№ 643
гр. Б., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500755 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от К. М. А., чрез
адв. В. Г. П., АК Б., с адрес на упражняване на дейността гр.П., ул.“А.С.“ 14а, ет.1 срещу
Решение № 198/01.08.2022г., постановено по гр.д. № 425/2022г., по описа на Районен съд –
П..
С атакуваното решение съдът е уважил молбата на А. С. П. за налагане на мерки по реда на
ЗЗДН по отношение на ответника К. А..
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Излага се, че в проведеното пред РС П. съдебно производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, като съдебния процес не е преминал по реда предвиден в ГПК, тъй
като след като съдът се е произнесъл по направените от страните искания за събиране на
доказателства, направо е произнесъл решението си без да даде възможност на страните да
направят доказателствени искания и без да им бъде дадена възможност да направят анализ
на събраните по делото доказателства и да защитят позицията си.
На следващо място се заявява в жалбата, че е неправилна преценката на съда, че в
конкретния казус става въпрос за актове на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от
ЗЗДН. Посочва се, че с молбата, молителката е изложила твърдения за извършени актове на
насилие на 07.03.2022г. и 05.03.2022г. За да уважи молбата съдът е приел, че твърденията в
молбата за защита са доказани с декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, показанията на св.М. и
показанията на полицейския служител – М.С.. Излага се, че изводите на съда са неправилни,
тъй като почиват на негодни доказателствени източници и погрешна интерпретация на
показанията на св. С.. Поддържа се, че декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не съдържа
изявление, че декларатора съзнава отговорността си по чл.313 от НК, поради което същата
няма стойността, която й дава ЗЗДН, а е обикновено писмено доказателство, което носи
изгодни факти за лицето, което я е подписало. По отношение на свидетелските показания на
св.М., е изложено, че съдът не е направил правилна преценка за тяхната заинтересованост,
1
като не е съобразил установеното, че тези свидетели са в изключително влошени
взаимоотношения с ответницата и причината затова е, че се е наложило да напуснат
жилището в което с нейно разрешение са живели повече от три години. Твърди се в жалбата,
че първоинстанционния съд не е направил обстоен анализ на събраните доказателства, като
без да изслуша становищата на страните, е постановил порочен съдебен акт. Изложено е, че
дори да се приеме, че между страните са отправяни обидни реплики, независимо от тяхното
съдържание, те засягат човешкото достойнство, но в конкретния случай и на двете страни, а
не само на молителката, поради което и не може да се установи, че спрямо нея са извършени
сочените актове на насилие.
По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на
атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, като делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на съда или бъде отхвърлена молбата за защита. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата А. П.,
чрез назначения й процесуален представител адв. Л. Г., с който се оспорва същата като
неоснователна. Поддържа се становище, че решението е правилно, законосъобразно, и най –
вече справедливо с оглед събраните в първоинстанционното производство доказателства.
Излага се, че РС П. не е ограничил правото на пълномощника на ответницата да направи
каквито доказателствени искания смята за удачни, тъй като са проведени две съдебни
заседания. Посочва се, че актовете на домашно насилие от страна на извършителя К. А.
срещу възрастната й майка – А. П. са безспорно доказани в хода на производството пред РС
П., като е доказано противоправно поведение на ответника. По подробно изложени
съображения и анализ на събраните доказателства се иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателя К. А. не се явява,
представлява се от пълномощник, който поддържа подадената въззивна жалба. По същество
пледира за уважаване на жалбата и отмяна на решението на първоинстанционния съд, като
незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата редовно призована се представлява от назначения й процесуален
представител, който оспорва подадената жалба, поддържа подадения отговор и по същество
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като обосновано.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Производството пред РС П. е образувано по молба на А. С. П., ЕГН: ********** от гр. П.,
ул. А.Б. № 6, срещу К. М. А., ЕГН: ********** от гр. П., ул. А.Б. № 6, ет.1. Молителката
сочи, че ответницата е нейна дъщеря, с която живеят в двуетажна къща находяща се в гр.П.,
на ул. А.Б. № 6, като молителката обитава гаражния етаж, а ответницата живее на първи
етаж. Посочва, прояви на домашно насилие от страна на ответницата станали на 05.03.2022
г. и на 07.03.2022 г., изразяващи се в опит да разбие входната врата към гаражния етаж,
където живее молителката с цел да я бие, отправени заплахи и обиди /на 05.03.2022 г./, и
закани за саморазправа, при които размахвала дълга пръчка докато молителката събирала
дървата си за огрев /на 07.03.2022 г./, за които са сигнализирани служители на РУ-П..
Твърди, че изпитва основателен страх, тревога и притеснение за живота и здравето си.
Молителката заявява искане за издаване на заповед за незабавна защита, като посочва мерки
за защита.
Настоящият съд, като прецени събраните пред първата инстанция доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка по делото:
Не е спорно, че страните в настоящото производство са в посочената в чл. 3 от ЗЗДН
родствена връзка – майка и дъщеря /чл. 3, т. 5 от ЗЗДН/. С представената декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН от молителката, същата потвърждава под страх от наказателна отговорност
верността на изложените в молбата факти относно осъщественото спрямо молителката от
ответника - домашно насилие на посочените в молбата дати. По делото са представени
няколко декларации от страна на молителката, като в две от тях се съдържа посочване, че
деклараторът съзнава отговорността по чл.313 от НК.
2
Не се спори и по обстоятелството, че молителката и ответницата живеят на един адрес, в
две жилища находящи се на приземен и първи етаж от къща, находяща се в гр. П., ул. „А.Б.“
№ 6. Същевременно от събраните доказателства се установява, че ответникът е извършил по
отношение на молителката твърдените от нея актове на домашно насилие. Насилието се е
изразило в това, че на 05.03.2022 г. и на 07.03.2022 г., ответницата е направила опит да
разбие входната врата към гаражния етаж, където живее молителката с цел да я бие,
отправила е заплахи и обиди /на 05.03.2022 г./, и закани за саморазправа, при които
размахвала дълга пръчка докато молителката събира дървата си за огрев /на 07.03.2022 г./, за
които са сигнализирани служители на РУ-П.. Разпитаните по делото свидетели Ж.М. В.М. и
полицейския служител М.С. потвърждават тази фактическа обстановка. Св.Ж.М. при
разпита си пред съда сочи, че на 05.03.2022г. е получила телефонно обаждане от своята
майка А., която била изплашена. Чула е по телефона блъскане на врата, както и ругатни и
псувни от страна на сестра й К., а относно описаната проява на насилие на 07.03.2022г. и
била разказано от молителката. Св. В.М. потвърждава изложеното от съпругата му, както и
изяснява, че на 05.07.2022г. е отишъл в жилището на своята тъща, където е имало
полицейски служители. Твърди, че А. П. е била изплашена, както и че по входната врата на
жилището е имало следи /от натиск/ и напукана мазилка до дръжката. Твърди, че
ответницата К. А. го е хванала за ревера и не е била спокойна. Полицейският служител М.С.
посочва, че заедно със свой колега е посетил адреса /"А.Б. № 6“/ по сигнал за скандал, както
и че пред органите на реда страните са продължили да се карат и обиждат.
Изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и в показанията на свидетелите М. и С., не
се потвърждава от разпита на св. А.Б., която твърди, че е непосредствен съсед, както и че не
е чула за скандал на 05.03.2022г., въпреки че е била на мястото на инцидента, но и не
опровергава изцяло останалите доказателства, т.к. е имало и моменти в които Б. не е била
там.
От служебно изисканите и приобщени справки се установява, че ответникът К. А. не е
осъждана, спрямо нея няма други образувани граждански дела по ЗДДН, не се води на
диспансерен отчет.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните пред първата
инстанция писмени и гласни доказателства.
С обжалваното решение РС – гр. П. е приел, че молбата за защита от домашно насилие е
допустима и основателна. Съдът е приел, че жалбоподателката е упражнила домашно
насилие над молителката, под формата на психически, емоционален и физически тормоз,
като е задължил извършителката да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и е забранил на същата да приближава жилището обитавано от А. П., находящо
се на приземния етаж на къщата с адрес гр. П., ул. “А.Б.“ № 6 на разстояние по-малко от 2 м.
за срок от 12 месеца.
На ответницата е наложена и глоба в размер на 200 лв. Издадена е заповед за защита по
чл.15, ал.2 от ЗЗДН от 01.08.2022г. в полза на молителката.
При гореизложенaта фактическа обстановка и след съобразяване на приложимия закон,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и против подлежащ на
въззивен контрол съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършена служебна проверка за валидност и допустимост по чл.269 от ГПК съдът
констатира, че акта, предмет на въззивната проверка е валиден и допустим, поради което не
са налице основания за обявяване нищожността му или неговото обезсилване по реда,
предвиден в нормата на чл.270 от ГПК.
Въззивната инстанция намира, че при разглеждане на делото и постановяването на
атакуваното решение първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните
3
правила, в степен да засегне правото на участие и защита на страните в процеса, а именно
съдът констатира, че първоинстанционния съд не е провел устни състезания по делото преди
постановяване на обжалваното решение. Това нарушение обаче не е основание за отмяна
или обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение и връщане на
делото за ново разглеждане, по причина, че непосредствена цел на въззивното производство
е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на
страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените
факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора
по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да
остави в сила или да отмени или измени решението на първата инстанция. Обект на
въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата
инстанция е само косвен резултат от тази дейност /т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК/. По тези съображения дори
и да се приеме, че са допуснати процесуални нарушения относно участието на страните в
етапа на устните състезания в първоинстанционното производство, те могат да бъдат
отстранени вследствие дейността на самата въззивна инстанция, чрез осигуряване на
страните на равна възможност за разгръщане на състезателното начало. В настоящата
хипотеза на жалбоподателката е била предоставена възможност да участва активно във
въззивното производство, в което е могла да извърши всички действия по защита на правата
и интересите си, които не е могла да реализира при първоинстанционното разглеждане на
делото поради обстоятелството, че решението е било постановено без да са изслушани
устните състезания. Този пропуск съдът намира, че е саниран пред настоящата инстанция,
която е по съществото на спора и пред която са изслушани становищата на страните.
Решението е и правилно. Изложените в решението съображения на РС се споделят изцяло
от настоящият състав, поради което и по арг. на чл.272 ГПК съда препраща към
първоинстанционните мотиви, тъй като преповтарянето им е безпредметно.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото
на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен
спрямо молителя акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от
страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се
квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е
извършено от посочения в молбата ответник на твърдяната дата/и. И в това производство
важат правилата на разпределение на доказателствената тежест-молителят следва да
установи, че ответникът е осъществил насилие, а ответникът да проведе обратно насрещно
доказване. Оплакването във въззивната жалба, че изнесеното в молбата на П., респ. в
представената декларация не отговаря на действителното положение, остава недоказано.
Съдът не споделя възражението в жалбата, че молителят не е провел пълно и главно
доказване на твърдените от него факти. След извършената задълбочена проверка на
събрания доказателствен материал събран от първата инстанция, въззивният съд споделя
извода на районния съд, че са били осъществени няколко акта на домашно насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо молителят именно от страна на ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или
които обитават едно жилище. По силата на чл.13, ал.3 от ЗЗНД когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл.9, ал. 3. В настоящия случай безспорно по делото се установи, че страните в
производството са от кръга на тези, визирани в чл.3, т.5 от ЗЗДН – молителката е майка на
ответницата, поради което молбата се явява предявена от и срещу легитимирано по закон
лице. Към молбата си пред първата инстанция А. П. е приложила декларация по смисъла на
чл.9, ал.3 вр. чл. 13, ал.3 от закона, с която е декларирала, че спрямо нея са осъществени
актове на домашно насилие, описани подробно в същата.
От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е
4
установяване на факта налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или не. Следователно в
настоящият случай е необходимо да се установи има ли осъществено домашно насилие
(физическо, психическо) по отношение на А. П. на посочените от нея дати и в какво се е
изразявало същото. По – конкретно следва да се установи не само че по своята същност
описания акт е акт на домашно насилие, но и че той е извършен по начина, описан в
молбата и декларацията, като както вече се изтъкна, тогава когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал. 3. В
настоящия случай, от материалите по делото съдът намира, че се установи, по един
категоричен начин, че са осъществени актове на домашно насилие спрямо молителката
именно от ответницата. В тази връзка са свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели М., които съдът преценява в светлината на чл.172 от ГПК, като намира, че са
обективни и ги кредитира, както и тези на св. С., които съдът също кредитира, тъй като са в
синхрон с останалия събран по делото доказателствен материал. Удостоверително
съдържание на представената декларация е подкрепено от показанията на разпитаните
свидетели и писмените доказателства събрани в хода на процеса и не е опровергано от
страна на ответника. Представената от молителят декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа
достатъчно данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В нея са посочени
конкретни фактически действия /упражнено психическо и емоционално насилие/, както и
момента на неговото извършване. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е
извършил действия, които представляват домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Ответника не е провел обратно доказване. Изложените от жалбоподателя възражения, че
решението на РС – гр. П. не съответства на приетите писмени и гласни доказателства по
делото, се явяват неоснователни и голословни. Изложените доводи в жалбата, че и от двете
страни е имало обиди, което се установява от показанията на свидетеля С. не е в състояние
да опровергае, фактите установени по делото, че спрямо молителката са извършени двата
акта на домашно насилие на процесните дати.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че първоинстанционният съд правилно и след
обстойно обсъждане на доказателствата по делото е направил обоснован извод за извършено
от ответника насилие над молителят по времето и начина, описан в молбата. По тези
съображения съдът счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд счита, че наложените от районния съд мерки за защитата на молителят са
преценени правилно, като отговарящи на извършеното, доколкото са налице доказателства,
че и преди случаите описани в молбата, ответникът е извършвал актове на насилие спрямо
молителя, за които са сигнализирани компетентните органи. Ето защо и съдът намира, че
атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Б.ският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №198/01.08.2022 г. постановено по гр.д.№425/2022 г. по описа
на РС П., като правилно и обосновано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17,
ал.5 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5