Решение по дело №5434/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 230
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 19 март 2020 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20192120205434
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

                                 номер 230,   20.02.2020г. , град Бургас

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

           Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на  единадесети февруари, две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                                        Председател :    Петя   Георгиева

                                                                          

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Петя Георгиева наказателно административен характер дело номер 5434 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе  взе предвид следното :

 

        Производството по делото е образувано по повод жалбата на Й.К.М. ЕГН ********** с адрес ***0, против наказателно постановление № 431а-394/ 11.11.2019г., издадено от началника на Първо РУ при ОД на МВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Иска се отмяна на обжалваното постановление, като се релевират доводи за незаконосъобразност.

    Жалбата е депозирана в преклузивния седемдневен срок от легитимирано да обжалва лице и е допустима.

   Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :

    На 13.10.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 13.10.2019г. около 21:00 часа в гр.Бургас, ул.”Владимир Вазов, срещу сервиз „Рено“, при извършена проверка е представил лична карта № ************** с увредена цялост, в нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

    В акта се съдържат законоустановените реквизити по чл.42 от ЗАНН и от формална страна е налице редовен акт. При съставяне на акта жалбоподателят е възразил, че личната му карта не е счупена, а поради начина, по който е направена е цепната от страната на снимката. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения от негова страна.

    Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лева.

    Съгласно чл.7, ал.1 от ЗДвП гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.    Според чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ се наказва с  глоба от 30 до 200 лева.

   От събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че на 13.10.2019г. около 21:00 часа в гр.Бургас, ул.”Владимир Вазов“, срещу сервиз „Рено“, при извършена полицейска проверка, свидетелят И.М. е установил, че представената от жалбоподателя карта е с увредена цялост. При тези факти, с обжалваното наказателно постановление на последния му е било наложено административно наказание глоба на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. Посочената разпоредба гласи, че се наказва с глоба от 30 до 200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ. Съгласно чл.13, ал.1, т.1 вр. чл.1, ал.5 от ЗБЛД личната карта е български личен документ от категорията на документите за самоличност и следователно по чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД следва да се ангажира отговорността на лицето, което е изгубило, повредило или унищожило съответния документ, като в случая е без значение на кое лице е издаден българският личен документ. Жалбоподателят е бил наказан за това, че не е опазил от повреждане български личен документ. Това деяние обаче не се наказва с приложената санкционна норма. Разпоредбата на чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД предвижда административно наказание за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ. От фактическото описание на деянието не може да направи извод за извършено нарушение и ангажиране на отговорността на жалбоподателя по реда чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. В акта за установяване на административно нарушение не се съдържат твърдения, че именно жалбоподателят е повредил посочената лична карта № **********. Противно на това и абсолютно недопустимо в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят не е положил грижи за опазване и съхранение на личните си документи, което по естеството си е добавяне на нови обстоятелства.

   По изложените съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

   Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Разпоредбата на чл.144 от АПК предвижда, че за неуредените въпроси се прилага ГПК. В случая според чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в претендирания размер, като в приложеното пълномощно е удостоверено заплащането им. Съгласно §1, т.6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая разноските направени от жалбоподателя следва да бъдат възложени на ОД на МВР – Бургас.

    Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

                                                    Р Е Ш И:

    ОТМЕНЯ наказателно постановление № 431а-394/ 11.11.2019г., издадено от началника на Първо РУ при ОД на МВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД на Й.К.М. ЕГН ********** с адрес ***0 е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

   ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на Й.К.М. ЕГН ********** с адрес ***0 сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото.

     Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                                                                                                                      

                                                                                                     Председател:/п/

 

Вярно с оригинала:З.К.