РЕШЕНИЕ
№ 9473
гр. С, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110165462 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. П. С., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС срещу Л. П. Д., ЕГН: ********** с адрес: АДРЕС с която се иска да бъде признато
за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, а именно:
-сума в размер на 340.00 лв. представлява заплатено към датата на сключване на
Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 12.05.2020г. наемно възнаграждение за
стопанската година, считано от 01.10.2020г. до 30.09.2021г., претендирана като вреди от
договорно неизпълнение,
- сума в размер на 2346 лв. - претърпени вреди-пропуснати ползи, от договорно
неизпълнение на Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 12.05.2020г., в
следствие от неполучени евросубсидии за 2 дка картофена нива по 200лв./дка и за 27.800дка
ливади по 70лв/дка.
- сума в размер на 125,36 лева, представляваща лихва за период от 01.10.2021 г. до
17.03.2022 г ,
-ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане не сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №14322/2022 г. на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че между него като наемател и Л. Д. като наемодател е сключен
договор за отдаване под наем на земеделска земя от 12.05.2020 г., на следните недвижими
имоти, а именно: 1. Имот от 3,000 дка имот №035049, КК№62486.35.49; 2. Имот от 2.000 дка
имот №041002, КК№62486.41.2; 3. Имот от 3.000 дка. имот №043021; КК№62486.43.21; 4.
Имот от 5.000 дка имот №072024, КК№62486.72.24; 5. Имот от 8.000 дка имот №070126,
КК№62486.70.126/недопустим слой/; 6. Имот от 12.000 дка имот №089055,
КК№62486.89.55; 7. Имот от 1.500 дка имот №022029, КК№62486.22.29; 8. Имот от 3.000
дка имот №052001, КК№62486.52.1; 9. Имот от 3,000 дка имот №065006, КК№62486.65.6;
10. Имот от 0.300 дка имот №084028, КК№62486.84.28.
Наемодателят се задължил да предостави на наемателя временно ползване на
1
земеделските имоти за срок от една стопанска година, считана от 01.10.2020 г. до 30.09.2021
г. срещу уговорено между страните наемно възнаграждение било 15 лв./дка.
Ищецът сочи, че при подписване на Договора е заплатил на ответната страна напълно
и в брой договореното наемно възнаграждение за целия срок на договора за описаните
земеделски имоти /без земеделския имот, описан в т.5-Имот от 8.000дка имот №070126,
КК№62486.70.126/ поради недопустим слой/, а за имота по т. 8 (Имот от 3.000 дка. имот
№052001, КК№62486.52.1) изплатил наемното възнаграждение в размер на 50лв на друг от
съсобствениците на имота/ в общ размер на 340лв., за което плащане ответника се подписал
за получаването на сумата на страница 2 на договора/на гърба/. Твърди, че като земеделски
производител е представил за регистрация Договора за наем пред Общинска служба З - гр. С
преди 31.07.2020г., и същия бил регистриран. Впоследствие същият бил заличен, тъй като за
същите земи в службата бил представен за регистрация договор за наем на селскостопанска
земя с друг наемател за срок от 3 години, по който наемодател отново била ответницата чрез
пълномощника си РДД Твърди да е изпратил покана за връщане на сумата чрез лицензиран
пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД.
Поддържа, че ответницата не е изпълнила основните си задължения по сключения
Договор за наем, визирани в чл. 1 и чл. 4 от договора и не е предоставила за временно
ползване земеделските земи, предмет на договора. Сочи, че след прекратяване на
регистрацията на договора бил възпрепятстван да кандидатства европейско финансиране, по
което се предвиждало изплащане на по 200лв/дка за нивите и по 70лв/дка за ливадите. В
тази връзка твърди, че в следствие на договорното неизпълнение е претърпял вреди и
пропуснал ползи, чието репариране се иска в настоящото производство. Твърди се, че
вземанията са изискуеми от 01.10.2021г. - денят, следващ изтичането на срока на сключения
Договор за наем, поради което ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в
размер на 125.36лв, за периода от 01.10.2021 г. до подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № **********, както и законната лихва
върху претендираните вземания от подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковата молба като неоснователна.
Не спори, че действително е подписан процесния договор за наем. Поддържа, че това
се случило, след като ищецът „подвел“ ответницата, че сключват един вид договор за
продажба на (сеното) тревата от посочените ниви и ливади, която ще израсте през пролетта
на 2020г. (а не за наем за стопанска година). Поради тази причина и договорената „наемна“
цена била три пъти под пазарната за наем на подобни имоти в райГ Д.
Сочи, че ответницата е възрастна жена и не е разбирала особено добре какво точно
подписва, след като ищецът я е уверил, че става дума само за сеното (тревата) от процесиите
пасища и ниви, което се коси юни-юли. Ищецът я е уверил, че нищо няма да сее върху
процесиите имоти и няма да ги обработва.
Твърди, че ищецът не е споделял с ответницата, че има намерение да кандидатства за
получаване на евросубсидии за обработване на нейните имоти Прави се възражение за
нищожност на процесния договор, поради липса на съгласие за сключването му, евентуално
за неговата унищожаемост, поради грешка в предмета му и волеизявлението на ответницата.
Поддържа се, че получената от ответницата сума не подлежи на възстановяване, тъй като тя
е била договорена срещу получаване на тревата (сеното) от посочените имоти през
пролетта-лятото на 2020г., което е било осигурено от нея. В условията на евентуалност моли
искът в частта му за пропуснати ползи да бъде отхвърлен.
2
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът има качеството земеделски производител от 04.12.2017 г., видно от
представената по делото Регистрационна карта на земеделски стопанин.
На 12.05.2020 г. между Л. П. Д., в качеството на наемодател и Г. П. С., в качеството
му на наемател е сключен договор за отдаване под наем на земеделска земя, на следните
недвижими имоти, а именно: 1. Имот от 3,000 дка имот №035049, КК№62486.35.49; 2. Имот
от 2.000 дка имот №041002, КК№62486.41.2; 3. Имот от 3.000 дка. имот №043021;
КК№62486.43.21; 4. Имот от 5.000 дка имот №072024, КК№62486.72.24; 5. Имот от 8.000
дка имот №070126, КК№62486.70.126/недопустим слой/; 6. Имот от 12.000 дка имот
№089055, КК№62486.89.55; 7. Имот от 1.500 дка имот №022029, КК№62486.22.29; 8. Имот
от 3.000 дка имот №052001, КК№62486.52.1; 9. Имот от 3,000 дка имот №065006,
КК№62486.65.6; 10. Имот от 0.300 дка имот №084028, КК№62486.84.28.
Съгласно уговореното между страните наемодателят имал задължение за срок от една
стопанска година, считано от 01.10.2020 до 30.09.2021 г. да предостави за временно ползване
посочените земеделски земи, да осигури спокойно и безпрепятствено използване на имота,
както и да не отдава имотите, обект на договора, на трети лица. От своя страна, наемателят
имал задължение да заплаща наемно възнаграждение в размер на 15 лв./дка.
Дължимото наемно възнаграждение за осем от десетте имота е получено от ответната
страна, видно от разписката на гърба на процесния договор, което плащане не се оспорва от
страните и се потвърждава и от свидетелските показания на св. Л.
На 06.04.2021 г. е сключен договор за наем на селскостопанска земя между Л. П. Д., в
качеството на наемодател и „ФИРМА“ ЕООД, в качеството му на наемател с обект
процесните земеделски земи със срок три стопански години, считано от 01.10.2020 г.
Договорът е вписан в Общинска служба по З С с вх. рег. № 805 от 07.04.2021 г.
С писмо от 25.11.2022 г. Общинска служба по З С уведомява ищеца, че по подаденото
заявление от 22.11.2022 г. за отразяване на договора за наем от 12.05.2020 г. не може да бъде
направено отразяване в Регистъра на договорите за аренда и наем по отношение на
процесните имоти, тъй като за същите вече има отразен такъв многогодишен договор.
Приложена е покана от ищеца за връщане на платената по договора сума в срок до
13.09.2021 г. Видно от събраните по делото доказателства, не се доказа същата да е била
връчена на ответната страна, доколкото не е представен касов бон или известие за
доставяне, а видно от издаденото удостоверение „Български пощи“ ЕАД не съхранява
такава информация.
По делото е приложен и Протокол от 30.01.2020 г. на О на дирекция „З“ – С О, от
която се установява, че размерът на средно годишното рентно плащане за с. Р е в размер на
13 лв./дка.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обосновано. Вещото лице е установило, че размерът на
мораторната лихва върху цената на иска за периода от 01.10.2021 г. до подаване на
заявлението на издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно 18.03.2022 г. е в
размер на 126, 09 лв. По втория поставен въпрос посочва, че размерът на субсидията за 1 дка
картофена нива е в размер на 201, 13 лв., а за 1 дка ливади – 82, 01 лв. В тази връзка
заключава, че общият размер на евросубсидиите за земеделските имоти по процесния
договор се равнява на 2 682, 14 лв. По отношение на последният въпрос отговаря, че
процесният договор е представен, но не е отразен в Регистъра, воден от МЗХГ, доколкото за
същите имоти вече има вписан многогодишен договор.
3
Свидетелката Е П Л – земеделски производител, роднина по съребрена линия на
ответницата и позната на ищеца, разказва, че е присъствала на сключването на договора в
къщата в с. Р. Видяла е как ответницата преглежда договора, както и направеното плащане,
като посочва, че ищецът изрично е казал, че плаща за следващата стопанска година.
Посочва, че при сключването ищецът не е уточнил, че ще регистрира договора и ще го
ползва за субсидии, но тъй като това не бил първи договор между страните, а напротив
същият се преподписвал ежегодно, то той трябвало да ѝ е казал преди 5 – 6 години, когато за
първи път са подписали договор. Разказва, че след като бил уведомен от ОСЗ – С за
регистрирания друг договор ищецът се обадил и я помолил да се свърже с ответницата за
обяснения и да поиска връщане на дадената наемна цена. При разговор с нея ответницата
обяснила, че не била сигурна дали имотите съвпадат, но ако било така, щяла да върне сумата
на ищеца, тъй като била помолена от племенника да подпише втория договор. След 3-4
месеца казва, че е станала свидетел на телефонен разговор между ищеца и ответницата, в
която твърди ответницата да се е разкрещяла на ищеца с думите „нищо не ти дължа, с теб
съм приключила“. Твърди, че след този разговор ищецът е изпратил на ответницата две
писма, от които първото се върнало неполучено, а второто било получено.
От разказа на свидетелят Н. Г Д – син на ответницата се установява, че и преди това
между ищеца и ответницата е имало договорни отношения. Посочва, че ищецът не е
споменавал за субсидии, а че ще използва земеделската земя за ливади, да коси имотите.
Посочва, че при разговор с нея през месец април 2021 същата е казала, че е приключила
договорните си отношения с ищеца, като двамата са прегледали имотните регистри и в тях
не е имало вписан договор за наем. След това ответницата и управителя на ФИРМА“ ЕООД
са подписали 3-годишният договор за наем. Изразява съмнения, че ищецът може да е подвел
ответницата предвид 85-годишната възраст, тъй като същата в разговор с него му казала,
че сключеният договор е за минали години и той плаща за миналата година.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422
ГПК. Въведените от ответника възражения имат своето основание в разпоредбите на чл. 26,
ал.2, т.2 ЗЗД и чл. 29 ЗЗД.Съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът следва
да установи, че между страните е сключен валиден договор за наем, цитиран в исковата
молба. Ищецът следва да установи размера на твърдяните пропуснати ползи, както и
размера на твърдяните вреди. В тежест на ответника е да установи настъпили
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически
факти.
Съдът счита, че представения по делото писмен договор за наем, носещ подписа и на
двете страни е годно доказателство за възникването на валидно наемно правоотношение със
посоченото от страните съдържание, а именно наемодателят за стопанската година от
01.10.2020 до 30.09.2021 г. да предостави за временно ползване посочените земеделски земи
срещу възнаграждение в размер на 15 лв./дка.
Съдът на намира, че са налице твърдяните от ответницата пороци на договора.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната
сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на
съгласие“, например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на
шега, като учебен пример и др. подобни. Този тежък порок е непоправим и непреодолим – за
да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. /Решение № 52 от 14.05.2021
г. по гр. д. № 4923 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/. Измамата, като
основание за недействителност на сделката, е уредена в чл.29 ЗЗД. Определена е
дефинитивно от законодателя като умишлено въвеждане на едно лице в заблуждение
относно факти и обстоятелства, с цел да бъде мотивирано да сключи конкретна сделка.
Както при всички основания за унищожаемост, като вид недействителност на договора, при
измамата също е налице порок във волята. Измамата трябва да се извършва, за да мотивира
4
измамвания към определено волеизявление, като мотивът на измамителя е без значение. От
значение е субективният критерий – дали конкретното лице може да бъде въведено по даден
начин в заблуждение./ Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1 / 2018 г.
на Върховен касационен съд, ОСТК/. В процесния случай видно от показанията на
разпитаните свидетели страните по делото са имали трайни облигационни отношения
именно с цел отдаване на собствените на ответницата земеделски земи под наем на ищеца-
земеделски производител. Не се установяват характерните тежки пороци на волята, които да
обусловят липса на съгласие. В процесния случай, не се установява ищеца да е извършил
действия, с които да е създал неверни представи у ответницата или да е поддържал вече
създадени у нея такива представи.
Не се спори, че ищецът е изправна по договора страна и е заплатил наемната цена в
общ размер от 340.00лв.
Не се спори и, че ищцата е отдала процесните земеделски земи под наем и на трето
по делото лице, което я прави неизправна страна по процесния договор за наем, т.е. налице е
неизпълнение на задължението и по облигационната сделка.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г.,
ОСГТК, неточното изпълнение на договорните задължения поражда правото на кредитора
да иска от длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение /чл. 79, ал. 1 ЗЗД/.
При неизпълнение на насрещното задължение по едно облигационно
правоотношение изправната страна може както да развали договора и да претеднира
обратно даденото като недължимо платено, което в процесния случай се отрича и не се
установява да е сторено, така и да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на
отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения,
обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, като при недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички
преки и непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на
обезщетяване имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната
полза.Ищецът изрично заявява, че претендира връщане на дадената сума по договора за
наемна цена като вреда/претърпяна загуба/ от договорно неизпълнение.
В процесния случай извършеното плащане е в съответствие с уговорения срок за
плащане и основанието му произтича от договора. Доколкото насрещна престация липсва и
това не е спорно между страните, плащането намалява имуществото на наемателя, поради
което представлява пряка и непосредствена вреда от неизпълнението на договора
/претърпени загуби/. Ето защо предявения иск за сумата от 340.00лв се явява основателен.
Пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото
на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше
изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда,
това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването.
Субсидията по същество представлява държавна помощ, насочена към определени
икономически субекти, имаща за цел да осигури равното им участие на свободния пазар и да
стабилизира даден сектор в икономиката. Принципно субсидията не е абсолютно следваща
се сума и би могла да се обвърже с насрещно задължение от страна на бенефициера.
Съгласно действалата към процесния период редакция на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, са въведени редица
изисквания за предоставяне на земеделските производители на получаване на субсидии-
определена минимална заявена площ, определена площ засята с дадена култура/поне 0.5
хектара/ и т.н., т.е. единствено заявяването от страна на земеделски производител на наети
5
от него земеделски земи не е достатъчно да бъде получена субсидия. Както бе посочено по-
горе съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2012 г., ОСГТК пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. В
процесния случай ищецът не е въвел твърдения, не е ангажирал доказателства, а и няма
индиции за сигурно увеличаване на имуществото му чрез получаване на земеделска
субсидия за наетите имоти- напр. чрез възможността му да засее и обработи наетите имоти,
както и наличието на други такива наети имоти за достигане на минимално изискуемата
заявена площ за да се получи субсидия. В тази част, за сумата от 2346 лева исковете се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на обезщетение за вреди, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение
за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като
главница сумата. До приключване на производството пред първоинстанционния съд ищецът
не е ангажирал доказателства за връчването на ответницата на такава покана, съобразно
което последната не е изпаднала в забава и не дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или
сумата от 125.36 лева - лихва за периода от 01.10.2021г. до 17.03.2022г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 128.44
лв., от общо дължим размер от 1062 лева/ в т.ч. държавна такса- 57 лева, депозит за вещо
лице-300 лева, такса за съдебно удостоверение – 5 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лева, което се явява почти еквивалентно на претендираното от ответника и не
следва да се редуцира по направеното възражение за прекомерност/. Съгласно мотивите към
т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от
приложените към заповедното производство доказателства следва да се присъдят
съразмерно разноски -43.17 лева от пълен размер от 357 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответницата се следват разноски за заплатен адвокатски
хонорар- 527.44 лева за настоящото производство и 307.67 лева за заповедното
производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. П. Д., ЕГН: ********** с адрес:
АДРЕС че дължи на Г. П. С., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 82 ЗЗД
сума в размер на 340.00лв., представляваща заплатено към датата на сключване на Договор
за отдаване под наем на земеделска земя от 12.05.2020г. наемно възнаграждение за
стопанската година, считано от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. -вреди от договорно
неизпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от 17.03.2022 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №14322/2022 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сума в размер на
2346 лв. - претърпени вреди-пропуснати ползи, от договорно неизпълнение на Договор за
отдаване под наем на земеделска земя от 12.05.2020г., в следствие от неполучени
евросубсидии за 2 дка картофена нива по 200лв/дка и за 27.800дка ливади по 70лв/дка.,
ведно със законната лихва върху сумата от 17.03.2022 г. до окончателното изплащане и за
сума в размер на 125,36 лева , представляваща лихва за период от 01.10.2021 г. до 17.03.2022
г
6
ОСЪЖДА Л. П. Д., ЕГН: ********** с адрес: АДРЕС да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на Г. П. С. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, съдебно-деловодни разноски
за исковото производство в размер на 128.44 лв., както и за заповедното производство в
размер на 43.17 лева.
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на Л. П. Д., ЕГН: ********** с адрес: АДРЕС съдебно-деловодни разноски
за исковото производство в размер на 527.44 лв., както и за заповедното производство в
размер на 307.67 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7