ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260078
.16..10.2020 г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 16.10.2020 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен
Славов
Членове: Петя Петрова
Мария
Маринова
като разгледа
докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 389 по описа на Апелативен
съд Варна за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. 389/2020 г. по описа на Варненския
апелативен съд е по реда на чл. 274 ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна
жалба на Технически университет Варна, подадена чрез адв. В.Т., против
определение № 260147/10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1359/2019 г. по
описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото, образувано по
исковете му по чл. 124 ГПК и по чл. 537 от ГПК против Л.С.Б. за признаване за
установено, че Л.С.Б. неу е собственик на поземлен имот с ид. №
10135.2555.2633, находящ се в област Варна, община Варна, с административен
адрес гр. Варна, район Приморски, пх 9000, ул. СТУДЕНТСКА № 1, с площ 1080
кв.м., стар номер 2403, по КККР на гр. Варна одобрени със Заповед за одобрение
на КККР №РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, и Заповед за
изменение на КККР №18-202-10.01.2017/10.01.2017 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК -ВАРНА,
при граници и съседи: от запад - ПИ ид. № 10135.2555.2613, от север - ПИ ид. №
10135.2555.21, от изток и от юг - ПИ ид. № 10135.2555.26 , евентуално - на реална част в южната страна от процесния
имот ид. № 10135.2555.2633 с площ от 600 кв.м., при граници на тази реална част
: на север-останалата имота № 10135.2555.2633 , на изток и на юг - имот
№10135.2555.26 , на запад имот № 10135.2555.2613, повдигната в синьо на
приложената по делото Скца № 2 и за отмяна на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 31/28.04.2017 год. , т. XXIV, Дв.рег. № 10224, Вх. per. №
10351, дело 5010/17 год. по описа на АВ, Служба Варна, а в случай на
евентуалност само в частта му досежно площта на недвижимия имот като същата да
се смята за 580 кв.м.
Жалбоподателят е настоявал, че
определението на окръжния съд е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния
и на материалния закон и е необосновано по изложени съображения за наличие на
правен интерес и допустимостта на исковете, като е молил за отмяната му и за
връщане на делото на окъжния съд за продължаване на производството по
предявените искове.
Л.С.Б., чрез адв. Н.Г., е подала
писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и е молила за отхвърлянето
й със съображения за правилността на обжалваното определение. Претендирала е и за сторените разноски в
размер на платеното адвокатско възнаграждение от 815 лв.
Частната жалба е подадена в срок, от
страна с правен интерес от обжалване на неизгодното за нея прекратително
определение на окръжния съд, редовна е и допустима, а разгледана по същество
същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред окръжния съд е
било образувано по искове по чл. 124 ГПК и чл. чл. 537 от ГПК на Технически
университет Варна срещу Л.С.Б. за отричане на правото й на собственост върху процесния
поземлен поземлен имот /евентуално само за част от него/, поради съществени
материално правни пороци на реституцията и липсата на предпоставките за
реституция по реда на ЗВСВНОИ, при заявено от ищеца владение върху имота, както
и за отмяна на констативния нотариален акт. В исковата си молба, ищецът е
сочил, че е носител на самостоятелни права върху процесния имот, които
произтичат от правото на собственост на държавата, но са различни от нейните
съгл. чл. 89, ал.1, вр. чл. 21, ал.1 т.11 и чл. ЗВО. Изложил е, че с решение по
адм. дело № 2375/2006 г. на ВОС е отменен отказа на Кмета на Община Варна и
вместо него е постановена отмяна на отчуждаването на имота на осн. чл. 2 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. и възстановено правото на собственост на наследниците на
Стоян Иванов Босев – Пена и Л. Босеви. По искова молба на ответницата и нейната
майка било заведено гр.д. № 5972/2008 г. по описа на ВРС с предмет
ревандикационен иск за имота по чл. 108 от ЗС, приключило пред въззивната
инстанция с определение № 1230/15.04.2011 г. по гр.д.2522/2010 г. по описа на
