Р Е Ш
Е Н И Е № 40
Гр. Пловдив, 5.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Величка Белева
Христо Симитчиев
с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова в.т.д. № 794 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 562,
постановено на 10.10.2019 г. по т.д. 756/2018 г. на Окръжен
съд –Пловдив, с което е осъдено ЗД «Е.“ АД-гр. С.да заплати на Е.С.Т. сумата 1111лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица № ....., за претърпените по вина на водача на лек автомобил марка Д, модел „С.“с рег. № ....- Б.И.Р., неимуществени вреди -
болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло се на 28.02.. г. около 12,30 часа на път в землището на с.Н.Ж.ПТП, за което водачът
е признат за виновен и наказан с влязло в сила споразумение по НОХД № ../. г. по описа на РС–Пловдив, и представляваща
разликата над платената от застрахователя сума от 30 000 лв. до пълния
дължим размер от 90 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба 05.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 500 лв. – разноски по делото, както и е осъдено ЗД «Е.“ АД-гр. С.да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на съда, сумата от общо 2 560 лв. за държавна такса и депозити за вещи лица.
Жалбоподателят ЗД“Е.“АД-гр. С.моли решението да
бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 7.11.2019
г., като бъдат отхвърлени предявените срещу дружеството искове. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не
заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната
инстанция. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за
прекомерност на претендирано от ответницата по жалбата адвокатско
възнаграждение в случай, че то надвишава по размер предвидения в Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер.
Ответницата по жалбата Е.С.Т. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 10.12.2019
г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 5.10.2018
г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗД“Е.“АД-гр. С.да й заплати
сумата 1111лв., представляваща дължимо (освен вече изплатеното й такова от
застрахователя в размер на 30 000 лв.) обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това
неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата молба, настъпили при и
в резултат на ПТП на 28.02.. г. на път в землището на с.Н.Ж.по вина на водача Б.И.Р.при
управлението от нея на лек автомобил
марка „Д.С.“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищцата
като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата
молба. Не заявява искане за събиране на нови доказателства в производството
пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че на 28.02.. г. е настъпило ПТП
с участието на лек автомобил „Ф.“, управляван от съпруга на ищцата по делото Т.Т.,
и на лек автомобил „Д.С.“, управляван от Б.И.Р., при което е пострадала пътуващата
в управлявания от Т.Т. лек автомобил „Ф.“ ищца Е.Т.. Не се спори между
страните, че виновния за това ПТП водач е Б.Р., като в производството по приложеното
НОХД ../. г. на РС-Пловдив, видно и от представения с исковата молба в копие
протокол от съдебното заседание на 10.01.2018 г., е установено, че Б.Р. е
извършила виновно престъпление по чл. 343, ал.3, пр.3, б.“а“, пр.2,
вр.ал.1,б.“б“,пр.2,вр.чл.342,ал.1 от НК, като е нарушила посочени правила за
движение по пътищата и е причинила по непредпазливост телесна повреда и на Е.С.Т.,
а именно две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129,ал.2 във вр. с ал.1
от НК, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост в областта на т.н.
хирургична шийка (в горната част на раменната кост), довело до трайно
затрудняване движенията на десен горен крайник за период повече от 30 дни, и в
счупване в областта на ставната ямка (ацетабулума) на лявата тазобедрена става,
довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период
повече от 30 дни. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе
лек автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищцата е отправено до
ответното застрахователно дружество искане за предявяване на претенция,
представено в копие с исковата молба, получено при дружеството на 8.03.2018 г.,
като е претендирано за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 90 000 лв. Безспорно е, че преди датата на подаването на
исковата молба е било изплатено на 29.06.2018 г. обезщетение в размер на
30 000 лв. за причинените на ищцата неимуществени вреди. Твърдението на ищцата
е, че така изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 30 000
лв. е недостатъчно. Ищцата твърди, че в резултат на настъпилото по вида на
водача Р.ПТП са й причинени уврежданията, посочени в исковата молба – контузия
на гръдния кош и корема, счупване на дясната раменна кост в областта на т.нар
„хирургична шийка“, счупване в областта на ставната ямка на лявата тазобедрена
става, - и тя е претърпяла силни болки и страдания, които продължават и към
датата на подаването на исковата молба. Твърди, че първо е била в болница,
където й е направена операция на левия долен крайник, при изписването й има
видимо скъсяване и външна ротация на ляв долен крайник, нарушена ос на ляв
хумерис, невъзможни активни движения в лява раменна става, болки и невъзможни
активни и пасивни движения в лява ТБС, положителен симптом на „закованата
пета“, силно намалена повърхностна и дълбока сетивност на оперирания крак,
който е оточен и палпаторно болезнен, констатирана е обща отпадналост и
трофични промени на крайниците. Твърди, че след изписването от болница е имала
препоръка за леглови режим и е насочена за рехабилитация, постъпила е в хоспис
за два месеца, била е напълно безпомощна в ежедневието, в хосписа е била
абсолютно неподвижна, рехабилитатор е идвал да я раздвижва, след това се
прибира вкъщи в инвалидна количка и все още не може да се обслужва сама, има
много силни болки в таза, левия крак и рамото, ръката й е почти неподвижна и е
загубила своята функционалност. Твърди, че едва след множество рехабилитации и
след близо година и половина вече е можела да движи ръката си, но не може да
извършва движения в пълен обем и продължава да изпитва силни болки в рамото. Твърди,
че много по-тежко и по-сериозно е положението с левия й крак и таза, като
успява да започне да се движи на петия месец след катастрофата след
продължително лечение и рехабилитация. Твърди, че и към момента на подаването
на иска изпитва много силни болки и не може да ходи. Твърди, че първоначално се
налага да е в инвалидна количка, после с проходилка, а сега е необходимо да си
помага и да се крепи с бастун. Твърди, че не може да минава по-големи
разстояния от 10 метра, трудно се качва по стълби, трудно сяда и става, не може
да спи на лявата си страна. Твърди, че животът й е променен драстично, тъй като
от жизнена, работоспособна и трудеща се жена тя първоначално е неподвижна, след
това е трудно подвижна, с много силни болки, които я измъчват както физически,
така и влияят на психиката й. Признава, че на 29.06.2018 г. застрахователят й е
изплатил обезщетение в размер на 30 00 лв. за търпените от нея неимуществени
вреди. Затова ищцата претендира да й бъде присъдено обезщетение за причинените
й болки и страдания още в размер на 1111лв. (т.е. общият размер да е
90 000 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба в съда.
С
отговора на исковата молба от 28.11.2018 г. ответното застрахователно дружество
оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и
размер. Твърди, че ищцата е била обезщетена в пълна степен с извършеното от
застрахователя извънсъдебно плащане на обезщетението в размер на 30 000
лв. Оспорва твърдените от ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с
процесното ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, тъй като тя не е пътувала с предпазен колан и така в
значителна степен е допринесла за настъпването на причинените травматични
увреждания. Оспорва и размера на претенцията като прекомерно завишен.
С
допълнителната искова молба от 18.12.2018 г. ищцата поддържа своите твърдения.
С подадения на 21.01.2019 г. отговор на допълнителната искова молба ответникът
поддържа своите възражения, включително за прекомерност на претендираното
обезщетение и за съпричиняване поради необезопасяване на пострадалата с
предпазен колан по време на настъпването на ПТП.
С
обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице всички
материално-правни предпоставки на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската
отговорност на делинквента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна
връзка между двете, - чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответното застрахователно дружество. Съдът намира за неоснователно възражението
за съпричиняване, защото по делото не е доказано при доказателствена тежест за
ответника ищцата да е пътувала без предпазен колан, а изводът на КСМАТЕ е, че с
оглед на причинените травми тя най-вероятно е била с поставен предпазен колан,
в който смисъл са й показанията на свидетеля А.Ч., като не е доказано и че при
поставен предпазен колан уврежданията са щели да бъдат по-малко или по-леки и
вещите лица са категорични, че и двете средни телесни повреди не зависят от
наличието на предпазен колан. За определянето на обезщетението по справедливост
съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът преценява събраните по делото доказателства
заключения на СМЕ и СПЕ и свидетелски показания и приема, че справедливият
размер на обезщетението е общо в размер на 90 000 лв., поради което следва
да се присъди сумата 1111лв. ведно със законната лихва от датата на исковата
молба.
С
въззивната жалба дружеството-жалбоподател твърди, че решението е неправилно,
защото съдът при уважаването на претенцията в пълен размер е кредитирал изцяло
свидетелските показания на А.Ч., зет на ищцата. Заявява, че окръжният съд
правилно е посочил, че вещите лица не са категорични относно обстоятелството
дали ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, а отговорът на този въпрос е
като вероятност, и приетата от съда хипотеза, че дори ищцата да е пътувала без
предпазен колан получените увреждания са щели да бъдат със сходен характер, е
правен извод без подкрепа от събрания доказателствен материал. Счита, че съдът
изцяло неправилно интерпретира заключението на вещото лице по приетата по делото
психологическа експертиза, съгласно което е установена липса на отражение върху
психиката на ищцата на последиците от ПТП извън обичайните за всеки един психически
здрав човек, претърпял подобен инцидент. Заявява, че според вещото лице-лекар
по приетата по делото СМЕ тенденцията при ищцата е за пълно възстановяване,
като съдът не е отчел и напредналата възраст на ищцата в аспект на естествената
тенденция на забавено възстановяване на физическото здраве на подобна възраст. Твърди,
че присъденото обезщетение от още 1111лв. (общо 90 000 лв.) е прекомерно
по размер, тъй като съдът не е отчел възрастта на пострадалото лице,
общественото разбиране за справедливост, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на застрахователно обезщетение към момента на настъпването на
застрахователното събитие, както и тъй като този размер надвишава общоприетите
в съдебната практика рамки.
С
отговора на въззивната жалба ответницата по нея твърди, че окръжният съд е
анализирал обстоятелството дали ищцата е била с поставен предпазен колан, за да
приеме липса на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. Посочва,
че от заключението на комплексната СМЕ и АТЕ се установява, че ищцата
най-вероятно е била с поставен предпазен колан, тъй като тя няма травми по
главата, каквито биха се получили, ако такъв не е бил поставен. Посочва, че
съдът е обсъдил показанията на свидетеля А.Ч., които кореспондират изцяло с извода
на вещите лица, и независимо, че той е зет на ищцата, не може да се изключва
възможността той да бъде свидетел, за да бъдат установени факти и
обстоятелства, непосредствено възприети от него, а в случая те изцяло
съответстват на останалите доказателства по делото. Посочва, че
доказателствената тежест за доказване на съпричиняване е за ответника и той не
е установил наличие на съпричиняване, а съгласно заключението на вещите лица по
приетите по делото експертизи телесните повреди, причинени на ищцата вследствие
на претърпяното ПТП, не зависят от наличието на предпазен колан и биха могли да
бъдат причинени и без такъв. Посочва, че физическите и психически болки и
страдания на ищцата са доказани, характеризират се с висок интензитет, сериозна
продължителност и остатъчни последици без сигурна прогноза за пълно
възстановяване и връщане към пълноценен начин на живот. Посочва, че ищцата е
претърпяла изключително тежки травми, които са довели до пълното й обездвижване
за много дълъг период от време, почти 1 година, като и до момента тя не може
напълно да се възстанови нито физически, нито психически. Посочва, че
цитираните от жалбоподателя обстоятелства от констативната част на
съдебно-психологическата експертиза касаят състоянието на ищцата към момента на
извършване на освидетелстването, което е две години след претърпяното от нея
ПТП, а в експертизата е посочено, че ПТП и получените в резултат травми са се
отразили негативно на психологическия статус на ищцата. Посочва, че по делото
са събрани писмени доказателства за това, че ищцата е била в болница и в хоспис
повече от половин година след претърпяното ПТП. Посочва, че вещото лице,
изготвило СМЕ, е направило извод, че обемът на движение на ръката не е
възстановен напълно и прогноза не може да бъде дадена. Относно размера на
присъденото обезщетение посочва, че в случая една жизнена, енергична жена е
пострадала физически толкова тежко, че се налага една година да се възстановява
на легло, за да започне изобщо да се движи, а причинените й наранявания и
последствия са такива, че никога повече не може да се възстанови напълно,
засегнати с лявата й ръка и левия крак, което прави фактически обездвижено
цялото тяло, има направени операции и поставени импланти. Посочва, че окръжният
съд правилно е преценил доказателствата в тяхната съвкупност, отчел е задължителната съдебна практика и
конкретиката по делото, стандарта на живот в страната и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид,
като е определил справедливо обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Безспорно е, че ищцата е отправила до ответника писмена претенция за
заплащане на обезщетение в размер на 90 000 лв., която той е получил на 8.03.2018
г., и че на 29.06.2018 г. е получила
плащане на обезщетение в размер на 30 000 лв., поради което съгласно чл.
498,ал.3 от КЗ е предявила претенцията си пред съда с исковата молба от 5.10.2018
г. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 и т. 5 от КЗ застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на
използването на МПС по време на движение, включително неимуществените вреди
вследствие на телесно увреждане и лихвите по чл. 429,ал.2,т.2 от КЗ. Съгласно
нормите на чл. 429,ал.1,т.1, чл. 429,ал.2,т.2 и чл. 429,ал.3 от КЗ с договора
за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, като в това застрахователно обезщетение се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3, а именно лихвите за забава на застрахования по ал.2,т.2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума, като в този случай от застрахователя са
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430,ал.1,т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Ищцата Е.Т. е
лицето, пострадало при ПТП на 28.02.. г., което безспорно е причинено от водача
Б.Р. при управлението от нея на лек автомобил „Д.С.“, което обстоятелство е
установено и в наказателното производство по приложеното НОХД ../. г. на
РС-Пловдив. Безспорно е, че е била сключена именно с ответното дружество застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача Р.за
причинени вреди при управлението на това МПС. Уврежданията на ищцата са
установени с приетите по делото от окръжния съд СМЕ от 7.05.2019 г., изготвена
от в.л. д-р М.Б.и СПЕ от 14.05.2018 г., изготвена от медицинския психолог О.Д..
Относно установяването на механизма на ПТП и във връзка с възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради непоставяне
на предпазен колан са приети АТЕ от 13.05.2019 г., изготвена от инж. С.М. и
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза от 18.09.2019 г.,
изготвена от инж. С.М. и д-р М.Б.. Видно от заключението на АТЕ от 13.05.2019
г., ищцата е била пътник на предната дясна седалка в лекия автомобил „Ф.“, при
челен удар на автомобила, когато няма поставен предпазен колан най-често се
стига до удар на главата в предното стъкло, удар на краката в долната част на
таблото, на гърдите в горната част на таблото и т.н., а когато има поставен
предпазен колан тялото се спира от колана и главата не достига до предното
стъкло, местата на контакт с колана се притискат и може да се получат
увреждания, които при потника са дясното рамо, дясната ключица, корем, гърди и
др. Видно от заключението на комплексната СМЕ и АТЕ от 18.09.2019 г.,
причинените при ПТП от удара в предната лява част на автомобила увреждания на
ищцата Т. са закрито счупване на дъното на лявата тазобедрена става и счупване
на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка, при пътника на предна
дясна седалка вероятността от получаване на травми по главата, когато няма
поставен колен, е много висока, докато при поставен колен е ниска, в случая при
Т. няма травми по главата, което води до извода, че тя най-вероятно е била с
поставен предпазен колан, при пътник с поставен колан също е възможно да
настъпи удар на коляното в таблото пред него и така индиректно да се увреди
тазобедрената става, увреждането на раменната кост в областта на хирургичната
шийка също е по индиректен механизъм, при ръка, подпряна на таблото в момента
на удара, като не зависи от предпазния колан. Видно е следователно, че съгласно
тези две заключения няма основания да се приеме, че ищцата Т. е била без
поставен предпазен колан. Видно от свидетелските показания на А.Н.Ч., зет на
ищцата, разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 19.03.2019 г., когато
видял ищцата веднага след катастрофата в спешното отделение тя имала синини по
врата през цялото тяло до пояса, до кръста чак имала синина, диагонално, по
главата нямала наранявания, той се е занимавал с автомобила след катастрофата,
видял присъствали на инцидента хора, казали му, че пожарникарите рязали колата,
за да могат да изкарат ищцата, шофьорската седалка била затиснала закопчалката
на нейния колан и те са отрязали колана, за да могат да я изкарат от колата. Видно
от свидетелските показания на Б.И.Р., разпитана също в съдебното заседание на
окръжния съд на 19.03.2019 г., тя не си спомня дали ищцата е била с колан. Установява
се следователно от заключенията на посочените експертизи, както и от тези
гласни доказателства, т.е. от събраните доказателства в тяхната съвкупност, че
е неоснователно възражението на ответника ищцата да не е била с поставен
предпазен колан и така да е допринесла за настъпилите при ПТП увреждания.
Неоснователни са затова оплакванията на жалбоподателя, че окръжният съд
неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Ч., както и неправилно е приел
съгласно заключенията на вещите лица за установено обстоятелството, че ищцата е
била с поставен предпазен колан. Видно от показанията на свидетеля Ч., в
спешното отделение ищцата била неадекватна, в шоково състояние, била направена
спешна операция на тазобедрената става, боляло е много, трябвало да се направи
след това и раменната операция, но така и не могло да бъде направена, Е.
останала в болницата 1 месец, и вода не можела да пие сама, близките били
постоянно там и се грижели за нея, след болницата е закарали с линейна в
хоспис, там била на легло с постоянно обслужване, памперси, с рехабилитатор
всеки ден, трябвало да се бият инжекции всеки ден, там имало медицинско лице и
тя била под постоянно наблюдение, Е. била в хосписа 3 месеца, вкъщи се
придвижвала с инвалидна количка, купили й ортопедично легло, не можела да влезе
сама нито в тоалетната, нито в банята, това е в порядъка на 4 месеца след
прибирането, роднините са я къпали и обслужвали във всичко, след деветия месец
тя започнала с проходилка да прави крачки, не можела да се справи сама да се
облече и да си сложи за ядене, Е. не успяла да си възвърне възможността да си
движи дясната ръка, повече от 20 см. Не може да я вдигне, не може да хваща с
нея, няма сила да стисне, което продължава и към момента на разпита на
свидетеля, не са се възстановили походката, рамото, психиката, Е. изпитва
постоянни болки в рамото, била преди катастрофата много жизнерадостен човек,
сега се вози в кола с напрежение, Е. взима обезболяващи ежедневно, не може да
спи, движи се до 100 м. и след това трябва да почива, не може да стои много
време права, не може да седи дълго време, като легне я боли рамото, вече може самичка
да ходи до тоалетна, сама трудно може да се облече и съблече, защото я боли
ръката, ходила в частен рехабилитационен център на рехабилитация. Видно от
заключението на СМЕ от 7.05.2019 г., ищцата е постъпила в болница на 28.02.. г.
и е изписана на 28.03.. г., било й е причинено закрито счупване на дъното на
лявата тазобедрена става, счупване на дясната раменна кост в областта на
хирургичната шийка, при извършването на преглед на ищцата от вещото лице на
12.04.2019 г. тя има ограничени движения в дясната раменна става, обемът на
движенията не е възстановен напълно, прогноза за в бъдеще не може да бъде
дадена, тъй като ищцата продължава с ЛФК и физиотерапията и така обемът на
движенията в дясната раменна става може да се възстанови в пълен обем. Видно от
заключението на съдебно-психологичната експертиза от 14.05.2018 г., преживяното
ПТП и получените в резултат травми са се отразили негативно на психологическия
статус на ищцата, тя е била подложена на силен стрес както в момента
непосредствено предхождащ ПТП, така и след осъзнаването на събитието и
запознаването с последиците от него, преживеният стрес не е довел до
патологични изменения на възприятията или в характера на реакциите, към момента
на прегледа стресът успешно се преодолява, но процесът не е завършен, към
момента на прегледа психологическият статус на Т. се характеризира с напрежение
и леко повишена тревожност, в интервюто тя заявява наличие на кошмари и неволно
възпроизвеждане на ПТП, изследванията не дават основание към момента на
прегледа да се твърди наличие на депресия у ищцата, интересите са концентрирани
върху физическото състояние и перспективи, редукцията на активността и
работоспособността се дължи на бавното и непълно възстановяване на физическата
функционалност, изследванията не дават основание да се твърди, че преживяното
ПТП се е отразило негативно на поведението или на способността да се
установяват и поддържат социални контакти, актуалният физически статус налага
ограничения, които не са на психологическа основа. Установява се следователно,
че на ищцата са причинени тежки увреждания, които с оглед на своето естество са
й причинили както силен стрес и напрежение, така и силни болки и мъчителни
затруднения във физически и битов план за значителен период от време, била е на
лечение извън своя дом за 5 месеца (един месец в болница и четири месеца в
хоспис), не е могла сама да обслужва ежедневните си потребности, не е могла да
се движи свободно в период от 8 месеца, възстановявала е ходенето си трудно и
мъчително, увредена е дясната й ръка и възстановяването на движенията и до
момента на изготвянето на заключението на СМЕ не е пълно, ищцата продължава да
търпи болки и неудобства в ежедневието – в придвижването и при почивка,
преживяното и травмите са се отразили негативно на психологическия статус на
ищцата, стресът се преодолява, но процесът не е завършен. Действително, не се
установява наличие на травми на психиката на ищцата, излизащи извън обичайните
за подобни ситуации рамки, но е несъмнено, че тази обичайна тежест в случая е
значителна с оглед характера на преживяното и неговата продължителност. Според
заключението на СМЕ е възможно при продължаване на ЛФК и физиотерапия ищцата ще
успее да възстанови напълно движенията на дясната си ръка, но дали тази
тенденция ще се реализира и до каква степен вещото лице не е посочило. Установява
се следователно, че ищцата е установила наличието на виновно противоправно
деяние, в причинно-следствена връзка с което й е причинена неимуществена вреда
от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с ответното застрахователно
дружество. Установява се и неоснователността на заявеното от страна на
застрахователното дружество с отговора на исковата молба възражение по чл. 51,
ал.2 от ЗЗД за допринасяне от ищцата като пострадало лице за настъпването на
вредите поради непоставяне от нейна страна на обезопасителен колан, поради
което обезщетението следва да се намали. Не се установява следователно наличие
на причинна връзка между поведението на пострадалата Т. и настъпилия за нея в
резултат на ПТП вредоносен резултат, съответно, основание за намаляване на размер на дължимото
обезщетение следователно няма, както правилно е приел и окръжният съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определя по справедливост и да възмездява претърпените от пострадалата болки,
страдания и неудобства. В случая на ищцата са причинени две много тежки и много
болезнени физически увреди, а именно закрито счупване на дъното на лявата
тазобедрена става и счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната
шийка. Тя е претърпяла операция на тазобедрената става и се е възстановявала от
тази увреда дълго и продължително, след като първо е била неподвижна на легло в
болница и в хоспис, а след това е прохождала постепенно с помощни средства и
без да стигне до възможност да се движи така продължително и без умора, както
преди увреждането. Операция на раменната кост не е могло да бъде извършена по
медицински причини, поради което ищцата е търпяла за дълъг период неудобства от
невъзможността да си служи с дясната си ръка, като понастоящем обемът на
движенията не е възстановен напълно и възможността за това зависи от
провежданата ЛФК и физиотерапия. При определянето на обезщетението съдът следва
да вземе предвид именно броя и вида на телесните повреди. При толкова тежки
увреждания не може да се приеме, че възрастта на ищцата, която не може да се
счете и за значително висока (родена през 1953 г., към момента на ПТП на 64
години) е самостоятелен фактор за трудното й възстановяване. Ищцата е била
подложена заради вида и характера на уврежданията както на силни болки и тежко
и изтощително лечение, първо в болница, после в хоспис, а впоследствие и чрез
рехабилитация, така и на значителни неудобства в битов план за период от 8
месеца. Затова и общественото разбиране за справедливост изисква толкова тежки
и продължителни страдания да бъдат обезщетени надлежно, което изисква
определяне на размер на обезщетението в значим размер. Съгласно нормата на чл.
492,т.1 от КЗ минималната застрахователна сума (лимита на отговорност) на
застрахователя за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане е
10 420 000 лв. за едно събитие, т.е. значително по-висока от
претендираната от ищцата, и с оглед на икономическата конюнктура в страната
няма основания да се приеме, че обезщетението следва да бъде в нисък размер. Взимайки
предвид характера на деянието (нарушение на правилата за движение, при което е
причинен удар по вина на водача на другото МПС, в автомобила, в който като пътник
е пътувала ищцата, и причиняване на тежки физически увреждания на пострадалата
под формата на две средни телесни повреди), степента на увреждането (причинени
силни физически болки и страдания и пълно обездвижване за период от около 4
месец, постепенно раздвижване в период от 4 месеца, продължаваща рехабилитация,
продължаващи болки, ненастъпило до момента пълно възстановяване на движенията
на дясната ръка), последиците от деянието (силни болки, обездвижване, сериозен дискомфорт,
невъзможност за самостоятелно обслужване за период от между 4 и 8 месеца, силен
стрес), следва да се приеме, че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД
обезщетение за ищцата в размер на общо 90 000 лв., както е определил окръжният
съд, съответно, присъденото такова в размер на 1111лв. след отчитането на
извършеното плащане от застрахователя на сумата 30 000 лв. преди
завеждането на делото. Неоснователно е следователно оплакването на
жалбоподателя, че този размер не е справедлив, а е завишен.
Установява
се, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а
обжалваното решение – потвърдено. С оглед резултата от въззивното обжалване в
тежест на жалбоподателя и в полза на ответницата по жалбата следва да бъдат
присъдени направените за производството пред въззивния съд разноски. Те са в
размер на 2 500 лв. за платеното съгласно представения договор за правна защита
и съдействие от 10.01.2020 г. адвокатско възнаграждение. Във връзка със заявеното
от жалбоподателя възражение за прекомерност на претендирано от ответницата по
жалбата адвокатско възнаграждение в случай, че то надвишава по размер
предвидения в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер, съдът изчисли минималния за случая размер на
адвокатското възнаграждение при условията на чл. 7,ал.2,т.4 от посочената
Наредба на сумата 2 330 лв. Тъй като по делото пред въззивната инстанция
не са събирани нови доказателства и оплакванията се основават на обстоятелства,
които са били разгледани и в първоинстанционното производство, то съдът
преценява, че в случая делото няма правна и фактическа сложност, поради което в
полза на ответницата по жалбата следва да се присъди не платеният размер на
адвокатското възнаграждение 2 500 лв., а възнаграждение в намален размер,
а именно сумата 2 330 лв. съгласно нормата на чл. 78,ал.5 от ГПК.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 562, постановено на 10.10.2019 г. по т.д. 756/2018 г. на Окръжен
съд –Пловдив.
НАМАЛЯВА съгласно разпоредбата на чл.
78,ал.5 от ГПК по възражение на жалбоподателя З.д. „Е.“АД-гр.С., заявено с
молба от 28.01.2020 г., докладвана в съдебното заседание на апелативния съд на
29.01.2020 г., размера на адвокатското възнаграждение, платено от ответницата
по жалбата Е.С.Т., за осъществена по делото адвокатска защита и съдействие за
производството пред въззивната инстанция от размер 2 500 лв. като прекомерен на
размер 2 330 лв.
ОСЪДЖА
З.д. „Е.“АД-гр.С., ***, ЕИК ... да заплати Е.С.Т., ЕГН ********** *** сумата
2 330 лв.– направени разноски за въззивното производство по спора за платено
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.
Решението може да се обжалва при условията
на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С.с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)