Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Нови пазар, 16.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на втори декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА
МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова,
като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1320 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано въз основа на подадена жалба на основание чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.34 от ЗСПЗЗ от страна на жалбоподателя „Мепс“
– ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ***,
представлявано от М.А.Н.против Заповед №***г. на Директора на Областна дирекция
“Земеделие” – гр. Ш..
Жалбоподателят,
чрез представителя си, твърди, че не е доволен от горепосочената Заповед на
Директора на ОДЗ – гр. Ш., с която е наредено да се изземат имотите, описани в
Приложение №1, неразделна част от заповедта, и е указано на жалбоподателя, че в
тридневен срок от издаване на заповедта може да внесе по сметка на МЗХГ сумата
от 24 319, 77 лв. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, защото била
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни правила. При издаването на оспорената
заповед били нарушени императивните изисквания на чл.34 и чл.35 от АПК, тъй
като на жалбоподателя бил отказан достъп до преписката и документите, които станали
основание за започване на административното производство. Жалбоподателят бил
лишен от възможност да участва в производството, а административният орган
издал заповедта без да обсъди възраженията и становището на жалбоподателя. Също
така в заповедта имало противоречие между посоченото правно основание за
издаването ѝ и нареденото в разпоредителната част (относно заплащането на
парична сума). Административният орган нямал правомощието да задължи
жалбоподателя да внесе сумата по чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ, а следвало само да укаже
тази възможност. Жалбоподателят твърди също така, че не е обработвал имотите,
описани в оспорваната заповед, през стопанската 2018/2019 г., а те били
обработвани от друг земеделски стопанин и това било дружеството „Предел“ – ООД,
което дружество изпратило писмо до ОСЗ – К. за това обстоятелство. Предвид тези
съображения, подробно развити в жалбата, представителят на жалбоподателя, моли,
оспорената заповед да бъде отменена.
Администартивният
орган - Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., чрез представителя
си юрисконсулт Н. В., оспорва жалбата. Не изразява становище по съществото на делото.
След като съобрази всички посочени по делото
доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, жалбоподателят е надлежна страна в процеса, поради
което жалбата се явява процесуално допустима. Делото е подсъдно на
Новопазарския районен съд и се разглежда
по реда на АПК, съгласно разпоредбата на пар.19, ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39
от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.).
Със Заповед №***г. на Директора на
Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., на основание чл.34, ал.1 и 8 от ЗСПЗЗ и
Приложение №1 към заповедта, е наредено да се изземат 115, 024 дка земеделска
земя, находяща се в землищата на с. Б., с. К. и гр. К., обл.
Ш.ска, собственост на Държавния поземлен фонд, с ползвател – жалбоподателя. В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е било установено ползване
на земеделска земя, собственост на ДПФ,
без правно основание от страна на „Мепс“ – ЕООД, а в диспозитивната част на административния акт, освен
нареденото изземване на земите, е посочено, че в тридневен срок от издаване на
заповедта, дружеството може да внесе по сметка на МЗХГ сумата от 24 319,
77 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за
района през предходната година, за неправомерното ползване на 115, 024 дка зем. земя, собственост на ДПФ.
Заповедта е издадена от компетентен
орган, в предвидената в закона форма и същата съдържа реквизитите по чл.59,
ал.1 от АПК. Възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения и конкретно изискванията на чл.34 и 35 от АПК, съдът
счита за неоснователни. В обжалваната заповед в т.6 е отбелязано, че същата е
издадена, след изпратено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК за започнато
административно производство срещу „Мепс“ – ЕООД. Видно
е от приложеното по делото писмо от жалбоподателя до ОДЗ – Ш., че това
уведомление е било получено от дружеството. В самото уведомление е било
вписано, че констатациите на административния орган за ползването на земите
(изрично посочени в приложение към уведомлението) са били направени на база
извършени теренни проверки и данни от регистрите в ОСЗ – К., като на база на
тези проверки са били съставени посочените в уведомлението констативни
протоколи. Следователно другеството е било уведомено
за начина, по който административният орган е направил изводите си за
ползването на земите и не може да се приеме, че в случая е налице нарушение на
посочените от жалбоподателя законови разпоредби. Но дори и да се приеме, че
жалбоподателят не е бил уведомен за производството и събраните данни, то това неуведомяване
не може да се счете нарушение на административно-производствените правила, което
да е съществено. За да се приеме, че е е допуснато съществено процесуално
нарушение, следва да е налице такова, което да е повлияло, или да е могло да
повлияе на върху съдържанието на административния акт. В случая не се установява подобно
обстоятелство, а и предвид факта, че жалбоподателят е инициирал съдебно
производство, то същият има възможността да направи възраженията си, които да
бъдат разгледани и съобразени от старана на съда. Поради това следва да се
приеме, че в случая не е налице соченото съществено процесуално нарушение. В
този смисъл е и постоянната практика на ВАС.
От представените по делото писмени и
гласни доказателства – показанията на свидетелите Е.Д.Н. и А. М. П. и
документите – заповед №*** г. на Директора на ОДЗ - Ш.; констативни протоколи №*от
***г., №*от ***г. и №5 от ***г. и писмо от „Предел“ – ООД – гр. Б. до ОСЗ – К.
вх. №***от ***г., се установяват следните обстоятелства: С посочената заповед
на Директора на ОДЗ – Ш. е било наредено на Общинските служби по земеделие,
като териториални звена към ОДЗ, да извършат проверки за състоянието и
ползването на земеделските земи, включително и за земите от ДПФ. В изпълнение
на тази заповед била извършена проверка от ОСЗ – К., като комисия в тричленен
състав, между които членове и свидетеля П. констатирали, че жалбоподателят
ползва без правно основание земи от Държавния поземлен фонд, както следва: в
землището на с. Б. – имот №***от 29, 904 дка и имот №***от 24, 106 дка (но от
тях ползвани 8 дка); в землището на с. К. – имот №***от 21, 704 дка и имот №***от
17, 405 дка и в землището на гр. К. – имот №***от 38, 011 дка, т. е. общо
земеделски земи от 115, 024 дка. Тези констатации проверяващите извършили, като
на място два пъти посетили нивите и видяли, че те се
обработват. При посещението им в нивите нямало хора, които в този момент да
извършват някаква дейност, но тъй като някои от съседните на посочените имоти
земи били обработвани от „Мепс“ – ЕООД, проверяващите
направили извод, че и тези имоти се обработват от същото дружество, тъй като
били засяти с еднакви култури и имали сходен начин на
обработка. Тъй като сред данните в ОСЗ нямало такива, които да сочат, че
дружеството има правно основание да ползва тези имоти, то комисията съставила
горепосочените констативни протоколи.
С изпратено писмо №***от ***г. до ОСЗ – К.
дружество „Предел“ – ООД, чийто представител е свидетелят Е.Д.Н., службата била
уведомена, че не „Мепс“ – ЕООД, а „Предел“ – ООД обработва
въпросните ниви. Същото обстоятелство свидетелят Н. заявява в показанията си
пред съда, като твърди, че всички, посочени в заповедта на административния
орган имоти това дружество ползва от десет години, тъй като за тях имало
сключени договори за аренда. Договорите били прекратени, но „Предел“ – ООД
продължило ползването на земите, макар и без основание. В показанията на
свидетеля П. – председател на комисията, извършила проверката, той твърди, че
разговарял с представител на „Мепс“ – ЕООД на име Б. по
повод ползването на земите, но този човек не му казал истината. При справка в
Търговския регистър се установява, че „Мепс“ – ЕООД
няма за представител лице на име Б., а всъщност такова лице е представител на
„Предел“ – ООД –клон К. – Б. Б.О..
Предвид гореизложеното съдът счита, че
обстоятелствата, отразени в обжалваната Заповед №***г. на Директора на Областна
дирекция “Земеделие” – гр. Ш., които обстоятелства са послужили като фактически
основания за издаването на заповедта, не се доказват по настоящото дело. Конкретно
не е безспорно доказано, че именно жалбоподателят ползва описаните в
приложението към заповедта земеделски имоти без превно основание. Проверяващите
служители на ОСЗ – К. са имали информация, че е вероятно друго дружество да е
ползвател на земите, но не са проверили обстойно тази информация, чрез
установяване на представителите на двете дружества и изискване на информация от
тях, или от лицата, които са извършвали непосредствените действия по
обработването на земята. Поради това съдът счита, че заповедта се явява
незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и
предвид разпоредбата на чл.143,
ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски. Предвид това административният орган следва
да плати на жалбоподателя сумата от 1450 лв., от които 50 лв. държавна такса и
1400 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед №***г. на Директора на
Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., с която е постановено от „Мепс“ – ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. ***, представлявано от М.А.Н.да бъдат иззети 115, 024
дка земеделска земя от Държавнсия поземлен фонд, землищата на с. Б., с. К. и
гр. К., обл. Ш.ска, представляваща имоти, както
следва: в землището на с. Б. – имот №***от 29, 904 дка и имот №***от 24, 106
дка (но от тях ползвани 8 дка); в землището на с. К. – имот №***от 21, 704 дка
и имот №***от 17, 405 дка и в землището на гр. К. – имот №***от 38, 011 дка.
ОСЪЖДА
Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш. да заплати на „Мепс“ – ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. ***, представлявано от М.А.Н.направените по делото
разноски от 1450 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Ш.ския административен съд в
четиринадесетдневен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: