Определение по дело №507/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 62/02.12.2014 година, постановено по Ч.н.д. № 303/2014 година, М. районен съд е потвърдил Постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.11.2014 година на Районна П. - М., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 83/2014 година по описа на РУ „Полиция” – М., образувано срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.330 ал.1 от НК.

Против определението е постъпила жалба от пострадалата П. Т. А. от Г.М., която го обжалва като неправилно и незаконосъобразно.. Твърди се в жалбата, че изводът на прокурора за липса на осъществено престъпление по чл.331 от НК от Х. О., тъй като се касаело за случайно деяние, е необоснован. В случая приложението на чл.15 от НК било изключено, тъй като Х. О. е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици от запаления и недоугасен огън, който безспорно представлявал източник на повишена опасност, тъй като бил в непосредствена близост да леснозапалими постройки. Счита, че в случая няма спор, че не се касае за умишлен палеж, а за палеж по чл.331 ал.1 от НК. С обжалваното определение, с което е потвърдено постановлението на РП – М., съдът бил приел, че липсва субективната страна на състава по чл.331 ал.1 от НК, като съдът бил приел още, че липсва нормативен акт, който да регламентира боравенето с открит огън, поради което нямало как да бъде изследван въпроса за неговото нарушаване от субекта и неговата виновност. Излага съображения, че задължение на всеки гражданин – житейско и нормативно, е да борави с открит огън с повишено внимание, на безопасно разстояние от запалими материали, и след като премине нуждата от него, да го загаси окончателно и да се увери, че огънят няма да се разгори отново и да причини щети, което очевидно не било спазено от Х. О., като вследствие на нейната небрежност е избухнал пожар, от който й били причинени имуществени вреди. Моли да бъде отменено обжалваното определение и досъдебното производство да бъде върнато на РП – М. със задължителни указания за прилагането на закона – в случая за търсене на отговорност по чл.331 ал.1 от НК.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е попадена в срок от легитимирано да обжалва определението на първоинстанционния съд лице, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебно производство № 83/2014 год. по описа на РУ”Полиция” – М. е образувано на основание чл.212 ал.3 от НПК, със съставяне на протокола за първото действие по разследването – Протокол от 01.07.2014 год. за оглед на местопроизшествие, срещу неизвестен извършител за това, че на 01.07.2014 год. в Г.М. запалил сграда и друго имущество със значителна стойност, собственост на П. Т. А. от Г.М. – престъпление по чл. 330 ал.1 от НК.

На досъдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства – извършен е оглед на местопроизшествие, разпитани са свидетели, извършени са първоначална и допълнителна съдебна пожаро-техническа и оценителна експертизи, както и са приобщени писмени доказателства – свидетелство за съдимост на Х. О., писмо от НИМХ – филиал П. при БАН и др. След приключване на разследването по досъдебното производство, с Постановление от 19.11.2014 год. за прекратяване на наказателно производство, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 и чл.199 ал.1 от НПК, прокурор от Районна П. - М. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 83/2014 год. по описа на РУ”Полиция” – М., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330 ал.1 от НК. За да постанови акта си прокурорът е приел следната фактическа обстановка:

Св. П. А. притежавала къща, находяща се в Г. М., ул. „О.” № *. Същата представлявала масивна едноетажна постройка, използвана за жилищни нужди. В имота имало и масивна едноетажна постройка /лятна кухня/. В близост до лятната кухня била разположена къщата на св. Х. О. и съпруга и св. М. О.. Към крайните части на тези две сгради са били пристроени леки временни постройки, използвани за навеси, в които се съхранявали дърва за огрев и непотребни вещи. На 30.06.2014 год. св. Х. О. приготвяла зимнина, като около 18.00 часа на разстояние от около един метър от навеса си, върху метална решетка /импровизирано огнище/ поставила тенджера с буркани и запалила огън в огнището. След като бурканите се сварили, св. Х. О. загасила огъня с вода от маркуч на чешмата и около 22.30 часа отишла на джамия. Малко след полунощ се прибрала в къщи и си легнала. На 01.07.2014 год. около 01.30 часа св. Е. У. била в дома си, когато усетила остра миризма на дим. Излязла на терасата и видяла дима, който идвал от двора на съседите - свидетелите Х. О. и съпруга й - св. М. О.. Извикала на висок глас дали имало някой наоколо и след като не чула отговор, позвънила на тел. 112 и съобщила за възникналия пожар. Служители от РС „ПБЗН” - М., измежду които и св. А. А. незабавно посетили местопроизшествието и след намесата им пожарът бил потушен. Въпреки това, двата навеса и части от сградите /летните кухни/ изгорели.

В хода на досъдебното производство била изготвена пожаро-техническа и оценителна експертиза, при която вещото лице, след извършен оглед на местопроизшествието, преценявайки събраните по делото õоказателства, степента на изгаряне на отделните елементи на сградите и на основание показанията на първите очевидци на пожара, е направил извод, че причината за възникване на пожара е небрежно боравене с открит огън. Огнището на пожара се намирало във вътрешността на навеса на св.Х. О.. Според вещото лице не е възможно пожарът да е възникнал от самозапалване, тъй като не са били налице необходимите за това условия. Вещото лице е посочило, че огнището, на което са стерилизирани консервите, е в основата на възникналия пожар, като искри и недоизгорели частици от огъня в огнището са попаднали върху лесногорими материали в навеса на св.Х. О. и са ги запалили. Вятърът и конвекцията на топлите газове от него са ги отнесли от огнището в навеса. По отношение на механизма на възникване на пожара и пътя на развитието му, експертът е посочил, че недоизгорелите частици от огъня /искри/ издигнати от конвекцията на топлите газове са били отнесени и попаднали върху лесногорими материали в навеса, които са се запалили. Оттам пожарът се е прехвърлил върху дървената част на покривната конструкция на навесите, челните дъски, облицовката на гредореда, хидроизолационната хартия и гредите на покривната конструкция на лятната кухня на св.П. А.. Видно от експертизата е още, че стойността на изгорялото имущество на св.П. А. е 1 135.95 лв., а стойността на запаленото й имущество е 5 280.95 лв.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, прокурорът е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна не са налице признаците на престъпление по чл. 330 ал. 1 от НК - умишлен палеж, за което е започнало разследването, тъй като липсват каквито и да било доказателства за това, че пожара е бил предизвикан умишлено от Х. О.. Приел е също, че така извършеното от св. Х. О. деяние не покрива признаците и на престъплението по чл. 331 от НК. За да направи този извод, прокурорът е посочил в постановлението, че е безспорно установено по делото, че св.Х. О. е причинила престъпния резултат - запалването на имуществото на св. П. А., но без да е съзнавала това. След като е направил сравнение на хипотезите на непредпазливо деяние и случайно такова, прокурорът е изложил съображения, че не съществуват юридически правила, които да регламентират конктретната ситуация – боравенето с открит огън. Посочил е, Х. О. е възрастна жена, която ежегодно е приготвяла зимнина, като бурканите варила в импровизираното огнище пред навеса. Това сторила и на 30.06.2014 год., като след приключване на процедурата по варене, загасила огъня с вода и чак след това отишла на джамия. Когато се върнала около полунощ, не е усетила нито мирис на дим, нито е възприела светлини от огън. Приел е също, че Х. О. е знаела, че е загасила огъня с вода, като същата не е могла да предположи, че в огнището са останали недоизгорели частици, които са били отнесени в навеса и са попаднали върху лесногорими материали, като по този начин е бил предизвикан пожара. С оглед на това прокурорът е счел, че Х. О. не е могла да предположи, че ще възникне пожар, след като е загасила огъня с вода, тъй като житейският й опит и това, че години наред е извършвала тази процедура по този начин, не й е давало основание от субективна страна да предвиди възникването на пожара. От този правен анализ прокурорът е извел извода, че Х. О. не е запалила по непредпазливост чужд имот, а е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, поради което е прекратил наказателното производство на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК - поради това, че извършеното от Х. С. О. деяние не съставлява престъпление.

С обжалваното определение № 62/02.12.2014 година, постановено по Ч.н.д. № 303/2014 год., образувано по подадена от пострадалата П. Т. А. от Г.М. жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство, М. районен съд е потвърдил постановлението на Районна П. – М. от 19.11.2014 год. за прекратяване на наказателното производство, като правилно и законосъобразно. За да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че изводите на прокурора почиват на събрания доказателствен материал при извършен подробен анализ на свидетелските показания и заключението на вещото лице за възникването на процесния пожар. Съдът е споделил извода на прокурора, че в случая липсва субективната страна на състава на чл.331 ал.1 от НК. Приел е, че от действията на дееца не може да се приеме, че същия е предвиждал възможното настъпване на съставомерните общественоопасни последици, като е бил уверен, че ще ги избегне, нито че не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че те ще настъпят. Съдът е посочил, че няма писани правила /в смисъл на нормативен акт/, които да предвиждат „боравене с открит огън", следователно нямало как да бъде изследван въпроса за тяхното нарушаване от субекта, който да е бил длъжен да ги спазва и едва след което да се изследва въпроса дали е могъл той да предвиди настъпването общественоопасните последици. С оглед на това е намерил, че обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно, а жалбата – неоснователна, поради което е потвърдил постановлението на РП – М. за прекратяване на наказателното производство.

След като се запозна с материалите по делото, настоящият състав намира, че обжалваното в настоящото производство определение на първоинстанционния съд, както и потвърденото със същото постановление на РП – М. за прекратяване на наказателно производство, са необосновани и незаконосъобразни. Това е така по следните съображения:

Изводът на прокурора, както и на първоинстанционния съд за наличието на случайно деяние, извършено от св.Х. О., поради което същото не представлява престъпление, е необоснован и незаконосъобразен. Фактическата обстановка е правилно изяснена на досъдебното производство, като безспорно е установено от събраните доказателства по делото, че св.Х. О. на инкриминираната дата – 30.06.2014 год., около 18.00 часа запалила в двора си открит огън в импровизирано огнище, в непосредствена близост до находящият се в нейния имот навес, за да приготви зимнина /да стерилизира буркани с краставички/. Установено е също, че след като сварила бурканите, св.Х. О. заляла огъня с вода с маркуч от чешмата, и оставяйки огнището без надзор, по-късно отишла на джамия. От назначените и извършени на досъдебното производство основна и допълнителна съдебни пожаро-технически и оценителни експертизи е видно, че пожарът категорично не е резултат от късо съединение, тъй като в навеса на св.О. не е имало електрозахранване и временни електрозахранки; не е резултат на статично електричество /не е имало атмосферни явления – мълнии, механични или физични; пожарът не е резултат от самозапалване, тъй като са липсвали такива материали или условия, като се е развил в сравнително затворено пространство в ранната част на денонощието; както и че не е резултат от химическо или микробиологическо самозапалване. Вещото лице е дало заключение, че пожарът е резултат на небрежно боравене с открит огън от страна на св.Х. О., като огнището на пожала се намира във вътрешността на навеса на същата. Вещото лице е посочило в заключението си, че огнището, на което са стерилизирани консервите е в основата на възникналия пожар, като недоизгорели частици от запаления в него огън са отнесени от вятъра и конвекцията на топлите газове от огнището в навеса, където са попаднали върху лесногорими материали, намиращи се в навеса, и са ги запалили. Оттам пожарът се е прехвърлил върху дървената част на покривната конструкция на навесите, челните дъски, облицовката на гредореда, хидроизолационната хартия и гредите на покривната конструкция на лятната кухня на св.П. А.. Съгласно заключенията на вещото лице, стойността на запаленото имущество на П. А. възлиза на 5 706.65 лв., а стойността на изгорялото имущество на П. А. към датата на пожара възлиза на 1 561.55 лв.

При така установената по безспорен начин от прокурора фактическа обстановка, възприета изцяло от първоинстанционния съд, която се приема и от настоящата инстанция, изводът на прокурора, че не са налице елементите от състава на престъплението по чл.330 ал.1 от НК – умишлен палеж на чуждо имущество /за каквото престъпление е образувано и водено досъдебното производство/, е правилен, обоснован и законосъобразен. Другият извод, направен от прокурора и от първоинстанционният съд, обаче – че в случая Х. О. не е извършила и престъпление по чл.331 ал.1 от НК, тъй като пожарът възникнал от случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, е необоснован и незаконосъобразен, тъй като правните изводи на прокурора и първоинстанционния съд в тази връзка не почиват на събраните по делото доказателства и не е приложен правилно материалния закон. Така, изводът на прокурора е мотивиран с обстоятелството, че св.О. е знаела, че е загасила огъня с вода и не е могла да предположи, че в огнището са останали недоизгорели частици /искри/, които са били отнесени в навеса и са подаднали върху лесногорими материали, като по този начин е бил предизвикан пожара, както и че не е могла да предположи, че ще възникне пожар, след като загасила огъня с вода, като житейският й опит и обстоятелството, че години наред е извършвала такава дейност по посочения начин не й е давало основание от субективна страна да предвиди възникването на пожара. С обжалваното определение първоинстанционният съд, приемайки фактическата обстановка и изводите на прокурора, е посочил още, че няма писани правила /в смисъл на нормативен акт/, които да предвиждат „боравене с открит огън” и следователно нямало как да бъде изследван въпроса за тяхното нарушаване от субекта, който да е бил длъжен да ги спазва, и едва след което да се изследва въпроса дали е могъл той да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Настоящата инстанция намира, че поведението на св.Х. О. осъществява от обективна и субективна страна престъплението по чл.331 ал.1, във вр. с чл.330 ал.1 от НК. Това е така, тъй като безспорно от обективна страна е установена пряка причинна връзка между действията на св.Х. О. и възникналия пожар, при който е било запалено чуждо движимо и недвижимо имущество. Като споделя изцяло подробните теоретични съображения на прокурора по отношение на сравнителния анализ между непредпазливото деяние и случайното такова, настоящият състав намира, че от субективна страна св.Х. О. е осъществила това деяние при условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11 ал.3, предл.1-во от НК. Няма спор, че след стерилизирането на бурканите на открит огън, св.Х. О. е заляла огъня с вода от чешмата, без да съзнава, че са останали искри и недоизгорели частици от него. Посоченото, обаче, не прави деянието й случайно такова по смисъла на чл.15 от НК. Именно посочените от прокурора в постановлението и установени по делото обстоятелства – възрастта й, житейският й опит, многогодишното стерилизиране на буркани на открит огън по посочения начин, както и нивото на психическото и физическото й развитие, сочат, че същата е била длъжна и е могла да предвиди общественоопасните последици от действията си: запалването на открит огън в двора си, в топло /лятно/ и сухо време, в близост до навес, в който има лесногорими материали – дърва за огрев, автомобилни гуми и др., респ. недоизгасянето на огъня изцяло и оставянето на огнището без надзор, при което е възможно запалването на други вещи и предмети – треви, лесногорими материали и др., и има опасност от възникването на пожар. Тези факти от обективната действителност са били възприемани от св.О., като въз основа на тях същата е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици, което я е задължавало да направи всичко необходимо огънят да бъде загасен изцяло, вкл. и да го наблюдава за продължително време, през което да се увери, че няма недоизгорели и тлеещи частици, което именно задължение св.Х. О. не е изпълнила. Всъщност, точно защото е съзнавала опасността откритият огън да запали и други вещи и предмети извън импровизираното огнище, и да възникне пожар, св.Х. О. е предприела действия по загасянето му, чрез заливането му с вода от чешмата. Обстоятелството, че св.Х. О. е предположила, че напълно е изгасила огъня, не е в състояние да обоснове наличието на „случайно деяние” и да я оневини. В случая без значение е, че няма писани /нормативни/ правила за боравене с открит огън, тъй като за осъществяването на деяние при несъзнавана непредпазливост не е задължително да съществуват писани правила за поведение, които да са нарушени от дееца, а е достатъчно такива разпоредби, ограничения и правила да са общоизвестни или резултат от човешкия опит, както е и в случая.

С други думи, като не е дооценила ситуацията и възможността да настъпят общественоопасните последици, които реално са настъпили – запалването на чуждо имущество, Х. О. е извършила дейност, вследствие на което е осъществила от обективна и субективна страна по непредпазливост престъпния състав на чл.331 ал.1, във вр. с чл.330 ал.1 от НК. Поради изложеното по-горе следва да се приеме, че в конкретния случай тя не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна да ги предвиди и е имала обективната възможност за това.

Като не са съобразили изложеното, а са приели наличието на случайно деяние по чл.15 от НК, изключващо наказателната отговорност, както прокурора, така и първоинстанционния съд са приложили неправилно материалния закон, т.е. както постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, така и обжалваното в настоящото производство определение на първоинстанционния съд, са необосновани и незаконосъобразни. Ето защо, и в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7, във вр. с ал.5 т.3, във вр. с ал.3 от НПК, настоящата инстанция следва да постанови определение, с което обжалваното определение на първоинстанционния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което постановлението за прекратяване на наказателно производство от 19.11.2014 година на Районна П. - М. да бъде отменено и делото бъде върнато на прокурора за продължаване на съдопроизводствените действия по досъдебното производство, като бъдат съобразени изложените съображения относно приложението на материалния закон.

Водим от изложеното, и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА Определение № 62/02.12.2014 година, постановено по Ч.н.д. № 303/2014 година по описа на М. районен съд, вместо което постановява:

ОТМЕНЯВА Постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.11.2014 година на Районна П. - М., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 83/2014 година по описа на РУ „Полиция” – М., образувано срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.330 ал.1 от НК, и ВРЪЩА делото на Районна П. - М. за продължаване на съдопроизводствените действия по досъдебното производство, като бъдат съобразени изложените съображения относно приложението на материалния закон.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.