РЕШЕНИЕ
№ 1721
гр. Варна, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110113274 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. С. Х., ЕГН
**********, адрес: гр. *** срещу ЦБА АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, осъдителен иск с правно основание с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата в общ размер от 1200 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено
увреждане, изразяващи се в щети на собствения на ищеца недвижим имот –
изба № *** към ап.***, находящ се в гр. ***.
Ищецът основава активната си материалноправна легитимация по
предявения иск, навеждайки твърдения, съобразно които е собственик на
ап.28 и прилежащата към него изба № *** в гр. ***. На 01.09.2021г.
установил, че избеното помещение е наводнено, като причината за това била
теч от канализацията на магазина над него – СВА Ч. п., стопанисван от
ответника. След проведен разговор с управителя, се договорили ответникът
да отстрани повредата и щетите /да изхвърли повредената покъщнина, да
почисти и дезинфекцира помещението/. На 03.09.2021г. ремонтът на
канализацията бил завършен, но помещението не било приведено в състояние
годно за ползване. В резултат на поведението на служители на ответника са
му причинени описаните в исковата молба имуществени вреди в собственото
му помещение. Оценява щетите на сумата в общ размер на 1200 лева,
необходими за цялостно отстраняване на вредите. Моли за постановяване на
положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131
ГПК, ответникът излага съображения за неоснователност на предявения
срещу него иск по същество. Оспорва твърденията, че в имота са настъпили
1
описаните вреди, както и че същите са резултат от неправомерни действия и
бездействия на служители на ответника. Оспорва правото на собственост на
ищеца върху описания имот. Твърди, че канализацията не е на ответника.
Моли за постановяване на решение, с което насочения срещу него иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От Нотариален акт за собственост върху жилище построено върху
държавно място от ЖСК ЩИТ № ***, том ***, дело ****г. се установява, че
ищецът е собственик на изба № ****, прилежаща към ап.**** в гр. ***.
Между страните по делото няма спор, че обектът-магазин, находящ се
над избеното помещение на ищеца, се стопанисва от ответника.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че вещото лице на
26.04.2022г. е посетило обекта - избено помещение №*** в сграда с
административен адрес в град ***, находящо се в подземния етаж на
жилищната сграда. След извършения ремонт на избеното помещение не са
изнесени подменените канализационни части и не са почистени строителните
отпадъци и всякакви следи от ремонта - каменинови елементи, къртен бетон,
разхвърляни вещи. В момента на огледа помещението е сухо, по пода и през
вратата към избения коридор са налични кафеникави следи от оттичала се
маса. Вещото лице не е установило видими строително-конструктивни щети.
Във вътрешната част на помещението през тавана преминават две
канализационни тръби Ф50 и Ф110, включени в отвеждаща към вертикален
канализационен клон ПВЦ тръба Ф110. Видно е, че е ремонтирано
канализацонното отклонение вдясно, като е премахната старата каменинова
сифонна връзка и е заменена с ПВЦ намалител Ф110/Ф50. При строителния
ремонт се е наложило разместване на складираните вещи, но след
приключването на ремонта не е почистено от строителните отпадъци и
всичко друго негодно за употреба следствие теча на отпадните води, както и
не са преподредени вещите. Необходимите разходи са остойностени на база
следните дейности: Изнасяне, товарене и извозване до депо на вещите, които
по експертна оценка са загубили стойността си след последствията от
отпадните води. Товарене и транспортиране до депо за строителни отпадъци.
Обща дезинфекция на помещението с биоциден препарат от сертифициран
изпълнител. Стойността на необходимите разходи за отстраняване на щетите,
вещото лице определя на 344 лева. Съобразно изявленията на вещото лице в
о.с.з., описаните канализационни тръби отвеждат отходни води от горното
ниво /нивото на магазина/. Преминават през плочата и под наклон, вече със
снадки и връзки се включват. Те излизат от самия таван. Това са тръбите,
които излизат от горното помещение и са подменената част от тръбата.
Ремонтираната част от тръбата е само на подов сифон, който няма връзка с
горните етажи над магазина.
В полза на ищеца са събрани гласни доказателства.
Св. К.А. работи в ЦБА, на длъжност заместник управител. Миналата
година м. септември била втора смяна в магазин ЦБА на Червения площад.
Съобщили й, че тече вода в мазето на ищеца. Видяла, че има спукана тръба.
Обадила се на управителя, който се обадил на техниците. В магазина нямало
2
теч.
Св. И.М. в показанията си установява, че на 01.09.2021г. към 18:00 часа,
ищецът му се обадил и му съобщил, че в избеното му помещение има теч от
канализацията на магазина, намиращ се над избата. Св. отишъл да види какво
е състоянието. Целият коридорът бил залят и не можело да се премине.
Качили се в магазина и извикали заместник управителката, която видяла, че
тече от магазина. Направили експеримент, пуснали водата в двете мивки,
които били на щанда за колбаси и установили, че от S-ката, от канализацията
тече вода в мазата на ищеца. Ищецът му се обадил след ремонта. От
ответника била сменена само тръбата, но не било почистено след ремонта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди
на пострадалия от лице, при или по повод изпълнение на работата му,
възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност има обезпечително-
гаранционна функция. Тя не произтича от вината на възложилия работата и
затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване.
Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако
докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или тя не е
настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената
работа (така Решение № 503 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г.,
III г. о., постановено по чл. 290 от ГПК).
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД са
следните: (1) Възлагане на работа от ответника, (2) противоправно деяние на
изпълнителя, (3) Вреда за ищеца по иска, (4) Причинна връзка между
деянието и вредата, (5) Деянието е за изпълнение на възложената работа или
по повод изпълнението на същата, (6) Вина на извършителя. Уважаването на
иска с правно основание чл. 49 ЗЗД предполага положително кумулативно
установяване по делото от страна на ищеца на всички елементи от сложния
фактическия състав на непозволеното увреждане. Липсата на който и да е от
тези елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му
като неоснователен.
В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че
ищецът е претърпял вреди – наводнено е избеното му помещение, но същото
след извършения ремонт от ответника не е почистено и дезинфекцирано. При
съвкупния анализ на доказателствата съдът намира, че може да бъде направен
обоснован извод за това, че появилият се в имота на ищеца теч се намират в
причинно-следствена връзка с поведение на ответника. Вещото лице по
експертизата е категорично относно причината за теча. Съдът приема, че
вредите са в резултат на възникнал теч от сифонната тръба, находяща се в
магазина над избата на ищеца. При огледа, вещото лице е установило, че след
извършения ремонт на избеното помещение не са изнесени подменените
канализационни части и не са почистени строителните отпадъци и всякакви
следи от ремонта - каменинови елементи, къртен бетон, разхвърляни вещи.
Необходимите разходи са остойностени.
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото доказателства, може
да се направи извод, че вредите, причинени на ищеца, се дължат на поведение
3
на лица, действали по възлагане от ответника, които са допуснали теч в имота
на ищеца. За отстраняването им според заключението на вещото лице, са
необходими средства в размер 344 лева. В посочения размер искът се явява
доказан и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 1200 лева.
Относно разноските:
Предвид направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати направените от ищеца разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за заплатени държавна
такса, депозит за вещо лице и призоваване на свидетел (50 лв.+180 лв.+30
лв.), и адвокатски хонорар. Изплатеното възнаграждение на пълномощника в
размер на 400 лв. надхвърля размера на минималното адвокатско
възнаграждение от 314 лева, определено по реда на чл.7 ал.2 т. 2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Възражението за прекомерност на направените от страната
разноски е отчасти основателно. Съдът съобразява, че делото не е от голяма
фактическа и правната сложност на спора и преценява за адекватен на тази
специфика на делото размер на възнаграждение над минимума, съответно го
определя в размер до 350 лв.. До този размер съдът редуцира разходите на
ищеца и определя обща сума за разноски в размер на 610 лв., като от тях
178.87 лева следва да бъдат възложени на ответника, съобразно уважената
част от иска.
С оглед частичното отхвърляне на иска, на ответника също се дължат
разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК за възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, като съобразно отхвърлената част от иска на
ответника следва да се присъди сумата от 228.27 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЦБА АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***,
да заплати на Д. С. Х., ЕГН **********, адрес: гр. ***, сумата 344 лева
(триста четиридесет и четири лева) – представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено
увреждане, изразяващи се в щети на собствения на ищеца недвижим имот –
изба № **** към ап.****, находяща се в гр. ***, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска -14.09.2021г. до окончателно изплащане на
главницата, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 344 лева до пълния претендиран размер от 1200 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЦБА АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***,
да заплати на Д. С. Х., ЕГН **********, адрес: гр. ***, сумата 178.87 лева
(сто седемдесет и осем лева и 0.87 ст.), представляваща реализирани от ищеца
съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под
формата на заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и призоваване на
свидетел, и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.5 ГПК.
4
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН **********, адрес: гр. ***, да заплати на ЦБА
АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата 228.27 лева
(двеста двадесет и осем лева и 0.27 ст.), представляваща реализирани от
ответника съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
делото под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат, на основание чл. 78, ал. ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5