Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 203
19.11.2019 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 05.11.2019 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 580 по описа на 2019 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Районен съд – Средец е
сезиран с предявен от В.Д.Н. против Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане на
ответника да заплати сумата 1 690,87 лева, претендирана като неплатено
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2019 г. до окончателното й изплащане, след допуснато в съдебно заседание на 28.10.2019 г. изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК чрез намалението му по размер. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски. Фактическите твърдения,
на които се основава искът, са следните: през процесния период ищецът е полагал
труд като водач на специален автомобил І степен, той и пожарникар с
работно място Районна служба за пожарна безопасност на населението – гр. Средец
на структурно подчинение на ответната ГД ПБЗН – МВР, със статут на държавен
служител, с основно месечно възнаграждение съобразно Наредба №
8121з-919/13.07.2017 г. и продължителност на работното време, съобразно Закона
за Министерство на вътрешните работи. Ищецът е работил на смени, всяка с
продължителност по 24 часа, по график, при тримесечно сумарно отчитане на
работното време. Извън нормалната продължителност на работното време,
регламентирана в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, ищецът е положил през исковия период приблизително 2016 часа нощен труд, които преизчислени
според чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 2 от ЗМВР, чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР и чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, с коефициент 1,143, са равни на 2304 часа и
следва да бъдат остойностени, респективно възмездени с 50 %
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Ищецът е получавал заплащане
за извънреден труд, но само в рамките на определените в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР 70 часа на тримесечие, поради което работодателят му е останал задължен за останалите 288 положени часове,
явяващи се извънреден труд през исковия период.
В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР, чрез юрисконсулт, е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция по основание и размер, и моли да бъде отхвърлена. Ответникът не
оспорва служебното правоотношение между страните, като твърди, че през процесния
период ищецът е заемал длъжност по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в
РСПБЗН – Средец км РДПБЗН – гр. Бургас при ГДПБЗН – МВР, полагайки труд на
смени по график. Счита, че по отношение на държавните служители – органи по пожарна безопасност и защита на
населението,
какъвто е ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и
работното време, намира ЗМВР, във връзка с препратката на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Сочи, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в
протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и заплатен своевременно след неговото отчитане
по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи.
Поддържа, че според нормотворческото решение на министъра на вътрешните работи
в тези наредби липсва регламент за увеличение на часовете нощен труд по
коефициент, като уредбата предвижда, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., но
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Според ответника е изводимо от тази нормативна уредба, че през
процесния период съотношението между дневен и нощен труд е 1:1 и не следва да
се прилага субсидиарно Кодексът на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се
приравняват на 8 часа дневен труд или са в съотношение 8:7. В контекста на това
разрешение на правоотношенията, възникващи във връзка с отчитането и
заплащането на нощния труд, ответникът цитира Докладна записка рег. №
8121р-20741/30.04.2015 г. на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, както
и издадена от министъра Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. /бел. на съда – има и
последващата Заповед № 1429/23.11.2017 г./, съгласно които за целия процесен
период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лева. Аргументира се, че законодателят ясно е разграничил
извънредния от нощния труд и тяхното различно заплащане в хипотезите на чл.
179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР, респ. в чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5 от ЗМВР, като
полагането на нощния труд в случая се явява в рамките на установеното работно
време /график на дежурство/ с продължителност от 8 часа, за разлика от
извънредния труд, който представлява работа извън редовното работно време до
280 часа годишно. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност
на претендираното възнаграждение през периода 01.07.2016 г. – 20.08.2016 г.
Моли за присъждане на деловодни разноски и определяне на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за
процесуално представителство на ищцовата страна.
Съдът, като съобрази доводите
на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не съществува спор между страните,
а и видно от платежните бележки, приложени към отговора на исковата молба, през
периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът В.Д.Н.
е бил със статут на държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, като е заемал длъжността водач на специален
автомобил І степен
в Районна служба за пожарна безопасност на
населението – гр. Средец на структурно подчинение на ответната ГД ПБЗН – МВР, предвид
на което ищецът и ответната дирекция са били обвързани от валидно служебно
правоотношение. Не е спорно също, че в исковия период 01.07.2016
г. – 30.06.2019 г. ищецът е работил на сменен режим по график, при сумарно
отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официални празници в съставени за
тази цел протоколи. За отчитане на работното време са били съставяни помесечни протоколи
до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, изключая за
последното тримесечие на 2016 г., когато е бил изготвен един общ протокол. Относимите
към служебното провоотношение заповеди на Министъра на вътрешните работи и отчетни
протоколи са приложени по делото.
От неоспореното
заключение
/ведно с Приложение
№ 1/ по
назначената
съдебно-икономическа експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд и платежните бележки за
трудовите възнаграждения на ищеца, се установява, че през периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил труд на 217 нощни смени от по 12 часа за времето от 22,00 часа до 06,00 часа, през което са отчетени отработени
1 736
часа нощен труд, изплатен от ответника
по
0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ и определена от Министъра на вътрешните работи ставка в негови Заповеди №№ 8121з-791/28.10.2014 г. и 8121з-1429/23.11.2017 г. Според експертизата приравненият
с коефициент 1,143 нощен труд в дневен възлиза на 1 984,25 часа, като разликата между преизчисления и отчетения
по протоколи положен нощен труд от
248,25 часа не е отчетена в протоколите за
положен труд, не е начислена и не е изплатена на ищеца, а дължимото допълнително трудово възнаграждение за този извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., изчислено съобразно разпоредбата на чл.
187, ал. 6 от ЗМВР с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, е в общ размер 1 690,87 лева.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период
/чл.187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал.
5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. За периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г./,
която е била отменена с Решение № 8585/11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло
в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г./.
Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.07.2016
г. до 30.06.2019
г. са действали, както следва:
1/ за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.; 2/ за периода от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3/ за периода от 02.08.2016 г. до 30.06.2019
г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи
/обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179,
ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до
6,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6
към чл. 31, ал. 1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. При
липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е
налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/.
Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените в отговора възражения относно приложимостта на
установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните
служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано
за тримесечен период /чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 9б /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.,
изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г./ от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, при сумирано изчисляване на работното време по чл.
142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл. 9б /чл. 9а,
ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО/. Съгласно чл. 9а, ал. 4 /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ от НРВПО, когато
се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. На 01.01.2018 г. е влязла в
сила нормата на чл. 9г /нов – ДВ, бр. 41 от 2017
г./ от НРВПО, съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131/05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските /обн.
ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г./ в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята
на нормотвореца е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, което е още един довод за неоснователност
на възражението на ответника за неприложимост на НСОРЗ. През целия процесен период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 /обн.,
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г./ от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 5 /обн.,
ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г./
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която пресмятане на трудовия стаж се извършва, като
изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. С оглед на изложеното относно нормативната
уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., съдът намира, че изключая по време на
действието на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., през останалото време липсва изрично законово правило, което да урежда
въпроса дали е налице
извънреден труд при
надвишаване на нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното
време в резултат от превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ. В този случай приложение следва да намери прогласеният в чл. 5 от ГПК принцип за
законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл
на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им
разум, като при липса на закон съдът основава решението си на основните начала
на правото, обичая и морала. Въз
основа на гореанализираните
разпоредби съдът приема, че
общият разум на закона е да признае нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане
на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и
нормотворческото решение, вложено в новата редакция на чл. 9г /изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г./ от НРВПО. Съдът основава решението си и на
прогласения в чл. 16 от КРБ и чл. 1, ал. 3 от КТ принцип за закрила на труда, насочен към
подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима
страна по съответното правоотношение. Ето защо,
съдът намира, че за процесния период нощните
часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
Мотивиран
от изложеното, съдът намира, че исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че за периода от
време 01.07.2016
г. – 30.06.2019 г. ищецът е
положил нощен труд в размер на 1 736 часа, преизчислени с коефициент 1,143, а приравнени на дневно работно време тези часове
възлизат на 1 984,25
часа, като разликата от 248,25 часа експертизата определя като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи
за положен труд и не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки. Изчислена
по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд, възлиза в размер на 1 690,87
лева, който съвпада с размера на
заявената претенция. На ищеца
се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
дължимата сума от датата на исковата молба – 20.08.2019 г., до окончателното плащане на главното задължение.
За неоснователно се преценя правоизключващото възражение
на ответника, тъй като крайният срок за плащане на допълнителния труд за периода
01.07.2016 г. – 20.08.2016 г. е краят на съответното
тримесечие, т. е. края на месец септември 2016 г. /при сумирано за тримесечен
период изчисляване на работното време на работещите на смени държавни служители
съобразно чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/, от когато не е изтекла
тригодишната погасителна давност към момента на подаване на исковата молба – 20.08.2019
г.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от договор за
правна защита и съдействие, договореният адвокатски хонорар, възлизащ на сумата
300 лева, е изцяло заплатен в брой от ищеца. Размерът му се явява под
минималния
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 300 лева плюс 7 % за горницата
над 1000 лева за защита в една
инстанция по оценяем иск при
интерес от 1 000 до 5 000 лева. е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева. По тези
съображения съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар от 300
лева, който се претендира от ищеца.
Тъй като ищецът не е заплатил
държавна такса и разноски, от които е освободен по силата на чл. 83, ал. 1, т.
1 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени дължимата за производството държавна такса 67,63
лева,
определена върху цената на уважения размер на иска – 1 690,87
лева и
държавна такса в размер на 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да понесе и
разноските по изготвеното заключение на експертизата по делото в размер на 100
лева, платени от бюджета на съда.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР – гр. София, ул. „Пиротска“ 171А, представлявана от Директора гл. комисар Н.н.,
да заплати на В.Д.Н., с ЕГН **********,***, по иска с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата 1 690,87
лева, представляваща дължимо допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд за периода 01.07.2016
г. – 30.06.2019 г.,
получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху тази сума от 20.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР – гр. София да заплати по
сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 67,63 лева, държавна такса от 5 лева в
случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза в
размер на 100 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.
Решението да се
връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Бургас в двуседмичен срок от 19.11.2019 г. /съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: