Р Е Ш Е Н И Е
№63 14.VІІ.2010 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд в публичното заседание на
двадесет и първи април
през две
хиляди и десета година в
състав:
Председател: СТРАТИМИР
ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели:
Членове: КРАСИМИР ДИМИТРОВ
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ
при секретаря М.Д.
прокурора П. Мидов
като разгледа докладваното от
съдията Стр.Димитров
Внохд № 42 по описа за 2010 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313
и сл. от НПК.
С Присъда N 354 от 26.ХІ.2009 год. по нохд N 677/2003 год. РС- Свиленград е признал подс.К.Д.К. *** за виновен в това, че на 20.І.1998 год. през ГКПП „Ново село” пренесъл през границата на страната с товарен автомобил „Волво”, рег.№ Х *** Т и ремарке рег.№ ХЕВ **** без знанието и разрешението на митниците 870 мастербокса цигари на обща стойност 1 241 695 000 неденоминирани лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери, случаят е особено тежък и стоките са за търговски цели, поради което и на осн. чл.242 ал.3 предл.І вр. ал.1 б.”д” предл.І и вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две / години, чието изтърпяване е отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 /четири/ години и на „глоба” в размер на 3 000 лв.
На осн. чл.242 ал.6 от НК е осъдил подс.К. да заплати в полза на държавата сумата 1 241 695 000 неденомнирани лева, представляваща равностойността на липсващата част на предмета на контрабандата, а на осн. чл.246 ал.7 е постановил отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за превозване и пренасяне на стоката- товарен автомобил „Волво”, рег.№ Х **** Т и ремарке рег.№ ХЕВ ****.
Със същата присъда е признат подс.П.А.Ц. *** за виновен в това, че на 5.ХІІ.1997 год. през ГКПП „Ново село” пренесъл през границата на страната с товарен автомобил „МАН”, рег.№ С **** и ремарке рег.№ СЕВ **** без знанието и разрешението на митниците 1 595 кашона високоалкохолни напитки- уиски, водка, джин и текила, на обща стойност 349 130 957,33 неденоминирани лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери, случаят е особено тежък и стоките са за търговски цели, поради което и на осн. чл.242 ал.3 предл.І вр. ал.1 б.”д” предл.І и вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване е отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години и на „глоба” в размер на 2 500 лв.
На осн. чл.242 ал.6 от НК е осъдил подс.Ц. да заплати в полза на държавата сумата 349 130 957,33 неденомнирани лева, представляваща равностойността на липсващата част на предмета на контрабандата, а на осн. чл.246 ал.7 е постановил отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за превозване и пренасяне на стоката- товарен автомобил „МАН”, рег.№ С **** и ремарке рег.№ СЕВ ****.
С присъдата е признат подс.Е.Г.Ц. *** за виновен в това, че на 31.Х.1997 год. през ГКПП „Ново село” пренесъл през границата на страната с товарен автомобил „Волво”, рег.№ С **** СН и ремарке рег.№ СЕВ **** без знанието и разрешението на митниците 1 520 кашона уиски на обща стойност 524 138 224,80 неденоминирани лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери, случаят е особено тежък и стоките са за търговски цели, поради което и на осн. чл.242 ал.3 предл.І вр. ал.1 б.”д” предл.І и вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване е отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години и на „глоба” в размер на 2 500 лв.
На осн. чл.242 ал.6 от НК е осъдил подс.Ц. да заплати в полза на държавата сумата 524 138 224,80 неденомнирани лева, представляваща равностойността на липсващата част на предмета на контрабандата, а на осн. чл.246 ал.7 е постановил отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за превозване и пренасяне на стоката- товарен автомобил „Волво”, рег.№ С **** и ремарке рег.№ СЕВ ****.
Най- после с присъдата е признат и подс.Д.С.Н. *** за виновен в това, че на 7.ХІ.1997 год. и на 9.І.1998 год. през ГКПП „Ново село” при условията на продължавано престъпление пренесъл през границата на страната с товарен автомобил „Скания”Т 1124, рег.№ С **** ТР и ремарке рег.№ СЕВ **** без знанието и разрешението на митниците: 1 589 мастербокса цигари на 7.ХІ.1997 год. и 1 400 мастербокса цигари на 9.І.1998 год. на обща стойност 3 775 541 500 неденоминирани лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери, случаят е особено тежък и стоките са за търговски цели, поради което и на осн. чл.242 ал.3 предл.І вр. ал.1 б.”д” предл.І вр. чл.26 ал.1 и вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, чието изтърпяване е отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 /пет/ години и на „глоба” в размер на 4 000 лв.
На осн. чл.242 ал.6 от НК е осъдил подс.Н. да заплати в полза на държавата сумата 3 775 541 500 неденомнирани лева, представляваща равностойността на липсващата част на предмета на контрабандата, а на осн. чл.246 ал.7 е постановил отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за превозване и пренасяне на стоката- товарен автомобил „Скания”Т 1124, рег.№ С **** и ремарке рег.№ СЕВ ****.
В съответствие с така постановеното е поставил в тежест на подсъдимите и направените по делото разноски.
Недоволни от присъдата са останали и
четиримата подсъдими, които в законния срок
чрез защитниците си я обжалват с различни, макар и сходни оплаквания.
По жалбата на адв.К. като защитник
на подс.К.К. се поддържа, че неговият доверител е признат за виновен въз основа
на предположения. Не били събрани доказателства, че в периода 18.- 20.І.1998
год. той е бил в гр.Солун, нито че е преминавал границата на страната.
Недостоверно било твърдението на обвинението, че информационната система на
НСГП не обхващала всички случаи на пресичането й от лица и МПС- та. От
показанията на разпитаните като свидетели митничари се установявало, че не е
възможно да е преминал граниата, без да стане обект на митническа проверка.
Били приобщени по делото документи от гръцката държава- ТИР- карнети и СМР- та,
на които не фигурирало името на неговия доверител, нито пък положен неговия
подпис. Не били събрани доказателства къде са били разтоварени и пласирани
превозваните стоки и кой изобщо е техен собственик. Поради това се иска отмяна
на осъдителната присъда и постановяване на нова- оправдателна.
Във въззивната жалба на адв.С.Д.,
защитник на подс.П.Ц. се излагат оплаквания за допуснати- нарушения на
материалния закон, както и отстраними съществени процесуални нарушения, поради
което се иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна. В
допълнително депозирани подробни съображения се изтъква, че съдът неправомерно
е ценил като доказателства документи, изпратени чрез съдебна поръчка от Гърция
в копия, а не в оригинали, които единствено са първични доказателства. Не била
изключена опасността копията да са подправени, а изводи въз основа на копия
било равносилно на изводи, основани на предположения. Получените чрез съдебна
поръчка документи преразказвали съдържанието на други, които били междувременно
унищожени. Липсвали каквито и да било доказателства- писмени или гласни, че през м.декември 1997
год. подсъдимият е участвувал при натоварването на неговия товарен автомобил
„МАН” рег.№ С **** и ремарке рег.№СЕВ ****. Било недопустимо да се поддържа от
обвинението, че избягването на митническите процедури при преминаването на
българската граница е станало „по недоказан начин”, т.е. недоказан факт да се включва в подлежащата на доказване
верига от факти. Изготвени за процесния товар товарителница, транспортен лист и
митнически декларации не носели подпис на подс.Ц.. Нито един свидетел не
установявал, че той е извършил инкриминирания превоз. Като цяло- непълнотите в
доказателствата не били тълкувани в полза на подсъдимия. По изложените
съображения се иска алтернативно- отмяна на присъдата и постановяване на нова-
оправдателна, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Въззивната жалба на адв.Х.М., като
защитник на подс.Е.Ц., е бланкетна, с искане за постановяване на нова
оправдателна присъда. По нея се излагат подробни доводи в подкрепа на искане за
отвод на въззивния съд, което бе оставено без уважение по аргументи, подробно
изложени в разпореждането за образуване на въззивното производство.В
допълнително депозирани подробни съображения се поддържа, че обвинението е
останало недоказано. От показанията на разпитаните свидетели- митнически
служители се налагал извода, че или неговият доверител изобщо не е преминавал
границата на инкриминираната дата с посоченото превозно средство, или е имал
съучастници- митничари, които прокуратурата укрива. Били налице основания
съставената в Гърция фактура за пренесения алкохол да се приеме за фалшива,
което имало за последици- веднъж- извода, че се отнася за фиктивен износ и
втори път, че фактурата не следва да се кредитира досежно отразената в нея цена
на алкохола. Името на подсъдимия не фигурирало в нито един документ. Конкретното
количество алкохол не било безспорно доказано. Поради това се поддържа искането
за постановяване на нова, оправдателна присъда.
По въззивната жалба от адв.М.Ц.,
като защитник на подс.Д.Н. се правят оплаквания, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, като постановена в нарушение и на материалния, и на
процесуалния закон, а така също и необоснована, поради липсата на каквито и да
било доказателства. На свй ред се отправя искане след отмяната й да се
постанови нова- оправдателна. Алтернативно надежда довод за неправилна
квалификация по чл.242 ал.3 от НК, както и за приложение на чл.55 от същия
поради явна несправедливост на наложеното наказание.
В с.з. пред въззивната инстанция въззивните
жалбоподатели /с изключение на Д.С.Н., който не се явява, а се представлява от
защитника адв.М.Ц./ лично и чрез защитниците си поддържат жалбите по изложените
съображения и отправени искания. По същество пледират да бъдат уважени, като
пресъздават изложените затова доводи и аргументи.
Прокурор от ОП- Хасково намира всички
жалби неоснователни, а обжалваната присъда- обоснована и правилна в нейната
цялост- досежно всички подсъдими.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
І. По обвинението срещу подс.К.Д.К.:
По фактическата обстановка:
Подс.К.К. работел от години като шофьор на международни превози. Осъществявал курсове предимно по дестинация България- Гърция, като през процесния период- м.януари 1998 год. извършвал същите с товарен автомобил „Волво”, рег.№ Х **** Т и ремарке рег.№ ХЕВ ****. Превозното средство било собственост на свид.С. М., търговец от гр.Свиленград, осъществяващ дейността си под фирма „Вариант- ТН- Станка Манолова”, която му го била предоставила. Подсъдимият го управлявал единствено лично- както самият той, така и собственика- свид.М. отричат да е бил управляван от друг водач.. Същевременно свид.М. е категорична, че сама не е възлагала курсове на подсъдимия, и че през 1997- 98 год. търговската й фирма не е извършвала никаква дейност.
На 19.І.1998 год. от склад №23 на пристанище Солун горепосочените камион с ремарке били натоварени с 870- мастербокса цигари, както следва: „Кемъл лайтс- сини”- 200 000 кутии, „Марлборо”- кутия, червена- 150 000 кутии, „ЛМ”- обикновени- 50 000 кутии и „ЛМ- 100мм”- 35 000 кутии. За доставката им била офорена фактура №301/19.І.1998 год., според която изпращач на стоката, която е с произход Кипър, е Малиарис Евангелос от гр.Солун, а получател- ЕТ”Вариант-ТН”. На същата дата превозните средства са били пломбирани с печат на митнически служител от Втора солунска митница, като им е дадено направление за напускане на Гърция- ГКПП Орменио, срок затова- 48 часа и отбелязан час на заминаване- 15.00 часа.. Митнически служител при Митница Орменио на свой ред е удостоверил с печат, че „горецитираният товарен камион ДКН Х 0474/ХЕВ4074 е бил отворен, измерен, намерен изряден и пломбиран”. Справка в архива на митница Орменио установява, че същата композиция е напуснала Република Гърция през ГКПП Орменио на 20.І.1998 год. за което е налице и компютърна разпечатка /л.801 от съдебното дело/. Същевременно на 20.І.1998 год. Национална ветеринаро- медицинска слубжа на Република България /НВМС/- Гранична инспекция за ветеринаромедицински контрол и карантина/ГИВКК/ е издала квитанция №053210 /т.ІІ л.124 от дсп/ за заплатена такса за „Външна дезинфекция на товарен автомобил над 1,5 т” за такъв с рег № Х**** Т.
