РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг 31.07.2020  година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЧЕРВЕН БРЯГ, четвърти граждански състав, в публично заседание на   двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря М. Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№114 по описа за 2020  година на Червенобрежкия Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.357 ал.1  ал. вр. чл.358 ал.1 т.1 пр. 2 КТ.

Образувано е по искова молба на Д.  Г.У. с ЕГН **********, адрес: *** , съдебен адрес:***, офис 2, чрез адв.П.К.-*** против ХХХ“ ***, представлявано от директора А.Ш.. Посочва се в исковата молба, че със Заповед № РД19-874/09.01.2020г. на директора на  ХХХ“ гр.Червен бряг на ищцата в качеството на главен счетоводител било наложено дисциплинарно наказание „ххх“. Твърди се, че не извършила твърдяното в заповедта нарушение, както и че не спазена процедурата по чл.193 ГПК  и работодателят не е искал обяснения в хода на дисциплинарното производство.Твърди се, че въпреки влошеното здравословно състояние на ищцата, за което директора на училището бил уведомен, работното и място било променено в такова, в което осветлението  не отговаряло на изискванията и поставяло в риск здравето й. Твърди се, че служителката била подложена на психически тормоз на работното си място,  за което подала сигнали до Дирекция „ Инспекция по труда“ Плевен и Окръжна прокуратура Плевен. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № РД19-874/09.01.2020г. на директора на  ХХХ“ гр.Червен бряг като незаконосъобразна. Претендират се направените деловодни разноски.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба  и приложенията към нея са изпратени на ответника по делото. В законовия срок е постъпил  отговор вх.№1319/11.03.2020г., в който страната взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва се от ответника изложеното в исковата молба относно незаконосъобразност на заповедта и обстоятелството, че осветлението на работното място не отговаря на изискванията. Твърди се, че липсва правен интерес от водене на производството, предвид прекратяването на правоотношението между страните. Твърди се, че на служителката са искани обяснения в хода на дисциплинарното производство. Иска се от съда да постанови определение, с което да прекрати производството поради недопустимост на иска поради липса на правен интерес, както и при евентуалност да отхвърли иска като неоснователност и недоказан.

             В съдебно заседание, ищцата редовно призована, се явява лично и с пълномощник адв.П.К.–***. Ищцата и процесуалният й представител поддържат молбата  и молят съда  да уважи изцяло предявения  иск като основателен и доказан.  

            Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. С.Б. ***. Представителят на ответника поддържа становище, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „ххх” е законосъобразна и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

            Безспорно по делото е и не се спори между страните по делото, че  ищцата към 09.01.2020г. се е намирала  в трудово правоотношение със ХХХ“ гр.Червен бряг като е заемала длъжността Главен счетоводител, както и че  понастоящем трудовото правоотношение с работодателя е прекратено. В тази насока е и представеното от ответника заверено копие на Заповед № РД-19-974/20.01.2020г.

            Безспорно по делото е и се установява от представеното заверено копие на Заповед № РД19-557/20.11.2019г., че работното място на главния счетоводител от база 1 на *** било променено в база 2, считано от 25.11.2019г., както и че контрола по организацията на преместването на работното място е било възложено на заместник директора по административно-стопанската дейност М. Г..

 Безспорно е и се установява от заверено копие на сертификат за контрол №42/24.01.2020г.; заверено копие на протокол за контрол на изкуствено осветление; заверено копие на протокол за контрол на микроклимат; заверено копие на сертификат за контрол № 41/24.01.2020г., че в *** към 24.01.2020г. осветеността в класните стаи, канцеларии и счетоводството, работното място на главния счетоводител и лекарския кабинет, съответствало на  изискванията на Наредба №49 за изкуствено осветление на сградите.

            Не се спори между страните и се установява от приобщеното по делото и представено от двете страни заверено копие на заповед РД19-874/09.01.2020г. на директора на училището, че  на Д.  Г.У. било наложено дисциплинарно наказание „ххх”, затова че   не е изпълнила заповед №РД 19-557/20.11.2019г. на директора на учебното заведение, с което нарушила чл.187, т.7 КТ.

            Спори се относно обстоятелството извършила ли е ищцата дисциплинарното нарушение, на коя дата и в какво се изразява нарушението, получила ли е препис от заповед №РД 19-557/20.11.2019г., искани ли са обяснения по реда на чл.193 ГПК, както и какво е било работното място на главния счетоводител / база 1/ и  по какъв начин е променено / база 2/, както и тези помещения с кой от кабинетите респ.канцелариите  се свързва и къде е местоположението им.

            За изясняване на спорните обстоятелства по делото са приобщени писмени  и гласни доказателства.

Безспорно е и се установява от заверено копие на заповед №РД-19-874/9.01.2020г. /л.96 в оригинал/ на Директор на ХХХ“ гр. Червен бряг, че на 09.01.2020г. на Д.Г.У. било наложено дисциплинарно наказание „ххх,“ като нарушението се изразява в следното: „не е изпълнила заповед на директора №РД-19-557/20.11.2019г.“. От документа се установява, че служителката е отказала да получи препис от заповедта, поради което същата е била изчетена на глас и връчена в присъствието на свидетелите М. Г. и Я.М.Установява се от докладна записка от  26.11.2019г. /л.9 от делото/, че Д.Г.У. поискала  от директора на училището да бъде отменена заповед №РД-19-557/2019г. касаеща преместването на работното място от База 1 в База 2 с аргументи, че стаята, обявена за счетоводство в База 2, не разполага с достатъчна естествена светлина и поставя в риск здравословното й състояние като диабетик.   По делото липсват доказателства докладната записка дали е получена от ръководството на учебното заведение.

Видно от жалби с  вх.№В-218/9.01.2020г. по описа на РП-Плевен, с вх.№20001595/9.01.2020г. по описа на Главна инспекция по труда, Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, сигнал вх.№20002110/13.01.2020г.  по описа на Дирекция „ИТ“ Плевен и  с вх.№44-9-15 от 10.01.20202г.  по описа на  Община Червен бряг, ищцата подала множество сигнали  в институциите относно липсата на струг, представляващ дълготраен материален акт, относно обстоятелствата, при които било проведено дисциплинарното производство по налагане на наказание „ххх“ и „уволнение“, както и осъществяван тормоз от страна на представляващия училището.

Видно от заверено копие на епикриза от 17.01.2020г. издадена от МБАЛ ЕООД Луковит, както и  експертно решение на ТЕЛК от 27.02.2020г., че Д.Г.У. страда от захарен диабет Тип 2. 

Видно от заверено копие на извлечение от имейл /на л.22 от делото/ подаден от Д.У. до адресат с имейл *******@***.**,  на 13.01.2020г. уведомила адресата, че се намира в болнично заведение поради влошаване на здравословното състояние и ще й бъде издаден болничен лист. Имейлът бил изпратен на 13.01.2020г. в 19.53 часа.

Видно от заверено копие на болничен лист л.23 от делото  У. постъпила на лечение в МБАЛ Луковит и бил издаден отпуск за временна неработоспособност за периода 10.01.2020 до 16.02.2020г. поради неинсулинов зависим захарен диабет с неврологично усложнение.

Установява се от заверено копие на искане за представяне на обяснение /л.36 от делото/, че на основание чл.193 ал.1 от КТ във вр. с докладна записка от 26.11.2019г. и дисциплинарно нарушение от 25.11.2019г. било поискано обяснение от У. относно неизпълнение на заповед №РД19-557/20.11.2019 г. Видно от документа У. е отказала да получи екземпляр от искането в присъствието на свидетеля.

Установява се от сертификат за контрол №42 от 24.01.2020г., че осветеността в ***“ съответствана нормативните изисквания на Наредба №49 за изкуствено осветление на сградата, както и училищната сграда отговаря на изискванията за температура, влажност, съпротивление на защитна зазимителна уредба, мълния защитна зазимителна уредба, импеданс на контур фаза – защитен проводник, като протокола към сертификата е отбелязано,че класните стаи вкл.счетоводството отговарят на изискванията към дата след издаване на заповедта за дисциплинарно наказание „ххх“.

Установява се от писмо вх.№20007551/12.02.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, че проверката по повод сигнала на Д. У. приключила без да са констатирани нарушения.

Установява се от оригинал на искане за представяне на обяснение вх.№2945/14.07.2020г. по описа на РС Червен бряг/ л.88 от делото/, че искането за представяне на обяснение  на лицето Д.У. съдържа имената на свидетеля И.С.И.като свидетел на отказа на ищцата да и бъде връчено искането и да го подпише, както и че трите имена на Васил Венциславов Василев и положения подпис са положени след предоставяне на ищцата на препис от искането за предоставяне на обяснение.

Установява се от заверено копие на договор от 07.01.2019г. /л.97-101 от делото/ и анекс към него , че ***“ има сключен договор със Служба по трудова медицина при „ТМ Д-р Маргарита Лалова“ ЕООД гр.Луковит със срок на действие две години от датата на подписване на договора.

Установява се от заверено копие на договори от 15.01.2019г. и от 16.01.2020г.  л.103-106 от делото, че ***“ има право да ползва част от втория и третия етаж от сградата на ТГ“Васил Априлов“ срещу задължения да заплаща консумативите по потребление на вода, ток, газ и  др.

Установява се от заверено копие на фактура №********** от 26.09.2019г., че ***“закупило 8.40 м. балатум, два броя лед тяло и 1 бр. четка за тоалетна на обща стойност 179.62 лв. 

Видно от заявка за поемане на задължение /л.108/ балатумът бил предназначен за стаята на чистачките в База 2.

Установява се от фактура №723/26.09.2019г., че ***„ е закупило редица движими вещи за ремонт, вкл. бои, лакове, четки,  валяци и др.

Видно от документация  от служба по трудова медицина, находяща се на л.112-178  от делото, е осъществяван контрол по безопасност и здраве при работа в ***

            В хода на производството са събрани и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М.Ц.Г. и И. С.И.

            Видно от показанията на свидетелката М.Ц.Г., последната свидетелства, че новият кабинет за счетоводството в база 2, в който е следвало да се премести ищцата, е бил саниран вкл. била сменена дограмата, боядисано било помещението, а осветителните тела били подменени. Свидетелката е очевидец и на отказа на У. да получи препис от заповедта за преместване, като последната била уведомена за нареждането на директора, а именно, че от 25.11.2019г. следва да работи на новото си работно място в база 2. свидетелката е очевидец и на връчването на заповедта за дисциплинарно наказание „ххх“. съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелката като обективни и безпристрастни. Въпреки наличието на служебна зависимост от ответника, съдът констатира съответствие между изложеното от св. Г. и писмените доказателства по делото вкл. заверено копие на заповед №РД-19-874/9.01.2020г., заверено копие на фактура №**********, фактура №723/26.09.2019г. Ето защо съдът ги възприема за достоверни и правдиви  и ги кредитира изцяло с доверие. Свидетелката е била ангажирана с процеса по преместване на работното място на главния счетоводител и ясно и категорично посочва, че ищцата не  е търсела съдействие от нея за разрешаване на проблемите,свързани с преместването на счетоводната документация, а е подала редица жалби и сигнали  и докладни записки, в които посочила, че не е съгласна с решението на ръководството.

            Съдът кредитира изцяло с доверие и показанията на свидетеля И. С. И.. Видно от изложените от последния факти, при искане на обяснение по повод на дисциплинарно производство, ищцата се запознала с искането, но отказала да даде обяснения , както и да подпише искането. Свидетеля е категоричен, че свидетели на случилото се станали ръководителя на учебното заведение, както и Васил Венциславов Василев – учител в СУ „ Д-р П.Берон“ . Свидетеля потвърждава, че след отказа на У. било оформен отказа и с подписите на двамата свидетели  на същата дата. Свидетеля не  посочва последователността на полагане на подписите от свидетелите на отказа, но е категоричен, че са положени и документа е оформен на същата дата т.е. на 29.11.2019г.  съдът кредитира показанията и на този свидетел. Изложеното от св.И. изцяло съответства със съдържанието на искането за представяне на обяснения с вх.№ 2945/14.07.2020г. и въпреки оспорването на ищцовата страна, съдът приема, че документа  е автентичен и истински. Действително е обективно възможно първоначално да са били положени подписите на св. И. и на представител на училището,  като екземпляр от този документ да е предоставен на ищцата за запознаване, а впоследствие  подпис да е положен и от втория свидетел на отказа В. В.  В. КТ обаче не изисква времево полагане на подписите на свидетелите на отказа, а и не предвижда брой на свидетелите, които да са присъствали на отказа като дори един свидетел е достатъчен, за да удостовери случилото се. В случая обективно е възможно хронологично всеки от свидетелите да е положил по различно време на 29.11.2019г. подписа си върху документа, но по делото не се доказа антидатиране на документа т.е. полагане на подписа от В.В. след датата на подаване на исковата молба или по друго време.  Ето защо съдът приема направеното оспорване на документа за неуспешно  проведено, а документа представлява годно писмено доказателство за спазена процедура по чл.193 ГПК.

            При установената въз основа на събраните писмени   и гласни доказателства фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

            Предявения иск е с правна квалификация чл. 357 ал.1 вр. чл. 358, ал.1 т.1 пр.2 вр. чл. 187, т.3 и т.10 и чл.195 КТ.

При спор за законност на наложено дисциплинарно наказание тежестта на доказване в процеса лежи върху работодателя /чл. 154, ал. 1 от ГПК; така и решение № 1/2002 г. на ВКС, III г.о/, което е указано на ответника с доклада на съда. Когато се оспорва законността на наложено дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да установи първо, че заповедта за уволнение е издадена при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 194 от КТ и в съответствие с чл. 195 от КТ, и едва след това, че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание /решение № 544/2009 г. на ВКС, IV г.о/. Съгласно разпоредбата на чл. 194 ал. 1 КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нормата на чл. 194 ал. 1 КТ е императивна по своя характер, поради което съдът следи служебно дали са спазени сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ /в т.см. решение № 432/25.03.2002 г. на ВКС по гр.д. № 795/2001 г, III г.о; решение № 796/23.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1102/2006 г., IV г.о; решение от 03.08.2003 г. на ВКС по гр.д. № 3124/2001 г, III г.о/. В конкретния случай  сроковете по чл.194, ал.1 и този по чл.358, ал.1 т.1 КТ са спазени.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица установени от закона формални изисквания относно: установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина и в тази насока относно изслушване или приемане на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл. 193, ал. 1 КТ, относно срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ и относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта съобразно нормата на чл. 195 КТ.

При преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание, от значение винаги е конкретното дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Тъй като нормата, с която са определени реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е императивна, за тяхното наличие съдът следи служебно. Само при наличието на изискуемите реквизити на заповедта за дисциплинарно наказание, последното е законосъобразно наложено и е възможно извършване на преценка за това дали депозираните от ищеца писмени обяснения преди наказването му са свързани с неизпълнението на задълженията му по трудовото правоотношение, послужили като основание за дисциплинарното му наказание, и оттам за изпълнение задължението на работодателя по чл. 193 КТ, за конкретни нарушения на трудовата дисциплина на уволнения, за спазването на критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ.

 Видно от съдържанието на исковата молба и от направеното признание в нея от ищеца, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „ххх” е връчена на 09.01.2020г., съдът приема исковата молба, въз основа на която е образувано производството  за допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок.

По същество исковата  молба е НЕОСНОВАТЕЛНА:

При внимателен анализ на доказателствения материал  по делото съдът установи, че  не е нарушена нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ. Визираната правна норма изисква конкретизиране на извършеното нарушение. В случая в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че  нарушението се изразява в неизпълнение на заповед № РД 19-557/20.11.2019г. на директора на училището, който от своя страна изисква  на 25.11.2019г. и сл.дни работникът да  осъществява труда си на новото работно място в база 2 т.е. посочено е конкретното нарушение, осъществено от служителката.  Налице е  конкретизация на нарушението, което е послужило като основание за налагане на наказанието на ищцта, поради което следва да се прецени дали са спазени изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, както и изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието.

Неоснователно е възражението на ищцата и пълномощникът й, че нарушението не е посочено конкретно и ясно. Обратно препратката към Заповед РД 19-557/20.11.2019г. е достатъчно определяема за нарушението, тъй като в последната изрично е предвидена промяна в работното място на служителката, с което същата е била длъжна да се съобрази на 25.11.2019г. и следващите дни.

Съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ, с трудовия договор се определят мястото и характера на работата и трудовото възнаграждение на работника или служителя. Според, ал. 3 от същия текст за място на работа се смята седалището на предприятието или учреждението, с което е сключен трудовия договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Не се спори в случая, че с посочената промяна в Заповед РД 19-557/20.11.2019г.  не  се променя съдържанието на трудовото правоотношение, тъй като независимо в коя база,  отдел или група полага своя труд съответният служител, то работата като трудова функция е една и съща. В случая при сключването на трудовия договор страните са посочили точно мястото на работа, като е била уговорена групата, в която ще полага своя труд ищцата. И тук следва веднага да се посочи, че мястото на работа трябва да се различава от работното място. Понятието "работно място" е намерило своята легална дефиниция в § 1, т. 4 от КТ и това е помещението, стаята или друго териториално определено място при работодателя, където следва служителят да полага своя труд. Работното място е винаги нещо по-конкретно от понятието "място на работа", което е по-широко понятие от работното място. Ето защо, законодателят е дал законова възможност то да се определя едностранно от работодателя, т.е. по негово указание или с оглед организацията и оптимизацията на условията на труда. /чл. 118, ал. 2 от КТ/. Ето защо, въпреки словесната близост на двете понятия, правното различие между място на работа и работно място е съществена. Съгласно нормата на чл. 118, ал. 2 от КТ, не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на трудовото възнаграждение.

С оглед събраните по делото писмени доказателства съдът достигна до извода, че ответникът на практика не е изменил мястото на работа на ищцата, а само работното й място.  За точното тълкуване на понятието "работно място" е дадено задължително тълкуване в практиката на ВКС в постановени по реда на чл. 290 решения от 15.01.2013 г. по гр. д. № 1688/2011 г., ІV г.о. и решение от 17.12.2013 г. по гр. д. № 1176/2012 г., ІV г.о на ВКС. Съобразно с тази практика нито работодателят, нито работникът или служителят могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона; като не се счита изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата. Приема се, че "работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, като обичайно, работното място е в рамките на мястото на работа, а то, съгласно чл. 66, ал. 3 КТ е по седалището на предприятието.

С аргумент от чл. 118, ал. 2 КТ съдът счита, че изцяло в работодателската власт на работодателя е да определи работното място на работника или служителя. Абсурдни и в противоречие с понятието "работно място" по § 1 т. 4 от ДР на КТ са твърденията на ищцата, че като се сменят две стаи в две различни сгради се променя "мястото на работа". Не се доказа и обстоятелството, че  в учебното заведение не са били осигурени здравословни и безопасни условия на труд. Видно от документацията, предоставена от ответника, на л. 97 – л. 178 вкл., в СУ „ Д-р П.Берон“ са били въведени изискуемите минимални стандарти за задровословни и безопасни условия на труд,  както и същите са били обследвани от Служба по трудова медицина, която е отговаряла за оценката на риска, органиризиране не специилизираните измервания на микрокблимата, физичните фактори,  и др. , съгласно договора от 07.01.2019г. и анекса към него от 07.01.2020г.  Видно от протоколите по делото, през 2016, 2018г. и в началото на 2020г. са били измерени всички показатели на работната среда и не са констатирани отклонения.

Следва да се има предвид, че не служителят е този, който диктува на работодателя в  коя стая ще бъде работното му място. Работникът е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя - чл. 187 т. 7 КТ.

Твърденията за осъществен тормоз, съдържащи се в множеството жалби и сигнали до различни институции, не са предмет в настоящото производство, са  неосносими, а и несъстоятелни. Ищцата може да претендира последиците от евентуална незаконна промяна на трудовата среда, на възнагражденията и пр., както и да оспори дисциплинарните си наказания, но служителката няма право да оспорва заповедта за преместване на новото работно място, а е длъжен да я изпълни, тъй като тази заповед се издава по изрична уредба на чл. 118, ал. 2 КТ ПО ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ и следователно не подлежи на оспорване и обжалване вкл. чрез конститутивен иск / каквото искане е направено в исковата молба/.  В този смисъл е и Определение № 497 от 30.12.2008 г по ч.гр. д. № 1947/08 г на ВКС, III ГО.

Ето цащо съдът приема, че като не е изпълнила на 25.11.2019г. заповедта на директора на ***“  ищцата е допуснала нарушение на трудовата дисциплина, поради което издадената заповед за налагане на заповед за наказание “ххх“ е  законосъобразна и мотивирана.

            Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника, че иска с правно основание чл.357, ал.1 вр. чл. 358, ал.1 пр. 2 вр. чл. 188 т.1 КТ е предявен без правен интерес от страна на ищцата и производството следва да бъде прекратено поради недопустимост. Съдът приема иска за допустим.  Наличието на правен интерес от искова защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Такъв интерес ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между страните правен спор. В настоящият случай ищцата има правен интерес от предявяване на иска с правна квалификация чл. 357 вр. 188, т. 1 КТ, въпреки че трудовото й правоотношение с работодателя, който й е наложил със Заповед № РД-19-874/09.01.2020 г. на основание чл. 188, т. 1 от КТ и чл. 194 КТ дисциплинарно наказание "ххх" е прекратено. Разпоредбите на КТ относно налагането на дисциплинарно наказания "ххх" и определянето на спора за неговата незаконосъобразност като трудов определят попадането на предявения иск в приложното поле на чл. 357 КТ. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 458 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2009 г., IV г. о., ГК е посочено, че наличието на изрична законова разпоредба на чл. 357 КТ легитимира интереса на ищеца от търсената съдебна защита. При съществуването на спор за законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание "ххх" за ищцата несъмнено е налице правен интерес от оспорване на дисциплинарното наказание по съдебен ред. В разглеждания казус прекратяването на трудовото правоотношение не лишава ищцата от правен интерес да оспори пред съд наложеното й преди това дисциплинарно наказание "ххх", като иска със съдебно решение да бъде установено законосъобразността на наложеното наказание. Наложеното наказание създава за служителя състояние на наказаност и е част от дисциплинарното му минало, което е от значение както при постъпването му на работа при друг работодател, така и ако започне отново работа при същия работодател. Отмяната на дисциплинарното наказание има обратното действие, което се изразява в премахване на последиците на наказанието и възстановяването на положението преди неговото налагането му / за разлика от заличаването на наказанието по силата на закона с изтичане на срока по чл. 197 от КТ, което действа занапред/. Именно посоченото обратното действие обуславя правния интерес на ищцата да води иска по чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 КТ, дори и след прекратяване на трудовото й правоотношение с наложилия наказанието работодател. По този начин ще се изчисти дисциплинарното й минало и ще се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му. В Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3722/2013 г., III г. о., ГК, изрично е посочено, че подобно е положението и със заличаването на дисциплинарното уволнение - съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 2, предл. 2 КТ заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа. Т. е. законодателят отдава значение и на моралното съдържание на дисциплинарното наказание, поради което не се отрича правния интерес на наказания работник и служител да иска отмяната му като незаконосъобразно дори в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение когато отмяната има само морално значение". В този смисъл е и Определение № 1037/15.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3729/2013 г., III г. о. Ето защо съдът приема, че за ищцата съществува правен интерес от водене на настоящето производство и искането на насрещната страна за прекратяване на делото поради недопустимост не следва да бъдсе уважено.

            Неоснователно е и възражението на ищцата и пълномощникът й, че издадената заповед № РД 557/20.11.2019г. е обща, липсва конкретика и невъзможна за изпълнение. Признава се от ищцата вкл. в исковата молба, че помещението, което е било предназначено за нея в база 2 на училището не отговаряло на изискванията с изложени твърдения, че е бивша тоалетна и т.н.  Така изложено становището на страната съдържа признание на факта, че У. е била добре запозната с помещението, в което е следвало да продължи да осъществява трудовата си функции, но поради определени причини не е желаела да стори това. Макар и да съдържа задължение за зам.директора да организира преместването на счетоводството, видно от показанията на св. М.Ц.Г., ищцата е била запозната със съдържанието на заповед № РД 557/20.11.2019г. и промяната в работното място на У., която промяна е следвало да бъде изпълнена от служителката. Вместо да изпълни законното разпореждане на работодателя си на основание чл.187, ал.1 т.7 КТ ищцата  не потърсила съдействие за разрешаване на спора по какъв начин и как да бъде транспортирана счетоводната документация, а подала редица сигнали и жалби вкл. след датата на налагане на дисциплинарно наказание от страна на работодателя. Всички тези сигнали и жалби с дата след връчване на заповедта за ххх съдът приема за неотносими към делото и по същество опит да докажат твърденията за психически тормоз, както и за целите на настоящия процес, поради което не се приемат от съда за годни доказателства по делото, внасящи в порцеса факти и обстоятелства относими за правния спор между страните.

Неоснователно е и възражението на ищцата и пълномощникът й, че  не е спазена процедурата по чл.193 КТ като не са искани обяснения от страна на служителката. Обратно доказа се от показанията на свидетеля И. по безспорен и категорпичен начин, че такива са искани от У., но вместо да изложи своята защитна позиция, последната е отказала да се подпише на документа и да удостовери, че се е запознала с искането.  Доказателство в тази насока е и оригинала на искането на л. 88 от делото, който съдът приема за годно писмено доказателство  за спазване на задължението на работодателя по чл.193 КТ.

С оглед обсъдените по делотодоказателства в съвкупност, съдът намира, че  по делото се доказа по безспорен и катерогичен начин, че ищцата е извършила твърдяното нарушение на трудовата дисциплина,  като не е изпълнила заповедта на директора на СУ „ Д-р П.Берон“ да осъществява трудовата си функция на новото работно място, поради което правилно и законосъобразно е било наложено дисциплинарно наказание „ххх“ на У..

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.  Г.У. с ЕГН **********, адрес: *** , съдебен адрес:***, офис 2, чрез адв.А. К.-*** против ХХХ“ ***, представлявано от директора А.Ш., за отмяна като незаконно на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "ххх” със Заповед № РД19-874/09.01.2020г. на Директора на ХХХ“ гр.Червен бряг, на основание чл. 187 т. 7  КТ, във връзка с чл. 188 т. 1 КТ, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.  Г.У. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати  ХХХ“ ***, представлявано от директора А.Ш. сумата от 300 / триста/ лева направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.       

 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :