Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря В.Гаджева и в присъствието на прокурора Кирилов, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 2517 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 26.11.2015г. по НОХД 20585/2014г. Софийски Районен съд –Наказателно отделение, 106 състав е признал подсъдимия И.Т.И. за невиновен в това, че на 09.3.2014 г. около 03:10 ч. в гр. София, кв. „Горна баня”, ул. „********от маса в холното помещение на първия жилищен етаж на къща, находяща се на адреса, в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан по НОХД № 5565/2012 г. по описа на СРС, в сила от 08.10.2012 г. и по НОХД 4092/2011 г. по описа на СРС, в сила от 14.3.2012 г. и чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи - мъжки кожен портфейл, черен на цвят на стойност 20 лв„ пари в размер на 780,00 лева, един брой мобилен телефон марка „Samsung”, модел „Galaxy Duos” на стойност 175,00 лева и калъф за мобилен телефон марка „Samsung”, модел „Galaxy Duos” на стойност 10,50 лева или всичко на обща стойност 985,50 лева от владението на М.Г.М. *** без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.304 от НПК го е оправдавал по обвинението в извършено престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр. с чл.195,ал.1,т.4,пр.2, вр. с чл.194,ал.1, вр. с чл.29, б.”а” и „б” от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, както и писмено допълнение, в които се излагат доводи, че неправилно съдът е оправдал подс. И.Т.И. по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, тъй като в хода на съдебното следствие са били събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин съпричастността на подсъдимия към инкриминираната деятелност. Моли се въззивния съд да отмени оправдателната присъдата и да признае подсъдимия И.Т.И. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр. с чл.195,ал.1,т.4,пр.2, вр. с чл.194,ал.1, вр. с чл.29, б.”а” и „б” от НК.
С протеста не са направени искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 07.06.2017г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящият съдебен състав, представител на СГП поддържа протеста, като релевира доводи, че първоинстанционният съд е направил неправилна интерпретация на доказателствата, както и че неправилно е изключил от доказателствената маса протокола за разпознаване. Посочва, че в хода на първоинстанционното са събрани доказателства, които по косвен път установявали съпричастността на подсъдимия към инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд. Моли атакуваната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подс. И.Т.И. да бъде признат за виновен и осъден за престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр. с чл.195,ал.1,т.4,пр.2, вр. с чл.194,ал.1, вр. с чл.29, б.”а” и „б” от НК, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Частният обвинител М.М., редовно призован за съдебното заседание пред въззивната инстанция, не се явява, без да сочи основателна причина за това.
В пледоарията си защитникът на подс. И.Т.И. - адв.П. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, релевирайки доводи за недоказаност на обвинението.
Подсъдимият И.Т.И. в последната си дума пледира за невиновност.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Свидетелят М.Г.М., който живее с неговото семейство на адрес: гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „********, вечерта на 08.03.2014г. си легнал заедно със неговата съпруга в спалнята, намираща се на първия жилищен етаж на къща, находяща се на процесния адрес и заспал. До стаята, предназначена за спалня, било разположено холно помещение, като двете помещения били отделени едно от друго с врата тип хармоника.
От хола на жилището през врата се излизало на балкон, достъп до който имало и от външни стълби, водещи към двора на имота.
Над балконската вратата била монтирана луминесцентна лампа, която нощно време светела, като светлината от лампата прониквала и в холното помещение.
Вечерта преди да си легне, св. М. заключил вратата, водеща към балкона.
Около 03:00 часа на 09.03.2014г., неустановено по делото лице от мъжки пол, през балконската врата, отваряйки същата чрез неустановено по делото техническо средство, успяло да проникне в холното помещение и взело намиращите се в същото движими вещи, собственост на пострадалия М.М. - мъжки кожен портфейл, черен на цвят, парична сума в размер на 780,00 лв., 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси Дуос“ с ИМЕН 355 698 057 359 939 и калъф за мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси Дуос“, СИМ карта № ********, лични документи и 2 бр. регистрационни талони на автомобили.
В момента, в който неустановеното лице проникнало в холното помещение през балконската врата, св. М. и съпругата му се събудили от шума от отварянето на балконска врата и станали.
Тъй като вратата тип хармоника, разделяща спалното и холното помещения не била затворена, след като свидетелят М. станал, успял от спалното помещение да види, че в холното помещение било проникнало лице от мъжки пол, което било наведено над холната маса.
Неустановеното лице чуло ставането на св. М. и съпругата му и погледнало в посока спалното помещение, след което побягнало, излизайки през балконската врата, взимайки със себе си инкриминираните вещи.
Когато лицето погледнало в посока спалното помещение, св.М. успял да види, че същото било облечено с яке и с поставена качулка на главата.
След като лицето побягнало, свидетелят М. го подгонил, но не успял да го догони поради сънното си състояние, като успял да види, как лицето се промушило през дупка в оградната мрежа и избягало. При промушването през дупката на телената ограда, качулката на неизвестното лице паднала, като св. М. забелязал, че косата му е по-дълга.
Свидетелят М., след като лицето избягало, установил липсата на отнетите му вещи и подал сигнал до СДВР.
В хода на досъдебното било извършено процесуално-следствено действие разпознаване, в което подс. И.Т.И., бил представен за разпознаване на св. М., заедно с още три лица, които не били със сходна на него външност.
Свидетелят М., при разпознаването посочил подс. И.Т.И. за извършителя на престъплението, като в протокола от същото процесуално-следствено действие било посочено, че И. бил разпознат от свидетеля по „структурата, лицето, изпито с месести устни, кожата“, независимо, че свидетелят М. при разпознаването не е правил изявления във връзка с устните на извършителя.
На неустановена дата след инкриминираното деяние, неустановено по делото лице от мъжки пол, посетило А.магазин за продажба на телефонни апарати и аксесоари, находящ се в гр. София, ул. „********, стопанисван от свидетеля А.А.А., на който продало за сумата от 15,00 лв., отнетия от владението на свидетеля М. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси Дуос“ с ИМЕИ 355 698 057 359 939 и ИМЕИ 355 699 057 359 937, който бил разглобен със счупен дисплей и с неработещи батерия и клавиатура.
Свидетелят А.А.А., след като ремонтирал телефона, го обявил за продажба в магазина си.
На неустановена по делото дата, свидетелят М.А., придружаван от св. Р.К., посетил магазина на А.А.А., където харесал мобилния телефон и го закупил за сумата от 300 лева за неговата съпруга А.А..
Последната започнала да ползва телефона до момента, в който й се обадили от МВР и я уведомили, че трябвало да се яви в полицейски участък в гр.Велинград.
На 07.07.2014 г., свидетелката А.А. се явила в сградата на РУП-Велинград, където с протокол за доброволно предаване предала на разследващ полицай мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси Дуос“, с ИМЕИ 355 698 057 359 939 и ИМЕИ 355 699 057 359 937.
Телефонът, на 21.07.2014г. бил върнат на свидетелят М..
Taкa приетата от въззивната съдебна инстанция фактическа обстановка, се установява по категоричен начин, след обективния, всестранен и пълен анализ на събраната по реда на НПК в хода на съдебното следствие, проведено пред първата инстанция доказателствена маса, включваща: обясненията на подсъдимия И.И. /л. 128 от СП/, показанията на свидетелите: М.М., А.А., М.А., Р.К., А.А.А., С.Ф., А.А., Е.Н./л. 126-127 от СП/; от писмените доказателства: касов бон, гаранционна карта и договор за лизинг /л. 31-35 от ДП/, писмо от „К.Б.Б.“ ЕАД, ведно с приложения /л. 47-57 от ДП/, копие от допълнително споразумение по програма „Заедно“ /л. 59-68 от ДП/, списък с физически лица, използващи СИМ карти /л. 69-81 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 106 от ДП/, приемо-предавателен протокол от 21.07.2014 г. /л. 107 от ДП/, справка за съдимост /л. 19-23 от СП/, както и от способа-оценителна експертиза.
Първостепенният съд подробно, в изпълнение на изискванията за пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствената съвкупност, е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, като правилно е преценил, че от същите в процеса не се възпроизвеждат доказателствени факти, позволяващи на съда с достатъчна степен на доказателствен интензитет да приеме, че подсъдимият И.Т.И. е осъществил инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд.
Обосновано, в съответствие с правилата на доказателственото право контролираният съд е установил фактическата обстановка, такава, каквато му позволява анализа на доказателствените източници, с оглед спазване на принципа за непосредственост в наказателния процес.
Първостепенният съд, е изследвал и обсъдил показанията на единственият свидетел на инкриминираната деятелност-свидетеля М.М., като обосновано е приел, че същите следва да се кредитират като достоверни в частта им, в която в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, установяващи времето и мястото на инкриминираната деятелност, начина и механизма на извършването й, както и по отношение на предмета на кражбата-вида на отнетите движими вещи.
Въззивният съдебен състав, напълно споделя извода на първата инстанция, че не следва да да се кредитират показанията на св. М.М., в които се съдържат твърдения, че подс. И. е извършителя на инкриминираното деяние.
Анализирайки ги, с оглед правилата на формалната логика, твърденията на св. М., че е успял да види лицето на извършителя, са лишени от доказателствена обоснованост.
Свидетелят М., в показанията си дадени в хода на съдебното следствие, излага фактически дадености, които са достатъчни на въззивният съд да установи условията, при които последният е видял извършителя.
От процесните гласни доказателствени средства се установява, че свидетелят М. и съпругата му до момента на събуждането им от шума от отварянето на балконската врата, са спали в спално помещение, което е разделено от холното помещение.
Установява се също, че когато свидетелят М. се е събудил, осветлението в двете помещения не е било включено, а единствено светлината от лампата, монтирана на балкона, е прониквала в холното помещение.
Изяснява се от тези показания и момента, в който свидетелят М. е видял извършителя: „В момента, в който лицето чу, че ставаме, погледна и имахме визуален контакт за кратко. След това лицето тръгна да бяга…“.
Тези твърдения на свидетеля, са достатъчни на въззивният съдебен състав да направи фактическите изводи, че свидетелят М. е видял извършителя, намиращ се в холното помещение, от спалното помещение, за много кратко време, което е достатъчно на извършителя да погледне към него и да го възприеме като възникнала внезапна заплаха, провокираща незабавното му поведението, да избяга.
Тези обективни дадености, включително и установените от показанията на св. М. допълнителни такива, а именно, че кражбата е извършена в тъмната част на денонощието /около 03:00 часа сутринта/, като единствената светлина в холното помещение е била от лампа, монтирана на балкона; моментното състояние на свидетелят, както той самия се изразява, в „полусънно състояние“, и не на последно място, когато свидетелят е видял извършителя, последният е бил с поставена качулка на главата, водят до единствения и обоснован извод на съда, че обстановката при която М. твърди, че е видял извършителя, не му е позволявала да възприеме особености, описващи в необходимата и достатъчна степен, характерните черти на лицето на последния.
Извода на въззивният съдебен състав, че свидетелят М. не е успял да види добре лицето на извършителя, което да му позволи по категоричен начин да го посочи в хода на досъдебното производство при извършване на процесуално-следственото действие разпознаване, следва от показанията на св. М., дадени от същият в хода на съдебното следствие и съдържащи твърдения за белезите, по които е разпознал подс. И.Т.И. -очи и лице /матова кожа/, които, както правилно първоинстанционния съд е приел, са твърде общи.
В тази насока, следва да се отбележи и обстоятелството, че св. М. е категоричен в същите тези показания, че не е казвал в показанията си, дадени в хода на досъдебното производство, за особеност на устните на извършителя, която да му е направила впечатление, като не дава логическо обяснения, относно записаното в протокола му за разпит, проведен от разследващ орган, приобщен към доказателствената маса чрез прочитането му по реда на чл.281,ал.5 вр. с ла.1,т.1 от НПК, както и в протокола за разпознаване, че е дал описание на устните на извършителя, респективно е разпознал подсъдимия по неговите устни.
Това обстоятелство е анализирано подробно от първоинстанционният съд в мотивите към обжалваната присъда, поради което въззивният съдебен състав не намира за необходимо отново да го прави, а единствено следва да посочи, че тези изводи на първата инстанция ги намира за правилни и обосновани.
За законосъобразен и подчинен на правилното тълкуване на процесуалния закон, въззивният съдебен състав намира извода на първата инстанция да дисквалифицира като негодно доказателствено средство протокола, обективиращ извършеното в хода на досъдебното производство, с участието на св. М. и подсъдимия процесуално-следствено действие разпознаване на лица, тъй като при неговото извършване е допуснато нарушение на процесуалния закон, изискващ разпознаваните лица да са със сходна външност /чл.171,ал.2 от НПК/.
Видно от приложения албум към протокола за разпознаване на лица, на разпознаващия са представени за разпознаване четири лица, три от които са със сходни белези по между си, но очевидно различаващи се от подс. И. по ръст, телосложение, цвят на кожата и чертите на лицето, което съществено нарушава обективността при провеждане на процесното процесуално-следственото действие.
Безспорно от наказателнопроцесуална гледна точка е обстоятелството, че протоколът за разпознаване, в който следствена дейност е обективирана, съставлява доказателствено средство. За да бъде то поставено в основата на доказателствените изводи, следва да бъде събрано или изготвено по реда, предвиден в НПК.
Допуснатото нарушение на чл.171,ал.2 от НПК, при извършване на процесното действие по разследването, което поради спецификата му е невъзможно да бъдат санирано, дискредитира валидността на същото.
Липсата на валидно проведено разпознаване, от своя страна предпоставя и негодност на писмения доказателствен източник, обективиращ процесното действие по разследване - протокол за разпознаване на лица от 21.03.2014 г., поради което възпроизведените в него фактически данни, нямат доказателствена стойност.
Останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства, подробно са анализирани от първата инстанция, като от същите не се възпроизвеждат в процеса фактически данни, от които да се изяснява съпричасността на подс. И. към инкриминираната деятелност, за която е обвинен, поради което въззивният съдебен състав намира за безпредметно отново да ги обсъжда.
Въззивният съдебен състав намира, че първостепенният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите, съобразявайки се изцяло с правилата за проверка и оценка на доказателствените средства и правилата на формалната логика.
При така установената от доказателствената маса фактическа обстановка, районният съд напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал подсъдимия И.Т.И. в извършване на престъпленито по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б „Б” от НК, за което е обвинен с обвинителния акт.
От събраната в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие доказателствената маса, се установи по несъмнен начин, че на 09.3.2014 г. около 03:10 ч. в гр. София, кв. „Горна баня”, ул. „********от маса в холното помещение на първия жилищен етаж на къща, чрез използване на неустановено техническо средство, са отнети от владението на М.Г.М. ***, без негово съгласие -мъжки кожен портфейл, черен на цвят на стойност 20 лв„ пари в размер на 780,00 лева, един брой мобилен телефон марка „Samsung”, модел „Galaxy Duos” на стойност 175,00 лева и калъф за мобилен телефон марка „Samsung”, модел „Galaxy Duos” на стойност 10,50 лева или всичко на обща стойност 985,50 лева.
Независимо от това, по делото не се събрани категорични, годни и неоспорими доказателства и доказателствени средства, позволяващи на въззивният съд да направи несъмнения извод, че инкриминираните вещи са противозаконно отнети от подсъдимия И.Т.И..
Налице е доказателствен дефицит по отношение на установяване на автора на инкриминираната деятелност.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както е в конкретния случай, щом след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и взаимовръзка, те не водят до единствено възможен и несъмнен извод за виновността на подсъдимия в извършване на престъплението,за което му е повдигнато с обвинителния акт обвинение. Предвид събрания по делото доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия И.Т.И. за невиновен, в това да е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б „Б” от НК.
При служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.11.2015г., постановена по НОХД №20585/2014г. по описа на Софийски Районен съд–Наказателно отделение, 106 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.