Влизането на товарната композиция в Република България не е отразено никъде другаде- нито в митнически дневник, нито в информационния масив за задгранични пътувания на български граждани на МВР. Няма данни и да е била обмитена безспорно подлежащата на обмитяване стока.
По анализа на доказателствата и извода за
авторство на деянието:
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, въззивният съд на свой ред намира обвинението против подс.К. за доказано по несъмнен начин. Аргументите в тази насока са следните:
Действително по делото не са могли да бъдат събрани класически преки доказателства, което дава на защитата широки възможности да спекулира. Настоящият съдебен състав обаче счита, че е налице такава верига от косвени доказателства, която преценена в съвкупност води до единствено възможен извод- че е доказан главния, подлежащ на доказване факт- извършването на престъплението и участието на подсъдимия в него.
Писмените доказателства установяват по категоричен начин, че товарен автомобил „Волво”, рег.№ Х **** Т и ремарке рег.№ ХЕВ **** един ден преди инкриминираната дата са били натоварени с 870 мастербокса цигари на пристанище Солун, след което товарът е бил пломбиран от служител на Втора солунска митница. При пристигането му на ГКПП Орменио, откъдето му е дадено направление да напусне страната, е бил отново подложен на проверка от митнически служител, при което е намерен изряден и отново пломбиран. В дневника на тази митница е отбелязано, че е напуснал Гърция през ГКПП Орменио на 20.І.1998 год. От този митнически пункт от Гърция може да се влезе единствено в България. В подкрепа на това от 20.І.1998 год. е издадена от НВМС- РВМС- Свиленград квитанция за заплатена такса за дезинфекция, на каквато са длъжни да се подложат всички влизащи в страната превозни средства. Практически невъзможно е преминало през пункта за дезинфекция МПС да не влезе в страната.
Показанията на свид.М., собственик на товарната композиция, а и обясненията на самия подсъдим изключват възможността да е била управлявана от друг, вкл. на инкриминираната дата. Косвено този извод се подкрепя от справката за задграничните пътувания на подсъдимия, където наистина процесното пътуване липсва, но са отразени за м.януари 1998 год. две излизания и едно влизане в страната със същия товарен автомобил. Служебно известно е /и то широко известно/, че информационната система на НСГП наистина не обхваща всички случаи на пресичането на границата от лица и МПС- та и в тази насока възраженията по жалбата са необосновани. Такива са и оплакванията, че деянието е прието за доказано, макар нито името на подсъдимия, нито подписа му да не фигурират в нито един представен по делото документ- отнася се за митническа декларация и фактура, където не са задължителни реквизити нито името на превозвача, нито подписа му.
Що се отнася до обстоятелството, че обвинението по един недопустим начин поддържа по обвинителния акт, че процедурата по обмитяване на българската граница била избегната по недоказан по делото начин- поради важността на това възражение и поради позоваването на всички защитници на същото, съдът ще го обсъди отделно и общо за всички жалбоподатели.
Безспорно е обаче, че превозваната стока не е била обмитена, не е напускала страната и не е била предназначена за посочения във фактурата получател- сви.С. М. като ЕТ”Вариант- ТН”.
По правната квалификация на деянието:
Като намери обвинението за безспорно доказано, въззивният съд сподели и дадената по обвинителния акт правна квалификация на деянието- същото е съставомерно по чл.242 ал.3 предл.І вр. ал.1 б.”д” предл.І от НК. Отнася се за т.нар. стокова контрабанда. През границата на страната без знанието /формално/ и разрешението на митниците са пренесени 870 мастербокса цигари- несъмнено стока за търговски цели. Със заключение на стоково- оценъчна експертиза, което е компетентно и обективно, е установена нейната обща стойност- 1 241 695 000 неденоминирани лева. Последната обосновава обективния признак „особено големи размери” по ал.3 на чл.242 съобразно критерия на съдебната практика, установен в ТР №1/1998 год. на ВКС. Случаят е особено тежък, тъй като се отнася за огромно количество акцизна стока, поради което интересите на фиска са засегнати в многократно по- висока степен от обикновени случаи на подобен род престъпления. С това са осъществени от обективна страна всички квалифициращи признаци по чл.242 ал.3 предл.І от НК- в приложимата редакция- ДВ бр.85/1997 год.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл- деецът е съзнавал и предвиждал общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването им.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на адекватното по вид и размер наказание, което в най- пълна степен да постигне целите по чл.36 от НК от първоинстанционния съд коректно, добросъвестно и в съответствие с установеното по делото са приети основания за приложението на чл.55 от НК- изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства. При липсата на прокурорски протест въззивният съд не намира за нужно да ги коментира по- подробно, като се задоволява да изтъкне, че с оглед значителната стойност на престъплението до намаляване размера на така определените наказания- лишаване от свобода и глоба- не би могло да се достигне.
Приложението на чл.242 ал.6 от НК е императивно и в съответствие с предписанието на нормата подсъдимият е осъден да заплати равностойността на липсващия предмет на контрабандата.
В съответствие с разпоредбата на чл.242 ал.7 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за пренасянето на стоката. Със заключение на експертиза по делото е установена неговата стойност- 32 000 000 неденом. лева, която не е „явно несъответна” на тежестта на престъплението по смисъла на същата норма.
По доводите по въззивната жалба на подс.К.:
В заключение- изтъкнатите доводи и оплаквания не убеждават въззивния съд да достигне до извод, различен от този на първоинстанционния. Въззивната жалба на подсъдимия се преценява поради това като неоснователна.
І. По обвинението срещу подс.П.А.Ц.:
По фактическата обстановка:
Подс.П.Ц. се занимавал с международни превози от 1988 до 2001 год. От 1992 год. е регистриран като търговец с фирма „Анкарз- П.А.”. През 1997 год. работел със собствен товарен автомобил „МАН”, рег.№ С **** ТА. Не го е предоставял на друг водач, управлявал го лично.
На 4.ХІІ.1997 год. от склад №23 на пристанище Солун същият, собствен на подсъдимия товарен автомобил „МАН”, рег.№ С **** ТА с ремарке СЕВ 4056 били натоварени с 1 595 кашона различни високоалкохолни напитки- уиски, водка, джин, текила,. За доставянето на стоката били съставени три фактури: №№№108367, 108368 и 111312 и трите от 4.ХІІ.1997 год., според които изпращач на стоката, която е с произход Англия, е Малиарис Евангелос от гр.Солун, а получател-”Алкор- къмпани-ООД”- София, каквото обаче не съществува според българските съдебни регистри. Видно от митническата декларация за товара, на същата дата превозните средства са били пломбирани с две пломби от митнически служител от Втора солунска митница, като им е дадено направление за напускане на Гърция- ГКПП Орменио, срок затова- 48 часа и отбелязан час на заминаване- 15.00 часа. Митнически служител при Митница Орменио на свой ред е удостоверил „устойчивостта на служебната пломба, пристигането на транспортното средство, проверката на натоварената стока и излизането на камиона от страната”/т.ІV папка №3 л.10-11/ с печат от 5.ХІІ.1997 год. Справка в архива на митница Орменио установява, че същата композиция е напуснала Република Гърция през ГКПП Орменио на 5.ХІІ.1997 год., за което е налице и компютърна разпечатка /л.799 от съдебното дело/.
Видно от Справка за пътувания с МПС- българска регистрация- регистрирано е на 5.ХІІ.1997 год. 15.00 часа влизане в страната през ГКПП- Свиленград- шосе /Ново село/ на товарен автомобил рег.№ С **** ТА, управляван от П.А. Ц.. При сравнение с посоченото в справката ЕГН се установява, че макар да е посочена фамилия Ц., отнасяя се за подсъдимия П.А.Ц., ЕГН **********.
Влизането на МПС- то и неговия товар в Република България не е отразено обаче в митническия дневник на смяната митнически служители. Няма данни и за обмитяване на стоката, която безспорно подлежи на такова като акцизна. Не е установено същата да е напускала страната, а както вече се изтъкна- посоченият по фактурата получател е несъществуващо търговско дружество.
По анализа на доказателствата и извода за
авторство на деянието:
При така установената и възприета фактическа обстановка, въззивният съд намира обвинението против подс.Ц. за безспорно доказано.
Първо, справката за задгранични пътувания с категоричност установява, че на 5.ХІІ.1997 год. той е влязъл в страната през ГКПП- Ново село, управлявайки собствения си товарен автомобил „МАН”, рег.№ С **** ТА.
ГКПП- Ново село /наричан още Свиленград- шосе/ е граничен пункт, от който се влиза единствено от Република Гърция, чийто срещуположен граничен пункт пък е ГКПП- Орменио. По това време от гръцка страна там е разположена и Митница Орменио.
Второ, всички тези преки доказателства категорично се подкрепят и непротиворечиво кореспондират с писмените документи за инкриминирания превоз- три броя фактури и митническа декларация, според които същият товарен автомобил с ремарке един ден по- рано са били натоварени с 1 595 кашона уиски на пристанище Солун. Товарът е бил пломбиран от служител на Втора солунска митница. Дадено му е направление да напусне Гърция тъкмо през ГКПП- Орменио. При пристигането му там е бил отново подложен на проверка от митнически служител, при което е намерен изряден и отново пломбиран. В дневника на тази митница е отбелязано, че е напуснал Гърция през ГКПП Орменио на 5.ХІІІ.1997 год.
Както вече се изтъкна, обстоятелството как точно автомобилът със своя товар е преминал българската граница, без да бъде подложен на митнически процедури ще се обсъди от съда отделно, тъй като има връзка с всички обвинения.
Безспорно е обаче, че превозваната стока не е била обмитена и не е напускала страната, нито е била предназначена за посочения във фактурата получател- фирма- фантом.
Основните аргументи и възражения на защитата са, че съдът неправомерно е ценил като доказателства документи, изпратени чрез съдебна поръчка от Гърция в копия, а не в оригинали, поради опасност същите да са подправени, както и че така получените чрез съдебна поръчка документи преразказвали съдържанието на други, междувременно унищожени. Същите са неоснователни. Съдът няма никакво основание да откаже кредитиране на събраните чрез съдебна поръчка от Републлика Гърция доказателства, тъй като същата е изпълнена при спазване на всички изисквания по Международната конвенция за правна помощ по наказателно- правни въпроси и с очевидна добросъвестност от компетентните органи на гръцката държава. Що се отнася до възражението за липса на доказателства, че през м.декември 1997 год. подсъдимият е участвувал при натоварването на неговия товарен автомобил „МАН” рег.№ С **** и ремарке рег.№СЕВ ****- същото е крайно несериозно- пренасянето през граница не предполага непременно участие в натоварването. Подсъдимият е могъл да се качи зад волана непосредствено преди самия ГКПП и пак би извършил престъплрението, в което е обвинен, макар че по делото това не е така.
Както вече се изтъкна по отношение на подс.К.- в митническата декларация и фактурата не следва задължително да се отрази името на водача, нито някъде трябва да е положен подписа му.
По правната квалификация на деянието:
Като намери обвинението за безспорно доказано, въззивният съд сподели и дадената по обвинителния акт правна квалификация на деянието- същото е съставомерно по чл.242 ал.3 предл.І вр. ал.1 б.”д” предл.І от НК. Осъществена е т.нар. стокова контрабанда с основен състав по чл.242 ал.1 б.”д” предл.І от НК. През границата на страната без знанието /формално/ и разрешението на митниците са пренесени 1 595 кашона високоалкохолни напитки, подробно описани по асортимент и бройки по трите фактури- уиски, водка, джин, текила- очевидно стока за търговски цели. Със заключение на стоково- оценъчна експертиза, което е компетентно и обективно, е установена нейната обща стойност- 349 130 957,33 неденомнирани лева, което обуславя и наличие на обективния признак „особено големи размери” по ал.3 на чл.242 съобразно критерия на съдебната практика, установен в ТР №1/1998 год. на ВКС. Случаят е особено тежък, тъй като се отнася за огромно количество акцизна стока, поради което интересите на фиска са засегнати в многократно по- висока степен от обикновени случаи на подобен род престъпления. С това са осъществени от обективна страна всички квалифициращи признаци по чл.242 ал.3 предл.І от НК- в приложимата редакция- ДВ бр.85/1997 год.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл- деецът е съзнавал и предвиждал общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването им.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на адекватното по вид и размер наказание, което в най- пълна степен да постигне целите по чл.36 от НК, първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е приел основания за приложението на чл.55 от НК- изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, най- важните измежду които са вече огромната отдалеченост във времето на извършеното деяние и безкрайно закъснялата превенция както индивидуална, така най- вече и генерална, както и това, че мястото и ролята на подсъдимия в така извърената контрабанда са на обикновен изпълнител. При липсата на прокурорски протест въззивният съд не намира за нужно коментира повече, като се задоволява да изтъкне, че с оглед значителната стойност на престъплението до намаляване размера на така определените наказания- лишаване от свобода и глоба- не би могло да се достигне.
Приложението на чл.242 ал.6 от НК е императивно и в съответствие с предписанието на нормата подсъдимият е осъден да заплати равностойността на липсващия предмет на контрабандата.
В съответствие с разпоредбата на чл.242 ал.7 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за пренасянето на стоката. Със заключение на експертиза по делото е установена неговата стойност- 34 000 000 неденом. лева, която не е „явно несъответна” на тежестта на престъплението по смисъла на същата норма.
По доводите по въззивната жалба на подс.Ц.:
В заключение- и по тази въззивна жалба изтъкнатите аргументи и съображения не съставляват основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда. Въззивната жалба на подсъдимия се преценява поради това като неоснователна.
ІІІ.По обвинението против подс.Е.Г.Ц.:
По фактическата обстановка:
Подс.Е.Г.Ц. също се занимава с международни превози по занятие, дейност, която извършва чрез „Ива и сие”ЕООД, регистрирана от 1997 год. като еднолична собственост на съпругата му И. Ц., на която той пък е управител. Собственост на дружеството е влекач „Волво” рег.№ С **** СН, което подсъдимият управлявал лично.
На 29.Х.1997 год. в 5,00 часа е регистрирано излизане от страната на гореописаното МПС и водача Е.Г.Ц.- през ГКПП- Кулата по шосе.
На същата дата от пристанище Солун на същия товарен автомобил „Волво”, рег.№ С **** СН с ремарке СЕВ **** били натоварени с 1 520 кашона смесен алкохол. За доставката на стоката била съставена фактура №250058 от 29.Х.1997 год., според която изпращач на стоката, която е с произход Англия, е „Юнайтед дистилърс”, а получател-”Гемак трейд със седалище Скопие, БЮР Македония.
Видно от митническата декларация за товара, на същата дата превозните средства са били пломбирани с една изправна пломба от митнически служител от Втора солунска митница, като им е дадено направление за напускане на Гърция- ГКПП Орменио, срок затова- 48 часа и отбелязан час на заминаване- 15.00 часа. Митнически служител при Митница Орменио на свой ред е удостоверил „непокътнатостта на служебната пломба и излизането на камиона от страната”/т.ІV папка №7 л.11-12/ с печат от 31.Х.1997 год. Справка в архива на митница Орменио установява, че същата композиция е напуснала Република Гърция през ГКПП Орменио на 31.Х.1997 год., за което е налице и компютърна разпечатка /л.797 о съдебното дело/.
Видно от Справка за пътувания с МПС- българска регистрация- регистрирано е на 31.Х.1997 год. 21.00 часа влизане в страната през ГКПП- Свиленград- шосе /Ново село/ на товарен автомобил рег.№ С **** СН с водач Е.Г.Ц..
Влизането на МПС- то и неговия товар в Република България не е отразено обаче в митническия дневник на смяната митнически служители. Няма данни и за обмитяване на стоката, нито същата да е напускала страната, въпрки посочената крайна дестинация- Скопие, Македония.
По анализа на доказателствата и извода за
авторство на деянието:
При така установената и възприета фактическа обстановка, въззивният съд намира авторството на деянието, в което е обвинен против подс.Ц. безспорно доказано.
Справката за задгранични пътувания с категоричност установява, че на 29.Х.1997 год. той е напуснал страната заедно с товарния автомобил „Волво”, рег. №**** СН, а на 31.Х.с.г.-инкриминираната дата- влязъл в страната през ГКПП- Ново село, отново управлявайки същия товарен автомобил- така както се поддържа и по обвинителния акт. Посочения час на излизане на 29.Х.- 5,00 часа прави напълно възможно пристигането му в Солун достатъчно рано, за да е могъл да бъде натоварен същия ден. Това са преки доказателства, в подкрепа на обвинението.
Те намират опора и взаимно се допълват, без да влизат в противоречие по нито едно обстоятелство, с писмените документи установяващи натоварването на камиона със стока- фактура и митническа декларация, според които същият товарен автомобил с ремарке е бил натоварен с 1 520 кашона смесен алкохол на пристанище Солун. Товарът е бил пломбиран от служител на Втора солунска митница. Дадено му е направление да напусне Гърция тъкмо през ГКПП- Орменио. При пристигането му там е бил отново подложен на проверка от митнически служител, при което пломбата е намерена непокътната. В дневника на тази митница е отбелязано, че е напуснал Гърция през ГКПП Орменио на 31.Х.1997 год.
Същевременно доказателствата водят до единствен извод, че превозваната стока не е била обмитена и не е напускала страната.
Това е единственият подсъдим, за когото Справката за задгранични пътувания е установила както излизането, така и влизането му в страната с процесното МПС и то по отношение на влизането-на твърдяната от обвинението дата. Очевидно притисната от тези убедителни преки доказателства, защитата акцентира върху липата на описание на натоварения алкохол по асортименти и конкретни количества, откъдето черпи две групи аргументи- че е възможно фактурата, а поради това и самият износ да са фиктивни и че е неправилно и незаконосъобразно изчислена стойността на пренасяната стока.
Съдът ги отхвърля по следните съображения- не само фактурата, но и проверката, извършена от митнически служител от Втора солунска митница, намерила отражение в съставената митническа декларация, установява самото натоварване на процесното количество алкохол и пломбирането на товара. На изходния пункт Орменио е потвърдена „непокътнатостта” на пломбата. Що се отнася до стойността на товара- тя е посочена във фактурата от изпращача, който очаква заплащане именно въз основа на нея. При липса на други индиции съдът не може да постави под съмнение добросъвестността както на гръцкия митнически служител, така и на най- известния производител на уиски „Юнайтед дистилърс”, Англия и да откаже кредитиране на изготвените от тях документи. Досежно тезата, че преминаването през границата не може да остане без никаква следа от българска страна без съучастието на митничари- съдът го споделя, но ще взезме становище отделно и специално.
За пореден път въззивният съд отбелязва, че липсата на име и подпис на водача в митническата декларация и фактурата още не означава, че той не е извършвал този превоз.
По правната квалификация на деянието:
Като намери обвинението за безспорно доказано, въззивният съд сподели и дадената по обвинителния акт правна квалификация на деянието- същото е съставомерно по чл.242 ал.3 предл.І вр. ал.1 б.”д” предл.І от НК. Осъществена е т.нар. стокова контрабанда с основен състав по чл.242 ал.1 б.”д” предл.І от НК. През границата на страната без знанието /формално/ и разрешението на митниците са пренесени 1 520 кашона високоалкохолни напитки, очевидно стока за търговски цели. Със заключение на стоково- оценъчна експертиза, което е компетентно и обективно, е установена нейната обща стойност- 524 138 224,80 неденомнирани лева, което обуславя и наличие на обективния признак „особено големи размери” по ал.3 на чл.242 съобразно критерия на съдебната практика, установен в ТР №1/1998 год. на ВКС. Случаят е особено тежък, тъй като се отнася за изключително голямо количество акцизна стока, поради което интересите на фиска са засегнати в многократно по- висока степен от обикновени случаи на подобен род престъпления. С това са осъществени от обективна страна всички квалифициращи признаци по чл.242 ал.3 предл.І от НК- в приложимата редакция- ДВ бр.85/1997 год.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл- деецът е съзнавал и предвиждал общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването им.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на адекватното по вид и размер наказание, което в най- пълна степен да постигне целите по чл.36 от НК, първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е приел основания за приложението на чл.55 от НК- изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, най- важните измежду които са вече огромната отдалеченост във времето на извършеното деяние и безкрайно закъснялата превенция както индивидуална, така най- вече и генерална, както и това, че мястото и ролята на подсъдимия в така извърената контрабанда са на обикновен изпълнител. При липсата на прокурорски протест въззивният съд не намира за нужно коментира повече, като се задоволява да изтъкне, че с оглед значителната стойност на престъплението до намаляване размера на така определените наказания- лишаване от свобода и глоба- не би могло да се достигне.
Приложението на чл.242 ал.6 от НК е императивно и в съответствие с предписанието на нормата подсъдимият е осъден да заплати равностойността на липсващия предмет на контрабандата.
В съответствие с разпоредбата на чл.242 ал.7 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за пренасянето на стоката. Със заключение на експертиза по делото е установена неговата стойност- 31 000 000 неденом. лева, която не е „явно несъответна” на тежестта на престъплението по смисъла на същата норма.
По доводите по въззивната жалба на подс.Ц.:
В заключение- и по тази въззивната жалба на подс.Ц. изтъкнатите аргументи и съображения не съставляват основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда. Въззивната жалба на този подсъдим също се преценява поради това като неоснователна.
ІV. По обвинението против подс.Д.С.Н.:
По фактическата обстановка:
Подс.Н. също работел като шофьор на международни превози, през 1997- 98 год. във фирма ЕТ”Сандрино- Стефка Спасова”, съпруга на свид.Г. С., който всъщност осъществявал оперативно управление. Тяхна собственост е бил товарен автомобил „Скания”Т1124, рег.№ С **** ТР и ремарке рег.№ СЕВ ****. Извършвал курсове по различни дестинации- видно от приложена Справка за задгранични пътувания с МПС- българска регистрация за м.ноември 1997 год. и м.януари 1998 год.- регистринани са излизания от страната както през ГКПП- Калотина, така и през ГКПП- Кулата, винаги с горепосочения камион.
1. На 6.ХІ.1997 год. в 2,00 часа е регистрирано излизане от страната на гореописаното МПС и водача Д.С.Н. през ГКПП- Кулата по шосе.
На същата дата от склад №23 на пристанище Солун товарен автомобил рег.№ С **** ТР и ремарке рег.№ СЕВ **** били натоварени с 1 589 мастербокса цигари, както следва: „ЛМ”- обикновени- 100 мастербокса, „ЛМ- 100мм”- 100 мастербокса, „Парламент”- 220 мастербокса, „Честърфийлд” стандартна кутия- 70 мастербокса, „Честърфийлд”100мм- 60 мастербокса, Марлборо”100- пакет- 100 мастербокса, „Марлборо”100- кутия- 50 мастербокса, „Бонд стрийт”- 70 мастербокса, „Марлборо” страндартни, червена кутия- 195 мастербокса, „Марлборо” страндартни, лайтс кутия- 245 мастербокса, „Марлборо” лайтс пакет- 50 мастербокса, „ЛМ” стандартни- 329 мастербокса.. За доставката им била офорена фактура №1449/5.ХІ.1997 год., според която продавач на стоката, която е с произход Кипър, е Стиляно Мариос, получател-”Летище Пловдив”АД, а цената- 397 985 щатски долара.
На същата дата, видно от митническа декларация, превозните средства са били пломбирани с две пломби, удостоверено с печат на митнически служител от Втора солунска митница, като им е дадено направление за напускане на Гърция- ГКПП Орменио, срок затова- 48 часа и отбелязан час на заминаване- 15.00 часа. Митнически служител при Митница Орменио на свой ред е удостоверил с печат „пристигането на камиона /посочени са ДКН С **** ТР/СЕВ ****/, проверката на вида на товара му и излизането на камиона от страната /Гърция/ на 7.ХІ.1997 год. Справка в архива на митница Орменио установява, че композицията е напуснала Република Гърция през ГКПП Орменио на 7.ХІ.1997 год. за което е налице и компютърна разпечатка /л.885 гърба от съдебното дело/.
Влизането на товарната композиция в Република България не е отразено никъде другаде- нито в информационния масив за задгранични пътувания на български граждани на МВР, нито в митнически дневник,. Няма данни и да е била обмитена безспорно подлежащата на обмитяване стока.
2. На 8.І.1998 год. пак в 2,00 часа отново е регистрирано излизане от страната на същото МПС и водача Д.С.Н. и отново през ГКПП- Кулата по шосе.
На същата дата от склад №23 на пристанище Солун товарен автомобил рег.№ С **** ТР и ремарке рег.№ СЕВ **** били натоварени с 1 400 мастербокса цигари, както следва: „ЛМ- 850 мастербокса, „Ийв”- 140 мастербокса, „Ким”, зелени- 100 мастербокса, „Ким”, червени- 50 мастербокса, - 60 мастербокса, „Марлборо” кутия- 214 мастербокса, Марлборо”100- пакет-46 мастербокса. За доставката им била офорена фактура №201/8.І.1998 год., според която продавач на стоката, която е с произход Кипър, е „Интер тобако”, Кипър, получател-”Летище Пловдив”АД, а цената- 242 430 щатски долара.
На същата дата превозните средства, съобразно посоченото по митническа декларация, са били пломбирани с две пломби, удостоверено с печат на митнически служител от Втора солунска митница, като им е дадено направление за напускане на Гърция- ГКПП Орменио, срок затова- 48 часа и отбелязан час на заминаване- 15.00 часа. Митнически служител при Митница Орменио на свой ред е удостоверил „непокътнатостта на служебната пломба” върху товарния камион /посочени са ДКН С **** ТР/СЕВ ****/, с печат от 9.І.1998 год.. Справка в архива на митница Орменио установява, че композицията е напуснала Република Гърция през ГКПП Орменио на 9.І.1998 год. за което е налице и компютърна разпечатка /л.880 от съдебното дело/.
Влизането на товарната композиция в Република България не е отразено никъде другаде- нито в информационния масив за задгранични пътувания на български граждани на МВР, нито в митнически дневник,. Няма данни и да е била обмитена безспорно подлежащата на обмитяване стока.
Същевременно на 9.І.1998 год. Национална ветеринаро- медицинска слубжа на Република България /НВМС/- Гранична инспекция за ветеринаромедицински контрол и карантина/ГИВКК/ е издала квитанция №432195 /т.ІІ л.124 от дсп/ за заплатена такса за „Външна дезинфекция на товарен автомобил над 1,5 т” за такъв с рег № С ****.
По анализа на доказателствата и извода за
авторство на деянието:
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, въззивният съд счете предявеното на подс.Н. обвинение доказано. Аргументите в тази насока са следните:
И против този подсъдим, както и за подс.К. по делото не са могли да бъдат събрани класически преки доказателства, но и по отношение на това обвинение настоящият съдебен състав обаче счита, че е налице такава верига от косвени доказателства, която преценена в съвкупност води до единствено възможен извод- че е доказан главния, подлежащ на доказване факт- извършването на престъплението и участието на подсъдимия в него.
Писмените доказателства установяват по категоричен начин, че товарен автомобил „Скания”, рег.№ С **** ТР и ремарке рег.№ СЕВ **** един ден преди всяка от инкриминираните дати е напускал страната, ведно с подсъдимия като водач през ГКПП- Кулата в очевидно направление Гърция и в достатъчно рарен час, за да може същия ден да бъде натоварен съответно с 1589 мастербокса цигари на 6.ХІ.1997 год. и 1 400 мастербокса цигари на 8.І.1998 год., на пристанище Солун. И в двата случая товарът е бил пломбиран от служител на Втора солунска митница. При пристигането му на ГКПП Орменио, което се установява, че е станало именно на инкриминираните дати- 7.ХІ.1997 год. и 9.І.1998 год. и откъдето му е било дадено направление да напусне страната, е бил отново подложен на проверка от митнически служител, при което и в двата случая е намерен изряден и отново пломбиран. В дневника на тази митница е отбелязано, че е напуснал Гърция през ГКПП Орменио- в първия случай на 7.ХІ.1997 год., а във вторя- на 9.І.1998 год. От този митнически пункт от Гърция може да се влезе единствено в България. В подкрепа на това от 9.І.1998 год. е издадена от НВМС- РВМС- Свиленград квитанция за заплатена такса за дезинфекция, на каквато са длъжни да се подложат всички влизащи в страната превозни средства. Практически невъзможно е преминало през пункта за дезинфекция МПС да не влезе в страната.
Показанията на свид.С., който е управлявал търговската фирма на съпругата си „Сандрино- Стефка Спасова”, която пък е собственик на превозните средства, сочат, че същите са били предоставяни за управление единствено на подсъдимия. Този извод се подкрепя от справката за задграничните пътувания на подсъдимия, където са отразени двете му излизания от страната. Служебно известно е, че информационната система на НСГП наистина не обхваща всички случаи на пресичането на границата от лица и МПС- та. Такива са и оплакванията, че деянието е прието за доказано, макар нито името на подсъдимия, нито подписа му да не фигурират в нито един представен по делото документ- отнася се за митническа декларация и фактура, където не са задължителни реквизити нито името на превозвача, нито подписа му.
Безспорно е обаче, че превозваната стока не е била обмитена и не е напускала страната. Същевременно от показанията на свидетеля В. К. се установява, че не е била и доставяна на посоченото като неин получател- „Летище Пловдив”АД, а това не е и било възможно, тъй като техните магазини били зареждани само с българска стока, и то в присъттвето на митнически и данъчен служител. Същите се подкрепят от показанията на свид.Г. С., че неговата фирма никога не е превозвала стока за „Летище Пловдив”АД
По правната квалификация на деянието:
Като намери обвинението за безспорно доказано, въззивният съд сподели и дадената по обвинителния акт правна квалификация на деянието- същото е съставомерно по чл.242 ал.3 предл.І вр. ал.1 б.”д” предл.І и вр. чл.26 ал.1от НК. Отнася се за т.нар. стокова контрабанда. През границата на страната без знанието /формално/ и разрешението на митниците двукратн- на 7.ХІ.1997 год. и на 9.І.1998 год. са пренесени- на първата дата 1 589, а на втората- 1 400 мастербокса цигари- несъмнено стока за търговски цели. Със заключение на стоково- оценъчна експертиза, което е компетентно и обективно, е установена нейната обща стойност- 3 775 541 000 неденоминирани лева за двата превоза. Последната обосновава обективния признак „особено големи размери” по ал.3 на чл.242 съобразно критерия на съдебната практика, установен в ТР №1/1998 год. на ВКС. Случаят е особено тежък, тъй като се отнася за огромно количество акцизна стока, поради което интересите на фиска са засегнати в многократно по- висока степен от обикновени случаи на подобен род престъпления. С това са осъществени от обективна страна всички квалифициращи признаци по чл.242 ал.3 предл.І от НК- в приложимата редакция- ДВ бр.85/1997 год.
Двете деяния на подс.Н. осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време- два месеца, при съвсем сходна фактическа обстановка и еднородност на формата на вината. Поради това съдът споделя и квалификацията „продължавано престъпление” п смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл- деецът е съзнавал и предвиждал общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването им.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на адекватното по вид и размер наказание, което в най- пълна степен да постигне целите по чл.36 от НК от първоинстанционния съд коректно, добросъвестно и в съответствие с установеното по делото са приети основания за приложението на чл.55 от НК- изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства. При липсата на прокурорски протест въззивният съд не намира за нужно да ги коментира по- подробно, като се задоволява да изтъкне, че с оглед значителната стойност на престъплението до намаляване размера на така определените наказания- лишаване от свобода и глоба- не би могло да се достигне.
Приложението на чл.242 ал.6 от НК е императивно и в съответствие с предписанието на нормата подсъдимият е осъден да заплати равностойността на липсващия предмет на контрабандата.
В съответствие с разпоредбата на чл.242 ал.7 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за пренасянето на стоката. Със заключение на експертиза по делото е установена неговата стойност- 32 000 000 неденом. лева, която не е „явно несъответна” на тежестта на престъплението по смисъла на същата норма.
В заключение- изтъкнатите доводи и оплаквания не убеждават въззивния
съд да достигне до извод, различен от този на първоинстанционния.
В заключение съдът намира за уместно да обсъди довода,
наведен от почти всички жалбоподатели по отношение на това, че по обвинителния
акт по един недопустим начин се поддържало, че процедурата
по обмитяване на българската граница била избегната по недоказан по делото
начин. Становището на настоящия
съдебен състав по този въпрос е следното:
Всъщност начина, по който е било избегнато
обмитявнето на всички процесни товари на българската граница при ГКПП- Ново
село, респ.едноименния митнически пункт не е неяснен. Напротив, от цялостната
преценка на всички установени обстоятелства се налага извода, че всички
подсъдими, респ. управляваните от тях товарни превозни средства са били
пропускани при условията на т.нар. „вдигната бариера”, т.е.- не само без да се
подложат на митническа порверка и съответно обмитяване, но и без изобщо да се заведат в съответните
митнически дневници, все едно такива товарни автомобили, респ. товари никога не
са влизали в страната.
По този въпрос съдът споделя тезата на защитника
на подс.Е.Ц., че това е било невъзможно, без съучастието на митнически
служители под формата на помагачество. В подкрепа на този извод е факта, че от
материалите по делото е отделено още едно досъдебно производство- против
неизвестен извършител- длъжностно лице към митнически пункт Ново село за
престъпление по чл.282 от НК. Видно е, че всички инкриминирани по делото
преминавания през границата са осъществявани общо взето при две митнически
смени. Въпреки това, явно досъдебното производство не е ангажирало достатъчно
доказателства, за да може да повдигне съответни, конкретни обвнения, а и
разследването вече е изоставено. Така или иначе защо това разследване не е
довело до резултат и досега все още не е завършило с повдигане на обвинения е
въпрос, който е безпредметно да се обсъжда по настоящото дело, тъй като не се
отнася до личната наказателна отговорност на нито един от подсъдимите.
Съществено е, че по въпроса за авторство и съставомерност на деянята на всеки
един от четиримата подсъдми, въззивната инстанция няма колебания.
Ето защо оплакванията и съображенията по всички
въззивни жалби против първоинстанционната присъда се преценяват като необосновани
и не налагат изводи, различни от тези на районния съд.
Вън от изрично наведените по двете жалби доводи и
оплаквания, по реда на пълната служебна проверка на атакуваната присъда на осн. чл.314 от НПК
въззивният съд не намери други основания да отмени или измени присъдата.
Предвид гореизложеното, жалбите се преценяват като
неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд- като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 354 от 26.ХІ.2009 год. по нохд N 677/2003 год. по описа на РС- Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.