ВОС за обезсилване на първоинстанционното отхвърлително решение, поради отказ /на Пена и Л.Б./ от
иска на осн. чл. 233 ГПК. През 2011 г. ТУ- Варна, в качеството на процесуален
субституент на държавата и с участието й по делото, е предявил срещу Л.Б. /в
хода на производството Пена Б. е починала/ положителен установителен иск
за признаване за установено между
страните, че държавата е собственик на имота /реституирания имот/ на осн. 124
ГПК, който иск е бил отхвърлен с решение № 1127/09.06.2015 г. на ВОС и
потвърдено с решение 82/17.05.2016 г. по в.гр.д. № 184/2016 г. на ВАпС в сила
от 28.06.2016 г. С решението не било
допуснато провеждането на косвен съдебен контрол за законосъобразност на
реституцията, предвид участието на държавата като страна в реституционното
производство. На 28.04.2017 г. ответницата се снабдила с констативен нотариален
акт за собственост и поискала отписване на имота от актовите книги за държавна
собственост. Ищецът е настоявал, че правото на собственост на ответницата не е
могло да възникне, тъй като Решението на
ВОС за реституцията било постановено без наличие на предпоставките по чл. 2 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. по подробно изложени съображения. Доколкото ТУ –
Варна не бил страна в реституционното производство пред ВОС, актът за
реституцията нямал обвързваща сила и той имал правото да поиска косвен съдебен
контрол по общия исков ред. Реституционният ефект спрямо процесния имот и
поведението на ответницата, формално легитимираща се пред третите лица с право
на собственост върху имота, ползван и владян от ищеца, водели до неблагоприятни
последици в правната му сфера – смущавали се и се оспорвали правата му върху
имота, предоставени от държавата и му се пречело пълноценно да задоволява нуждите
за дейността в сферата на висшето образование. Посочил е също така, че като
отрече правото на собственост на ответницата върху процесния имот със сила на
пресъдено нещо, ще отнеме възможността й да ги противопоставя и на правата на държавата,
от които университетът черпи самостоятелни права и университетът ще може да ги упражнява в пълен обем.
След трикратно обездвижване от съда
на исковата молба, ищецът е направил уточнения на правния си интерес с молби от
17.09.2019 г., 17.06.2020 г. и 06.07.2020 г., като последно е поддържал, че
заради отказа от иска по чл. 108 ЗС, в отношенията си с университета ответницата не се легитимирала като
собственик на имота, но това не било така по отношение на всички останали трети
лица, като правото на университета произтичало от защитата на правото да владее
и да държи процесния имот. При отричане със сила на пресъдено нещо правото на
собственост на ответницата и при отричане на материалната незаконосъобразност
на реституцията, ТУ- Варна имал две възможности да легитимира правото си на
владение/държане и ползване на имота: - процесният имот да се върне в
патримониума на държавата, която изначално му го е предоставила за управление и
ползване, а в случай на незачитане на
този ефект заради отреченото със съдебното решение право на държавата, то ТУ
–Варна да придобие правото на собственост върху имота на самостоятелно
основание – изтекла в негова полза придобивна давност.
С отговора на исковата молба,
ответницата е оспорила иска поради недопустимост на същия – липса на правен
интерес от отрицателен установителен иск и отвод за сила на пресъдено нещо, като е молила за
прекратяване на производството. Твърдяла е, че оградила и владее имота от 2017
г. Изразила е становище за недопустимост на косвения съдебен контрол на
реституционното производство.
Установено по делото е, че
реституционното производство е
приключило с решение по адм. дело № 2375/2006 г. на ВОС, с което е бил отменен
отказа на Кмета на Община Варна и вместо него е била постановена отмяна на
отчуждаването на имота /идентичен с процесния/ на осн. чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ
и др. и възстановено правото на собственост на наследниците на Стоян Иванов
Босев – Пена и Л. Босеви. Заведеното от Л.Б. и майка й гр.д. № 5972/2008 г. по описа
на ВРС срещу настоящия ищец с предмет ревандикационен иск за имота по чл. 108
от ЗС, приключило пред въззивната инстанция с определение № 1230/15.04.2011 г.
по гр.д.2522/2010 г. по описа на ВОС за обезсилване на първоинстанционното отхвърлително решение, поради отказ /на Пена и Л.Б./ от
иска на осн. чл. 233 ГПК. Отказът от иска по чл. 108 от ЗС пресича възможността
на Б. да предяви отново същия иск срещу университета като слага край на спора и
само между страните /и техните правоприемници/ важи отреченото, претендирано от
ищцата право на собственост. Затова и ТУ – Варна няма правен интерес да води
отрицателен установителен иск, за да отрича правото на собственост на Б..
С влязло в сила на 28.06.2016 г.
решение № 1127/09.06.2015 г. на ВОС,
потвърдено с решение 82/17.05.2016 г. по в.гр.д. № 184/2016 г. на ВАпС, е бил
отхвърлен, предявения от ТУ- Варна, в качеството на процесуален субституент на
държавата и с участието й по делото, срещу Л.Б. положителен установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено между страните, че
държавата е собственик на имота /към този момент, представляващ реална част от
ПИ с ИД 10135.2555.26 по КК, одобрена със Заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК, целия с площ от 17396 кв.м. с посочени граници, с площ на реалната
част от 1080 кв.м. с посочени граници и
означена в червен контур на скицата, приложена на л. 122 от делото /, на
основание отчуждаване по реда на чл. 95 от ЗТСУ /отм./ на реална част от имот
пл.№ 2403 по КРП/1956 г., находящ се в гр.Варна на у. „Мир“ № 45, целия с площ
от 3 225 кв.м., с площ на реалната част от 1080 кв.м. /с посочени граници,
собственост на Стоян Иванов Босев за предвиденото по застроителния и
регулационен план мероприятие „Разширяване на ВМЕИ“, на основание Заповед №
1359/13.07.1974 г. на Председателя на ИК на ГНС- Варна. С това решение е
отречено правото на собственост на държавата върху реституирания на наследниците
на Босев имот, като силата на пресъдено
нещо на решението се разпростира и върху ТУ –Варна, който е бил ищец и е
предявил иска независимо, че е действал като субституент на държавата. Затова и
същият не разполага с правото да води отрицателен установителен иск срещу
ответницата, за да установява в новото производство, че същата не е станала собственик
на имота, заради материална незаконосъобразност на реституцията, приключила с
влязлото в сила решение на ВОС по административното дело. Наведените в
настоящата искова молба твърдения за липсата на предпоставките за отмяна на
отчуждаването на имота от Босев в полза на държавата за мероприятие „Разширяване на ВМЕИ“ не могат да обосноват
правен интерес от предявяването на иска. С решението по отрицателения
установителен иск, ищецът не може да постигне твърдяния, като обосноваващ
правния му интерес, резултат от „връщане на имота в патримониума на държавата,
която изначално му го е предоставила за управление и ползване“. Доколкото
ищецът е твърдял, че правото му да ползва имота е предоставено от собственика -
държавата и произтича от същото по ЗВО,
то и не е обоснован и правен интерес за отричане на правото на собственост на
ответницата, за да придобие в бъдеще право на собственост върху имота по силата
на изтекла в негова полза придобивна давност.
Предвид изложеното, неоснователни са
всички оплаквания на въззивника в частната жалба.
Затова предявеният отрицателен
установителен иск за собственост е бил недопустим, както и обусловения от същия
иск за отмяна на констативния нотариален акт, поради което производството по
делото пред окръжния съд е подлежало на прекратяване. В този смисъл е
постановен и обжалваният съдебен акт, поради което той следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода от производството и на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемата
сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
815 лв., договорени и платени съгласно представения договор за правна помощ и
съдействие.
С оглед изложените съображения,
Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №
260147/10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1359/2019 г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА с
ЕИК:********* адрес гр. Варна, ул.
„Студентска" № 1, представляван от Ректора проф. Венцислав Вълчев да
заплати на Л.С.Б. с ЕГН:**********, и адрес *** сумата от 815 лв.,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, с частна
касационна жалба и при предпоставките
на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: