Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260511
гр.С., 04 ноември 2020 година
Силистренският районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на първи октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря Г. Н., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1376 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ
Н.А.Н. с ЕГН
**********,***, чрез процесуалния си представител адв. В.М., със съдебен адрес:***,
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2 760.00 лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01. 03. 2019 г.
до 27. 08. 2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба
до окончателното плащане, както и сумата от 50.00 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за всяко от вземанията; 2. сумата от 300.00
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.
03. 2019 г. до 27. 08. 2019 г. от неотчетени 2 часа и 30 минути за всяка от
работните смени в делнични дни и 1 час и 30 минути за всяка от работните смени,
положена в почивни дни, ведно със законната лихва от завеждането на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата; 3. сумата от 560.00 лева,
представляваща дължимо и незаплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно
със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата и 4. сумата от 100.00 лева, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва от завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските си по производството.
Твърди, че е работил като „охранител” в обект „Централ парк хранителен
магазин“, гр. С., ул. Г.Ч.№ 2 на ответното дружество, като трудовите
правоотношения между него и ответника са прекратени със заповед № 5027 / 27.
08. 2019 г. твърди, че не му е заплатено дължимото трудово възнаграждение за
периода 01. 03. 2019 г. до 27. 08. 2019 г., договорено първоначално в размер на
460.00 лева, но предвид размера на минималната работна заплата за страната,
твърди, че впоследствие това трудово възнаграждение е променяно. Въпреки това
претендира заплащане на неплатено трудово възнаграждение в размер на 460.00
лева за всеки от месеците за процесния период.
Счита, че е полагал извънреден труд предвид работата на смени и уговореното
сумарно отчитане на работното време, тъй като всяка от смените му е била с
продължителност повече от 8 часа. Излага доводи във връзка с факта, че
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 от КТ,
поради което, на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, работодателят му дължи
обезщетение в размер на 560.00 лева,
формирано от размера на минималната работна заплата за страната. Твърди, че при
прекратяване на трудовото правоотношение не му е заплатено обезщетение за
неползвания платен годишен отпуск.
Претендира
и направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
“С. С.” ООД, с ЕИК **, с адрес: гр. София, район “Л.”, ж.к. „Х.“,
ул. Х. И.№ 3, представлявано от управителя Е. И. Б., чрез процесуалния си представител
адв. кантора „Канелова и Петров“, оспорва изцяло исковите претенции като
твърди, че трудовите възнаграждения са своевременно заплащани, а останалите
суми не са дължими. Не излага доводи във връзка със становището си за
недължимост и не представя доказателства по делото, както и няма
доказателствени искания.
Предявени са искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 128 от КТ във
връзка с чл. 143 от КТ и чл.9а от НРВПО, по чл. 221, ал. 1от КТ, чл.
224, ал. 1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на правоотношение между ищеца
и ответника, което е прекратено по желание на ищеца на 27. 08. 2019 г., като ищецът е заемал
длъжността „охранител” в обект „Централ парк хранителен магазин“, гр. С., ул. Г.Ч.№
2. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от ищеца без предизвестие
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед № 1660 / 27. 08. 2019 г. Твърденият от ищеца факт, че не е получил
трудово възнаграждение за периода 01. 03. 2019 г. до 27. 08. 2019 г. е
отрицателен, поради което ответникът носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, че е заплатил трудово възнаграждение. В случая с
отговора на исковата молба ответникът е заявил недължимост на сумите поради заплащането им, но въпреки указанията,
дадени му от съда, доказателства в тази връзка не са представени. Поради тази
причина съдът намира исковата претенция за основателна и я уважава така, както
е предявена в размер на 460.00 лева месечно трудово възнаграждение за периода 01. 03. 2019 г. - 27. 08. 2019 г. общо в размер на 2760.00 лева. Основателна е
и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава общо за периода
от 01. 04. 2019 г. до предявяване на исковата молба в размер на 50.00 лева.
По отношение на вторият предявен иск за заплащане на сумата от 300.00
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.
03. 2019 г. до 27. 08. 2019 г. от неотчетени 2 часа и 30 минути за всяка от
работните смени в делнични дни и 1 час и 30 минути за всяка от работните смени,
положена в почивни дни , съдът счита същия за основателен и го уважава изцяло.
С правилник за вътрешния
трудов ред, съгласно нормата на чл.139, ал.1 от КТ и чл.4а от НРВПО,
работодателят установява и разпределението на работното време. Данни за наличие на такова разпределение и премане на вътрешни правила за въвеждане на сумирано изчисляване на
работното време съгл. чл.142, ал.2 от КТ липсват по делото. Липсват и твърдения на ответника в тази насока.
За нормална продължителност
на работното време се счита 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. За дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на
работния процес, работното време се организира на 8-12- или 24-часови смени. В
тези случаи работното време се изчислява в часове, сумирано за шестмесечен
период.
За да бъде разрешен спорът
на страните, реално отработеното от ищеца време следва да бъде съпоставено с
нормалната продължителност на работното време за същия период. В случай, че се
установи работа над нормативно регламентираните часове е налице полагане на
извънреден труд. В тези случаи на служителя се дължи възнаграждение за
извънреден труд.
В конкретния случай тези
почивки не са се считали за отработено време и съответно не са съобразявани при
определяне норматива отработени часове, съответно положен извънреден труд. През целия коментиран период ищецът
е работил дневна смяна от по 10 часа и 30 минути през всяка от работните смени
в делнични дни и 9 час и 30 минути през всяка от работните смени, положена в
почивни дни. Предвид спецификата и организацията на работа, не му се предоставя
почивка във вида, в който тя е регламентирана за служителите, полагащи труд при
8-часов работен ден. На служителите, работещи на смени, се осигурява време за
хранене и физиологични почивки, но те са част от работното им време, поради
това следва да се включат в отработените часове. / В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 8 /2013 / 14. 11. 2014 г. на ВКС/. При непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно
определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или
служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от
работодателя. Неоспорени и
потвърдени от показанията на свидетеля Хараламбов останаха твърденията на
ищеца, че макар и в регламентирано време за почивка, не е имал възможност да
напуска работното си място, както и да преустанови изпълнението на задълженията
си, както и невъзможността да напусне работното си място след приключване на
работната му смяна в продължение на 30 минути.
Извънредния труд следва да се установява само с писмени доказателства, като работодателят е длъжен да издава заповеди /
чл.15, ал.1 от НРВПО/ и да води специална книга /чл.149, ал.1 от КТ/ за
отчитане на извънредния труд, но от неизпълнението на това свое задължение той
не може да черпи права. Издаването на заповедта и отразяването на извънредния
труд в книгата не са въведени като форма за действителност, нито за доказване
на положения извънреден труд, заплащането на който - в увеличен размер - е
задължение на работодателя независимо дали е положен по разпореждане на
работодателя или при мълчаливото негово съгласие.
Предвид на това и при преценката на въпроса полагал ли
е ищеца извънреден труд, следва да се съобрази приетите на основание чл. 161 от ГПК за доказани фактите относно положения извънреден труд от страна на ищеца, в
размер на два часа и тридесет минути в дневно в работни дни и размер на един
час и тридесет минути в почивни дни.
Общия размер на неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд за периода 01. 03. 2019 г. до 27. 08. 2019 г. е в размер на 300.00
лева, като сумата се дължи заедно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, считано от 30. 09. 2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
По третия иск - не се оспорва от ответника и се
установява от представената Заповед за прекратяване на трудов договор № 1660 / 27.
08. 2019 г., с която правоотношението е прекратено, че същото е сторено на основание чл. 327, ал. 2 от КТ. Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ при уволнение на това основание, работодателя
дължи на работника обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. В
цитираната заповед за уволнение работодателят не се е разпоредил на ищеца да
бъде изплатено обезщетение за срока на предизвестието. Видно от представения
трудов договор, същия е безсрочен, т.е. в случая работодателят следва да
обезщети работника за периода на предизвестието, или за един месец в размер на
брутното му трудово възнаграждение, което в размер на минималната работна
заплата за страната е 560.00 лева. Сумата се дължи ведно със законната лихва,
считано от 30. 09. 2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По четвъртия иск - При прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, на ищеца не е заплатено и дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. Наличието и размерът на
неползвания платен годишен отпуск не се оспорват от ответника, поради което
съдът уважава претенцията в предявения размер от 100.00 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените от него разноски по производството. Претендираните от ищеца
разноски са 5 200.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че на
ищеца следва да се присъдят разноски за производството в размер на
2 500.00 лева, а в останалата част претенцията за разноски следва да се
отхвърли. За да достигне до този извод съдът има предвид договореното между
страните адвокатско възнаграждение за предявени четири иска, като за всеки от
тях възнаграждението е в размер на 550.00 лева или общо 2200.00 лева.
Формираното допълнително възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба №
1 за минималните размери адвокатските възнаграждения в размер на 3000.00 лева
съдът намира за некоректно. Съгласно цитираната разпоредба при защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100.00 лв., като нормата има предвид единствено допълнителните
разходи по явяването в съдебно заседание, не и броя искове или техния размер,
т.е. за всяко следващо, след второто съдебно заседание на процесуалния
представител се дължи допълнително / освен договореното / възнаграждение в
размер на сто лева. Следвайки тази логика и при преценка на факта, че по делото
са проведени общо пет съдебни заседания / два пъти делото е отсрочвано в
закрито заседание на основание ЗМДВИППП/, то допълнително възнагражение следва
да се присъди за три съдебни заседания или общо в размер на 300.00 лева.
С оглед изхода на
делото, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да
заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса, възлизаща на 260.00 лева.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “С. С.” ООД, с ЕИК **, с адрес: гр. София,
район “Л.”, ж.к. „Х.“, ул. Х. И.№ 3, представлявано от управителя Е. И. Б. на основание чл. 128 от КТ да заплати на Н.А.Н. с ЕГН **********,*** сумата от 2 760.00 / две
хиляди осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
периода от 01. 03. 2019 г. до 27. 08. 2019 г., обезщетение за забава за периода
01. 04. 2019 г. – 30. 09. 2020 г. в
размер на 50.00 / петдесет / лева, ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на исковата молба – 30. 09. 2019 г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА “С. С.” ООД, с ЕИК **, с адрес: гр. София,
район “Л.”, ж.к. „Х.“, ул. Х. И.№ 3, представлявано от управителя Е. И. Б. да
заплати на Н.А.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 300.00 / триста / лева – възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01. 03. 2019 г. до 27. 08. 2019 г., заедно
със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба – 30. 09. 2019 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА “С. С.” ООД, с
ЕИК **, с адрес: гр. София, район “Л.”, ж.к. „Х.“, ул. Х. И.№ 3,
представлявано от управителя Е. И. Б. да
заплати на Н.А.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 560.00 / петстотин
и шестдесет / лева - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ по чл. 221, ал. 1 от КТ, заедно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба – 30. 09. 2019 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА “С. С.” ООД, с
ЕИК **, с адрес: гр. София, район “Л.”, ж.к. „Х.“, ул. Х. И.№ 3,
представлявано от управителя Е. И. Б. да
заплати на Н.А.Н. с ЕГН **********,***
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 224 АЛ. 1 ОТ КТ за неползван
платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 100.00 / сто
/ лева, ведно със законната лихва, считано от 21. 08. 2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “С. С.” ООД, с ЕИК **, с адрес: гр.
София, район “Л.”, ж.к. „Х.“, ул. Х. И.№ 3, представлявано от управителя Е. И.
Б. да заплати на Н.А.Н. с ЕГН **********,*** сумата от 2 500.00 / две хиляди и петстотин / лева – разноски по гр.д.№ 1376/2019г.
по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
в останалата й част до 5 200.00 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА “С. С.” ООД, с ЕИК **, с адрес: гр.
София, район “Л.”, ж.к. „Х.“, ул. Х. И.№ 3, представлявано от управителя Е. И.
Б. да заплати по сметка на СРС
сумата от 260.00 / двеста и шестдесет / – държавна такса по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. с
въззивна жалба, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: