№ 275
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000142 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1203 от 05.09.2024г., постановено по т.д. № 2101/2022 г., СГС, ТО, VІ- 6 състав
е признал за установено на основание чл.422, вр. с чл.415, вр. с чл.124 ГПК и чл.240 ЗЗД,
чл.92 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че „ББР Микрофинансиране“ ЕАД /с предишно
наименование „Микрофинансираща институция Дообс“ ЕАД/ има вземане спрямо „Хепс
Агро“ ЕООД, за което се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 16219/2022 г. по описа на СРС, както следва: главница от 292 629,31лв. до периода
на обявената предсрочна изискуемост- 10.12.2020 г., ведно със законната лихва от
28.03.2022г. до окончателното заплащане на сумата, като е отхвърлил иска в частта за
периода 10.12.2020 г./17.03.2022 г, като неоснователен; сумата от 68 263,49 лв.,
представляваща просрочена лихва за периода от 05.12.2017 г. до 10.12.2020г., като е
отхвърлил иска в частта за периода 10.12.2020 г./ 17.03.2022 г.; сумата от 4 780, 28 лв.
/неточно посочена- 780,28 лв./ , представляваща такси и разходи за същия период, като е
отхвърлил иска в частта над уважения до предявения размер от 7 780,83лв. и за периода след
10.12.2020 г., като неоснователен; и сумата от 74 106,43 лв., представляваща неустойка за
периода от 17.03.2019 г. до 10.12.2020 г., като е отхвърлил иска в частта над уважения до
предявения размер от 200 781,83лв. и за периода 10.12.2020 г./17.03.2022 г., като
неоснователен, които суми, произтичат от договор за кредит № 505/26.02.2016 г., обезпечен с
договор за ипотека, обективиран в нот. акт акт №187, том І, рег. №1043, дело №178/2016 г.
по описа на нотаруис рег.№ *** на НК, както на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил „Хепк
Агро“ ЕООД да заплати на „ББР Микрофинансиране“ ЕАД направените разноски в
1
заповедното производство в размер на 8 834 21лв. и направените в исковото производство
разноски в размер на 8 911,43 лв.
В законнопределеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Хепс Агро“ ЕООД, с
която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Твърди,
че съдът неправилно е приел, че е налице усвояване на кредита от страна на ответника; че на
23.11.2020 г. му е връчена нот. покана, с която да е уведомено за просречените задължения, с
даден срок за изпълнение; че като обезпечение на вземането на кредитора е учредена
договорна ипотека върху недвижими имоти; че е налице поправка на исковата молба като
вместо мораторна лихва се иска законова лихва; че е кредитирало заключението, изготвено
от вещото лице П. Д.. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска се съдът да
отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което предявените искове
бъдат отхвърлени.
С писмения си отговор „ББР Микрофинансиране“ ЕАД оспорва въззивната жалба и иска
съдът да потвърди обжалваното решение.
САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания
съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявени са на кумулативно обективно съединени иска с правно основание чл.422 ГПК във
вр. чл.415 ГПК.
В исковата молба на В исковата си молба на „ББР Микрофинансиране“ ЕАД /с предишно
наименование „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД/ се излага, че на основание
чл.417 ГПК е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу
„Хепс Агро“ ЕООД и Д. П. П., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 16219/2022 г. по
описа на СРС, 167 състав и са издадени заповед за изпълнение № 11080/19.04.2022 г. и
изпълнителен лист, като е разпоредено при условията на пасивна солидарност „Хепс Агро“
ЕООД и Д. П. да му заплатят: сумата от 292 629,31 лв.- главница по договор за кредит №
505/26.02.2016г. и анекс № 1/28.08.2017г. към него, дължима за периода 05.12.2017
г./17.03.2022 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на сумата; сумата от
68 263,49 лв.- просрочена лихва за периода 05.12.2017 г./17.03.2022 г. /уточнение съгл.
допуснатата с разпореждане № 98976/10.08.23г. на СРС, 167 състав пожправка на очевидна
фактическа грешка/ ; сумата от 7 780,28 лв.- такси и разходи за периода 05.12.2017
г./17.03.2022 г.; сумата от 11 439,10 лв.- разноски по делото за заплатена държавна такса от
11 389,10лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, издадени в заповедното производство, е образувал
изпълнително дело №20228760400963 по описа на ЧСИ, рег. № *** на КЧСИ, срещу „Хепс
Агро“ ЕООД и Д.П., на които заповедта за изпълнение, ведно с покана за доброволно
изпълнение, са връчени на 10.06.2022 г.- Д. П., в лично качество и като представляващ
2
ответното дружество, който е подал възражение, постъпило по заповедното производство на
14.07.2022 г., с което се оспорват вземанията. Излага, че е получил разпореждане от
заповедния съд, с което му е указано необходимостта от предявяване на положителни
установителни претенции срещу длъжниците по заповедта за изпълнение. Твърди, че
основание на тези вземания е процесния договор за кредит, по който ответникът-търговско
дружество има качество на кредитополучател, а Д. П. има качество на съдлъжник, който
отговаря при условията на чл.121 и сл. ЗЗД, за който договор и в обезпечение на
изпълнението е сключен договор за договорна ипотека, обективиран в нот. акт №187 по нот.
д.№178/2016г. на нотариус С. З. Н., рег.№ *** на НК. Кредитополучателят е получил кредит
в размер на 300 000лв., която сума е усвоена, но не е изпълнил задължението си да върне
тази сума в сроковете, уговорени между страните, независимо от уговорения нов
погасителен план с анекс №1/28.08.2017г. Поради преустановяване на плащанията по
кредита, с нотариална покана, връчена на кредитополучателя на 23.11.2020 г., чрез нотариус
с рег.№*** на НК, чрез Д. П., в лично качество и като представляващ кредитополучателя,
ответникът е уведомен за просрочените задължения, като му е даден и срок за доброволно
изпълнение – 14 дни от датата на получаване на поканата, с посочване на последиците от
неплащането - кредитът се счита за предсрочно изискуем. В даденият срок плащане не е
осъществено, поради което и произтичащите от кредита вземанията са станали предсрочно
изискуеми. Иска се съдът да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответниците съществуването на описаните по- горе вземания, които му
дължат при условията на пасивна солидарност, с присъждане на разноски.
С влязло в сила определение № 1657/17.05.2023 г., СГС, ТО,VІ- 6 състав е прекратил
производството по делото по отношение на Д. П. П..
По делото не е постъпил писмен отговор от „Хепс Агро“ ЕООД.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 26.02.2016 г. между „ББР Микрофинансиран“" ЕАД /с
предишно наименование „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД/- кредитор, и
„Хепс Агро“ ЕООД – кредитополучател, и Д. П. П.- съдлъжник на осн. чл.121 и сл. ЗЗД, е
сключен договор за кредит № 505/2016г., по силата на които кредиторът /кредитна
институция, съгл. издаденото от БНБ удостоверение, от което е видно, че ищецът е вписан
като финансова институция в регистъра по чл.3, ал.2 от ЗКИ/, е поел задължение да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 300 000лв., с цел закупуване на
поземлени имоти с класификатори 67708.70.949; 67708.70.947; 67708.70.948 и 67708.70.946,
находящи се в гр.Смядово, обл.Шумен, ведно с находщите се в тях сгради, срещу поето от
кредитополучателят задължение да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне при
условията и в сроковете, посочени в този договор, чрез погасителния му план и чл.12 от
договора – чл.1 от договора. В чл.4 от договора е уговорен начин на усвояване на заемната
сума- по банков път, както следва: 200 000лв. – по разплащателната сметка на ЕТ „В. В.-62“
в „Инвестбанк“ АД, а 100 000лв. – по разплащателната сметка на „М и В – Комер“" ЕООД в
„Инвестбанк“ АД, със срок на усвояване на кредита- до 26.05.2016 г., в рамките на
3
работното време на кредитора и с последици от неизпълнение на това задължение – ал.2 на
чл.5 от договора. За обезпечение на всички вземания в полза на кредитора са учредени
договорни ипотеки върху недвижими имоти- собственост на трети лица. С чл. 12 е уговорен
краен срок за погасяване вземанията на кредитора- 05.03.2026 г. Погашенията се извършват
на погасителни вноски, съгласно погасителен план Приложение №1, неразделна част от
договора, като погасяването ще се извършва по банков път, чрез посочената в чл.13 банкова
сметка на кредитора. Предвидена е възможност кредитът да бъде погасен предсрочно, при
заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя в размер на 2% върху предсрочно
погасените суми. С разпоредбата на чл.15 са уговорили ред на погасяване на вземанията на
кредитора при просрочие в плащанията на главници и лихви в зависимост от датата на
възникването им и в поредност – такси и комисиони, неустойки, лихви и главници. С чл.16 и
сл. са уговорени и дължимите лихви, които се плащат ежемесечно на датата на погасителния
план; комисиона за управление и обработка на кредита от 0,5% на година – 1 500лв.,
съгласно Тарифата на кредитната институция; комисиона за ангажимент – чл.19 и мораторна
неустойка- чл.20 от договора. С разпоредбата на чл.22 от договора са посочени
предпоставките, при наличие на които кредиторът може да обяви част от кредита, респ.
целия кредит за предсрочно изискуем, както и че и като последица от датата на обявяване
на предсрочната изискуемост възниква ново вземане- неустойка по чл.20 до датата на
окончателното плащане.
Съгласно представения погасителния план, ежемесечният падеж за плащане на вноските е 5-
то число от съответния месец, като начало на погасителния период е 04.04.2016г. От
погасителният план се установява, че в първите 10 месеца от периода на договора
кредитополучателя следва да заплаща само лихви, чийто размер за този период е в размер на
2 310лв.
На 28.08.2017 г. между страните е сключен анекс № 1 към договора за кредит, с който е
променена разпоредбата на чл.5, касаеща сроковете за усвояване на кредита, като е
направена промяна и в чл.13, ал.1 от договора, съгл. която че погашението на кредита се
извършва по новия погасителен план Приложение №1А- неразделна част от договора.
Приели са, че анексът влиза в сила след заплащане на неустойката, която е начислена към
датата на сключване на този анекс.
За обезпечение на вземанията на кредитора, произтичащи от кредитната сделка между
страните е сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти,
обективиран нот. акт №187, том първи, рег.№1048, дело №178/2016г., вписан в Службата по
вписвания – Велики Преслав на 08.03.2016г., който съдържа основните параметри на
кредитната сделка и страните по нея. На 08.03.2016г. нотариалният акт е вписан в СВ-
гр.Велики Преслав.
С нот. покана, връчена на 23.11.2020 г. на Д. П.- управител на „Хепс Агро“ ЕООД,
дружеството е уведомено за просрочените си задължения по договора за кредит, с даден 14-
дневен срок от получаването на поканата за тяхното доброволно заплащане, с посочване и
на последиците от евентуалното неизпълнение- настъпване на предсрочна изискуемост на
4
целия кредит, като 14-дневният срок за изпълнение е изтекъл на 07.12.2020 г., поради което
и на 08.12.2020 г. кредитът е станал предсрочно изискуем.
С постъпило на 28.03.2022 г. в СРС заявление „ББР Микрофинансиране“ ЕАД е направило
искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците въз
основа на представения нотариален акт за учредяване на договорната ипотека, по което
претендираните суми са в размер на общо 569 454,91лв., от която 292 629,31лв.- сбор от
просрочена главница за периода от 05.12.2017г. до 17.03.2022 г.; просрочена лихва за периода
от 05.12.2017г. до 17.03.2022г., в размер на 68 263,49лв.; такси и префактурирани разходи за
периода от 05.12.2017 г. до 17.03.2022 г., в размер на 7 780,28 лв.; неустойка за периода от
17.03.2019 г. до 17.03.2022 г., в размер на 200 781,83 лв. и законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното заплащане на претендираните суми, както и
направените разноски.
Със заповед № 11080/19.04.2022 г., СРС, 167 състав е разпоредил длъжникът „Хепс Агро“
ЕООД да заплати на „ББР Микрохфинансиране“ ЕАД сумите от: 292 629,31лв.- просрочена
главница за периода от 05.12.2017г. до 17.03.2022 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022
г. до окончателното изплащане; 68 263,49лв.- просрочена лихва за периода от 05.12.2017г. до
17.03.2022г. /съгл. разпореждане № 98976/23г., с която е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка/; 7 789,28 лв.- такси и префактурирани разходи за периода от 05.12.2017
г. до 17.03.2022 г.; 200 781,83 лв.- неустойка за периода от 17.03.2019 г. до 17.03.2022 г.,
както и разноски в размер на 11 389,10лв.- държавна такса и 50лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на издадените заповед за изпълнени е и изп. лист е образувано изп. дело, по
което на 10.06.2022 г. на „Хепс Агро“ ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение по
образуваното изп. дело.
В закононустановеният срок /на 11.07.2022 г.- понеделник/ по ч.гр.д. № 16219/22г. по описа
на СРС, 167 състав, са постъпили писмените възражения на „Хепс Агро“ ЕООД.
С връчено на 17.10.2022 г. разпореждане, на „ББР Микрофинансиране“ ЕАД е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението и представи доказателства, който иск е предявен на 17.11.2022 г.
Видно от приетото от първоинстанционният съд и неоспорено от страните заключение на
съдебно- счетоводната експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото и
извършени от вещото лице справки в деловодството на ищеца /аналитична ведомост; данни
за историята на ОЛП; движение по сметката на клиента с данни за начислени суми по пера,
погасени и непогасени задължения/, на 17.03.2016 г. предоставената по договора за кредит
сума от 300 000лв. е усвоена; въз основа на анекса от 28.08.2017г. е уговорен нов гратисен
период относно главницата, като вноски с падежи 05.05.17г./05.11.2017г. са с намален размер
и включват само договорената лихва, в резултат на което е направена счетоводна корекция,
като вече начислените, но реално неизплатени вноски за главницата за тези падежи в общ
размер е сумата от 9 219,65лв. се възстановяват отново към неплатената главница. Вещото
5
лице е констатирало, че за периода от 17.03.2016г. до 25.05.2018г. са погасени общо 64
064,09 лв., послужили за погасяване на следните задължения: погасена главница за периода
от 06.02.2017г. до 05.12.2017г. в размер на 16 590,34лв.; погасена договорна лихва за периода
от 05.04.2016г. до 05.10.2017г. в размер на 39 674,47лв.; погасена такса за управление на
кредита за периода от март 2016 г. до февруари 2017 г.; погасена такса ангажимент от 333, 40
лв.; погасена неустойка от 4 214,34лв. и погасени префактурирани разходи в размер на
251,54лв. Последното плащане по кредита е извършено на 25.05.2018 г. и е послужило за
погасяване на част от главница, чийто падеж е 05.12.2017г. След тази дата плащания по
кредита не са извършвани, като размерът на неизплатените задължения към датата на
подаване на заявлението /28.03.2022г./ е 292 629,31лв.- главница; 68 886,17 лв.- договора
възнаградителна лихва с падежи от 05.10.2017 г. до 07.12.200 г.; 4500 лв.- неплатени такси
за управление с падежи м.03.2018г., м.03.2019 г. и 03.2020 г.; 74 106,43 лв.- неустойка за
периода до 05.12.2020 г. /преди датата на предсрочната изискуемост 08.12.2020 г./, както и
сумата от 280,28 лв.- неизплатени префактурирани разходи.
Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК,
САС, ТО, 13 състав намира от правна страна следното:
Предявените установителни искове са процесуално допустими- исковата молба е предявена в
рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК, от лице- заявител по
заповедното производство, от където произтича и правния му интерес от установяване
съществуването на претендираното от него парично вземане спрямо длъжника по
заповедното производство.
За основателност на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно съществуването на валиден договор за кредит със съдържанието, посочено в
ипотечния акт, включително, че е предоставил на ответника уговорената сума. В тежест
на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането.
На 26.02.2016 г. между страните е сключен договор за кредит, обезпечен с учредена от „Хепс
Агро“ ЕООД договорна ипотека върху недвижими имоти, подробни описани в нотариалния
акт за учредяване на договорна ипотека, като предоставената от ищеца сума по кредита в
размер на 300 000 лв. е усвоена от кредитополучателя на 17.03.2016 г. /видно от приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводната експертиза, по който
и факт не се спори в първоинстанционното производство/.
В депозираното от "ББР Микрофинансиране“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение- т. 12 е посочено изрично, че документът, от който произтича вземането, е
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 187, т.ІІ, рег. № 1048, дело №
178/2016 г. на нотариус С. Н., рег. № *** на НК, с район на действие РС гр.Велики Преслав,
вписан в СВ гр.Велики Преслав с дв. вх. рег. № 82, том I, рег. № 3474, дело № 74 от
19.07.2006 г. На учредената с този нотариален акт договорна ипотека заявителят се е позовал
и в т. 14 от заявлението, където е дадена подробна информация относно произхода и размера
6
на поетото от длъжник задължение.
В преобладаващата практика на ВКС /определение № 551/07.07.2010 г. по ч. т. д. № 537/2010
г. и определение № 531/25.09.2012 г. по ч. т. д. № 498/2012 г. на първо т. о. на ВКС и др. / се
признава възможността ипотечният акт да послужи като документ по чл. 417, т. 6 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6 ГПК както срещу длъжника, чийто дълг е
обезпечен с ипотека лично от него или от трети лица, така и срещу третото лице, учредило
ипотека върху свой собствен имот за обезпечаване на задължения на длъжника към
заявителя- кредитор. В настоящия случай, ипотекарният кредитор е поискал издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника, чиито дълг е обезпечен с ипотека лично от него,
който договор за ипотека възпроизвежда основните параметри на обезпеченото вземане,
произтичащи от договора за кредит, което води до извода за действителност на ипотечния
договор .
Неоснователен е доводът на жалбоподателят за нищожност на договора за ипотека.
Основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания са лимитивно и изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 576 ГПК. Нотариалните действия са формални действия и
трябва да се извършват при спазване на установените законна форма и ред. Не при всяко
обаче погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното
удостоверяване, е налице нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК, съответно липса на
предписана от закона форма. В случая, противно на твърдяното от жалбоподателят,
нотариалното удостоверяване не е нищожно. Действително, вписаната в Нотариалната
камара кантора на изповядалият сделката нотариус С. З. Н. се намира в гр.Велики Преслав, а
не в гр. Варна, както погрешно е посочено в нот. акт, което нарушение /чл.573, ал.2 ГПК/
обаче не води до нищожност на нотариалното удостоверяване. В случая нотариусът е
извършил нотариалното действие в своя район- а именно РС гр.Велики Преслав, в който се
намира процесния недвижим имот, но при погрешно посочен адрес на неговата кантора,
поради което и не е налице основанието по см. на чл.573, ал.1 ГПК за нищожност на нот.
удостоверяване. Непосочването в съдържанието на нотариалния акт на името на нотариуса,
който го издава, също не води до нищожност на нотариалния акт, който акт, противно на
изложеното от жалбоподателя, не е вписан в СВ гр. Шумен, а в СВ гр. Велики Преслав
/което се установява от съдържанието на самия нот. акт/.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4 от 18.06.14 г. на ВКС по тълк. дело № 4/13 г.
на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорката, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащане на определен брой вноски или при др. обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, като
получаването на това волеизявление от длъжника следва да предхожда по време подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.418, ал.3 от ГПК и да е
удостоверено с документ, установяващ, че волеизявлението на кредитора за предсрочната
7
изискуемост на кредита е получено от длъжника. Подаването на заявление, връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника, както и предявяването на иска по чл.422 от
ГПК не могат да се считат за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост.
С клаузата на т.22, ал.1, б. „а“ от договора за кредит е уредено правото на кредитора в
случай на неизпълнение, на което и да е задължение от кредитополучателя за заплащане на
дължимите по договора погасителни вноски, да обяви кредита за предсрочно изискуем.
С нотариална покана с рег. № 11336, т.ІІ, акт 155, заведена в регистъра на нотариус
М. А. с рег. № *** на НК, адресирана до кредитополучателя „Хепс Агро“ ЕООД и до
солидарния длъжник Д. П., „Микрофинансираща институция Джоб“ е обявила процесния
договор за банков кредит за предсрочно изискуем с изтичане на 14- дневния срок от
връчването й. Съгласно извършеното върху нот. поканата отбелязване, на 23.11.2020 г.
поканата е връчена лично на Д. П. - управител на дружеството, с разписка.
Нотариалното удостоверяване има качеството на официален свидетелстващ документ по
чл.179 ал.1 ГПК, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно верността на удостоверените в него факти, поради което и тъй като верността на
направените от нотариуса констатации не е оборена, изявлението на кредитора следва да се
счита за редовно връчено.
Ето защо и като взе предвид, че поканата за доброволно изпълнение, съдържаща изрично
изявление, че кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, е надлежно връчена на
„Хепс Агро“ ЕООД на 23.11.2020 г., настоящият съдебен състав приема, че с изтичането на
14- дневен срок от връчването й кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем.
Поради неизпълнение на задължението за плащане на погасителни вноски, кредиторът е
обявил вземанията за предсрочно изискуеми, внасяйки промяна в условията на срока -
задължението на ответника от срочно е превърнато в безсрочно, изпълнението на което
може да се иска веднага.
От прието по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че към
датата на обявяване на кредита за предрочно изисуем- 08.12.2020г., неплатеният остатък от
предоставената по договора за кредит сума като главница възлиза на сумата от 292 629,31
лв. поради което и предявеният на осн. чл.422 ГПК иск за установяване дължмостта на
сумата от 292 629,31 лв., следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от
28.03.2022 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК/ до окончателното й изплащане.
Договорът за банков кредит е възмезден и по него се дължи лихва за ползване на
предоставените в кредит пари. По своята същност претендираната при договорите за банков
кредит лихва е цена /възнаграждение/, което длъжникът заплаща за ползването на
предоставените му парични средства. Тя е цената на стойността на капитала, който се
отчуждава за временно ползване, която се дължи до настъпване на предсрочната
изискуемост и при правомерно поведение на длъжника, като има за цел да възмезди
кредитора за това, че е предоставил пари на длъжника, а не да го обезщети за вредите от
8
забавата.
С т.16 от договора за кредит страните са уговорили, че кредитополучателят заплаща лихва
върху размера на кредита по настоящия договор в размер на 3- месечен СОФИБОР плюс
8,75 пункта надбавка годишно, при действащ към момента на подписването на договора
лихвен процент 9,24 %. Съгласно т.17 от договора определения съгл. чл.16 лихвен процент
се начислява от датата на фактическото ползване на кредита върху реално усвоената и
дължима част от главницата и се заплаща ежемесечно на всяка падежна дата от
погасителния план. Видно от приетото от съда заключение на съдебно- счетоводната
експертиза, неиздължените възнаградителни лихви към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост, са в общ размер на 68 886,17 лв., доказателства за изплащането
на която сума длъжникът не е ангажирал, поради което и следва да бъде установена нейната
дължимост за периода 05.10.2017г./07.12.2020г. вкл.
С клаузата на чл.20 от договора страните са уговорили предварително размера на
обезщетението, което кредитополучателят заплаща при неизпълнение на задължението за
заплащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита. Съдът счита, че тази
уговорка, която по правните си последици представлява неустойка по чл.92 ЗЗД, отговаря на
обезщетителната, обезпечителна и санкционна функция на неустойката, като санкционира
неизправната страна за забавеното и изпълнение с обезщетение, изчислимо само върху
размера на забавената главница и за срока на забавата. Обезщетението не е договорено в
размер, който да надхвърля основните функции на неустойката, нито накърнява принципа за
справедливост, доколкото е определен в размер на 0,1 % върху размера на просроченото
задължение за всеки ден забава, за обезпечаване точното във времево отношение изпълнение
на договора от кредитополучателя. Ето защо и при липсата на ангажирани от ответното
дружество доказателства за нейното издължаване, предявеният на осн. чл.422 ГПК иск за
установяване дължимостта на сумата от 74 106,43 лв. – неустойка за периода до 07.12.2020 г.
, следва да бъде изцяло уважен.
С договора- чл.18, е уговорено и че кредитополучателят заплаща комисионна за управление
и обработка на кредита в размер на 0,5 % на година- 1500 лв., както видно от приетото по
делото заключение, размерът на неплатената такса за управление с падежи м.03.2018 г.,
м.03.2019 г. и м.03.2020 г. е общо 4500 лв. Ответното дружество дължи и направените от
кредитора разходи за префактурирането на дължимите от длъжника разходи в общ размер на
280,28лв., която обща сума от 4780,28 лв. /4500 лв. плюс 280,28 лв./ не е платена, поради
което и нейната дължимост следва да бъде установена.
Възражението за изтекла погасителна давност е заявено за първи път едва със въззивната
жалба, поради което по него, като преклудирано, съдът не дължи произнасяне.
С оглед на изложеното и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
По делото липсва направено от „ББР Микрофинансиране“ ЕАД искане за присъждане на
разноски за въззивното производство, както и доказателства за направени такива, поради
9
което и разноски не му се дължат.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 1203 от 05.09.2024 г. на СГС, ТО, VІ- 6 състав,
постановено по т.д. № 2101/2022 г., с което е признато за установено на основание чл.422,
вр. с чл.415 ГПК, че „ББР Микрофинансиране“ ЕАД /с предишно наименование
„Микрофинансираща институция Добс“ ЕАД/ има вземане спрямо „Хепс Агро“ ЕООД, за
което се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16219/2022
г. по описа на СРС, както следва: просрочена главница в размер на 292 629,31лв., ведно със
законната лихва от 28.03.2022г. до окончателното й заплащане; сумата от 68 263,49 лв.,
представляваща просрочена лихва за периода от 05.12.2017 г. до 10.12.2020г., като е
отхвърлил иска в частта за периода 10.12.2020 г./17.03.2022 г.; сумата от 4 780, 28 лв.
/неточно посочена- 780,28 лв./, представляваща такси и разходи за същия период, като е
отхвърлил иска в частта над уважения до предявения размер от 7 780,83лв. и за периода след
10.12.2020 г., като неоснователен; и сумата от 74 106,43 лв., представляваща неустойка за
периода от 17.03.2019 г. до 10.12.2020 г., като е отхвърлил иска в частта над уважения до
предявения размер от 200 781,83 лв. и за периода 10.12.2020 г./17.03.2022 г., като
неоснователен, които суми, произтичат от договор за кредит № 505/26.02.2016 г., обезпечен с
договор за ипотека, обективиран в нот. акт №187, том І, рег. № 1043, дело №178/2016 г. по
описа на нотаруис рег.№ *** на НК, както на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил „Хепк
Агро“ ЕООД да заплати на „ББР Микрофинансиране“ ЕАД направените разноски в
заповедното производство в размер на 8 834 21лв. и направените в исковото производство
разноски в размер на 8 911,43 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10