Решение по дело №2467/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 196
Дата: 22 февруари 2022 г.
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20214520202467
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Русе, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520202467 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. Й. К., ЕГН: от гр.Раковски, срещу наказателно
постановление № 38-0002600/2021г., издадено от Директор РД”Автомобилна
администрация”– Русе, с което основание чл.178в,ал.5, пр.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 500лв.
Моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 29.07.2021год., в гр. Русе, на международен път Е85, бензиностанция Петрол,
изход от гр. Русе, жалбоподателят бил спрян от органите на РД„Автомобилна
администрация” – Русе за проверка. Същият управлявал товарен автомобил Волво
ФХ 12 от категория N3, с рег. No РВ2428КС, с ремарке от категория 04, с рег.
No ЕН1639ЕА, и извършвал международен обществен превоз на товар от
Румъния за България. Св.Ц. изискал редица документи за проверка, част от
които наказаният представил. Представил и удостоверение за психологическа
1
годност, но с изтекъл срок – същото било валидно до 19.12.2019год. За
констатираното св.Ц. съставил АУАН, с който обвинил жалбоподателя за нарушение
на на чл.19 ал.1, т.7 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, който последният подписал без възражение. Впоследствие
било издадено и обжалваното НП, с което АНО изменил квалификацията пожсочена в
акта и посочил за нарушена разпоредбата на чл.178в, ал. 5, предл. 3 от 3акона за
движението по пътищат,като наложил горепосоченото наказание.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от АУАН,
наказателното постановление, показанията на св.Ц. и приложените копия от
документи, справка.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, по същество е НОСНОВАТЕЛНА:
Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при
съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, в тях пълно и точно е описано нарушението, датата и мястотона
извършване, обстоятелствата, при които е извършено и законовата разпоредба, която е
нарушена.
Безспорно е по делото, че нарушителят е извършил обществен международен
автомобилен превоз на товари по маршрут за Република България от Република
Румъния към момента на извършената от контролните органи проверка, при която е
установено, че водачът не притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност, тъй като издаденото му такова изтекло на 19.12.2019 г., а превозът е
осъществен близо две години година по-късно. Доказателства за това са показанията на
св.Ц., които се подкрепят от приложените писмени доказателства: заверено копие от
УПГ No 537001 с изтекла валидност, тахографски лист от 29.07.2021 г.. От представените
два броя справки от Регистъра на психологическите изследвания на водачите се установява,
че
жпод.К. на 31.07.2021 г., два дена след проверката се е явил за провеждане на
психологическо изследване, като е придобил удостоверение за психологическа годност No
694305, валидно до 31.07.2024 г..
По изложените съображения съдат преценява, че жпод.К. осъществил състава на
чл.178в, ал. 5, предл. 3 от 3ДвП, поради което правилно била ангажирана отговорността му
по този текст на закона.
Правилно АНО преценил липсата на условията на чл.28 от ЗАНН. Жалб.К.
извършил международен обществен превоз на товари без да притежава валидно
Удостоверение за психологическа годност и придобиването на такова било единствено в
2
резултат на извършената проверка и съставения АУАН
Нещо повече справката в Регистъра на психологическите изследвания на
водачите, сочи че валидностга на представеното от жалбоподателя Удостоверение за
психологическа годност не просто е с изтекъл срок, а както и с Удостоверение за
психологическа годност, издадено през 2012 г., валидиостга му е бнла прекратена, на
основаине чл. 8, ал. 7 от Наредба Ns 36/15.05.2006 г., поради което жпод.К. е бил наясно, че
намиращото се в него Удостоверение за психологическа годност било невалидно.
Предходното и дългият срок през който водачът бил без надлежно Удостоверение за
психологическа годност категорично изключват приложението на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№ 38-0002600/2021г., издадено от
Директор РД”Автомобилна администрация”– Русе, с което основание чл.178в,ал.5,
пр.3 от ЗДвП П. Й. К., ЕГН: от гр.Раковски, е наложено административно
наказание – глоба, в размер на 500лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14 –
дневен срок от съобщаването му до страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.Й.К., ЕГН:, от гр.Раковски, срещу наказателно
постановление № 38-0002600/2021г., издадено от Директор РД”Автомобилна
администрация”– Русе, с което основание чл.178в,ал.5, пр.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 500лв.
Моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 29.07.2021год., в гр. Русе, на международен път Е85, бензиностанция Петрол,
изход от гр. Русе, жалбоподателят бил спрян от органите на РД„Автомобилна
администрация” – Русе за проверка. Същият управлявал товарен автомобил Волво
ФХ 12 от категория N3, с рег. No РВ2428КС, с ремарке от категория 04, с рег.
No ЕН1639ЕА, и извършвал международен обществен превоз на товар от
Румъния за България. Св.Ц. изискал редица документи за проверка, част от
които наказаният представил. Представил и удостоверение за психологическа
годност, но с изтекъл срок – същото било валидно до 19.12.2019год. За
констатираното св.Ц. съставил АУАН, с който обвинил жалбоподателя за нарушение
на на чл.19 ал.1, т.7 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, който последният подписал без възражение. Впоследствие
било издадено и обжалваното НП, с което АНО изменил квалификацията пожсочена в
акта и посочил за нарушена разпоредбата на чл.178в, ал. 5, предл. 3 от 3акона за
движението по пътищат,като наложил горепосоченото наказание.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от АУАН,
наказателното постановление, показанията на св.Ц. и приложените копия от
документи, справка.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, по същество е НОСНОВАТЕЛНА:
Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при
съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, в тях пълно и точно е описано нарушението, датата и мястотона
извършване, обстоятелствата, при които е извършено и законовата разпоредба, която е
нарушена.
Безспорно е по делото, че нарушителят е извършил обществен международен
автомобилен превоз на товари по маршрут за Република България от Република
Румъния към момента на извършената от контролните органи проверка, при която е
установено, че водачът не притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност, тъй като издаденото му такова изтекло на 19.12.2019 г., а превозът е
осъществен близо две години година по-късно. Доказателства за това са показанията на
св.Ц., които се подкрепят от приложените писмени доказателства: заверено копие от
УПГ No 537001 с изтекла валидност, тахографски лист от 29.07.2021 г.. От представените
1
два броя справки от Регистъра на психологическите изследвания на водачите се установява,
че
жпод.К. на 31.07.2021 г., два дена след проверката се е явил за провеждане на
психологическо изследване, като е придобил удостоверение за психологическа годност No
694305, валидно до 31.07.2024 г..
По изложените съображения съдат преценява, че жпод.К. осъществил състава на
чл.178в, ал. 5, предл. 3 от 3ДвП, поради което правилно била ангажирана отговорността му
по този текст на закона.
Правилно АНО преценил липсата на условията на чл.28 от ЗАНН. Жалб.К.
извършил международен обществен превоз на товари без да притежава валидно
Удостоверение за психологическа годност и придобиването на такова било единствено в
резултат на извършената проверка и съставения АУАН
Нещо повече справката в Регистъра на психологическите изследвания на
водачите, сочи че валидностга на представеното от жалбоподателя Удостоверение за
психологическа годност не просто е с изтекъл срок, а както и с Удостоверение за
психологическа годност, издадено през 2012 г., валидиостга му е бнла прекратена, на
основаине чл. 8, ал. 7 от Наредба Ns 36/15.05.2006 г., поради което жпод.К. е бил наясно, че
намиращото се в него Удостоверение за психологическа годност било невалидно.
Предходното и дългият срок през който водачът бил без надлежно Удостоверение за
психологическа годност категорично изключват приложението на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът
2