно разпоредбите на чл.137а, ал.1 и 104а от ЗДвП.
Предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на МПС съгласно
нормата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за първото нарушение, която
предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв., водач, не изпълнява задължението
за използване на предпазен колан, както и нормата на чл.183, ал.4, т.6 от
ЗДвП, който предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв. водач, който използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му. С оглед на санкционната правна норма и за двете нарушения, която
предвижда твърд размер на административната санкция, наложените с
обжалваното постановление наказания „глоба“ в размер на по 50 лева се
явяват законосъобразни. Предвид гореизложеното, наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0352-
000166/22.03.2022г. на Началник на РУП към ОДМВР В.Търново, РУ
Свищов, с което на Л. Й. Ц., ЕГН ********** от гр.Свищов е наложено
административно наказание „глоба“ на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП в размер на 50лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и
административно наказание „глоба“ на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП в
размер на 50лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП, като на основание Наредба
№ I з-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщението пред Великотърновски административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7