ОПРЕДЕЛЕНИЕ
23.06.2021г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково в закрито
заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и.адм. д. № 598 по описа за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена пред Административен съд, гр.Хасково от Ю.З.К., с посочен адрес: ***, депозирана чрез процесуален представител – адв. А.П..
С исковата молба е предявен иск насочен срещу Агенция Митници, като претенцията на ищеца, съобразно посоченото в нея е да се осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди, претърпени от действието на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 100, ал.2 от Закона за държавния служител, а именно: 14 559.00 лева главница - представляваща неизплатени заплати дължими в периода, в който незаконносъобразно и на основание горецитираната норма ищеца е бил отстранен от работа(от 02.12.2014г. до 13.06.2016г.), ведно със законната лихва върху тази сума, в размер на 9657.00 лева, считано от м. декември 2014г., до датата на депозиране на исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира, че искът не е местно подсъден на Административен съд, гр.Хасково, тъй като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. В случая мястото на увреждането е в гр.Бургас, от където ищецът е бил отстранен от работа като митнически инспектор в Митница Бургас, която длъжност последният е изпълнявал до отстраняването му, а настоящият адрес на ищеца съгласно изготвената служебна справка от НБД“Население“ е гр. Пещера, обл. Пазарджик. Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че делото не следва да бъде изпращано по подсъдност на един от двата местно компетентни съда, определени съобразно горецитираната норма, тъй като така предявеният иск не е подсъден на административните съдилища, в частност и на Административен съд, гр.Хасково. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност,
както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни
или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Тези искове се разглеждат по
реда установен в АПК, вкл. в случаите когато се претендират вреди причинени от
горепосочените актове, действия/бездействия, с който е допуснато достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС по чл.2в от ЗОДОВ. Съответно именно тези дела са от компетентност на
административните съдилища.
За да бъде ангажирана следователно отговорността на
държавата или общините по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, респ. за
да бъде допустимо подобно производство пред административните съдилища е
необходимо да е налице следния фактически състав: 1.настъпила
вреда-имуществена или неимуществена; 2.вредата да е настъпила в резултат на
незаконосъобразен акт или незаконосъобразни фактически действия, или
бездействия; 3.актът да е постановен, или действията и/или бездействията да са
извършени от административен орган
или длъжностно лице при такъв орган, при
или по повод административна дейност, респ. вредата да е в резултат на
действието на отменен като незаконосъобразен или прогласен за нищожен
подзаконов нормативен акт и 4. настъпилите
вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразната административна дейност,
респ. с отменения или обявен за нищожен ПНА.
От исканията, твърденията и фактите изложени
в исковата молба може да се направи
извода, че ищецът претендира в патримониума му да са настъпили имуществени
вреди произтичащи не от административната дейност на посочения
ответник, или от отменен/обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, а от действието на обявената с
Решение на КС на РБ, обн. в ДВ, бр. 38 от 2016 г., за противоконститиуционна разпоредба на чл. 100, ал.2 от Закона за
държавния служител.
Предвид изложеното съдът
в настоящия си състав, намира че не е
налице един от елементите на фактическия състав за допустимост на производството по реда на чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: фактическите действия/бездействия описани в
исковата молба, от които се претендира
да са настъпили вреди за ищцата, не са в
резултат на властническа, административна дейност на административни органи и
длъжностни лица при тях, както и твърдените вреди не произтичат от административен
акт отменен по съответния ред или от отменен или обявен за нищожен подзаконов
нормативен акт. Съответно специалното
производство уредено в ЗОДОВ, при което иск по същия закон е допустим за
разглеждане пред административните съдилища в случая е неприложимо.
Съгласно чл.7 от Конституцията на Република България Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. В този смисъл Държавата отговаря и за вредите причинени от обявен за противоконституционен закон, или отделна негова разпоредба. Тази отговорност, в случаите когато не може да се реализира в специалните хипотези на ЗОДОВ, какъвто е и настоящия случай, следва да се реализира на общо основание по реда на чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 72 от 31.03.2021г. по дело № 3006/2020г. на ВКСIII г.о. постановено по чл. 290 ГПК, Решение № 205/24.02.2021г. по дело № 1886/2019г. на ВКС III г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, и др. Следователно искът за вреди причинени от действието на обявен за противоконституционен закон е подсъден на гражданските, а не на административните съдилища, а с оглед цената на предявения иск следва да се приеме, че искът е родово подсъден на районните съдилища.
Съгласно
чл. 105 от ГПК искът следва да се предяви пред съда, в района на който е постоянният адрес
или седалището на ответника, а в чл.
108, ал.2 от ГПК е уредена специалната
хипотеза, касаеща случаите на предявени искове срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните, като е предвидено
същите се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от
което произтича спорът, освен в случаите по чл.
109 и 110, а когато то е възникнало
в чужбина, искът следва се предявява пред надлежния съд в София. В случая
ответникът, съобразно заявеното в исковата молба е Агенция Митници, чието седалище е в гр. София, а правоотношението
от което произтича спора също е възникнало в гр. София, предвид факта, че
именно там е издадена заповедта на Директора на Агенция Митници, с която ищецът
е бил отстранен от работа.
По изложените съображения
и на основание чл.135, ал.2, във вр. с ал.1, от АПК, производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено, а жалбата изпратена по подсъдност на родово и местно компетентния за разглеждането
ѝ съд, а именно Районен съд – град
София.
С
оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ пред Административен съд – Хасково исковата молба, подадена пред Административен съд, гр.Хасково от Ю.З.К.,*** насочена против Агенция Митници, с която се претендира присъждане на обезщетение за вреди, произтичащи от действието на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 100, ал.2 от Закона за държавния служител, в размер на 14 559.00 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, в размер на 9657.00 лева, считано от м. декември 2014г., до датата на депозиране на исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 598 по описа
на Административен съд – Хасково за 2021г.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Районен
съд, гр. София .
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на ищеца.
Съдия: