О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 162
26.02.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД –БУРГАС, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова - Кочовска
Калина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Манкова ч.гр.дело №61/2020 г. по описа на Апелативен съд –Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на И. В. И. ов от гр. К. против определение № 813 от 20.12.2019 г. по в.гр.дело № 610/2019 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действия на държавен съдебен изпълнител при РС- С. по изп.дело № 426/2018 г., изразяващи се в запор, наложен върху получаваната от него пенсия.
Иска се обезсилване на определението като нищожно, поради неправилно прилагане на правните норми, уреждащи несеквестируемостта или при условията на евентуалност- отмяната му като унищожаемо, поради нарушения на процесуалния закон. Твърди, че третото по изпълнителното дело лице - НОИ е изпълнило разпореждането на съдебния изпълнител без да съобрази правните норми, уреждащи несеквестируемостта - разпоредбите на чл.446 ГПК. Държавният орган незаконосъобразно се е разпоредил със средства на длъжника, въз основа на незаконосъобразен съдебен акт. Намира, че съдът неоснователно е прекратил образуваното пред него съдебно производство, като в нарушение на съдопроизводствените правила е приел същото за недопустимо .
Отговор на частната жалба е подаден от взискателя - Р. съд С. , представляван от неговия административен ръководител, Ж. К. Ж. - С. Намира жалбата за неоснователна. Поддържа доводите на Сливенския окръжен съд за недопустимост на жалбата, с която е сезиран и моли да бъде потвърдено обжалваното определение.
Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по жалба на И. В. , длъжник по изп. дело № 426/2018 г. на ДСИ при РС- С. , против запор на пенсията му в НОИ за сумата от 108,15 лв., и разпореждане за удържане и превеждане на посочената сума по сметка на съдебния изпълнител. Изложени са оплаквания, че жалбоподателят не е собственик на посочената в запорното съобщение сметка в Общинска банка, а НОИ не е и не може да бъде трето задължено лице като оператор на бюджетни средства.
С обжалваното определение Сливенският окръжен съд е намерил жалбата за недопустима, като насочена против действие на съдебен изпълнител, което не подлежи на обжалване, постановил е оставянето ѝ без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Определението е валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав на компетентния съд в рамките на предоставените му правомощия.
По същество:
Действията на съдебния изпълнител, които длъжникът е легитимиран да обжалва, са изброени изчерпателно в чл.435, ал.2 ГПК - постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение както и разноските по изпълнението. Наложен от съдебния изпълнител запор е обжалваем само в случай, че страната се позовава на насочване на изпълнението към имущество, което счита за несеквестируемо, съгласно цитираното от предходната инстанция ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
В разглеждания казус жалбата на И. В. против действията на ДСИ не попада в обхвата на цитирания законов текст. Основанията за обжалване на наложения запор са формулирани от жалбоподателя в два пункта, а именно: 1. „Не съм собственик на фин. средства по сметката на НОИ С. до момента на превода им по личната ми сметка при Общинска банка- К. и 2. НОИ- С. не е и не може да бъде трето задължено лице като оператор на държавни средства от бюджета.“ Липсва обжалване на действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, допустимо по чл.435, ал.1, т.2 ГПК.
Както е посочено в ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК, запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, каквото в случая не е надлежно предявено.
При изложените съображения, обжалваното определение, с което жалбата на И. В. против процесния запор е оставена без разглеждане като недопустима и производството по същата е прекратено, се явява правилно, като обосновано от доказателствата и приложимия закон. Разглежданата частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложено, Апелативен съд – Б.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. В. И. ов от гр. К., ул. „Р“ №46 против определение № 813 от 20.12.2019 г., постановено по в.гр.дело № 610/2019 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: