МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 827/ 2017г. на КРС
Повдигнато е обвинение срещу С.М.М. *** по чл.129 ал.2
вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. Повдигнато е и второ обвинение срещу нея за
престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Повдигнато е обвинение и срещу И.Я.Е. *** по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК, както и по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
По делото е конституиран като частен обвинител пострадалия Т.Ф.Р., който се
явява лично и се представлява от адвокат. В ход по същество защитникът пледира,
че обвинителната теза била категорично доказана от събраните устни и писмени
доказателства. Факт било, че двамата подсъдими били извършили и двете
престъпления. Настоява, че деянието по чл.129 от НК било извършено и от двамата
дейци в съучастие. Факт било, че подсъдимата С.М. не можела да носи отговорност
за извършеното от нея и поради това настоява да се прекрати наказателното
производство. Пледира подсъдимият И.Е. да бъде признат за виновен за деянието
по чл.129 от НК и да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
години, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от 5 години.
Претендира да им се присъдят и направените по делото разноски.
Представителят на прокуратурата пледира, че производството
по делото следвало да се прекрати спрямо подсъдимата С.М., тъй като тя не могла
да разбира свойството и значението на деянието, както и не могла да ръководи
постъпките си, тъй като била невменяема към датата на извършване на
престъплението. Но подсъдимият И.Е. следвало да носи наказателна отговорност за
предявеното му обвинение. Свидетелските показания сочели недвусмислено на
участие на последния, който на инкриминираната дата нанесъл удари на
пострадалия, в резултат на които била причинена средна телесна повреда описана
от в приетата експертиза. Прокурорът настоява, че било доказано участието и на
дееца И.Е. в грабежа, тъй като това се потвърждавало от разпита на свидетеля Л.М..
Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание както следва: за
престъплението по чл.129 от НК- „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с 3
годишен изпитателен срок, а по чл.198 от НК- „лишаване от свобода“ за срок от 3
години с 3 годишен изпитателен срок. Пледира да му се наложи едно общо
наказание, а именно най- тежкото- от 3 години „лишаване от свобода“ с 3 годишен
изпитателен срок.
Подсъдимата С.М. се признава за виновна за това, че е набила пострадалия Т.Р..
Дава подробни обяснения за случилото се на инкриминираната дата, в които
твърди, че частният обвинител я псувал, поради което тя се ядосала. Помолила
другия деец И.Е. ***, където да набият пострадалия Т.Р.. Той се съгласил, при
което двамата с кола пристигнали в града, където посетили дома на частния
обвинител. Там пили алкохол всички заедно и когато решили да си тръгват двамата
подсъдими набили пострадалия Т.Р., след което се прибрали по домовете си.
Отрича същата вечер да е взимала пари и да е пребърквала джобовете на свидетеля
Л.М.. Подсъдимата М. в своя защита и при последната си дума отново признава да
е набила пострадалия Т.Р., но отрича участие при грабеж на пари от Л.М..
Назначеният на досъдебното производство служебен защитник пледира
производството по делото спрямо нейната подзащитна да се прекрати, тъй като тя
не можела да носи наказателна отговорност, защото не е разбирала свойството и
значението на извършеното, и не е могла да ръководи постъпките си.
Подсъдимият И.Е. се признава за виновен и дава подробни обяснения за
случилото се на инкриминираната дата. Разказва, че удрял пострадалия, защото С.
така му казала. Отрича да е взимал дебитна карти и пари от свидетеля Л.М..
Изразява съжаление от стореното. В своя защита отново признава вината си. В
последна дума настоява за по- леко наказание. Защитникът му пледира, че няма да
се спира на фактическата обстановка, тъй като било направено искане за
провеждане на съкратено съдебно следствие при признаване на всички факти и
обстоятелства по делото. Налице били пълни самопризнания на подсъдимия И.Е.,
поради което моли съда да постанови присъда съобразно закона с минимално наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата С.М.М., родена на ***г***, ***, българска
гражданка, с основно образование, разведена, пенсионер по болест, неосъждана, с
ЕГН **********.
Подсъдимият И.Я.Е., роден на ***г.
в ***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен,
пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
Настоящата инстанция приема за установена следната
фактология: Двамата подсъдими и свидетелите Т.Р. и П.З. се познавали от
Държавна Психиатрична болница в гр.Кърджали, където се лекували през годините. Така
през 2017г. подсъдимата С.М. и пострадалия Т.Р. имали любовни отношения. След
обяд на датата 20.02.2017г. първата, която се намирала в дома си в с.Могиляне,
се обадила на втория по телефона, който бил в квартирата си в гр.Кърджали, и
при разговорът им тя разбрала, че в дома на свидетеля Р. гостувала тяхната обща
позната П.З.. По този повод С.М. и пострадалия Т.Р. се скарали, при което
последният няколко пъти напсувал подсъдимата. Афектирана от тези обиди С.М. се
свързала с подсъдимия И.Е., който се намирал в дома си в с.Чорбаджийско, и го
помолила да отидат заедно с нея в гр.Кърджали, за да набият свидетеля Т.Р.. При
разговора тя му казала да намери превоз, с който да се придвижат до града, за
което тя щяла да плати. Тогава деецът И.Е. се съгласил с предложението и
веднага се обадил на своя братовчед- свидетеля Б.М.. Помолил го да закара него
и С.М. *** срещу сумата от 20лв. и след това да ги върне. Така и станало, още
същата вечер свидетелят Б.М. със собственото си МПС взел двамата дейци и ги
превозил до града, където ги оставил в района на болницата. Като преди да се
качи в колата подсъдимата С.М. изпила три успокоителни хапчета от вида Диазепам.
При слизането двамата дейци се уговорили с шофьора Б.М. да ги изчака там
известно време. Така около 17.30ч. на 20.02.2017г. подсъдимите С.М. и И.Я. посетили
квартирата на пострадалия Т.Р.,***. В нея били само свидетелите Р. и П.З..
Първият поканил гостите си да седнат и се обадил на свидетеля Л.М. като го помолил
да дойде в квартирата му, при което той веднага се отзовал. Свидетелят Т.Р. дал
дебитната си карта и паролата за нея на свидетеля Л.М. и му казал да отиде да
напазарува храна, цигари и алкохол. Първият изпълнил поръчката, върнал се с
продуктите, които оставил в квартирата на пострадалия Р. и си тръгнал. След
това четиримата- двамата подсъдими, домакина Т.Р. и свидетелката П.З.,
продължили да пият алкохол и да разговарят помежду си. Около 21.00ч. и
четиримата вече били употребили голямо количество алкохол, когато подсъдимият И.Е.
след подаден знак от С.М. станал и ударил с глава главата на свидетеля Р., след
което му нанесъл няколко ритника по тялото. Тогава подсъдимата С.М. извадила
една пластмасова пръчка, която носела със себе си и започнала с нея да удря
пострадалия Р. по цялото тяло. От тях той паднал на земята и там тя продължила
да го бие с ритници и юмруци, като дори счупила стъклена бутилка в главата му. Подсъдимият
И.Е. виждайки многото нанесени удари от С.М., ядосаното й състояние в момента,
както и състоянието на свидетеля Р., се опитал да прекъсне боя. След няколко
опита успял, при което двамата подсъдими заедно със свидетелката П.З. напуснали
квартирата на пострадалия Р., който останал да лежи на земята. От там първите
трима се отправили към автомобила управляван от свидетеля Б.М., който бил
паркиран в района на болницата. Качили се в него и се отправили към дома на свидетелката
П.З., който се намирал до Автогарата в града. След като я оставили двата дейци
се прибрали по домовете си превозвани от свидетеля М..
През това време пострадалият Т.Р. се обадил по телефона
си на ЕЕН 112, за да потърси помощ. На место пристигнал екип на Спешна медицинска
помощ, които го транспортирали до болницата в гр.Кърджали. От там той бил
откаран в гр.Пловдив за оказване на специализирана медицинска помощ, тъй като
такава не можели да му предоставят от МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“.
От назначената съдебномедицинска експертиза изготвена от
вещото лице М. е видно, че пострадалият Т.Р. получил следните увреждания: разкъсно-
контузна рана на главата, сътресение на мозъка, травма на слезката, без открита
рана в корема; счупване на носната кост, счупване на първа и втора дланни кости
на дясната ръка, счупване на петата дланна кост на лявата ръка, счупване на
средните фаланги на четвърти и пети пръсти на лявата ръка. Като описаните
увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет. Счупването на първата
и втората дланни кости на дясната ръка е довело до трайно затрудняване на
движението на дясната ръка за около 1 и половина- 2 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес. Счупването на петата дланна кост на лявата ръка и
счупването на фаланги на четвърти и пети пръсти на лявата ръка е довело до
трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около един- един и половина
месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Сътресението на мозъка,
протекло без пълна загуба на съзнание, счупването на носната кост и контузията
на слезката, без открита рана в корема са довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От съдебно- психиатрична експертиза изготвена от вещото
лице Николинка У. се установява, че подсъдимият И.Е. страда от психично
заболяване- Органично разстройство на личността. По време на извършване на
деянието, а и към момента на изследването той е разбирал свойството и
значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си.
И двете съдебно- психиатрични експертизи третиращи
психиатричното състояние на подсъдимата С.М. дават заключение, че тя страда от
Епилепсия с големи припадъци и органично разстройство на личността, както и че
към датата на деянието- 20.02.2017г., тя не е разбирала свойството и значението
на извършеното на постъпките си и не е могла да ги ръководи.
Тази фактическа обстановка бе установена на база
свидетелските показания на Т.Р., П.З., Б.М., частично от тези дадени от Л.М.,
както и от обясненията и на двамата подсъдими М. и Е., които са последователни,
логични и си кореспондират едни с други. Съдът им дава вяра, тъй като тези
всички гласни доказателства се подкрепят и от назначената съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 16/ 2017г.
Настоящата инстанция не дава вяра на свидетелските
показания на Л.М. в частта, в която обяснява, че И.Е. му е държал ръцете, през
което време С.М. му е пребъркала джобовете и е взела парите му в размер на 144лв.
и 1 кутия цигари, тъй като те не са съответстват на нито едно друго събрано по
делото доказателство и са изолирани от всички други, които са еднопосочни и
изграждат една логична житейска картина, която бе описана по- горе във фактите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: по отношение на С.М.- Съгласно
чл.9 ал.1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено
виновно и е обявено от закона за наказуемо. Наказателно отговорно лице според разпоредбата на чл.31 ал.1 от НК е това, което притежава качествата за субект на
престъплението и е извършило престъпление. Наказателното право обосновава
наказателната отговорност на субекта чрез съчетанието между необходимостта и
свободата на човешката воля. Лицата, които притежават нормална психика и достатъчна
физическа, умствена и социална зрелост, са способни да съобразяват своето
поведение със задължителните предписания на установения правов ред.
Вменяемостта и невменяемостта са основни качества на човешката психика, които
са свързани с принципното обосноваване на наказателната отговорност за
извършеното престъпление. Вменяемото лице е способно да съобразява своето
поведение със задължителните предписания на действащото право, докато
невменяемият не може да го прави. Вменяемостта е едното от основните качества
на субекта на престъплението. С това понятие се отразява качеството на лицето,
което му позволява да избира своето поведение при познаване на нещата и да си
налага да върши или не върши нещо. В закона обаче няма
легално определение за понятието вменяемост. Поради това в теорията и
практиката то се извежда от легалното определение за невменяемост, дадено в чл.33 ал.1 от НК. Тази разпоредба предвижда, че не може да отговаря
наказателно лицето, което действа в състояние на невменяемост- когато поради
умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Тоест вменяемост е налице, когато деецът притежава
способността както да разбира свойството и значението на постъпките си, така и
да ги ръководи. Невменяемост е налице, когато отсъстват интелектуалният и
волевият елемент на вменяемостта, или само волевият момент. Интелектуалният
момент на вменяемостта е свързан със способността на дееца да възприема със
съзнанието си действителността като цяло или отделни нейни елементи и да ги
оценява от определена позиция и съобразно с някакъв критерий. Волевият момент
на вменяемостта е способността на дееца да ръководи постъпките си, неговата възможност
да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение. В закона са
очертани два критерия за установяване на невменяемост. Първият е наричан
медицински и отразява медицинската причината за невменяемост, което в случая е налице предвид изготвените две
Съдебно- психиатрични експертизи, които са еднопосочни и третират разстройство
на съзнанието у подсъдимата М. предвид на нейното заболяване в комбинация с
употребените лекарства и алкохол. А вторият, определян като юридически отразява наказателноправната
му същност и
резултата, до който води медицинската причина. Тя трябва да е довела до
това, че лицето да „не е могло да разбира свойството или значението на
извършеното или да ръководи постъпките си“. Невменяемостта
е основание за наказателна неотговорност само ако в момента на извършване на
деянието лицето не е притежавало изискуемите от закона интелектуални или волеви
способности, които са предпоставка за търсене на наказателна отговорност от
него. Обстоятелството, че дадено лице е било вменяемо преди или след деянието
няма значение от гледна точка неговата способност да носи наказателна
отговорност. Вменяемостта на субекта и виновността на деянието са тясно
свързани основни категории. Вменяемостта е качество на психиката на субекта и
се изразява в потенциална възможност за формиране на вина. Вината е качество на
деянието, конкретно психично отношение, ето защо вменяемостта е предпоставка,
условие, без което не може да се формира вината като психично отношение. В случая това
се извежда от обясненията на подсъдимия И.Е., че била много ядосана, от поведението
на подсъдимата М. по време на инкриминираното деяние, за което има гласни
доказателства, както и от заключението на вещите лица за нейната гневност преди
деянието, с каквото се характеризирало и нейното психиатрично заболяване.
При оценката на материалите по делото съдът приема, че заключенията на назначените в досъдебната и съдебната фаза на производството Съдебно-
психиатрични експертизи досежно здравословното състояние на подсъдимата С.М.
следва да се кредитират при формиране на правните изводи. От това се излича, че на
инкриминираната дата в резултат на заболяването което има, изпитите лекарства в
комбинация с поетото количество алкохол, подсъдимата М. не е имала качеството на наказателно отговорно лице по смисъла
на чл.31 ал.1 и чл.33 ал.1 от НК и поради това извършеното от нея не представлява престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК. Подсъдимата към момента на
деянието е била лишена от възможността за нормално насочване на волевата си
дейност и не е била в състояние да ръководи постъпките си, да контролира
поведението си и да се въздържи от извършване на противоправни действия. По
изложените съображения и предвид на основание чл.304 от НПК същата бе призната за невинна и оправдана по повдигнатите й две обвинения по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.198 ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК.
По отношение на подсъдимия И.Е.- От обективна и субективна страна деецът е осъществил
състава на престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Изпълнителното деяние,
с което са засегнати обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, подсъдимият
Е. е извършил чрез действие- въздействал върху организма на Т.Р. чрез удар с
глава по главата и ритници по тялото, както и чрез бездействие, при което С.М.
е нанасяла множество удари, от които пострадалият е паднал на земята. Деянието
е извършено при евентуален умисъл, тъй като и подсъдимият е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е допускал
тяхното настъпване. От гледна точка на въздействието върху обекта това
посегателство против здравето на пострадалия е типично резултатно увреждащо
престъпление, като в настоящият казус резултатът е счупване на първата и
втората дланни кости на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на
движението на дясната ръка, и счупване на петата дланна кост и счупване на
средните фаланги на четвърти и пети пръсти на лявата ръка, довели до трайно
затрудняване на движението на лявата ръка. Това, че с извършеното
престъплението са настъпили четири средни телесни повреди по смисъла на чл.129
ал.2 вр.ал.1 от НК следва от цитираното заключение на вещото лице М., което
казва, че това нараняване е причинено трайно затруднение на движението на
дясната и лявата ръка. Налице е общност на умисъла на двамата дейци в извършеното престъпление, тъй като те заедно
със съвместни усилия чрез удряне и ритане са съборили пострадалия Р. на земята,
където са продължили да го удрят, в резултат на което са му причинени
инкриминираните травматични увреждания. Предивд невменяемостта на подсъдимата М.
то деецът И.Е. бе оправдан по отношение на съучастието в това престъпление.
При така установената фактология не се доказа да е имало
грабеж на пари и цигари от свидетеля Л.М. и подсъдимият Е. да е участвал и в него.
Настоящата инстанция следва да
отбележи, че присъдата съгласно чл.303 ал.1 от НПК не може да почива на
предположения, а обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин на
основание ал.2 на нормата. Поради това, че свидетелските показания на
пострадалия Л.М. не бяха подкрепени от нито едно друго доказателство, то се разколеба
обвинителната теза в тази част. И тъй като не се
доказа да е осъществен състава на престъплението грабеж, то съдът оправда
подсъдимия по настоящото дело за престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност- типична, предвид
обществените отношения, които засята то- неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността; като отчете наличието на смекчаващи и
отегчаващите отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, разнородните характеристични
данни, здравословното му състояние, което е довело до пенсионирането му по
болест, след отчитане и на настъпилия резултат от престъплението, намира, че
следва да се определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства към
минимума на предвиденото, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година. На
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 3 години, тъй като са налице всички условия за
това- наложеното наказание е до три години, подсъдимият не е бил осъждан за
престъпление от общ характер на лишаване от свобода, а и за постигане на целите
на наказанието не е наложително да изтърпи наказанието.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на осъдения подсъдим И.Е. бяха възложени направените по делото разноски в
размер на 496.46лв., представляваща направените по делото разноски на
досъдебното производство. На същото основание той бе осъден да заплати по
сметка на Районен съд гр.Кърджали и сумата от 371.78лв., представляваща
разноски за вещи лица направени в съдебното производство, както и му бяха
възложени разноските от частния обвинител за адвокатска защита в размер на
1200лв.
Съдът постанови след влизане в сила на присъдата
веществените доказателства- 1 брой картон със снети дактилоскопични следи от
произшествие, 7 броя дактилоскопични карти и 1 брой черна пластмасова
ръкохватка да се отнемат в полза на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: