РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Велико Търново, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110101235 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на*, в която се излагат твърдения, че между
страните е сключен сключен Договор за потребителски кредит *, съгласно който ищецът
предоставил на ответника сумата от 1911 лв., а последният се задължил да я върне заедно с
начислените лихви и такси в срок до 05.04.2028г. на 60 месечни вноски. Навеждат се
твърдения, че след 05.06.2023г. ответникът преустановил погасяването на дължимите
вноски, като на 27.10.2023г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Изтъква се,
че по договора са останали дължими вземания от 1901,01 лв. за главница, 364,19 лв. за
договорна лихва за периода от 05.06.2023г. до 27.10.2023г. и 19,82 лв. за лихва за забава за
периода от 05.06.2023г. до 15.11.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №3528/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. Ищецът твърди,
че спрямо заповедта за изпълнение е подадено възражение и че вземанията по нея са
дължими, поради което отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде
установено съществуването им както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Изтъква, че при сключване на договора е
използван електронен подпис, издаден след неправомерно ползване на лични данни, като
преведената от ищеца сума по банковата му сметка е отнета от трето лице чрез принуда. С
оглед изложеното, счита, че не е страна по договора за кредит и че не дължи връщане на
претеднираните по него суми, поради което отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На * между * и ответника е сключен Договор за потребителски кредит *, съгласно който
банката се задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 1470 лв., а последният
се задължил да я върне заедно с уговорените лихви до 05.04.2028г. на 60 месечни вноски,
съгласно приложен към договора погасителен план, платими до 5-то число на съответния
месец. За да обезпечи кредита, ответникът се присъединил към застрахованите лица по
сключената от ищеца застраховка по програма * и се задължил да заплати на застрахователя
премия от 441 лв. Същият изразил съгласие премията да бъде платена от кредитора като се
задължил да я върне заедно с погасителните вноски за главницата и лихвата по кредита в
общ размер на 1911 лв. Страните сключили договора при годишен процент на разходите от
48,12 % и при годишен процент на възнаградителната лихва от 41,15 %, като уговорили
възможност за предсрочна изискуемост на кредита при непогасяване на три месечни
вноски. Средствата по кредита са преведени по разплащателна сметка на ответника в *, но
поради липса на плащане на дължими след 05.06.2023г. вноски, на 27.10.2023г. кредиторът
връчил на кредитополучателя уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по кредита. На 28.11.2023г. той подал молба за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника относно вземанията за главница и лихви
по процесния договор в общ размер на 2285,02 лв., във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №3528/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил
искането на заявителя като срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение. От
заключението на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ищецът е
платил на застрахователя дължимата от кредитополучателя премия, че по договора е
погасена само първата вноска и че дължимите вземания за главница и лихви съвпадат с тези,
които са посочени в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Възникнало е валидно заемно правоотношение, по което ищецът е изпълнил задължението
си като превел по банкова сметка на ответника сумата от 1470 лв. и платил дължимата от
него към застрахователя премия от 441 лв. Възражението за неправомерно използване на
издаден в полза на Й. М. електронен подпис при сключване на договора не са доказани.
Действията му по получаване на сумата по кредита чрез изтеглянето й свидетелстват за
потвърждаване на сделката, а последващото отнемане на средствата от трето лице от
владението на кредитополучателя е ирелевантно за нейното съществуване. Договорът за
кредит е действителен тъй като не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Годишният процент на разходите е изрично определен и не
надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а застрахователната премия не е отчетена като
разход по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19 от договора, защото присъединяването
по сключената от банката застраховка не е задължително условие за получаване на кредита.
2
Възнаградителната лихва от 41,15 %, обаче надвишава трикратния размер на законната
лихва, който към момента на сключване на договора е 36,51 % и съответства на поетия от
кредитора риск от евентуално непогасяване на необезпечено вземане поради
неплатежоспособност на длъжника. Поради това клаузата на чл. 9.1 от договора е нищожна
съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави, а на основание чл. 26, ал. 4,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при забавено изпълнение ответникът дължи само законната лихва,
която при възникване на правоотношението е била 12,17 %. От изложеното се достига до
извод, че за кредитополучателя е възникнало задължение да върне предоставеното
финансиране, заедно със законната лихва, като липсват доказателства за пълното и точното
му изпълнение, в резултат на което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Ответникът е погасил една вноска, включваща 9,99 лв. за главница и 65,53 лв. за лихва, а
след 05.06.2023г. е изпаднал в забава като за кредитора е възникнало право да начисли
обезщетение в размер на законната лихва, което до 15.11.2023г. е в размер на 15,51 лв.
Възнаградителната лихва за периода от 05.06.2023г. до 27.10.2023г. също следва да бъде
намалена от 364,19 лв. на 98,12 лв. предвид недействителността на чл. 9.1 от договора. С
оглед на това се достига до извод, че претенцията относно дължимостта на вземането за
главница е основателна в претендирания размер, а претенциите относно дължимостта на
вземанията за договорна лихва и за обезщетение за забава са основателни съответно за
сумите от 98,12 лв. и от 15,51 лв. и следва да бъдат отхвърлени за разликите до 364,19 лв. и
до 19,82 лв.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице от 511,66 лв. както и разноските за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 84,37 лв., направени в производството
по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №3528/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Й. Е. М. *, че дължи на „*, сумите от 1901,01 лв.
/хиляда деветстотин и един лева и една стотинка/ - главница, 98,12 лв. /деветдесет и осем
лева и дванадесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 05.06.2023г. до 27.10.2023г. и
15,51 лв. /петнадесет лева и петдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
05.06.2023г. до 15.11.2023г., представляващи задължения по Договор за потребителски
кредит *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение
№1430 от 04.12.2023г. по частно гражданско дело №3528/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу Й. Е. М. *, искове по чл. 422, ал. 1,
3
вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване
съществуването на вземането за договорна лихва в частта за разликата от 98,12 лв. до 364,19
лв. и вземането за обезщетение за забава в частта за разликата от 15,51 лв. до 19,82 лв., за
които е издадена заповед за изпълнение №1430 от 04.12.2023г. по частно гражданско дело
№3528/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Й. Е. М. *, да заплати на *, сумата от 511,66 лв. /петстотин и единадесет лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски както и сумата
от 84,37 лв. /осемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №3528/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №3528/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4