РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Нова Загора, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. З.А
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. З.А Гражданско дело №
20242220100778 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание по чл.26, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.34 от ЗЗД
и цена на иска 3200 лева.
Постъпила е искова молба от И. П. З. ЕГН ********** с адрес ******, чрез
пълномощника Х.А АК Сливен, със съдебен адрес ****** против Взаимоспомагателна каса
при КНСБ - Рудник „Трояново-север“ БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара Загора, представлявана от председателя
Я.И.П...
Ищецът твърди, че работи в Рудник „Трояново-север“ с.Ковачево и е член на
синдикат КТ „Подкрепа“. В същото предприятие работело лицето И.П.Т., който бил зет на
негов близък познат. През м.април 2024 година го потърсил да му стане поръчител по
договор за заем от ВСКаса на КНСБ, но трябвало да проучи дали ще бъде приет за
поръчител като член на другия синдикат, както и да уточни условията по заема и броя на
поръчителите. Минали седмици от разговора им и ищецът чул от колеги, че Т. взел заем от
ВСКасата на КНСБ и напуснал работа по собствено желание, без да върне пълния размер на
заема. От председателят на ВСКасата Я.П.. научил, че Т. сключил бланков договор за заем, в
който И. З. бил посочен като единствен поръчител по заема. Бил му показан договора за
заем, върху който имало „негов подпис“ и „негов почерк“, които той отрекъл да са положени
от него и да са истински.
Ищецът твърди, че се противопоставил да му бъдат правени удръжки от трудовото
възнаграждение и подал заявление вх.№ 11415/ 16.05.2024г. до работодателя си, с цел да го
предупреди, че между него и ВСКата при КНСБ няма писмен договор за поръчителство. С
1
подробен писмен отговор изх.№ ПС-06-233/ 28.05.2024г. ищецът бил информиран, че ако
касата отправи подобно искане, съгласно чл.68, ал.5 от колективния трудово договор за него
възниква правно основание да прави удръжки от възнаграждението му в полза на ВСК в
размер и за период от време, които тя посочи.
И. З. представя копие от фиш за трудово възнаграждение за м.юни 2024 година, в
което под „код 793“ работодателят му е удържал сумата от 200 лева с пояснение заем ВСК
КНСБ и посочено 16м, което предполага, че ще се правят удръжки за срок от 16 месеца.
Ищецът няма информация в какъв размер е заемът на ответника, но счита, че става въпрос
за сума от 3200 лева след като ще му се удържат 16 месеца по 200 лева. Правил опити
неколкократно да се снабди с копие от договора за заем, но те останали неуспешни.
Така изложените обстоятелства обуславяли неговия правен интерес от предявяването
на настоящия иск, с който оспорва сключения договор за поръчителство от него име като
неистински и неатентичен. Ищецът твърди, че след като не подписвал с ответника такъв
договор, за него не възниква задължението да отговаря за чужд дълг и същият е нищожен
поради неспазване на изискуемата от закона писмена форма за действителност. Моли съда
да образува исковата молба в дело и да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на процесния договор за поръчителство поради недействителност на
задължителната писмена форма за този вид договори съгл.чл.138 от ЗЗД. Моли да бъде
осъден ответника да му върне всички парични суми, които е получил от него по нищожния
договор, ведно със законната лихва върху всяка отделна сума, считано от деня на
извършване на отделната удръжка, както и да му заплати направените по делото разноски.
С исковата молба e представr. като доказателства: заявление вх.№ 11425/ 16.05.2024г.;
становище изх.№ ПС-06-233/ 28.05.2024г.; фиш от трудово възнаграждение за м.юни 2024г.
от Рудник „Трояново-север“; Договор за правна защита и съдействие, пълномощно от
26.07.2024г., банкова сметка на ищеца в ОББ, разпечатка от ТРРЮЛНЦ за правното
състояние на ответника.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който признават
иска на ищеца за основателен и изразяват становище, че няма да се защитават по него.
Направено е изложение на обстоятелствата, при които е бил сключен процесния договор за
отпускане на заем на лицето И.П.Т. и договора за поръчителство с ищеца И. З.. Ответникът
твърди, че И. Т. е заявил пред него своето желание да изтегли заем в размер на 3500 лева,
при набрана лична членска вноска в размер на 800 лева и право на паричен заем от ВСК до
4000 лева според Правилника за раздаване на заеми от ВСК-КНСБ при Рудник „Трояново-
север“. Практиката била кандидатстващия да попълни Заявление-декларация с данните си и
данните на поръчителите и да я представи пред ръководството на ВСК. Поръчителите не се
явявали лично и не полагали подписи пред ръководството на ВСК, а по телефона устно
потвърждавали своето съгласие и подписи, че са се задължили по чуждия заем. По същия
начин и И. Т. кандидатствал през м.април 2024г. за заем като представил пред Ф.С.Ф. – член
на УС на ВСК предварително попълнено заявление-декларация с данните и подписите на
кандидатстващия и на поръчителя за заем в размер на 3500 лева. Ф.Ф. осъществил
2
телефонен разговор с поръчителя след приемането на заявлението, в който И. З. потвърдил
верността на личните си данни – имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, дата на издаване
и обстоятелството, че поема задължение, в качеството на поръчител, по заема на на И. Т..
Заемната сума била преведена по сметка на кандидатстващия, който след един месец бил с
прекратено трудово правоотношение. Заемодателят упражнил правата си да търси връщане
на сумата от ищеца, който отрекъл да е подписвал заявлението-декларация и да се е
задължил като поръчител. През м.юни 2024г. била удържана и преведена на ВСК сума от 200
лева от трудовото възнаграждение на З. за погасяване задължението на Т.. По-късно
ръководството на ВСК-КНСБ осъзнало, че било злоупотребено с тях и прекратило
удръжките на ищеца от получаваното възнаграждение. Действително подписът на З. не бил
положен пред някой от ръковоството на ВСК и не можели да твърдят, че е негов.С писмения
отговор са представени писмени доказателства: заявление-декларация на И. Т.; декларация
от И.П.Т. от 08.04.2024г.; Правилник за раздаване на заеми от ВСК-КНСБ р-к „Трояново-
север“; лист 5 на отдел 5 – участък РТНК-5.
В съдебно заседание пълномощника на ищеца прави изявление, че удържаната сума в
размер на 200 лева от трудовото възнаграждение му била възстановена и повече суми не са
удържани, не поддържат осъдителния петитум за възстановяване на парични суми.
Председателят на ВСК Я.И.П.. оспорва в съдебно заседание сумата, която е
претендирал ищеца, не била в този размер от 3200 лева и следвало да бъде с 900 лева по-
малко, защото заемополучателят имал лична вноска към касата от 800 лв и внесени 100 лв.
първа вноска. Признава, че действително е направено вътрешно проучване на случая и
докато е течало то, ищецът е предявил иск и с поведението си не е дал повод за образуването
на делото. Не е съгласен с претендираните разноски от ищеца, които щели да бъдат в ущърб
на касата и моли същите да бъдат намалени от съда, като част от тях бъдат поети от ищеца.
Представените писмени доказателства по делото от двете страни са приети като
такива.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
И. П. З. работи в Рудник „Трояново-север“ с.Ковачево и е член на синдикат КТ
„Подкрепа“, където работел и И.П.Т.. В началото на м.април 2024 година И. Т. подал
заявление декларация до ВСК при КНСБ към рудника за отпускане на заем с поръчител И.
П. З. и получил сумата в размер на 3500 лева с разписка № 4987/ 04.2024г.. Отпуснатият
заем следвало да се връща с удръжки от заплатата му на равни месечни вноски в размер на
300.00 лева до окончателното издължаване на заема. Заемополучателят декларирал на
08.04.2024, че получил сумата и е съгласен да му бъде удържана от заплатата до пълното й
погасяване, както и че е длъжен при напускане да плати остатъка от заема от последното си
трудово възнаграждение и други обезщетения. В противен случай да бъде удържано от
поръчителите. Това изявление е удостоверил с изписването собственоръчно на трите си
имена, данни на лична карта, дата и подпис.
3
При получаването на трудовото си възнаграждение за м.06.2024г. ищецът установил,
че му е удържана сума в размер на 200.00 лева с код 793 Заем от ВСК КНСБ с данни 16м. На
16.05.2024г. подал заявление с вх.№ 11415 до работодателя си, с цел да го предупреди, че
между него и ВСКасата при КНСБ няма писмен договор за поръчителство. В отговор
получил писмено становище с изх.№ ПС-06-233/ 28.05.2024г. и бил информиран, че ако
касата отправи подобно искане, съгласно чл.68, ал.5 от колективния трудов договор за
работодателя възниква правно основание да прави удръжки от възнаграждението му в полза
на ВСК в размер и за период от време, които тя посочи. Отговорът бил изготвен от С.Ж. –
Ръководител отдел „Правна служба“, който му разяснявал, че освен в предвидените по закон
случаи, когато удръжки могат да се правят от трудовото възнаграждение, може и след
наличие на дадено съгласие от страна на работника/служителя. За работодателят е било
налице такова съгласие, видно от представения пред него договор за заем с поръчител И. З. и
задължението му се свеждало до това, при отправено искане въз основа на дадено съгласие
от работника да направи съответно удържане от трудовото му възнаграждение. В конкретния
случай Рудник „Трояново-север“ се явявало трето задължено лице по сключения Колективен
трудов договор от 2024г., в сила от 01.04.2024г. на „Мини Марица Изток“ ЕАД, който
изрично предвиждал, че работодателят приемал събирането на вноските за ВСК. В случаят
не можел да взема страна в отношенията между тях и единствено бил поел ангажимента да
приема събирането на задълженията към ВСК. В становището на ищецът му било разяснено,
че ако не бъде доказано по по съдебен ред с влязъл в сила съдебен акт, че задължението му
като поръчител по договора за заем към КНСБ не съществува, няма как работодателя да
откаже да направи удръжка от трудовото му възнаграждение, след като има представени
документи за наличието им. Задължението на Рудник „Трояново-север“ се изчерпвало с
фактът да заплаща редовно и своевременно договореното между страните трудово
възнаграждение и при наличие на задължения към трети лица да прави коректно и
законосъобразно удръжки на работника / служителя. Воден от тези мотиви работодателя
оставил без уважение искането на работника за преустановяване на удръжките, след като е
постъпило надлежното искане от страна синдикалната организация. Указал на работника
също така, че ако в последствие с влязъл в сила съдебен акт бъде установено, че същите са
недължими, следва да търси възстовяването им не от работодателя, а от КНСБ, която е
страна в тези договорни отношения.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД във връзка с
чл.138, изр.2 от ЗЗД съдът приема следното:
За да бъдат уважен предявения иск в тежест на ищеца е да докаже по делото със
силата на присъдено нещо, че не е спазена изискуемата от закона писмена форма и че
положения подпис не е негов. С писмения отговор и в съдебно заседание ответникът прави
признание на иска, че изложеното в исковата молба е вярно и действително подписът на И.
З. не е положен пред представител на ВСК-та. При сравнение с други негови подписи върху
4
документи се установява, че има разлика между положения в заявлението-декларация и
останалите документи, върхи които същият се е подписвал. Това навежда на извода, че
твърденията на ищеца са верни и следва да бъде уважена подадената от него молба за
признаване за нищожен договора за поръчителство по сключения договор за заем със страни
ВСК към Рудник „Трояново-север“ и И. Т.. По делото се събраха доказателства, които се
подкрепят от двете страни, че ответникът е преустановил да удържа от трудовото
възнаграждение на И. З. дължимата месечна погасителна вноска в размер на 200 лева по
предоставения заем и е възстановил удържаната такава през м.юни 2024г.. Представеният
Правилник за раздаване на заеми от ВСК-КНСБ определя правилата за отпускане на заеми
на работещите при работодателя Рудник „Трояново-север“ и начинът на възстановяване и
удържане на месечните вноски. Заемодателят е действал в конкретния случай според
разписаните правила, но не се е уверил, че вписаното като поръчител лице действително
поема задължението на заемополучателя и ще отговоря пред него при неизпълнение, както и
че положеният подпис е негов. ЗЗД в разпоредбата на чл.138, изр.2 изрично е предвидил, че
договорът за поръчителство трябва да бъде в писмена форма, която форма удостоверява
съгласието на страните по него и е за действителност на договора. Договорът представлява
съглашение между две страни за уреждане на определени облигационни отношения,
последиците на които те желаят да настъпят. В конкретния случай се установи, че
поръчителят не се е съгласил да отговаря за чуждото задължение и не се е явил лично за
сключването на договора в писмена форма. Наличието на съгласие и спазването на
изискуемата от закона форма по договора са абсолютни предпоставки за действителността
на един договор, които ще доведат до свързаните с него последици. Липсата им съответно
навежда на извода, че такава правно-облигационна връзка не е възникнала и не може да
породи предвидените по закон последици. Такава една сделка се явява нищожна и още от
момента на сключването й страда от порок, който не може да бъде поправен и води до
начална невъзможност за пораждане на преследваните от страните правни последици. По
отношение на предявения иск в частта да бъде осъден ответника да върне на ищеца всички
получени суми по нищожния договор, се установи, че същите са били възстановени преди
провеждането на заседанието и това е потвърдено от представителя му, съдът счита, че
следва да го отхвърли, каквото искане е направено и от адв.Х.А.
Предвид гореизложеното предявения от И. П. З. срещу ВСК-КНСБ към Рудник
„Трояново-север“ иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.138,
изр.2 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен по отношение на прогласяване на
нищожността му, а в осъдителната му част да бъде върната на ищеца удържаната сума
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от страна на ищеца, а от страна на
ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното за адвокат
възнаграждение и искане съдът да го намали и да се присъди част от него на ищеца. Съдът
счита, че с оглед събраните по делото доказателства се установи, че ответникът
5
действително с поведението си не е станал причина за образуване на делото, направил е
признание и доброволно е възстановил на ищеца удържаната сума. За него е съществувало
едно валидно облигационно правоотношение, което е породило правния спор и в процеса на
изясняването, ищецът е предприел действия по съдебен ред. Съдът счита, че следва да бъде
уважено искането на ответника за разделянето на направените разноски в производството на
двете страни, след като взе и под внимание факта, че искът в осъдителната си част се
отхвърля. Ищецът е представил списък с разноски и доказал такива в размер на 130.63 лева,
платени като държавна такса по делото за образуване и комисионна на банката и адвокатско
възнаграждение от 620 лева, или общо 750.63 лева. Следователно ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 375.32 лева в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за поръчителство от м.04.2024г. между И. П.
З. ЕГН ********** от с адрес ****** и Взаимоспомагателна каса при КНСБ - Рудник
„Трояново-север“ БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление с.Ковачево,
общ.Раднево, обл.Стара Загора, представлявана от Председателя Я.И.П.. по Заявление –
декларация за заем между И.П.Т. ЕГН ********** и Взаимоспомагателна каса при КНСБ
- Рудник „Трояново-север“ БУЛСТАТ ********* за сумата от 3500 лева, получена на
08.04.2024г., на основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.138, изр.2 от ЗЗД
поради липса на предписаната от закона форма.
ОСЪЖДА Взаимоспомагателна каса при КНСБ - Рудник „Трояново-север“
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление с.Ковачево, общ.Раднево,
обл.Стара Загора, да заплати на И. П. З. ЕГН ********** от с адрес ****** сумата в размер
на 375.32 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенския окръжен съд в двуседмичен
срок от получаването на съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6