РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1976/4.11.2020г.
гр.Пловдив, 04 . 11 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на двадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
681/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
1. Жалбата
на П.З.К.,*** – П.К. с пълномощник адв.А., против Ревизионен акт /РА/ № 16001618001415-091-001/02.10.2018г.,
поправен с Ревизионни актове за поправка № П-16001618176351-003-001/04.10.2018г.
и № П-16001618178472-003-001/11.10.2018г., потвърден с Решение № 720 от
17.12.2018г. на Директора Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, се разглежда повторно в
частите относно : - установените задължения за задължителни осигурителни вноски
за фонд „Държавно обществено осигуряване“, за „Допълнително задължително
пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд“ и за здравно осигуряване за
периода от м. януари 2012г. до м. ноември 2012г. заедно с лихвите за тях, както
и в частта на присъдените в полза на П. К. разноски в размер на 75 лв.; - установените
задължения за задължителни осигурителни вноски за фонд „Държавно обществено
осигуряване“ /ДОО/, за „Допълнително задължително пенсионно осигуряване за
универсален пенсионен фонд“ /ДЗПО – УПФ/ и за здравно осигуряване /ЗО/ за
периода от м. декември 2012г. до м. декември 2015г., ведно с лихвите за тези
периоди, както и в частта на присъдените в полза на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив разноски в размер на 540.35 лв., в които
части с Решение № 3435/05.03.2020г., постановено по адм.д.№ 12387/2019г. на ВАС
е отменено Решение № 1153/30.05.2019г., по адм. дело № 37/2019г. по описа на АС
- Пловдив, поправено с Решение № 1732 от 13.08.2019г. по същото дело.
Според задължителните указания на ВАС
: „Правилно е приел съдът, че данните, предоставени от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, за
изпращани от К. с посочено ЕГН и телефон, в папка „ППП подател“ и папка SR
36360, директория „post_dc“ – снимки на разходни касови ордери за изплащане на
сумите от наложните платежи, в които са вписани дати на изплащане, имената на К.
и размер на сумите, представляват данни за получени и укрити приходи по смисъла
на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК с оглед периода и интензитета на продажбите на
стоки /въдици, калъфи за въдици, стойки за въдици, макари и др./. Във връзка с
определянето на облагаемия доход от тази дейност обаче, принципно правилно
възприета като трудова от съда, в РД, в РА и в решението на решаващия орган
няма изложени мотиви, въз основа на които да е възможно извършването на
проверка относно правилността на установените размери на дохода. Не е извършена
съпоставка на данните относно извършените куриерски услуги от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“
ООД за доставка на пратки с изпращач П. К., и РКО за изплащане на наложните
платежи. Данните от РКО относно дати и суми не са коментирани и приходните
органи не са обосновали по никакъв начин изводите си за получени именно в
посочените размери суми от ревизираното лице през отделните месеци на
ревизирания период. Вярно е, че в директория „post_dc“ се съдържат над 1 200
записа, т.е. снимки на РКО, но не всички съдържат имена и подпис на К. като
получател на сумите, а дали тези РКО са взети предвид от ревизиращия екип или
не, е невъзможно да се установи. С оглед забраната в чл. 160, ал. 4 ДОПК за
отмяна на РА и връщане на преписката на компетентните органи от съда и
задължението на съда да разреши правния спор по същество по чл. 160, ал. 1 ДОПК
този порок на РА е следвало да бъде преодолян в съдебното производство по
оспорването му чрез назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която въз
основа на индивидуализация на товарителниците и РКО да установи размер на
получените доходи и размер на осигурителния доход по методиката, използвана от
приходните органи въз основа на установената надценка (виж в този смисъл
Решение № 14167 от 21.11.2017 г. по административно дело № 12094/2016 г. на
осмо отделение на Върховния административен съд).; Тъй като в мотивите си съдът
се е позовал на РКО, съдържащи се в директория „post_dc“ от папка SR 36360,
основателно се възразява в касационната жалба, че след като тези документи не
са били предоставени на жалбоподателя като разпечатки, т.е. на хартиен носител,
и дори на технически носител, е нарушено правото му да ги оспори по реда на чл.
193 ГПК.; …следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на П. К.
против РА, установяващ задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО и
ЗЗО за периода м. декември 2012 г. – м. декември 2015 г., и делото да се върне
за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване с дадените в
настоящото съдебно решение задължителни указания за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза и изискване от ответника по делото на разпечатки
на хартиен носител на РКО, които да бъдат връчени на жалбоподателя.”; „…С РА са установени авансови месечни
осигурителни вноски за месеците от април до декември 2012 г., през които е
установено, че ревизираното лице е получавало доходи от осъществяваната от него
търговска дейност. Тъй като то не е правило авансови вноски за ДОО, следва да
се приеме, че същите са трансформирани в окончателните осигурителни вноски,
които на основание чл. 6, ал. 8 КСО се дължат от осигурените лица върху
годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително
задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация.
Това е така, защото според същия законов текст годишният осигурителен доход се
определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила
ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова
дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни
вноски. Предвид тази законова регламентация се налага изводът, че задължението
за задължителни осигурителни вноски не е месечно задължение, а е годишно
задължение, което се внася авансово по посочения ред и съответно - размери. По
отношение на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване правната уредба е аналогична с оглед нормата на чл. 158 КСО, според
която те се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, а по отношение на осигурителните вноски за здравно
осигуряване – съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Поради това срокът по чл. 109,
ал. 1 ДОПК за задълженията за 2012 г. започва да тече от изтичането на
годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларацията по
чл. 6, ал. 8 КСО в приложимата редакция, а именно годишната данъчна декларация
по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В случая това
е декларацията по чл. 50, ал. 7 ЗДДФЛ, която съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ се
подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Този срок следователно започва да тече на 01.01.2014 г. и според правилото за
броене на сроковете по чл. 22, ал. 3 ДОПК изтича на 01.01.2019г. Същият не е
изтекъл към момента на образуване на ревизионното производство. Заповедта за
възлагане на ревизията № Р-16001618001415-020-001/12.03.2018 г. е връчена на
ревизираното лице на 19.03.2018г…. По така изложените съображения в тази част
решението на първостепенния съд, с което е отменен РА относно установените с
него задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2012г. –
30.11.2012г. за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО и съответните лихви за забава, е неправилно,
поради неправилно приложение на чл. 6, ал. 8 КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила
от 01.01.2010 г.), и следва да се отмени, а делото да се върне за ново
разглеждане от друг съдебен състав за постановяване на решение по съществото на
спора съобразно дадените указания по-горе в мотивите на настоящото съдебно
решение.”
При насрочване на делото към страните
са отправени указания по доказателствата във вр. със задължителните указания на
ВАС /л.3, 4/: Ответникът е задължен да представи РКО, съдържащи се в директория
„post_dc“ от папка SR 36360,, като разпечатки – на хартиен носител, които да
бъдат връчени на жалбоподателя вр. с осъществяване правото му да ги оспори по
реда на чл.193 ГПК; назначена е ССч.Е, заключението по която въз основа на
индивидуализация на товарителниците и РКО да установи размер на получените
доходи и размер на осигурителния доход по методиката, използвана от приходните
органи въз основа на установената надценка /Решение № 14167/2017г. по д.№
12094/2016г., ВАС в този см./, като извърши съпоставка на данните относно
извършените куриерски услуги от Еконт Експрес ООД за доставки на пратки с
изпращач П.К., и РКО за изплащане на наложените платежи. Указано е ССчЕ да бъде
извършена след представяне от ответника на РКО, съдържащи се в директория „post_dc“
от папка SR 36360, като разпечатки – на хартиен носител и при съобразяване процесуалните действия на жалбоподателя по
отношение чл.193 ГПК – възможност за оспорване подпис на РЛ, положен в РКО.
Експертът следва да съобрази посоченото в отменителното решение на ВАС – в
директория „post_dc“ се съдържат над 1 200 записа – снимки на РКО, но не всички
съдържат имена и подпис на К. като получател на сумите, а дали тези РКО са
взети предвид от ревизиращия екип или не, „е невъзможно да се установи”. Въз
основа на установеният от ССч.Е размер на получените доходи и размер на
осигурителния доход по методиката, използвана от приходните органи въз основа
на установената надценка – в.л. следва да изчисли /преизчисли/ задълженията,
установени с оспорената част от РА.
2.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита оспорения
ревизионен акт /РА/ за незаконосъобразен, като в жалбата се е поддържало, че
няма годни доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, от които
да се извличат данни за облагане. В касационната жалба против отхвърлителната
част на съдебния акт на АС – Пловдив при първото оспорване на РА е твърдяно, че
облагането в случая се основава изцяло на презумпцията за вярност на
констатациите при ревизия по реда на чл.122 и сл. ДОПК – на база справка,
дадена в CD формат на Еконт Експрес ООД, без приложени по делото фотокопия или
оригинали на платежни документи, товарителници или наложени платежи, за да може
РЛ адекватно да оспори същите в рамките на процеса. В тази вр. е било заявено,
че съдебното решение е постановено при отсъствие на годни доказателства и при
засягане правата на РЛ, тъй като неприобщените доказателства лишават от право
жалбоподателят да ги оспори по предвидения процесуален ред, вкл. при
неподкрепено с доказателства основание по чл.122 ал.1 ДОПК. Изтъкнато е, че в
хода на ревизията РЛ е оспорвало и твърдяло липса на подписани документи във
вр. с твърдяната търговска дейност в РА, освен за данъчната 2016г. с подадена
за нея ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Данни от служители на Еконт Експрес ООД не са
изискани, както и от получателите на стоките по тази търговска дейност не са
събрани с цел – съпоставка и установяване на действителното лице, което е
извършвало тази дейност и е ползвало партидата, водеща се в Еконт Експрес ООД. Укритите
доходи за 2012г.-2015г. не са обосновани с логични и взаимно допълващи се
факти, а са базирани единствено на справки от табличен вид и непроверен снимков
материал и наложени платежи, за които не е ясно доколко и в каква степен могат
да се отнесат към РЛ.
Поискана е отмяна на РА в оспорената
част с присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че
доказателствата не са годни, тъй като са копия.
- Ответникът Директор Д ОДОП – Пловдив
се представлява от гл.юрисконсулт Кр.С. и оспорва жалбата. Моли да бъде
отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище
по същество се поддържа установено основание по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК – през
ревизираните периоди в спорната част на РА : задължения за ЗОВ за периода от
м.01.2012г. до м.12.2015г., П.К. е формирал приходи от търговия със стоки –
резервни части за ремонт на автомобили, които е изпращал чрез Еконт Експрес
ООД, а сумите от продажбите са изплащани чрез наложен платеж и парични преводи,
като тези приходи не са отчетени чрез ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. РЛ не е водило
счетоводна отчетност за тази дейност, респект. не са начислявани и плащани
дължимите данъци и не са отчетени приходите от извършените продажби от страна
на търговеца. Получените суми за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2015г. са : 5
864лв., 31 544лв., 500лв. и 103лв. Изводът на приходните органи е произтекъл от
данните, събрани при насрещна проверка на Еконт Експрес ООД, което представило
информация на оптичен носител – CD, съдържаща всички куриерски и пощенски
услуги с подател П.К. за процесните периоди – РКО /папка rko/, парични преводи
/папка post_dc/, снимки на документи /РКО и пощенски записи/, удостоверяващи
изплащането на суми на РЛ. Счита се, че от предоставената информация са видни –
вид на услугата, срок на доставката, подател – име, адрес, лице за контакт,
както и получател – име, адрес, съдържание на пратката, сума на наложения
платеж и др. Потвърдено е, че в системата на Еконт Експрес ООД съществува
клиентски картон на РЛ.
Облагаемият доход от извършваната
дейност като търговец за всички периоди, е определен като равен на разликата
между установените при ревизията укрити приходи и съответстващите им разходи –
определена отчетна стойност на продадените стоки в конкретния случай. Прието е,
че стоките са реализирани с надценка от 10 %, определена въз основа на
декларираната от РЛ надценка. Според представените от куриерското дружество
документи е прието, че дейността е извършвана редовно, по занятие, а не
еднократно и инцидентно, при което облагаемият доход е определен по реда на
чл.26 ал.1 ЗДДФЛ. В хода на ревизията РЛ е представило писмени обяснения, в
които не отрича, че е изпращало пратки и получавало доходи от наложени платежи,
което се потвърждава и посредством предоставената в хода на ревизията
информация за надценката, с която работи.
В тази вр., ответникът счита, че
спорът касае вида на извършваната дейност от РЛ – дали е търговска и обем на
реализираните приходи – дали е в размер, посочен от куриерското дружество. Наличието
на клиентски картон на РЛ с отразен в него ЕГН на П.К., както и посочено РЛ в
копията на товарителници и РКО, съдържащи и подпис на П.К., както и броят и
системността на осъществените сделки, сочат безспорно, че не са извършени за
обезпечаване на лични нужди и безспорно РЛ е действало като търговец по см. на
чл.1 ал.1 ТЗ, без да са налице изключенията по чл.2 ТЗ, поради което получените
от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл.48 ал.2 ЗДДФЛ. Правните
изводи на приходните органи са основани на информация в CD - § 2 ДОПК вр. с
чл.144 АПК, съдържащ РКО и товарителници, като информацията е подписана с
електронен подпис от служител на Еконт Експрес ООД, поради което самата
информация е доказателствено средство, въз основа на която са формирани правни
изводи. Освен с представените заверени копия на първични счетоводни документи,
извършваната дейност от жалбоподателя се установява и от представените справки
от куриера – съконтрагент на жалбоподателя, извлечени от неговата информационна
система. В тази вр. е посочено, че по реда на чл.54 ал.3 ДОПК приходните органи
имат право да събират като доказателства – разпечатки на данни от технически
носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице,
което е или е било негов съконтрагент : „Смята се, че данните са създадени или
ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите
или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица
упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или
върху които единствено лицето има контрол.”. Заявено е, че в случая, предвид
спецификата и обема на информацията, такива разпечатки са представени като
електронен документ, подписан с КЕП.
В реда на изложеното е посочено, че в
хода на съдебното производство не беше открито производство по оспорване на
тези документи по реда на чл.193 ГПК, поради което същите следва да се ценят
като годни да установят съответните факти – продажби на стоки и получаване на
парични средства, които са обвързани с конкретни товарителници, съобразно
представените данни в табличен вид от куриерското дружество. Тези данни са
създадени без съмнение от Еконт Експрес ООД – като съконтрагент на електронния
търговец П.К. при осъществените пощенски парични преводи и куриерски услуги във
вр. с доставката на стоки на търговеца до трети лица. Тези данни безспорно се
съдържат в компютрите и техническите носители на доставчика на пощенските
услуги и софтуерът, с който работят куриерските фирми, отчита автоматично
извършените операции и поради тази причина справките се предоставят в
електронен вид. ССч.Е не следва да бъде кредитирана, тъй като разходно-касовите
ордери, които не съдържат подпис за „получател”, отговарят формално на
изискванията на нормата на чл.6 ал.1 ЗСч. за първичен счетоводен документ,
адресиран до външен получател, с който е документирана конкретна продажба,
който се генерира автоматично в системата на Еконт Експрес ООД. Счита се, че в
хода на настоящото съдебно производство не са събрани доказателства,
опровергаващи констатациите и изводите на приходните органи, поради което РА в
обжалваната част е правилен.
- Окръжна прокуратура гр.
Пловдив не участва по делото.
3. В хода на съдебното производство
при повторното разглеждане на жалбата против конкретната част от РА, адв.А.
първоначално заяви /съдебно заседание от 09.06.2020г., л.11/, че жалбоподателят
е против влагане на още ресурси по водене на делото, като спорът да се разреши
според събраните доказателства, към който момент не са представени изисканите
от ответника данни. Пълномощникът на жалбоподателя бе против изготвяне на
ССч.Е, предвид становището при първоначалното разглеждане на жалбата – в диска
са налице само таблици, няма снимков материал на РКО, които да бъдат предмет на
оспорване. След представяне от ответника на разпечатани РКО – е поискана
възможност за становище по доказателствата. Назначената ССч.Е бе заличена.
Ответникът представи писмени
доказателства, заверени „вярно с копието” /л.18-л.173/ - наименовани „разписка
за доставка на пощенска пратка/пощенски запис”, РКО – 7 бр.
Същите не бяха оспорени по реда на
чл.193 ГПК – адв.А. заяви в съдебно заседание от 09.09.2020г. : „Запознат съм с
представените от ответника доказателства с молба от 07.07.2020г. Не ги оспорвам
по реда на чл.193 ГПК за тяхната истинност по отношение подписа на
жалбоподателя, а по същество.”. Във вр. с това изявление не е възразено възлагане
на ССч.Е, но в друг обхват, различен от служебно определения във вр .с
указанията от ВАС : „…експертизата следва да обхване документи, съдържащи
подпис на жалбоподателя, но да изключи всички останали, включително да изключи
и там където има повтарящи се документи и на база на тези данни да бъдат
извършени съответни преизчисления.”. Допусната и назначена бе ССч.Е в обхват,
съобразно изявленията на жалбоподателя и във вр. със задължителните указания на
ВАС, по отношение двата периода, отразени в съдебното решение на касационната
инстанция, с което е отменено решението на АС – Пловдив в двете части /л.174
гръб/.
ССч.Е даде следното заключение
/л.181 и сл./ : С обжалвания РА дължимите вноски за ЗОВ са коригирани в посока
намаление спрямо тези в РД, в зависимост от месеците, през които е прието, че
ревизираното лице е упражнявало трудова дейност : 2012г. – получени приходи от
м.04.до м.12; 2014г. – получени приходи за м.01, м.03, м.09, м.10; 2015г. –
получени приходи за м.03 и м.06. При проверка на приетите копия от снимки на
документи, представени от ответника и издадени от Еконт Експрес ООД, експертът
установил, че те са „Разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис”,
съгласно които са изплащани суми и в тези документи няма товарителници, с които
жалбоподателят да е изпращал стоки до съответни клиенти. Няма товарителници и
за другите лица. „В по-голямата част от тези снимки на разписки за изплащане на
пощенски записи не се разчита абсолютно нищо. Особено тези от л.99 до л.142 по
делото. Експертизата провери и снимковия материал в директория „post_dc“ от
папка SR 36360 от диска на л.113а, приложен по предходното дело № 37/2019г., но
и в директорията на този снимков материал също не се разчита нищо. При някои от
тези, приложени по делото от л.99 до л.142 се разчита дата на изплащане 2017г.,
не разчитат точни имена на лицата, както и точни дати на изплащане на сумите. В
приложените по делото снимки, които се разчитат почти половината съдържат
имената на други лица. Налични по делото четливи снимки с дати от 2014г. и
2015г. са само за изплатени суми на други лица. За 2014г. и за 2015г. не се откриват копия от снимки, в
които да се разчита името на жалбоподателя П.К..”.
Разписките за изплащане пощенски
записи, които се разчитат и съдържат името П.К. и имат положен подпис, са с
дати от 2012г. и 2013г. Тези с дати от 2012г. са приложени по делото от л.142
гръб до л.153 гръб и са за м.05, м.06, м.07, м.08 и м.12.2012г. Тези с дати от
2013г., които са с името на жалбоподателя и имат положени подписи се повтарят
по няколко пъти, като има такива, които се повтарят до 6 пъти. Четливите
разписки с името на жалбоподателя и с подпис, са за месеците от януари до
ноември 2013г. За м.12.2013г. по делото не се откриват снимки на разписки за
изплатени суми на жалбоподателя.
Тъй като в представените документи
няма товарителници, с които жалбоподателят да е изпращал стоки до съответни
клиенти, ССч.Е не може да отговори на задачата за индивидуализация на
товарителници с разписки за изпратени суми на жалбоподателя.
Разписките за изплащане на пощенски
записи, в които се разчитат името на П.К. и имат положени подписи с дати от
2012г. и от 2013г., без тези, които се повтарят са : за 2012г. общо 3 400,15лв.
/за м.05, м.06, м.07, м.08 и м.12.2012г./; за 2013г. са общо 13 579,95лв. /от
м.01 до м.11.2013г./.
Таблично са представени проверените
снимки на документи по зададения критерий, установени като достатъчно четливи,
за да бъде проверено съдържанието им – с данни за дата на изплащане, изплатена
сума и лист по делото /л.183 и сл./.
- Следва да бъде отбелязано, че РКО на
л.22 гръб е на името на Д.К. – гр.Чирпан; РКО на л.30 – нечетлив; РКО на л.39 –
на името на лицето Х.; РКО на л.43 гръб на името на В.П.; РКО на л.48 на името
на К.А.; л.49 гръб – недостатъчно четлив – име С.…; РКО на л.61 – на името на Т.
…. – нечетимо. Следователно, с основание в.л. не е изследвало представените
снимки на РКО.
По отношение разходите е посочено, че
приходните органи са взели предвид декларираната от РЛ средна надценка при
реализация на стоките – 10 %, тоест, отчетната стойност на продаваните стоки за
ревизираните години е определена при средна надценка 10%, като установените
приходи са разделени на 1,10.
По метода на ревизиращите органи,
ССч.Е е изчислила следните разходи : за 2012г. – разходи 3 091,05лв. /
3400,15лв. : 1,10 = 3 091,05лв.; за 2013г. – разходи 12 345,41лв. / 13
579,95лв. : 1,10 = 12 345, 41лв.
Предвид данните за приходи – изплатени
суми по пощенски записи – 3 400,15лв. /за м.05, 06, 07, 08 и м.12.2012г./ и
разходи – 3 091,05лв., облагаемият доход за 2012г. е 309, 10лв. За 2013г. :
приходи – изплатени суми по пощенски записи – 13 579,95 /от м.01 до
м.11.2013г./ и разходи 12 345,41, облагаемият доход за 2013г. е 1 234,54лв.
За периода от 01.01.2012г. до
31.12.2013г. не се дължат осигурителни вноски за годишно изравняване, тъй като
облагаемият доход за 2012г. – 309,10лв. и за 2013г. – 1 234,54лв., е в по-малък
размер от осигурителния доход, върху който се дължат ЗОВ.
Относно здравните осигурителни вноски,
съгласно ЗЗО – за месеците, през които не са установени доходи, органите по
приходите са изчислили ЗО върху половиния от минималния осигурителен доход,
т.е. от 210лв. и месечен размер на ЗО – 16,80лв.
Преизчислението на ЗОВ за 2012г.
/м.05, м.06, м.07, м.08 и м.12.2012г./ и дължимите лихви към дата на издаване
на РА – 02.10.2018г., е представено таблично /л.190/ : вноски за ДОО за 2012г.
– общо 268,80лв. и лихви 175,86лв.; ДЗПО – УПФ за 2012г. – 105лв. и лихви –
68,70лв.; вноски ЗО за 2012г.- 268,80лв. и лихви 168,59лв. При изслушване на
ССч.Е бе коригирана допусната техническа грешка на стр.10 от експертизата
/л.190/ - за м.08.2012г. в частта за ЗО за 2012г. : осигурителния доход е
420лв., а не 210лв. и съответно – дължимите вноски за м.08.2012г. са 33,60 лв.
и задълженията са в размер 285,60лв., а лихвите – 178,94лв.
Преизчислението на ЗОВ за 2013г. /от
м.01 до м.11.2013г./ и дължимите лихви към дата на издаване на РА –
02.10.2018г., е представено таблично /л.191/ : вноски за ДОО за 2013г. – общо
591,36лв. и лихви 311,51лв.; ДЗПО – УПФ за 2013г. – 231лв. и лихви – 121,68лв.;
вноски ЗО за 2013г.- 197,78лв. и лихви 104,73лв. /част от ЗО са внесени и
задължението е разлика за довнасяне/.
В обобщение е посочено, че за 2014г. и 2015г.
– НЯМА доход за облагане и не се преизчисляват ЗОВ, тъй като за тези две години
– не се разчитат документи за изплатени записи на жалбоподателя.
-
Съобразно отменените
две части от решението по адм.д.№ 37/2019г., които части са върнати за ново
разглеждане от ВАС, в.л. е представило данните за периодите, за които са
установени документи – четливи разписки за получени суми с име на жалбоподателя
и подпис, без повтарящите се.
За периода 01.01.2012г. – 30.11.2012г.
: ДОО – 215,04лв. и лихви 144,60лв.; ДЗПО-УПФ – 84лв. и лихви 56,49лв.; ЗО –
235,20лв. и лихви 149,05лв.; за м.12.2012г. /предвид отсъствие на ЗОВ за 2014г.
и за 2015г./ - ДОО – 53,76лв. и лихви 31,26лв.; ДЗПО – УПФ – 21 лв. и лихви
12,21лв. и ЗО – 33,60лв. и лихви 19.54лв. /сборът от цифрите за посочените
периоди е резултатът за 2012г. – ДОО общо – 268,80лв. и лихви 175,86лв.; ДЗПО
УПФ – 105лв. и лихви 68,70лв.; ЗО, ведно с корекциите - 285,60лв., а лихвите –
178,94лв. /.
За 2013г. : ДОО общо - 591,36лв. и
лихви 311,51лв.; ДЗПО – УПФ за 2013г. – 231лв. и лихви – 121,68лв.; вноски ЗО
за 2013г.- 197,78лв. и лихви 104,73лв.
-
С оспорената част от РА са установени следните размери на задължения за ЗОВ :
ДОО за 2012г. – 483,84лв. и лихви – 313,16лв.; ЗО за 2012лв. – 352,80лв. и лихви
219,95лв.; ДЗПО – УПФ за 2012г. – 189лв. и лихви 122,34лв.; ДОО за 2013г. –
645,12 и лихви 336,97лв.; ДОО за 2014г. - 215,04лв. и лихви -91,86лв.; ДОО за
2015г. – 107,52лв. и лихви 36,18лв. ; ЗО за 2013г. – 214,58лв. и лихви –
112,69лв. /в решение Д ОДОП – лихви 144,25лв./; ЗО за 2014лв. – 67,20лв. и
лихви 28,71лв. /решение Д ОДОП – лихви 42,60лв./; ЗО за 2015г. – 33,60лв. и
лихви 11,30лв. /решение Д ОДОП – лихви 12,43лв./.
ДЗПО
– УПФ за 2013г. – 252 лв. и лихви 131,62лв.; ДЗПО-УПФ за 2014г. – 84лв. и лихви
35,87лв.; ДЗПО – УПФ за 2015г. – 42лв. и лихви 14,13лв.
Решението на Д ОДОП – Пловдив относно
размер на задълженията и в частност лихви, е съобразено с РАПРА от 11.10.2018г.
/л.19 и сл., д.№ 37 от 2019г./, както и с РАПРА от 04.10.2018г. /л.26 и сл., д.№
37 от 2019г./.
4. В настоящото производство са
събирани доказателства, съответни на задължителните указания на ВАС. Съобрази се, че според ВАС – „Фактите
по спора са точно установени от първостепенния съд и подробно описани в
мотивите на неговото решение.”. Без да е необходимо да бъдат преповтаряни
фактическите констатации на приходните органи в цялост, следва да бъдат
отразени тези от тях, относими към спорните факти в оспорената част от РА,
жалбата против която се разглежда повторно. Същата е процесуално допустима,
подадена в срок от страна с правен интерес. Упражненото процесуално право на
оспорване е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.
4.1. РА и актовете за поправката му са издадени от
компетентни органи по приходите в съответствие с чл. 119 ал. 2 ДОПК след
възложено от компетентен орган по приходите ревизионно производство, определен
от териториалния директор с негова Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г.,
Приложение № 1, т. 5.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р –
16001618001415-020-001 от 12.03.2018г. /л.506, д.№ 37 от 2019г./ на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложена ревизия на жалбоподателя, с обхват
периодите от 01.01.2012г. до 31.12.2016г., видове задължения – годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ, данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
ДОО за самоосигуряващи се, здравно осигуряване за самоосигуряващи се, както и
УПФ за самоосигуряващи се. ЗВР е връчена на П.К. на 19.03.2018г. – л.507, т.2. С
две последващи заповеди за изменение на ЗВР срокът на ревизията е удължен до
19.08.2018 г.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по
административен ред /л.18, д.№ 37 от 2019г./. РА, съдържа аргументация по
доводите във възражението против РД /л.50, д.№ 37 от 2019г./. Фактическите
основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА
/чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа
описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия. Съдържанието
на РА без съмнение изисква мотиви /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по
т.д.№ 4/2014г., ВАС/, каквито обжалвания ревизионен акт съдържа.
Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване
на ревизионен акт съдът няма правомощие да го отмени при констатирани от него
процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на
компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Според данни от преписката : РЛ
представило справка за основната дейност на ЕТ П. 08 – П.К. /л.472, д.№
37/2019г./ - търговия на дребно с разнообразни стоки, както и доказателства по
опис – л.462 и сл., д.№ 37/2019г. Декларирана е търговска надценка за
ревизирания период 01.01.2012г. – 31.12.2016г. , в размер на 10 % при
упражняване на дейността. Освен това, РЛ декларирало, че регистрираният му ЕТ -
не води счетоводство и не може да представи данни за получени суми по наложен
платеж за продажба на стоки по пощата и/или куриер. ЕТ е вписан в Търговския
регистър на 22.10.2008г. и е подадена декларация за започване на дейност и начало
на осигуряване от 09.12.2008г., като е избрано осигуряване за инвалидност
поради общо заболяване, за старост и за смърт. На 25.10.2010г. е декларирано
прекъсване на дейност на ЕТ. Установено е, че ЕТ до 2012г. е извършвал търговия
на дребно с други нехранителни стоки в Ловно-рибарски магазин гр. Пловдив. Няма
подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2015г. 3а периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. няма подадени
декларации обр. 1 и обр. 6, като самоосигуряващо се лице. Във вр. с
информацията за дейността на РЛ са изискани и представени от Еконт Експрес ООД
документи, сведения и писмени обяснения за клиент П.З.К. за периода от
01.01.2012г. до 30.11.2017г. /л.110 и сл., д.№ 37 от 2019г./ - писмени
обяснения и справка за изплатени пощенски пратки с наложен платеж от 2012г. до
2017г., оптичен носител /диск копие/.
На 18.05.2018г. на ревизираното
лице било връчено уведомление № Р – 16001618001415-113-001, с което на
основание чл.124, ал.1 от ДОПК същото е било уведомено, че при извършването на
ревизията е установено обстоятелство за облагане по реда на чл.122 ал.1 т.2 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи - като е посочено, че това
обстоятелство е констатирано от получена от „Еконт Експрес“ информация във
връзка с осъществени доставки от този куриер и получени парични средства с
наложен платеж /съгласно справка за осъществени доставки от куриер/, като
ревизираното лице е уведомено и конкретно, че осигурителният доход за установяване
на задълженията му от ЗОВ за ДОО и здравно осигуряване ще се определи по реда
на чл.122 – 124а от ДОПК /л.417, 418; д.№ 37/2019г./. РЛ представило декларации
по чл.124 ал.3 ДОПК за всяка от годините, включени в обхвата на ревизията – в
същите, с изключение на тази за 2012г., доходи не са декларирани. За 2012г. са
декларирани доходи от трудово правоотношение. Установено е, че няма подадени годишни данъчни
декларации по чл.50 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2015г.
Приходните органи приемат за
установено, че РЛ формира приходи от търговия със стоки, осъществявана чрез
куриерски пратки за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. в резултат на
парични средства, получени с наложен платеж от куриерската фирма Еконт Експрес
ООД. Счетено е, че така получените парични средства, са в резултат на дейност,
изразяваща се в покупко-продажба на стоки /дейност по занятие/, извършваща се
редовно и попадаща в хипотезата на чл.1 ал.1 от Търговския закон ТЗ/. Поради
неотчетени от ревизираното лице като приход доставките на стоки до трети лица
чрез куриерски фирми /Еконт Експрес ООД/, получените средства /с наложен платеж
- отразени в справката като CD/ представляват укрити приходи и в тази връзка е
направена констатация за обстоятелствата по реда на чл.122 ал.1 т.2 ДОПК –
налице са данни за укрити приходи или доходи.
- Възприето от ВАС е, че : „За
периодите 2012г. – 2015г. спорът между страните е за това доказват ли
представените от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД документи наличието на обстоятелство по
чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи от продажби на стоки по
интернет чрез куриерски услуги и плащане чрез наложен платеж и правилно ли е
определен по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК размерът на осигурителния доход.”.
4.2. Разпоредбата на чл. 122 ал. 1 ДОПК изрично регламентира правна възможност
ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на
данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 7
точки обстоятелства. В конкретния случай ревизиращият орган с основание е приел,
че е изпълнен съставът на чл. 122 ал. 1 т.2 ДОПК – „налице са данни за укрити
приходи или доходи”. При съдебно
обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, както и спазване на задължителния процесуален ред за това, а в тежест
на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдяните от
него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в
акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите
констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени
от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект. Данните от преписката обосновават извод за
осъществени предпоставки за прилагане на особения ред, но с корекция относно
определяне размер на осигурителния доход.
Последица от установените факти и обстоятелства е извода за осъществявана дейност в продължителен период от време,
която не представлява инцидентен случай, изолиран от цялостната дейност.
Събраните при ревизията доказателства, обосновават извод, който не бе опроверган
при съдебното оспорване - за системно извършвана дейност през целия ревизиран период. Извършената дейност има траен характер и
покупко-продажбите са извършвани през продължителен период от време, като не са
извършени за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба,
което действително означава, че РЛ е действало като търговец по см. на чл.1
ал.1 ТЗ. В случая не бе доказано да са налице изключенията по см. на чл.2 ТЗ. В
тази вр. Директива 2006/112/ЕО, съдържаща дефиниция за независима икономическа
дейност в чл. 9, където изрично е посочено, че всяка дейност на производители,
търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело
и земеделието, и дейностите на свободните професии, се счита за „икономическа
дейност", респект. „предприятие” е всяко търговско предприятие, вкл. и
извършване на независима икономическа дейност, а не само предприятието на ЕТ.
За да е независима икономическа дейност, извършваната дейност следва да е
системна, през определен период от време. При определяне продължителността на този
период от време, следва да бъдат възприети критериите в ЗДДФЛ, както е
направено от приходните органи. Доказателствата,
събрани при ревизията са обосновали правилен извод за дейност с предмет и обем,
обуславящ презумпцията по чл. 1 ал. 3 ТЗ.
Когато се установи наличие на обстоятелство по чл. 122 ал. 1 от ДОПК, данъчната основа за
облагане със съответния вид данък се определя въз основа на анализ на
обстоятелствата, посочени неизчерпателно в чл. 122 ал. 2
от ДОПК, като анализът се прави на относимите обстоятелства, т.е. на
тези от тях, за които се съдържа информация и които могат да имат значение за
определяне на данъчната основа. Изискването за анализ на същите е предвидено с
цел да се определи данъчна основа, която в най-голяма степен се доближава до
реалната данъчна основа, но последиците от прилагането на особения ред за
определяне на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК следва да бъдат понесени от данъчния субект, който е допуснал
осъществяването на някое от основанията за приложение на този ред. В случая при ревизията е извършен анализ на
конкретно посочени обстоятелства по чл. 122 ДОПК
/описани в РД, л.61 и сл., д.№37 от 2019г./, като разпоредбата не съдържа
изискване да бъдат анализирани и взети предвид всички обстоятелства.
В реда на
изложеното е съобразено, че на основание чл.5 ал.2 КСО – РЛ е самоосигуряващо
се лице и ФЛ е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
Според чл.4 ал.3 т.2 КСО, П.К. попада в обхвата на лицата, задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт – лицата,
упражняващи трудова дейност като ЕТ. Доходът, върху който се дължат
осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова
дейност, съгл. чл.6 ал.2 КСО. Съобразно чл.6 ал.8 КСО, осигурителните вноски за
лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4, са за сметка на осигурените лица и се дължат
авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния
месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Освен
това, според чл.127 ал.1 КСО, РЛ дължи осигурителни вноски за допълнителна
пенсия в УПФ, тъй като е родено след ***г. и ако е осигурено във фонд пенсии на
ДОО, се осигурява за фонд ДЗПО-УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху
доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО. Окончателният размер
на месечния осигурителен доход за лицата по чл.6 ал.8 КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност
през предходната година и не може да бъде по-малък от минималния месечен
осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния
осигурителен доход в размерите за фонд пенсии и за допълнително задължително
пенсионно осигуряване и в размерите за фонд Общо заболяване и майчинство за
самоосигуряващите лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока
за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя
като разлика между декларирания или установения от приходните органи при
условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и
сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Съответно,
съгл. чл.33 ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани,
поради което те дължат осигурителни вноски, определени с бюджета на НЗОК – чл.29
ал.3 ЗЗО. Здравно-осигурителните вноски са дължими на основание чл.40 ал.1 т.2 ЗЗО. Предвид възприетото за установено обстоятелство – извършвана трудова
дейност от РЛ, на основание чл.124а ДОПК във вр. с чл.4 ал.3 т.2 КСО и чл.40
ал.1 т.2 ЗЗО, П.К. подлежи на задължително социално и здравно осигуряване в
качеството на самоосигуряващо се лице. Допълнително установените задължения за
ЗОВ на РЛ – в качеството на самоосигуряващо се лице за ревизирания период са
последица от установения осигурителен доход по реда на чл.122-124 ДОПК вр. с
чл.124а ДОПК, като определеният осигурителен доход по реда на чл.122-124 ДОПК
обективно се различава от осъществения осигурителен състав в резултат на
прилагане на особения ред при ревизията.
4.3. По отношение събраните при
ревизията доказателства от Еконт Експрес ООД, се съобрази посоченото от ВАС : „Правилно
е приел съдът, че данните, предоставени от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, за изпращани от
К. с посочено ЕГН и телефон, в папка „ППП подател“ и папка SR 36360, директория
„post_dc“ – снимки на разходни касови ордери за изплащане на сумите от
наложните платежи, в които са вписани дати на изплащане, имената на К. и размер
на сумите, представляват данни за получени и укрити приходи по смисъла на чл.
122, ал. 1, т. 2 ДОПК с оглед периода и интензитета на продажбите на стоки
/въдици, калъфи за въдици, стойки за въдици, макари и др./. Във връзка с
определянето на облагаемия доход от тази дейност обаче, принципно правилно
възприета като трудова от съда, в РД, в РА и в решението на решаващия орган
няма изложени мотиви, въз основа на които да е възможно извършването на
проверка относно правилността на установените размери на дохода.”.
Относно
данните от Еконт Експрес ООД във вр. с указанията по доказателствата на ВАС, преценката
относно правилност на установените размери на дохода произтича от процесуалното
поведение на жалбоподателя, на който бе осигурено правото на оспорване на
писмените документи, както и от съдържанието на копията на снимки – разпечатки
на хартиен носител. Както бе посочено по-горе, адв.А. първоначално заяви /съдебно заседание от
09.06.2020г., л.11/, че жалбоподателят е против влагане на още ресурси по
водене на делото, като спорът да се разреши според събраните доказателства, към
който момент не са представени изисканите от ответника данни. Пълномощникът на
жалбоподателя бе против изготвяне на ССч.Е, предвид становището при
първоначалното разглеждане на жалбата – в диска са налице само таблици, няма
снимков материал на РКО, които да бъдат предмет на оспорване. Ответникът бе
задължен и представи писмени доказателства, заверени „вярно с копието”
/л.18-л.173/ - наименовани „разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски
запис”, РКО – 7 бр. Същите не бяха оспорени по реда на чл.193 ГПК – адв.А.
заяви в съдебно заседание от 09.09.2020г. : „Запознат съм с представените от
ответника доказателства с молба от 07.07.2020г. Не ги оспорвам по реда на
чл.193 ГПК за тяхната истинност по отношение подписа на жалбоподателя, а по
същество.”. Във вр. с това изявление ответникът не бе задължен да представи
оригинали на документите, а оспорването им по същество съдът възприе в
контекста на указанията на ВАС – „Не е извършена съпоставка на данните относно
извършените куриерски услуги от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД за доставка на пратки с
изпращач П. К., и РКО за изплащане на наложните платежи. Данните от РКО относно
дати и суми не са коментирани и приходните органи не са обосновали по никакъв
начин изводите си за получени именно в посочените размери суми от ревизираното
лице през отделните месеци на ревизирания период. Вярно е, че в директория
„post_dc“ се съдържат над 1 200 записа, т.е. снимки на РКО, но не всички
съдържат имена и подпис на К. като получател на сумите, а дали тези РКО са
взети предвид от ревизиращия екип или не, е невъзможно да се установи.”.
Съдържащият се в ревизионната преписка
диск в плик № 113А по д.37/2019г. е веществено доказателствено средство,
съдържащо електронни документи /"екселски" таблици, ведно с данни за
подписването им с класифициран електронен подпис/, за които е на лице фикцията
по чл. 3 ал. 2 от ЗЕДЕУУ за спазване на писмената форма при съставянето на
електронен документ. При наличие на електронни подписи към данните, представляващи
електронни изявления авторството на електронното изявление е установено.
В случая експертът по ССч.Е е проверил
снимковия материал в директория „post_dc“ от папка SR 36360 от диска на л.113а
с констатация - „но и в директорията на този снимков материал също не се
разчита нищо.”. Веществените доказателствени средства обаче не са негодни. Те
са допустими /арг. от чл. 71 ДОПК, както и чл.184 ГПК/ и относими. Събирането
им в извънсъдебната фаза на производството е осъществено по реда на чл. 37 ал.
5 ДОПК чрез изискване на сведения от лица, които не са субект в
административния процес. От разпоредбата на чл. 54 ал. 5 ДОПК не следва
дисквалифицирането като доказателствено средство на техническите носители на
информация, а се разширява кръга на информационните източници с допускането на
разпечатки от такива носители като писмени доказателства. Представянето на
данните на електронен носител не е в противоречие и с правилото на чл.184 ГПК.
Изготвянето на разпечатка е правна възможност – в този см. Решение №
5798/2020г., ВАС, Първо О. В цитираното решение е възприето и няма повод за
отклонение от разбирането в насока - касае до производен от първични писмени
доказателства /товарителници, РКО и разписки за доставка на пощенска
пратка/пощенски запис/. Същите в случая не са изключени от доказателствения
материал по реда на чл.183 ГПК вр. с §2 ДР ДОПК, поради непредставянето им в
оригинал – именно поради неоспорването по реда на чл.193 ГПК.
В обратната хипотеза, която не бе
осъществена при второто разглеждане на жалбата /при оспорване по реда на чл.193 ГПК на документация от диска/, съдът би задължил ответника да представи
оригиналите на оспорените документи по реда на чл.183 ГПК, вкл. посредством
неучастващото по делото лице Еконт Експрес ООД. При оспорване на документите,
съдържащи се в диска и непредставянето им в оригинал, би последвало
изключването им от доказателствата. Само когато невъзможността за извършване
проверка на истинността на доказателствата /при оспорването им по реда на
чл.193 ГПК/ се дължи на непредставянето им в годен за проверката вид, е налице
последицата от несъобразяването им при фактически и правни изводи по спора.
Заключението по ССч.Е не е оспорено и
се цени поради приложени специални знания, основани на обективна фактическа
установеност спрямо данните от Еконт Експрес ООД – приложените разпечатки на документи
– снимков материал. Установено е от в.л., обективно потвърждаващо се при
проверка на приложените разпечатки на копия на снимки на документи, че същите
представляват „Разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис”, съгласно
които са изплащани суми и в тези документи няма товарителници, с които
жалбоподателят да е изпращал стоки до съответни клиенти. При отсъствие на
товарителници, с които жалбоподателят да е изпращал стоки до съответни клиенти,
ССч.Е не може да отговори на задачата за индивидуализация на товарителници с
разписки за изпратени суми на жалбоподателя.
В случая отсъства информация и за РКО,
относими към дейността на жалбоподателя
- така РКО на л.22 гръб е на името на Д.К. – гр.Чирпан; РКО на л.30 – нечетлив;
РКО на л.39 – на името на лицето Х.; РКО на л.43 гръб на името на В.П.; РКО на
л.48 на името на К.А.; л.49 гръб – недостатъчно четлив – име С.…; РКО на л.61 –
на името на Т. …/нечетимо/. При тези обстоятелства, обективно не е възможна
съпоставка на данните относно извършените куриерски услуги от Еконт Експрес ООД
за доставка на пратки с изпращач П. К., и РКО за изплащане на наложните платежи
– във вр. с указанията на ВАС. В реда на изложеното не е възможен и коментар на
данни от РКО относно дати и суми с извод за получени в конкретни размери суми
от ревизираното лице през отделните месеци на ревизирания период – поради
отсъствие на РКО. Приложените разпечатки на снимки на документи съдържат
описание по-горе РКО, които не са относими към жалбоподателя. Действително разходно - касовите ордери, които не съдържат
подпис за „получател“, отговарят формално на изискванията на нормата на чл.6 ал.1
ЗСч. за първичен счетоводен документ, адресиран до външен получател, но при
отсъствие на РКО посоченото съответствие с изискването на чл.6 ал.1 ЗСч. няма
правни последици. Тоест, в случая не са налице доказателства, които установяват
връзката между издаване на РКО, извършено плащане и товарителницата за наложен
платеж. Поради това и с оглед констатацията в отменителната част от решението
на ВАС – „Вярно е, че в директория „post_dc“ се съдържат над 1 200
записа, т.е. снимки на РКО, но не всички съдържат имена и подпис на К. като
получател на сумите, а дали тези РКО са взети предвид от ревизиращия екип или
не, е невъзможно да се установи.”, бе възприет различен обхват на ССч.Е, който
да съответства на приетите по делото доказателства и неоспорване на документите
– копия на снимки по реда на чл.193 ГПК, вкл. без проверка на счетоводството
на куриерското дружество.
Проверените от в.л. копия на снимки на
документи представляват налични доказателства, въз основа на които да се
направи преценка за изплащани суми от пощенски записи на жалбоподателя. Тези,
за които е констатирано от ССч.Е и обективно установимо при преглед – че са
нечетими в степен, изключваща възможност да бъде разбрано отразеното в тях, не
са представени в четлив вид от ответника, вкл. посредством изискването им от
неучастващото лице Еконт Експрес ООД – при доказателствена тежест за приходната
администрация /„В приложените по делото снимки, които се разчитат почти
половината съдържат имената на други лица. – ССч.Е/.
Таблично са представени проверените
снимки на документи по зададения критерий – име на жалбоподателя, подпис на
жалбоподателя, установени като достатъчно четливи, за да бъде проверено
съдържанието им – с данни за дата на изплащане, изплатена сума и лист по делото
/л.183 и сл./. Според ССч.Е, който извод не бе опроверган с представяне на
допълнителни доказателства от страна на ответника : „За 2014г. и за 2015г. не
се откриват копия от снимки, в които да се разчита името на жалбоподателя П.К..”.
Разписките за изплащане суми от пощенски записи, които се разчитат и съдържат
името П.К. и имат положен подпис, са с дати от 2012г. и 2013г. Тези с дати от
2012г. са приложени по делото от л.142 гръб до л.153 гръб и са за м.05, м.06,
м.07, м.08 и м.12.2012г. Тези с дати от 2013г., които са с името на
жалбоподателя и имат положени подписи се повтарят по няколко пъти, като има
такива, които се повтарят до 6 пъти. Четливите разписки с името на
жалбоподателя и с подпис, са за месеците от януари до ноември 2013г. За
м.12.2013г. по делото не се откриват снимки на разписки за изплатени суми на жалбоподателя.
Разписките за изплащане на пощенски записи, в които се разчитат името на П.К. и
имат положени подписи с дати от 2012г. и от 2013г., без тези, които се повтарят
са : за 2012г. общо 3 400,15лв. /за м.05, м.06, м.07, м.08 и м.12.2012г./; за
2013г. са общо 13 579,95лв. /от м.01 до м.11.2013г./.
Предвид
изложеното, ССч.Е се възприема и по отношение
разходите - приходните органи са взели предвид декларираната от РЛ средна
надценка при реализация на стоките – 10 %, тоест, отчетната стойност на продаваните
стоки за ревизираните години е определена при средна надценка 10%, като
установените приходи са разделени на 1,10. По метода на ревизиращите органи,
ССч.Е е изчислила следните разходи : за 2012г. – разходи 3 091,05лв. /
3400,15лв. : 1,10 = 3 091,05лв.; за 2013г. – разходи 12 345,41лв. / 13
579,95лв. : 1,10 = 12 345, 41лв. Предвид данните за приходи – изплатени суми по
пощенски записи – 3 400,15лв. /за м.05, 06, 07, 08 и м.12.2012г./ и разходи – 3
091,05лв., облагаемият доход за 2012г. е 309, 10лв. За 2013г. : приходи –
изплатени суми по пощенски записи – 13 579,95 /от м.01 до м.11.2013г./ и
разходи 12 345,41, облагаемият доход за 2013г. е 1 234,54лв. Въз основа на
посочените изходни данни се възприемат преизчисленията на ЗОВ в периодите,
съответни на двете отменителни части от решението на ВАС.
В съответствие със ССч.Е се приема, че
за 2014г. и 2015г. – няма доход за облагане, при което и не се преизчисляват
ЗОВ. Установените с РА задължения следва да бъдат отменени : ДОО за 2014г. -
215,04лв. и лихви - 91,86лв.; ЗО за 2014лв. – 67,20лв. и лихви 28,71лв. /решение
Д ОДОП – лихви 42,60лв./; ДЗПО-УПФ за 2014г. – 84лв. и лихви 35,87лв.; ДОО за
2015г. – 107,52лв. и лихви 36,18лв. ; ЗО за 2015г. – 33,60лв. и лихви 11,30лв.
/решение Д ОДОП – лихви 12,43лв./; ДЗПО – УПФ за 2015г. – 42лв. и лихви
14,13лв. В останалата част РА подлежи на частична отмяна за разликата от
размера по ССч.Е до размера, определен с РА - 2012г. : ДОО – 483,84 – 268,80 =
215,04лв. и лихви – 313,16 – 175,86= 137,3; ЗО – 352,80 – 285,60= 67,2 и лихви
219,95 – 178,94лв. = 41,01 /с корекциите в ССч.Е/; ДЗПО – УПФ 189 – 105 = 84 и
лихви 122,34 – 68,70 = 53,64; 2013г. : ДОО, 645,12 – 591,36 = 53,76 и лихви
336,97 - 311,51 = 25,46; ЗО, 214,58 – 197,78 = 16,8 и лихви 144,25 –
104,73=39,52; ДЗПО – УПФ, 252 – 231=21 и лихви 131,62 – 121,68 = 9,94; или общо
отмяна в размер на 1 547,10 /главница и лихви/ спрямо оспорената част от
РА в размер на 4 140,41лв.
Жалбоподателят е направил разноски за
д.т – 50лв., 200лв. – ССчЕ и 650лв. адв.възнаграждение /пълномощно, л.194/,
като не е заявено възражение за прекомерност и съобразно уважената част от
жалбата са дължими за присъждане разноски в размер на 333 лв. На ответника се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от
жалбата – 327, 50лв., при отчитане размер на оспорената част от РА при
повторното разглеждане от жалбата.
Мотивиран
с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Ревизионен акт /РА/ № 16001618001415-091-001/02.10.2018г.,
поправен с Ревизионни актове за поправка № П-16001618176351-003-001/04.10.2018г.
и № П-16001618178472-003-001/11.10.2018г., потвърден с Решение № 720 от
17.12.2018г. на Директора Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в частта относно
установените задължения за ЗОВ за 2014г. и 2015г. : ДОО за 2014г. - 215,04лв. и
лихви - 91,86лв.; ЗО за 2014лв. – 67,20лв. и лихви 28,71лв. /решение Д ОДОП –
лихви 42,60лв./; .; ДЗПО-УПФ за 2014г. – 84лв. и лихви 35,87лв.; ДОО за 2015г.
– 107,52лв. и лихви 36,18лв. ; ЗО за 2015г. – 33,60лв. и лихви 11,30лв.
/решение Д ОДОП – лихви 12,43лв./; ДЗПО – УПФ за 2015г. – 42лв. и лихви
14,13лв.
Отменя Ревизионен
акт /РА/ № 16001618001415-091-001/02.10.2018г.,
поправен с Ревизионни актове за поправка № П-16001618176351-003-001/04.10.2018г.
и № П-16001618178472-003-001/11.10.2018г., потвърден с Решение № 720 от
17.12.2018г. на Директора Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в частта относно
установените задължения за ЗОВ за 2012г. и 2013г. – за разликата от размера по
ССч.Е до размера, определен с РА - 2012г., която разлика е в размер : ДОО –
215,04лв. и лихви – 137,3лв.; ЗО – 67,2лв. и лихви 41,01лв.; ДЗПО – УПФ - 84лв.
и лихви - 53,64лв.; 2013г. : ДОО - 53,76лв. и лихви - 25,46лв.; ЗО - 16,8лв. и
лихви - 39,52лв.; ДЗПО – 21лв. и лихви – 9,94лв. или отмяна общо в размер
на 1 547,10 /главница и лихви/.
Отхвърля жалбата в останалата част – в
размер общо на 2 593,31 лв. /главница и лихви/.
Осъжда П.З.К.,*** – П.К., ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – гр. Пловдив сума в размер на 327, 50
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП да заплати
на П.З.К.,***
– П.К., ЕИК *********, сумата
от 333 лв., общо съдебни разноски.
Решението може да се
обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Административен
съдия :