Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., ............2022 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К.районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря....................................Х. К.……........................................като разгледа докладваното от съдията..........................гр.дело №2736 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.73, ал 1 от ЗННД вр. с чл.45 от ЗЗД и обратен иск при условията на евентуалност, с правно основание чл.30 от ЗННД във вр. с чл.469 и чл.435 от КЗ.
Ищците твърдят, че на 02.06.2016г. ответникът в
качеството му нотариус с рег.№*** на НК, с район на действие Районен съд-С., с
адрес на кантората гр.С., ул.“Ц.К.“ №**, съставил нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №***, том.V, рег.№***, дело №***/2016г.,
относно имот: самостоятелен обект в сграда - г.№**, разположен на минус 1-ви
етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.С., на бул.“С.П.Е.“ /бивш бул.“****“/
№***, със застроена площ на г.№**а от 23.03 кв.м състоящ се от: г.№** и склад,
с граници /по документ за собственост/: от север - г.№** №14; от юг -г.№** №**;
от запад - двор и от изток - мазе №* на апартамент № ***, на 2-ри етаж и
коридор, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № ******, с
предназначение-г.№** в сграда, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж: обект №******и обект №******; под обекта: няма и над
обекта: обект №******и обект №******, заедно с прилежащото му складово
помещение №15, със застроена площ от 8,10 кв.м., както и ЗАЕДНО с 0,193 %
идеални части от общите части на сграда №1, както и ЗАЕДНО с прилежащото на г.№**а
и склада право на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор № ******по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С., одобрени със заповед № РД- 18- 65 от
30.05.2008г. на АГКК, с който в нотариална форма е сключена сдЕ.за продажба от
лицето ******, ЕГН-********** като продавач с купувач М.С.С., за сумата от ****
евро, която сума М.С.С. заплатила на ****** на два пъти: на 26.05.2016г., при
подписване на предварителен договор сумата от **** лв. с платежно нареждане по
банкова сметка *** И. К. и на 02.06.2016г., в деня на сделката, сумата от **** лв.
с второ платежно нареждане по банкова сметка *** И. К. като общо платената цена
на сделката била ****лв. В описанието на документите, въз основа на които
ответникът изрично е отбелязал, че „удостоверяват правото на собственост и
особените изисквания на закона“ и които са послужили за проверката по чл.586,
ал.1 от ГПК: Допълнителна заповед №СД - 121, издадена на 14.06.1988г. на ОНС С.;
Схема №15-254521, издадена на 30.05.2016 г. от СГКК-С.; Удостоверение за
данъчна оценка, изх.№ДО006401БЦ, издадено на 01.06.2016 г. от Община С..
Таксите, които заплатили при изповядване на сделката били в общ размер ****лв.
включвали: нотариална такса в размер на ****лв. платена с фактура
№**********/02.06.2016г., такса вписване в размер на ****лв., платена с
платежно №*63В1О0161543WQ7 от 02.06.2016г., такса данък за придобИ.е на
недвижим имот при материален интерес с левова равностойност на **** евро -
сумата **** лв., или сумата ****лв., платена с платежно №826FТВF161544VRТ от 02.06.2016г. С влязло в сила Решение №*27/24.06.2019г. по
гр.д.№**05/2017г. на Районен съд-С. бил уважен предявеният от Е.С.П., с ЕГН-**********,
бивша съпруга на ******, иск с правно основание чл.108 ЗС, с което съдът
признал за установено по отношение на тях /М.С.С. и С.Г.С./, че Е.С.П. по
силата на брака си с ****** е била собственик на ½ една втора идеална
част от процесния недвижим имот - Г.№**, с идентификатор ****** и
административен адрес: гр.С., бул.“С.П.Е." №***, ет.1, и ги осъдил да
предадат на Е.С.П. владението на 1/2 идеална част от този г.№**, както и да й
заплатят разноските по делото в размер на ****лева. 3а защита и процесуално
представителство в производството по гр.д.№**05/2017г. по описа на Районен съд-С.,
М.С.С., заплатила по фактура №***0000208/21.02.2019г. на Милушев и съдружници-
адвокатско дружество сумата от***лв. с платежно нареждане от 25.02.2019г., на
25.04.2019г. сумата от ** лв.с авизо -преводно нареждане №*63В1О019115SЕGЕ за
вещо лице по назначената по делото СТЕ и с авизо-преводно нареждане №*63В1О0191158SКR
сумата *** лв.. или общо *** лв. за възнаграждение за вещо лице. Заплатените
разходи по гр.д.№**05/2017г. на Районен съд-С. били в общ размер ***лв. Срещу
постановеното по гр.д.№**05/2017г. на Районен съд-С. Решение №*27/24.06.2019г.
подали въззивна жалба и било образувано в.гр.д.№1525/2019г. по описа на Окръжен
съд-С., по което заплатили държавна такса за обжалване в размер на ***лв. с
платежно нареждане №81679-АЙ-6843/17.09.2019г. и за защита и процесуално
представителство в производството по в.гр.д.№1525/2019г. по описа на Окръжен
съд- С., *** лв. адвокатско възнаграждение по фактура №1078/18.07.2019г. на
„Адвокатско дружество, М., Р., М.-адвокатско дружество“ с платежно нареждане от
дата 22.07.2019г. С решението по в.гр.д.№1525/2019г.
по описа на Окръжен съд-С. били осъдени да заплатят на Е.С.П. разноските по
делото в размер на *** лева. Така заплатените разходи по в.гр.д.№1525/2019г. по
описа на Окръжен съд-С. били в общ размер ***лв. Постановеното по в.гр.д.№1525/2019г. на ОС-С.
обжалвали пред ВКС като било образувано гр.д.№1059/2020г. по описа на ВКС и по
него заплатили държавна такса в размер на ** лв. с вносна бележка от
14.01.2020г. и за защита и процесуално представителство в производството ***
лв. по гр.д.№1059/2020г. по описа на ВКС на „Адвокатско дружество, М., Р., М.-адвокатско
дружество“ с платежно нареждане от дата 20.07.2020г. С определението
№319/17.06.2020г., постановено по гр.д.№1059/2020г., по описа на ВКС съдът не
допуснал до касационно обжалване въззивно решение №650/09.12.2019г. по
в.гр.д.№1525/2019г. на ОС-С. и ги осъдил да заплатят на Е.С.П. разноските по
делото в размер на *** лева. Така заплатените разходи по гр.д.№1059/2020г. по
описа на ВКС били в общ размер *** лв.. След приключване на гражданското дело, Е.С.П.
се снабдила с изпълнител лист №**05/2017 от 03.07.2020г. по гр.д.№**05/2017г.
на РС-С. и било образувано срещу тях изпълнително дело №2020***0402059 на ЧСИ
рег.№****** по което С. заплатила с платежно нареждане от 11.08.2020г. сумата ***лв.
и с платежно нареждане от 11.08.2020г. С. заплатил ***лв. или общо двамата заплатили ***лв., от
които: ***лв. дължими по цитираният изпълнителен лист и ***лв. такса на
съдебният изпълнител, която такса за тях се явявала щета от действията на
ответника. В мотивите на влязлото в сила решение №*27/24.06.2019г. по гр.д.№
4305/2017г. на Районен съд-С. съдът приел, че процесният г.№** представлява
съпружеска имуществена общност, доколкото бил придобит от Е.С.П. и ****** по
време на брака им в резултат на съвместен принос по смисъла на чл.19 от СК
/отм./, независимо от това на чие име е придобит, като съобразно разпоредбите
на чл.26 и чл.27 от СК /отм./ с прекратяването на СИО между страните възникнала
обикновена съсобственост при равни дялове, както и че от писмо на
№10-11-4262811.04.2019г. на Община С. се установявало, че в първоначално
подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ на 21.04.1998г. процесният г.№** бил
деклариран като собственост на ****** и Е.С.П., като партидата била закрита на
02.06.2016г.- датата на покупката от тях. Решение №*27/24.06.2019г. по гр.д.№**05/2017г.
на Районен съд-С. било постановено с участието на трети лица помагачи на
продавачът ****** и нотариусът Д.З.Н.. Становището на нотариуса в качеството му
на трето лице в посочения процес било, че ****** се легитимирал като собственик
на процесния г.№** с Допълнителна заповед №СД- 121/14.06.1988г. на основание
чл.*** от ЗТСУ, издадена въз основа на влязлата в сила заповед за отчуждаване и
обезщетяване №СД-230 от 03.10.1986г., съгласно която ****** получил като
обезщетение г.№**а, вследствие на извършена процедура по отчуждаване на имот,
дворно място с къща, собственост на родителите му И. К. И. и Й. Я. И.. При
обезщетението с апартамент и г.№**, освен родителите му, обезщетени с
апартамент, по силата на заповед №СД-121/14.06.1988г. с г.№** бил обезщетен и
пълнолетният им син ******, който по това време бил женен за Е.С.П.. От обследване
на документите по обезщетението и от факта, че не били налице никакви данни да
е извършено доплащане със семейни средства, се касаело за изцяло личен имот на ******
и бил налице класически случай на пълна трансформация - негово лично имущество,
придобито срещу обезщетение на родителите му за отчужден техен имот. В
потвърждение на този извод при изповядване на процесната сдЕ.бил и фактът, че
докато била наемател на г.№**а, М.С.-купувач на г.№** превеждала наема на
бащата на продавача ****** - лицето И. К. И.. Никакви претенции нямало тогава
за наема от страна на Е.С.П.. Бракът на последната със собственика продавач ******
бил прекратен на 20.06.2006г. и оттогава единственият, който стопанисвал г.№**а,
плащал данъците, отдавал го под наем и указвал на наемателката С., на кого да
превежда наема бил ******. От 2006г. единствен владелец, ползвател и едноличен
собственик бил само и единствено ******. Ищците считат, че ответникът в
качеството му на нотариус, по см. на чл.2 от ЗННД с противоправното си
поведение им е причинил вреди, които били пряка и непосредствена последица от
това поведение. Противоправното поведение се изразявало в съставяне на нотариален
акт №***, том V, рег.№***, дело №***/2016г., без внимателно да била извършена
проверката по чл.586, ал.1 от ГПК, без внимателно да изследва Допълнителна
заповед №СД-121/14.06.1988г. на ОНС С., без да се съберат данни дали е
извършено доплащане със семейни средства при получаването на обезщетението с г.№**а
и без да се съобрази със записаното в удостоверение за данъчна оценка,
изх.№ДО006401БЦ/01.06.2016 г. от Община С., в което изрично било отбелязано, че
Е.С.П. е съсобственик на имота. Ответникът не изпълнил законовите си задължения
по раздел II от ЗННД, в частност тези по чл.25, ал.1 от ЗННД, като не е
проверил собствеността и не спазил изискванията по чл.586 от ГПК, в резултат на
което съставил Нотариален акт №***, том.V, рег.№***, дело №***/2016г., без
правото на собственост да било „установено с надлежни писмени доказателства“. В
качеството на нотариус ответникът бил длъжен да извърши, но не сторил,
задълбочена проверка дали представеният му документ „Допълнителна заповед
№СД-121/14.06.1988г. на ОНС С.“ представлява надлежно писмено доказателство за
собственост. Нотариусът бил длъжен да извърши „проверка на собствеността“,
съобразно чл.586 от ГПК, което било основно негово задължение. Той следвало да
изследва и да се съобрази със записаното в удостоверението за данъчна оценка по
чл.264, ал.1 ДОПК за процесния недвижим имот, изх.№ДО006401БЦ/01.06.2016г. от
Община С., с което било удостоверено, че Е.С.П. е съсобственик на имота.
Нотариусът можел да направи допълнителна проверка или да изиска други
документи, само ако представените такива са неясни и създават съмнения. Считат,
че представената данъчна оценка, по чл.264, ал.1 ДОПК за процесния недвижим
имот внасяла съмнение за едноличната собственост на ****** и нотариус Д.Н. имал
основание да се усъмни в собствеността след като разгледал декларацията. В
резултат на тези свои действия, той им причинил имуществени вреди. Ако
нотариусът изпълнил добросъвестно задълженията си, като купувачи по нотариален
акт №***, том.V, рег.№***, дело №***/2016г. нямало да бъдат въвлечени в съдебен
процес на три инстанции и нямало да направят разноски за този съдебен процес на
три инстанции. Разноските били в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение от страна на нотариуса. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗННД, нотариусът
носел имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на
неговите задължения, съгласно ЗЗД. Считат, че кумулативно били налице всички
предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение от страна на
нотариуса, касателно неизпълнение на задълженията му по раздел II ЗННД и в
частност на чл.25, ал.1 ЗННД; вреда във връзка с придобиването на имот, въз
основа на прехвърлителна сделка, която не е произвела вещно-транслативен ефект
за 1/2 от имота и впоследствие извършените разходи за съдебни дела; вина- презумирана по чл.45, ал.2 от ЗЗД под
формата на небрежност; причинно-следствена връзка между поведението му и
вредата. Налице била причинна връзка между деянието на нотариуса, непълна
проверка на собствеността и материална вреда, настъпила за тях, затова
ответникът им дължал общо ***лв. включваща: -***лв., представляващи левовата
равностойност на ***евро, съобразно евикцията на 1/2 идеална част от процесния г.№**; -***лв.
представляващи 1/2 идеална част от таксите, които заплатили при изповядване на
сделката, които били в общ размер ***лв.; -***лв. заплатените разходи по гр.д.№**05/2017г.
по описа на Районен съд-С.; ***лв. заплатените разходи по в.гр.д.№1525/2019г.
по описа на Окръжен съд-С.; - *** лв. заплатените разходи по гр.д.№1059/2020г.,
по описа на ВКС; - ***лв. заплатена такса на съдебния изпълнител по
изпълнително дело №2020***0402059 на ЧСИ Г. И. с рег.№***. Щетите претендират
на основание чл.73, ал.1 от ЗННД срещу прекия причинител на вредата Д.З.Н.,
ЕГН-********** в качеството му нотариус с рег.№*** на НК, с район на действие
Районен съд- С., във вр. чл.45 от ЗЗД. Сумата, която всеки от тях претендира
като обезщетение за имуществени вреди е в размер на ***лв. и представляват
половината от общата сума ***лв., явявава се стойността на причинените им имуществени
вреди. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им
заплати сумата от ***лв. представляваща стойността на причинените им
имуществени вреди включващи: *** лв. левовата равностойност на *** евро
съобразно евикцията на 1/2 идеална част от процесния г.№**; *** лв.
представляваща 1/2 идеална част от
заплатените такси в общ размер ****лв. при изповядване на сделката; *** лв.,
заплатени разходи по гр.д.№**05/2017г. по Районен съд-С.; *** лв. заплатените
разходи по в.гр.д.№1525/2019г. по описа на Окръжен съд-С.; ***лв. заплатени
разходи по гр.д.№1059/2020г. по описа на ВКС; *** лв. заплатена такса на
съдебния изпълнител по изпълнително дело №2020***0402059 по описа на ЧСИ*** с
рег.№*** на НК, както и законната лихва върху размера на щетата - сумата от ***
лв., представляваща левовата равностойност на ***.00 евро съобразно евикцията
на 1/2 идеална част от процесния г.№** на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД от
увреждането - 02.06.2016г. до окончателното изплащане, както и законната лихва
върху общата сума 9649.23лв., представляваща заплатените 1/2 част от таксите
при изповядване на сделката и разходи по водените съдебни дела, от подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират съдебни разноски.
В отговор на
исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ****** се легитимирал като собственик на
процесния г.№** с Допълнителна заповед №СД-121 от 14.06.1988г., на основание
чл.*** от ЗТСУ, издадена въз основа на влязлата в сила заповед за отчуждаване и
обезщетяване №СД- 230 от 03.10.1986г., съгласно която той получил като
обезщетение г.№**а, в следствие на извършена процедура по отчуждаване на имот-
дворно място с къща, собственост на родителите му И. К. И. и Й.Я. И.а. При
обезщетението с апартаменти и г.№**, освен родителите му, обезщетени с
апартамент, по силата на заповед №СД-121 от 14.06.1988г. с г.№** бил обезщетен
и пълнолетния им син, който по това време бил женен. От обследване на
представените документи по сделката и от факта, че не били налице никакви данни
да било извършено доплащане със семейни средства, и на база представените му
като нотариус документа, било безспорно, че се е касаело до изцяло личен имот
на К. И. К. и било налице класически случай на пълна трансформация - лично
имущество, придобит срещу обезщетение на родителите му за отчужден техен имот.
Счита, че не носи отговорност и не дължи обезщетение по чл.45 от ЗЗД. Не били
налице и други предпоставки и основания за ангажиране на каквато и да било
отговорност към него в качеството му на нотариус, тъй като не е извършил
виновно и противоправно действие или бездействие, от което да са настъпили
вреди за ищците, в пряка причинно-следствена връзка от поведението му като
нотариус. На база представените документи, анализирал правилно собствеността на
имота, следователно не можело да има противоправно поведение от негова страна.
Сочи, че нотариусите работят с документите, които страната им представи и с
информацията, която те им дадат, като страна в охранителното производство. В
случая, продавачът затаил информация и/или умишлено не представил документи, от
които да е видно, че е имало наплащане за г.№**а, за да стане ясно, че той
представлявал съпружеска имуществена общност. В тази връзка, нямало от негова
страна противоправно поведение и съответно причинно-следствена връзка между
поведението му и вредите за ищците. Счита, че ищците не са претърпели заявените
вреди - нито в посочените в исковата молба размери, нито изобщо. От
постановяването на решение №*27/24.06.2019 г. по гр.д.№**05/2017 г. по описа на
РС-С., за ищците се породили права и процесуални възможности по отношение на
участвалата в цитираното дело страна по сделката по чл.108 от ЗС, които права
нямало данни, дали са упражнени и реализирани. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗННД във
вр. със ЗЗД, отговорността на нотариуса, при доказани вреди, причинени от
виновно неизпълнение на неговите задължения, не можело да бъде повече от
удостоверения материален интерес. В случая това било половината продажна цена
по сделката за закупуване на г.№**а в размер на *** евро /*** лв./. По
предявеният иск по този член, обаче, се претендирала стойност на нанесени вреди
общо в размер на *** лв., която цифра многократно надхвърляла законно
допустимия минимум определен императивно в чл.73, ал.1 от ЗННД. Константната
съдебна практика по въпроса била, че „Отговорността за вреди е ограничена до
размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната
оценка на удостоверяваното право.“ /решение №105/06.07.2017 г. по
гр.д.№2604/2016 г. на ВКС, 4-то гр.о./. Ако се уважал предявеният иск, то
законово следвало да бъде намален до размера на удостоверения материален
интерес, като изрично прави възражение в този смисъл. Сочи, че прекомерно
високи били адвокатските възнаграждения, изплатени в делата за 1/2 ид.част от
стар г.№**, като искът за вреди не бил предявен срещу продавача К. К., който се
обогатил с половината продажна цена, в размер на *** евро, а искът се завеждал
срещу нотариуса, като се презумирала неговата по-висока платежоспособност.
Относно твърдението на ищците, че нотариусът не се съобразил със записаното в
удостоверение за данъчна оценка изх.№ДО006401БЦ/01.06.2016 на Община С.,
следвало да посочи, че отбелязването в данъчните декларации не било
доказателство за собственост, напротив, много често били сгрешени и не
предекларирани данните, като ищците следвало да знаят, че удостоверението за
данъчна оценка не удостоверявало че Е.П. е собственик на имота, а
удостоверявало какво е декларирано в данъчни служби и колко е размерът на
данъчната оценка на имота, но нищо повече. Нямало как един документ, който
нямал свидетелстваща доказателствена стойност, относно собствеността на имота,
да внася съмнения в анализа на собствеността, както твърдели ищците. По
отношение на претендираните суми, платени от ищците за адвокатско възнаграждение
на ищцата Е.С.П. по гр.д.№**05/2017 г. на РС-С. в размер на ****лева прави възражение за прекомерност на
адвокатското възражение и моли, ако бъде уважен искът, да бъде намалена
присъдената сума съобразно с нормативно определеният минимален размер съгласно
чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно същата наредба /и то във варианта, в който е била в сила 2017г./ по
дело с материален интерес ***лв. минималното адвокатско възнаграждение било ***лв.,
а не както се претендирало - двойно на тази сума. По отношение на
претендираните суми, платени от ищците за адвокатско възнаграждение на „Милушев
и съдружници - адвокатско дружество“ по гр.д.№**05/2017 г. по описа на РС-С. в
размер на ***лева прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение и
моли, ако бъде уважен искът, да бъде намалена присъдената сума, съобразно с
нормативно определеният минимален размер, съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно същата Наредба
редакция 2017г., по дело с материален
интерес ***лв. минималното адвокатско възнаграждение било ***лв., а не както се
претендирало -***лв. По претендираните суми, платени за адвокатско
възнаграждение на „М., Р., М.- адвокатско дружество“ по гр.д.№1525/2019 г. на
ОС С. в размер на ***.00 лева, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възражение и моли ако бъде уважен искът, да бъде намалена присъдената сума
съобразно с нормативно определеният минимален размер съгласно чл.7, ал.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
същата наредба редакция 2019г., по дело с материален интерес ***лв. минималното
адвокатско възнаграждение по въззивно дело било ***лв., а не както се
претендирало -*** лв. По претендираните суми платени от ищците за адвокатско
възнаграждение на ищцата Е.С.П. по гр.д.№1525/2019 г. на ОС-С., в размер на ***
лева, прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение и моли, ако
бъде уважен искът да бъде намалена присъдената сума съобразно с нормативно
определеният минимален размер съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно същата наредба редакция
2019г., по дело с материален интерес ***лв. минималното адвокатско
възнаграждение било ***лв., а не както се претендирало - двойно на тази сума.
По отношение на претендираните суми платени от ищците за адвокатско
възнаграждение на „М., Р., М.-адвокатско дружество“ по гр.д.№1059/2020 г. на
ВКС, в размер на *** лева, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възражение и моли, ако бъде уважен искът, да бъде намалена присъдената сума
съобразно с нормативно определеният минимален размер съгласно чл.7, ал.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.9.
Съгласно същата наредба, редакция 2019г., по дело с материален интерес ***лв.
минималното адвокатско възнаграждение по въззивно/касационно дело било ***лв.,
а не както се претендирало - *** лв. Освен това касационното обжалване не било
допуснато и адвокатите не са се явявали по делото. По претендираните суми
платени от ищците за адвокатско възнаграждение на ищцата Е.С.П. по
гр.д.№1059/2020 г. на ВКС, в размер на *** лева, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възражение и моли, ако бъде уважен искът да бъде
намалена присъдената сума съобразно с нормативно определеният минимален размер
съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно същата наредба редакция 2019г., по дело с материален
интерес ***лв. минималното адвокатско възнаграждение било ***лв., а не както се
претендирало - двойно на тази сума. Освен това касационното обжалване не било
допуснато и адвокатите не са се явявали по делото. Прави възражение и относно
претендираната сума в размер на *** лв. такса за съдебен изпълнител, платени по
изпълнително дело 2020***0402056 по описа на ЧСИ***, рег.№*** на КЧСИ. Налице било неизпълнение на
влязло в сила решение по доброволен ред, затова било заведено изпълнително
дело. Бездействието на ищците довело до тези допълнителни разноски, а не действията
му като нотариус. Категорично не било налице причинно следствена връзка между
негови действия и бездействия, която да е нанесло тази вреда на ищците. Ако те
били изпълнили влезналото в сила решение и изплатили присъдените суми, нямало
как да бъде нанесена тази „щета“. Заявява, че през 2016г. имал професионална
застраховка „Професионална отговорност на нотариуси“ по застрахователна полица
№*******/16.07.2015г. сключена със ЗАД „В.“ АД с ЕИК:*******, като праводател
на правоприемника „Д.З.“ АД, с ЕИК:*******. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е привлечено “Д.з.“ АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес ***.
На основание чл.219,
ал.3 от ГПК е приет за съвместно разглеждане предявен при условията на
евентуалност от ответника Д.З.Н. в качеството на нотариеус рег.№*** на
НК срещу третото лице помагач “Д.з.“
АД, с ЕИК:*******, обратен иск в случай, че бъде осъден да заплати на ищците
имуществени вреди.
Ищецът по обратния
иск твърди, че по време на изслушването на нотариален акт №***, т.4,
дело №***/02.06.2016г. имал сключена задължителна професионална застраховка
„Професионална отговорност на нотариуси“ по застрахователна полица №*******/16.07.2015г.
със ЗАД „В.“ АД, Главна Агенция-С., с ЕИК:*******, като праводател на
правоприемника „Д.З.“ АД, ЕИК:*******, която била валидна от 27.07.2015г. до
26.07.2016г. В секцията „Предмет на застраховката“ „Професионална отговорност
на нотариуси“ като застрахователно покритие било посочено - отговорност за
имуществени вреди, произтичащи от виновно неизпълнение на професионалните
задължения от страна на нотариуса, при извършване на нотариални действия, сред
които било и твърдяното от ищците неизпълнение като нотариус на задължението по
чл.586, ал.1 от ГПК, а именно: при извършването на нотариална сделка, с която
се прехвърляло право на собственост върху недвижим имот, нотариусът да провери
дали праводателят е собственик на имота. Отговорността на застрахователя към
третите увредени от застрахования лица била тъждествена по обем и съдържание с
отговорността на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД. Поради това застрахователят
дължал на увредения това, което би му дължал деликвентът по правилата на
деликтната отговорност. Заявява, че „когато регресното притезание зависи от
удовлетворението на правото, предмет на първоначалния иск (чл.54, чл.127, ал.2
и чл.143 от ЗЗД), петитумът на обратния иск трябвало да бъде формулиран
условно. Условното формулиране на обратния иск, целяло да регресира само
уважената част от първоначалния иск на ищците, тъй като било много вероятно,
той да бъде отхвърлен или в най-лошия случай частично уважен. В тази връзка,
имал право на регресен иск срещу застрахователя само до размера на уважената
част, а ако изцяло се отхвърлял, обратният иск като евентуален, не следвало
изобщо да се разглежда от съда. Затова в случай, че бъде уважен предявения
срещу него иск за имуществени вреди по чл.73, ал.1 ЗННД от М.С.С., с ЕГН-**********
и С.Г.С., с ЕГН-********** /първоначалния иск/ по гр.д.№2736/2020г. на РС-К. и
бъде осъден като нотариус да им плати присъдените с решението суми, то моли на
основание чл.469 от КЗ, във връзка с чл.73, ал.1 от ЗННД вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.175 от ГПК, да осъди „Д.З.“ АД, с ЕИК:******* да му заплати присъдената и
платена сума, общо в размер на *** лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди на М.С.С., с ЕГН-********** и С.Г.С., с ЕГН-********** /всеки
от тях по *** лв./, включващи: *** лв. като левовата равностойност на *** евро
– 1/2 от продажбата на процесния г.№**; *** лв. представляваща 1/2 от таксите
по сделката; *** лв. представляващи направени разходи по гр.д.№**05/2017г. на
РС-С.; *** лв. за направени разноски по гр.д.№1525/2019г. на ОС-С., *** лв.
представляващи направени разноски по гр.д.№1059/2020 на ВКС и *** лв.
представляващи направени разходи по изп. дело № 2020***0402059 по описа на ЧСИ***,
както и законната лихва върху размера на щетата в общо ***лв., представляваща
1/2 от таксите заплатените от М.С.С., с ЕГН- ********** и С.Г.С., с ЕГН-**********
при изповядване на сделката и разходи по водените от тях съдебни дела, от
момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
съдебни разноски.
В отговор на исковата молба по обратния иск, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът намира предявеният срещу дружеството обратен иск за неоснователен и го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Сочи, че доколкото основателността на предявения обратен иск е обусловена от уважаването на първоначалния иск срещу нотариуса излага следното: Не били налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на нотариус Д.Н. по реда на чл.73 от ЗННД в така претендираните размери за вредите, които ищците твърдели, че подлежат на обезщетяване. В производството се търсило ангажиране на имуществената отговорност на нотариус Д.Н.. За да е налице отговорност на нотариуса, следвало да има виновно извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на последния при изпълнение на осъществяваната от него професионална дейност, от което трети лица да търпели вреди. Макар и по силата на закона, вината да се презумира, противоправността на деянието, както и причинно-следствената връзка на последното с твърдените за настъпили като последица вреди, подлежали на доказване в процеса, както всички останали твърдения. В тази връзка, оспорва твърдението на ищците, че е налице противоправно деяние от страна на нотариуса, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да извърши надлежна проверка на собствеността на имота, предмет на нотариалната сделка. Счита, че нотариусът е проявил дължимата по закон грижа и в съответствие с разпоредбата на чл.586, ал.2 от ГПК направил обосновано заключение за собствеността на имота след коректен анализ и проверка на представените му от страните документи, удостоверяващи този факт. Именно в този смисъл била и разпоредбата на чл.586, ал.2 от ГПК, съгласно която правото на собственост на праводателя се удостоверявало с документи, които нотариусът вписвал в съставения от него нотариален акт. Горното било надлежно сторено при изповядване на процесната сделка, поради което не било налице противоправно поведение от страна на нотариус Д.Н.. Пред нотариуса бил представен официален документ- Допълнителна заповед №СД-121 от 14.06.1988 г., издадена въз основа на влязла в сила Заповед за отчуждаване и обезщетяване №СД - 230 от 03.10.1986 г., съгласно която продавачът по сделката - ****** получил процесният г.№**, като обезщетение вследствие извършена процедура по отчуждаване на имот, собственост на неговите родители. Този документ /без последващата информация, представена от ищцата в производството по гр.д.№**05/2017 г. на РС - С., за доплащане цената на имота със семейни средства/ легитимирал по безспорен начин праводателя по сделката ******, като единствен собственик на процесния г.№**, поради което нотариус Д.Н. не е имал основание да извършва допълнителна проверка за собствеността на имота. В случая, би могло да се търси недобросъвестно поведение само и единствено у продавача по сделката, който затаил информация и укрил документи, от които се установявало, че цената на процесния г.№**, предмет на прехвърлителната сделка, била доплатена със семейни средства и имотът съставлявал съпружеска имуществена общност /СИО/. От постановеното по гр.д. №**05/2017 г. по описа на Районен съд - С. решение и в хода на проведеното съдебно производство по чл.108 от ЗС били релевирани твърдения, че и настоящите ищци - купувачи на процесния имот, са знаели /т.е. самите те са били недобросъвестни/, че техният праводател ******, не бил единствен собственик на г.№**а и че имотът е придобит от него по време на сключения от него брак и бил в режим на СИО. Предвид горното, счита, че поведението на нотариус Д.Н. при изповядване на процесната сдЕ.не е противоправно, а прехвърлянето на имот, който не бил собственост единствено на продавача, се дължало на неправомерното поведение само и единствено на страните по сделката. Заявява, че удостоверението за данъчна оценка на имота не е документ за собственост и няма никаква доказателствена стойност относно установяване собствеността върху имота, поради което този документ не можел да внесе съмнение относно правото на собственост на праводателя и не бил повод за извършване на допълнителна проверка във връзка с този факт. Оспорва настъпването на вредите, техния размер, както и размерът на претендираното обезщетение, дължимо от нотариуса. Съгласно чл.73 от ЗННД имуществената отговорност на нотариуса за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения била лимитирана по размер и не можело да надхвърля удостоверения материален интерес. В случая това била половината продажна цена по сделката за г.№**а, а именно: *** евро. Счита за неоснователни и прекомерно завишени претенциите за разноски по воденото дело по чл.108 от ЗС. Представените пред първата инстанция РС-Стара Загара, доказателства, че цената на процесния г.№** е заплатена със семейни средства и се намирал в режим на СИО, повдигането на спора по чл.108 от ЗС по инициатива на ищците по главния иск пред въззивна, касационна инстанция и извършването на разноски било напълно безпредметно. Неправилната правна оценка на фактите от процесуалните представители на ищците и неоснователното извършване на разноски по заведените от тях дела, не следвало да се вменява в тежест на нотариус Д.Н. и оспорва наличието на причинна връзка между поведението на нотариуса и заплатените от ищците съдебни разноски за въззивна и касационна инстанция в производството по заведения срещу тях иск по чл.108 от ЗС. Оспорва: размерът на присъдените в полза на Е.П. адвокатски възнаграждения за трите инстанции в производството по чл.108 от ЗС, като прекомерни по размер; заплатените за процесуално представителство в производството по иска по чл.108 ЗС от самите ищци адвокатски възнаграждения като прекомерни и моли да бъдат намалени до предвидения минимум. Разноските по изпълнително дело № 2020***0402059 по описа на ЧСИ*** били в резултат само и единствено от бездействието на самите ищци, тъй като не са изпълнили по доброволен ред влязлото в сила осъдително решение по гр.д.№**05/2017 г. по описа на РС - С., постановено срещу тях, като М. и С. Спирови били причината за образуване на изпълнително производство срещу тях и за събиране за тяхна сметка на допълнителни разноски в размер на *** лв. Затова липсвала причинна връзка между поведението на нотариуса и тези разноски. Счита заведените срещу нотариус Д.Н. главни искове за неоснователни. Неоснователността на главните искове водела до неоснователност и на акцесорните искове за законна лихва. Оспорва началната дата, от която се претендират лихви за забава. Нотариусът изпадал в забава не от момента на извършване на деянието, а от датата на завършване на целия фактически състав на деликта - в случая от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че Е.С.П. е собственик на 1/2 идеална част от процесния г.№**. Счита, че събитието не попада в обхвата на застрахователно покритие по застраховка „Професионална отговорност“ на нотариуса, като се позовава на т.3 от приложимите към застрахователната полица Общи условия за З. на професионални отговорности /ОУ/. Исковете срещу нотариус Д.Н. били предявени извън срока на договора за застраховка, на който нотариусът основавал регресната си претенция. До предявяването на съдебен иск, застрахованият не го уведомил по реда на чл.224 от КЗ /отм./ и т.14.3 от ОУ за наличието на обстоятелства, които можели да доведат до ангажиране на гражданската му отговорност и не предявил доброволна претенция към Дружеството. Счита, че не дължи застрахователно обезщетение за вредите от твърдяното събитие. Обект на застраховката била имуществената отговорност на нотариуса спрямо трети лица за вреди, реализирани в резултат на неправомерно действие или бездействие, извършено или допуснато от него при осъществяване на професионалната му дейност, а не сторените от самия нотариус разходи при ангажиране на тази отговорност. При условията на евентуалност, оспорва размера на претенцията като счита същия за завишен и неотговарящ на договореностите между страните по застрахователната полица. В сключения в Дружеството застрахователен договор с полица №******* за застраховка „Професионална отговорност на нотариуси“ било договорено самоучастие на Застрахования в размер на 5 % за всяка щета, затова евентуално дължимото от Дружеството обезщетение по застраховката, следвало да бъде намалено с размера на предвиденото в договора самоучастие, поради което прави искане в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените срещу дружеството искове. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
С нотариален акт №***, том **, рег.№***, дело №*** от 02.06.2016г. на Д.Н.,
нотариус рег.№*** на НК, с район на действие РС-С., ищцата М.С.С. като купувач и ****** като продавач сключили договор за
продажба на недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда - г.№**, разположен на минус 1-ви етаж от жилищната сграда,
находяща се в гр.С., на бул.“С.П.Е.“ /бивш бул.“******“/ №***, със застроена
площ на г.№**а от 23.03 кв.м състоящ се от: г.№** и склад, с граници /по
документ за собственост/: от север - г.№** №14; от юг -г.№** №**; от запад -
двор и от изток - мазе №* на апартамент № ***, на 2-ри етаж и коридор, който
самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № ******, с предназначение-г.№**
в сграда, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата на същия
етаж: обект №******и обект №******; под обекта: няма и над обекта: обект №******и
обект №******, заедно с прилежащото му складово помещение №15, със застроена
площ от 8,10 кв.м., както и ЗАЕДНО с 0,193 % идеални части от общите части на
сграда №1, както и ЗАЕДНО с прилежащото на г.№**а и склада право на строеж
върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор №******по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.,
одобрени със заповед №РД- 18- 65 от 30.05.2008г. на АГКК, за сумата **** евро, която сума продавачът заявил че е
получил, изцяло по банков път от купувача в деня на подписване на нотариалния
акт.
От записването в нотариалния акт е
видно, че при изготвянето му нотариусът се е ръководил от следните документи: Допълнителна заповед №СД-121, издадена на
14.06.1988г. на ОНС С., Схема №15-254521, издадена на 30.05.2016 г. от СГКК-С.,
Удостоверение за данъчна оценка, изх.№ДО006401БЦ, издадено на 01.06.2016 г. от
Община С., Декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК, Декларации по чл.25, ал.8 от ЗННД и квитанции за внесени държавни и нотариални такси.
Приети по делото са
представени от ищеца заверени копия на платежно нареждане от 26.05.2016г. за
сумата **** лв. с наредител М. Спиридонова
в полза на Коста К. с основание за превода: „предв.договор от 26.03.2016
г.“; платежно нареждане от 02.06.2016г
за сумата **** лв. с наредител М.
Спиридонова в полза на Коста К. с основание за превода: “покупко-продажба на г.№**“;
сметка/фактура №**********/02.06.2016г. за сумата **** лв. платени нотариални
такси на Нотариус Д.Н.,*** действие РС-С.; платежно нареждане №*63В***161543VV07
от 02.06.2016г. са сумата **** лв. с основание за плащане: вписване на покупка
на недв.имот; платежно нареждане №826РТВР161544VRТ от 02.06.2016г. за сумата ****
лв. с основание: данък за придобиване на недв.имот; преводно нареждане от
25.04.2019 г. за сумата от ** лв.и преводно нареждане от 25.04.2019 г. за
сумата *** лв. с основния за плащане: в.л. за СТЕ по гр.д.4305-17 на
РС-Ст.Загора, Фактура от 21.02.2019 г. с преводно нареждане за заплатени***лв.
с ДДС възнаграждение за защита и процес.представителство по гр.д.№**05/2017 г.
на РС-С., вносна бележка от 17.09.2019 г. за сумата *** лв. с основание за
плащане: „дт жалба по гр.д.4305 от 2017 г. на РС-СТЗ“, фактура №1078/18.07.2019
г. с отчет по сметка, за сумата *** лв. с ДДС възнаграждение за изготвяне на
въззивна жалба срещу решение по гр.д.№**05/2017 г. на РС-С..
По делото са разпитани
свидетелите Е.С.П. и Г.Т.П..
Видно от приложено гр.д.№**05/2017г. по описа на Районен съд-С., с влязло
в сила решение №*27/24.06.2019г., постановено по предявен от Е.С.П. против М.С.С.
и С.Г.С. иск с правно основание чл.108 от ЗС, с участието на трети лица
помагачи: ****** и Д.З.Н., нотариус рег.№ №*** на НК, с
район на действие РС-С. на страната на ответниците, е признато за
установено, че Е.С.П. е собственик та
1/2 идеална част от недвижим имот- Г.№** с идентификатор ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед
РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.С. п.к.****, бул.“С.П.Е.“ №***,
ет.-1, г.№** 15, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.514.98, с предназначение на самостоятелния обект: Г.№** в
сграда, брой нива на обект: 1, с площ 23,03 кв.м., прилежащи части: складово
помещение 15, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот
с идентификатор №******и имот с идентификатор №******, под обекта: няма и над
обекта – имот с идентификатор ******и имот с идентификатор ******, и М.С.С.
и С.Г.С. са осъдени да предадат на Е.С.П. владението на 1/2 идеална част
от гореописания имот, като М.С.С. и С.Г.С.
са осъдени да заплатят на Е.С.П. сумата ****лв. разноски по делото. С
решение №650/09.12.2019 г. по
в.гр.д.№1525/2019 г. по описа на ОС-С. е потвърдено решение №*27/24.06.2019 г.,
постановено по гр.д.№**05/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК М.С.С. и С.Г.С. са осъдени да заплатят на Е.С.П.
сумата от *** лв.разноски пред въззивната съдебна инстанция, а с определение
№319/17.06.2020 г. по гр.д.№1059/2020 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване
въззивно решение №650/09.12.2019 г. по в.гр.д.№1525/2019 г. на ОС-С. като М.С.С.
и С.Г.С. са осъдени да заплатят на Е.С.П. сумата от *** лв.разноски за
процесуално представителство в касационната инстанция. Представени са и
заверени копия на изпълнителен лист №**05/2017 г. от 03.07.2020 г., издаден в полза на Е.С.П.
срещу М.С.С. и С.Г.С. за присъдените разноските по гр.д.№**05/2017 г. на РС-С.,
в.гр.д.№1525/2019 г. на ОС-С. и
гр.д.№1059/2020 г. на ВКС; 2 бр. покани за доброволно изпълнение изх.№4***6 и
№4***8 и двете 06.08.2020 г. по изп.д.№2020***0402059 по описа на ЧСИ***, рег.№***
на КЧСИ и 2 бр. преводно нареждане за внесени от длъжника М.С. *** лв. и
внесени от длъжника С.С. **** лв.по изп.д.2059/2020 г. на ЧСИ*** с посочи основания за превода:
„пълно издължаване по изп.д.“.
По гр.д.№**05/2017г. по описа на Районен съд-С. са приложени и приети: заповед №СД-230/03.10.1986 г. на председателя на ОбНС С., съгласно която на основание чл.98 от ЗТСУ е отчужден имот на ул.“Д.ПехлИ." №88, собственост на Н.Х.С.-1/2 ид.ч. и ******-1/2 ид.ч., като обезщетението на ****** е следвало да стане с едно тристайно жилище при доплащане без приложение на чл.90 от ЗТСУ за задоволяване нуждите на 5- чл. му семейство в жил.блок на същото място в кв.158 и с един г.№** съгласно чл.82, ал.3 от ЗТСУ; допълнителна заповед №СД-121/14.06.1988 г. на председателя на ОбНС С., с която на основание чл.*** от ЗТСУ ****** е обезщетен с г.№** и склад, на основание чл.130 от ЗТСУ и чл.7 от Наредбата за цените на недвижимите имоти е отстъпено право на строеж върху земя от 23.03 кв.м. застроена площ на г.№**а, с обща цена на г.№**а *** лв., отразено е, че собственика не е освободен от заплащането на разликата по реда на чл.90 от ЗТСУ , а на гърба на заповедта е направено отбелязване от 09.06.1992 г., че г.№**ът е платен; както и влязло в сила решение №137/16.07.2004 г., постановено по гр.д.№1132/2004 г. по описа на РС-С., с което сключеният на 23.04.1985 г. гражданският брак между ****** и Елка С. К.а е прекратен. Приложени са и писмо изх.№10-11-4262811.04.2019 г. на Община С., съгласно което в първоначално подадената декларация по чл.14 ЗМДТ на 21.04.1998 г. г.№**ът е деклариран като собственост на ****** и Е. С. К.а като партидата е закрита на 02.06.2016 г., както и представена от нотариус Н. като трето лице помагач по гр.д.№**05/2017г. и декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД, в която ****** е декларирал, че е имал предишен брак, сключен на 01.04.1984 г., прекратен с развод на 16.07.2004 г.
От приетите по делото заверени копия на
застрахователна полица №******* от
16.07.2015 г. разписка за платени застрахователни вноски №7585890, актуално
състояние на „ЗАД В.“ АД-заличен търговец към 01.02.2021г., е видно, че
професионалната отговорност на нотариус Д.Н. е застрахована в „ЗАД В.“ АД“, чийто
правоприемник е “Д.Застраховане“ АД, с ЕИК:*******, със срок:
начало- 27.07.2015 г. и край- 26.07.2016 г., и лимит на отговорност: за един
иск **** лв., за всички искове: **** лв., със застрахователна премия ****лв.,
която е внесена от застрахования.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверявания материален интерес. По силата на препращането към ЗЗД, предпоставките за уважаване на иска са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, при условията на кумулативност: наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице независимо от нейната форма-умисъл или небрежност; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Отговорността за вреди е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка на удостоверяваното право. В нормите на чл.96 и чл.97 от ЗННД законодателят е дефинирал как се определя „удостоверяваният материален интерес“ за определени видове нотариални удостоверявания. Съгласно чл.96, ал.1, т.1 от ЗЗДН удостоверяваният материален интерес при прехвърляне и удостоверяване право на собственост върху вещи е пазарната цена на вещта.
Съгласно разпоредбата на чл.586, ал.1 от ГПК нотариусът е длъжен да извърши проверка относно принадлежността на правото на собственост върху продавания имот не само въз основа на представените от страните по договора документи, а когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, а при необходимост да ползва вещо лице / решение №497/03.11.2009 г. по гр.д.№2173/2008 г. на ВКС, II г.о./. Следователно законът възлага в задължение на нотариуса да провери правото на собственост на продавача върху имота преди сключването на договора в необходимата нотариална форма /арг. от чл.586, ал.1 от ГПК и чл.22 от ЗННД/. В случай, че представените документи са неясни и създават съмнения, нотариусът може да направи и допълнителни проверки в т.ч. служебно справки до регистрите, до които има служебен достъп, или да изиска други документи, както и да събира служебно допълнителни доказателства /арг.чл.25, ал.3 вр. чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗННД/. Съгласно чл.103, ал.1 от ЗТСУ (отм.), редакция изм. ДВ, бр.45/1984 г., „отчужденият собственик придобива собствеността на имота, определен като имотно обезщетение, по силата на самата заповед на органа по чл.95 ЗТСУ /отм./, при условие, че е изплатил разликата, освен ако за тази разлика има сключен заем с кредитен институт.“ Но докато отстъпеният имот не бъде изграден, правото на собственост не може да възникне и дотогава заповедта по чл.*** от ЗТСУ /отм./ доказва правото на обезщетение. Собствеността се придобива от изграждане на обектите в груб строеж, тъй като от този момент те съществуват като имоти, самостоятелни обекти на вещни права. В настоящия случай предвид съдържанието на допълнителна заповед №СД-121 от 14.06.1988 г. и основанието на издаването й /по реда на ЗТСУ отм./ и отразената в нея /на другата страница/ дата на плащане на г.№**а, ответникът Н. е следвало да поиска от продавача К. заповедта за отчуждаване с правото на обезщетяване и за семейния му статус към 14.06.1988 г. и към 09.06.1992 г., тъй като е имал данни, че той е бил в брак от 01.04.1984 г. до 16.07.2004 г., както и допълнителни документи, във връзка с доплащане на разлика между стройността на отчуждения и стойността на получения като обезщетение имот, предвид нормата на чл.19 и чл.20, ал.1 от СК /отм./. При отказ от представяне или непредставяне на документи нотариусът може да откаже изслушването на сделката. В случая по делото не са наведени доводи и в тази връзка не са събрани доказателства за изискани от нотариуса допълнителни документи от продавача. По тези съображения съдът намира, че представената от ****** допълнителна заповед №СД-121 от 14.06.1988 г. на председателя на ОбНС С., при сключване на договора за продажба на недвижимия имот /г.№**/ с нотариален акт №***, том **, рег.№***, дело №*** от 02.06.2016г. не е била достатъчна за да се формира извода, че продавачът е единствен собственик на вещта, поради което е налице първата предпоставка на специалната деликтна отговорност. С оглед на вмененото в чл.586, ал.1 от ГПК задължение на нотариуса, ирелеванто е знанието на купувача за наличие на съсобственост в процесния г.№**, доколкото по делото няма наведени доводи, а и представени доказателства нотариусът да е бил изрично уведомен за това от страните по сделката в т.ч. от купувача.
Налице е и втората предпоставка, защото при изповядане на сделката, са нарушени чл.586, ал.1 от ГПК и чл.25, ал.1 от ЗННД с оглед задължението на нотариуса да опазва правата и интересите на страните и да не допуска пропуски в работата, които биха довели до накърняване на техните права и интереси. Вината по чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а тя в случая представлява неполагане на дължимата грижа. Налице е и причинно - следствена връзка между поведението /бездействие/ и вредата.
Налице е влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по
осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС / с участието на нотариуса като
трето лице помагач/, с което е отречена собственост на ищците- съпрузи върху
½ ид.част от г.№**а, поради което съдът приема, че вредата е съизмерима,
както с платената от ищците на продавача К. ½ от продажната цена /****
евро/, а именно левова равностойност на *** евро -*** лв., така и съдебните
разноските в общ размер ****лв., които ищците като ответници са били осъдени в
трите съдебни инстанции да заплатят на неучастващия в процесната сделката
съсобственик Е. П.. Установи се
също, че ищците са понесли като вреда и ½ от заплатените нотариални
такси, свързани с осъществяване и вписване на сделката, които са в размер на ***
лв. Следва да се посочи, че участието на ищците в производство по гр.д.№**05/2017
г. на РС-С., което е било наложително, и в производствата пред въззивната и
касационната инстанции е с оглед защитата на оспореното им право на собственост
върху ½ идеална част недвижимия имот, предмет на покупко-продажбата. Според чл.298, ал.2 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за
страните и за техните наследници и правоприемници. По силата на чл.223
от ГПК влязлото в сила решение е задължително и
за третите, по смисъла на чл.218 и чл.219 от ГПК, лица в процеса, поради което
е недопустимо съдът да преразглежда въпроса за разноските, които ищците са
осъдени и са заплатили по воденото срещу тях дело. По отношение на претърпените вреди в размер на *** лв. като
разходи за платена такса по изп.д.№2020***0402059 по описа на ЧСИ***, рег.№***
на КЧСИ съдът намира, че същите са
следствие на неизпълнението на влязло в сила съдебно решение по
ревандикационния иск по доброволен ред, което е довело до принудителното
изпълнение. Не е спорно, а и от документите по делото се установи, че
претендираните като имуществени вреди суми са реализиран разход за ищците като
съпрузи.
Според чл.73, ал.1 от ЗННД отговорността на нотариуса е ограничена на “не повече от удостоверения материален интерес“, който е законово установен в чл.96 от ЗННД- в случая в чл.96, ал.1, т.1 ЗННД. С отреченото по гр.д.№**05/2017 г. по описа на РС-С., правото на собственост върху ½ ид.част от продаденият им недвижим имот, ищците-съпрузи са претърпели имуществените вреди в общ размер *** лв., но тяхното обезщетяване следва да се ограничи до сумата от *** лв., явяваща се левова равностойност на отреченото им право. За останалите претендирани вреди, а именно: ****лв. платените съдебни разноски, *** лв. явяващи се половината от заплатените нотариални такси и *** лв. за платена такса по изпълнителното дело, ответникът Н. не следва да отговаря, тъй като са по повод водените срещу ищците гражданско и изпълнително дела, които вреди са извън удостоверявания материален интерес, установен като лимит на имуществена отговорност на нотариуса по чл.73, ал.1 от ЗННД. Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за имуществени вреди в частта за сумата *** лв. за основателен и следва да бъде уважен, а останалата част, а именно за сумите: ****лв. платените съдебни разноски, *** лв. -половината от заплатените нотариални такси и *** лв. за платена такса по изпълнителното дело следва да бъде отхвърлен като неоснователен, предвид ограничената отговорност на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай приложима е нормата и на чл.84, ал.3 от ЗЗД, съгласно която при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без да бъде поканен. С уважаването на главния иск за паричното вземане, произтичащо от деликта, води като законова последица и уважаването на иска за присъждане на законната лихва върху присъдената сума. Относно началната дата, от която започва да тече лихвата за забава съдът приема, че непозволеното увреждане е настъпило на 02.06.2016г. - денят, в който е изповядана покупко-продажбата от нотариус Д.Н.. Поради това, претенцията за законна лихва следва да бъде уважена от 02.06.2016 г. до окончателното изплащане на главницата от *** лв.
По обратния иск:
Процесната застраховка“ Професионална отговорност“ е сключена на основание разпоредбата на чл.30 от ЗННД при действието на КЗ /отм./, поради което последният е приложим съгласно §22 от КЗ. Съгласно чл.229 от КЗ /отм./, сега чл.435 от КЗ в сила от 01.01.2016 г. застрахованият по застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Нормата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ регламентира задължението на застрахователят да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, която отговорност е ограничена в ал.2 на чл.223 КЗ /отм./. Предпоставките за уважаване на обратния иск са: наличие на валидно сключена застраховка професионална отговорност на нотариуса; осъждане на нотариуса да заплати вреди, причинени на трети лица при упражняване на професионалната му дейност и претенцията да не надвишава уговорените в застрахователната полица лимити. В случая е налице валидно правоотношение по задължителна застраховка “професионалната отговорност“ на нотариус Д.Н., за периода от 27.07.2015 г. до 26.07.2016 г., с лимитирана отговорност общо до ****лв. и до ****лв. за едно събитие, в който размер попада предявената претенция. Съгласно т.1 от представените и приети по делото Общите условия за застраховане на професионални отговорности, до размера на уговорените лимити и срещу платената цена изцяло или частично застрахователна премия застрахователят покрива рисковете, свързани с професионалната отговорност на посоченото в застрахователната полица лице-застрахован, а съгласно т.20.2 -застрахователят ще изплати застрахователното обезщетение на застрахования в случай, че последния е обезщетил увредения въз основа на изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение или с писменото съгласие на застрахователя. С оглед уважаването на предявения срещу ответника Н. иск по чл.73, ал.1 от ЗННД в размер на *** лв. е налице и последната предпоставка за основателността на предявения обратен иск за същата сума срещу “Д.з.“ АД като правоприемник на застрахователя на ЗАД “В.“ по полица №*******/16.07.2015 г., със срок на действие от 27.07.2015 г. и до 26.07.2016 г., а за претендираните имуществени вреди: ****лв. платени съдебни разноски, *** лв. явяващи се половината от заплатените нотариални такси и *** лв. за платена такса по изпълнителното дело, обратния иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, предвид отхвърлянето и на главния иск в тази част. Възможността за уговаряне на самоучастие на застрахования е предвидена в чл.194, ал.1 от КЗ отм., но действал към датата на сключване на застрахователния договор, която се изразява в поемане от него на част от отговорността в случай на настъпване на застрахователното събитие, като то може да е безусловно или условно, а чл.194, ал.5 от КЗ /отм./ урежда недопустимостта на клауза са самоучастие по отношение на задължителни застраховки на рискове във връзка с живота и здравето на физическите лица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и по застраховка “Живот“. В случая задължителната застраховка “професионална отговорност на нотариуса“ не попада в хипотезата на чл.194, ал.5 от КЗ /отм./. В застрахователния договор, обективиран в полица №*******, страните уговорили самоучастие на застрахования в размер на 5% от вредите. Уговорката за самоучастие е доброволна и по арг. на чл.9 от ЗЗД с подписването на полицата ищецът се е съгласил с тази клауза. Предвид волята на страните по застрахователния договор, която следва да бъде зачетена и с оглед на чл.194, ал.2 от КЗ /отм./, процентът на уговореното самоучастие следва да се начисли върху размера на вредата /*** лв./ и така самоучастието възлиза на сумата ****лв., а след приспадането му, размерът на вредата е ****лв. В предмета на застрахователното обезщетение по чл.229 от КЗ/отм./, освен вредата се включват: лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, но за да отговаря за тях застрахователя, застрахованият следва да е изпълнил задължението за уведомяване по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./; както и направените разноски по иска за вреди предвид чл.223, ал.4 от КЗ /отм./. В случая дължимата се от ищеца лихва за забава е от 02.06.2016г., но тъй като няма наведени доводи и в тази връзка ангажирани доказателства ответникът да е бил уведомен след влизане в сила на решението по гр.д.№**05/2017г. по описа на Районен съд-С., по което нотариус Н. е бил привлечен като трето лице помагач на страната на М. и С. С., то за най-ранна дата уведомяване следва да се приеме 01.04.2021 г.-датата, на която ответникът-застраховател е получил преписа от определението за конституирането му като трето лице помагач на страната на ищеца- ответник по главния иск.
Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на задължението му спрямо увредения - ищците по първоначалния иск, т.е. условно. Така ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да плати на ищеца по обратния иск сумата от ****лв. обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва за забава от 01.04.2021 г. до датата на плащането й, както и присъдените в тежест на ищеца разноски по настоящото дело след като той като ищец по обратния иск изпълни постановеното срещу него решение на ищците по главния иск.
По разноските:
При този изход на спора с правна възможност да претендират разноски разполагат, както ищецът, така и ответникът, в това число по обратния иск.
Ищците по главния иск претендират по списък по чл.80 от ГПК съдебни разноски по делото в общ размер **** лв., от които: ****лв. платена държавна такса и **** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие от 21.08.2020 г. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Д.Н. следва да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на ****лв. съразмерно с уважената част от иска.
На ответника по главния иск не се дължат разноски с оглед липсата на изрично искане, а и на доказателства за направени такива.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът по обратния иск следва да заплати на ищеца по обратния иск съдебни разноски в размер на ****лв. държавна такса съразмерно с уважената част от иска.
С оглед отхвърлянето на обратния иск ответникът по този иск също има право на разноски. На същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на *** лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът по обратния иск следва да заплати на ответника по обратния иск ****лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от обратния иск.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.З.Н., с ЕГН-**********, нотариус, вписан под №*** на НК, с
район на действие РС-С., с адрес на кантората гр.С., ул.“Ц.К.“ №**, да заплати
на М.С.С., с ЕГН-********** и С.Г.С., с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***,
на основание чл.73, ал.1 от ЗННД обезщетение за претърпените имуществени вреди
в резултат на допуснато нарушение на задължението по чл.586 от ГПК вр. с чл.25,
ал.1 от ЗННД, в размер на *** лв., явяваща се левова равностойност на *** евро
като ½ от платена цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективирана в нотариален акт №***, том **, рег.№***,
дело №*** от 02.06.2016г., ведно със законната лихва от 02.06.2016г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.С.С., с ЕГН-********** и С.Г.С., с ЕГН-**********,***,
със съдебен адрес *** срещу Д.З.Н., с ЕГН-**********, нотариус, вписан под №***
на НК, с район на действие РС-С., с адрес на кантората гр.С., ул.“Ц.К.“ №**,
иск за заплащане на имуществени вреди за: *** лв.
представляващи 1/2 от заплатените нотариални такси по сделката, *** лв. съдебни
разходи по гр.д.№**05/2017г. на РС-С., *** лв. съдебни разноски по въз.гр.д.№1525/2019г.
на ОС-С., *** лв. съдебни разноски по гр.д.№1059/2020 на ВКС и *** лв. разходи
за държавна такса по изп.дело №2020***0402059 по описа на ЧСИ***, рег.№***
на КЧСИ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.З.Н., с ЕГН-**********, нотариус, вписан под №*** на НК, с район на действие РС-С., с адрес на кантората гр.С., ул.“Ц.К.“ №**, да заплати на М.С.С., с ЕГН-********** и С.Г.С., с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ****лв.
Решението е постановено при
участието на “Д.з.“ АД като третото лице-помагач на страната на нотариус Д.З.Н.,
с ЕГН-********** в качеството му на ответник по главния иск.
ОСЪЖДА “Д.з.“ АД, с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление *** в качеството на правоприемник на ЗАД “В.“ с ЕИК:*******, по договор за задължителна застраховка “П. о.“, обективиран в полица №*******/16.07.2015 г., със срок на действие от 27.07.2015 г. и до 26.07.2016 г., да заплати на Д.З.Н., с ЕГН-**********, нотариус, вписан под №*** на НК, с район на действие РС-С., с адрес на кантората гр.С., ул.“Ц.К.“ №**, сумата от ****лв. обезщетение за имуществени вреди съобразно лимита по договора за застраховка за едно събитие, ведно със законната лихва от 01.04.2021 г. до изплащането й, както и ****лв. съдебни разноски, ПРИ УСЛОВИЕ, че сумите бъдат изплатени от застрахования Д.З.Н., с ЕГН-**********, нотариус рег.№*** на НК, на М.С.С., с ЕГН-********** и С.Г.С., с ЕГН-**********, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта над ****лв. до *** лв. като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.З.Н., с ЕГН-**********, нотариус, вписан под №*** на НК, с район на действие РС-С., с адрес на кантората гр.С., ул.“Ц.К.“ №** срещу “Д.з.“ АД, с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление *** в качеството на правоприемник на ЗАД “В.“, обратен иск за сумите: *** лв. представляваща 1/2 от нотариални такси, *** лв. съдебни разходи по гр.д.№**05/2017г. на РС-С., *** лв. съдебни разноски по гр.д.№1525/2019г. на ОС-С., *** лв. съдебни разноски по гр.д.№1059/2020 на ВКС и *** лв. разходи за държавна такса по изп. дело №2020***0402059 по описа на ЧСИ***, рег.№*** на КЧСИ, явяващи се имуществени вреди на М.С.С., с ЕГН-********** и С.Г.С., с ЕГН-**********, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Д.з.“ АД, с ЕИК:******* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.З.Н., с ЕГН-**********,
нотариус, вписан под №*** на НК, с район на действие РС-С., с адрес на
кантората гр.С., ул.“Ц.К.“ №**, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски по обратния иск в размер на ****лв.
ОСЪЖДА Д.З.Н., с ЕГН-**********, нотариус, вписан под №*** на НК, с район на действие РС-С., с адрес на кантората гр.С., ул.“Ц.К.“ №**, да заплати на “Д.з.“ АД, с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК съдебни разноски по обратния иск в размер на ****лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: