Решение по дело №2233/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Богомил Н. , против Решение № 1205/04.08.2023 г. по АНД № 20233110201915 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2201115/23.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, на „С. “ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.

В жалбата се по подробно изложени съображения се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Сочи се, че е в случая се касае за допуснато очевидна фактическа грешка при посочването на датата на извършване на нарушение в АУАН, съответно в НП. Твърди се, че при преценка дали се касае за очевидна фактическа грешка, или не, следва да се вземе предвид значението на правното понятие. Релевира се довод, че волята на наказващия орган е формулирана и изразена недвусмислено, като в достатъчна степен става ясно чия административнонаказателната отговорност е ангажирана и съставомерните признаци на вмененото нарушение. Изтъква се, че са събрани достатъчно писмени доказателства, които свидетелствата за извършеното нарушение. Посочва се още, че в разглеждания случай приложно поле намира и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която предоставя възможност на административнонаказващия орган да издаде НП и когато е допусната нередовност на АУАН, само при условие, че извършването на нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина да са установени по безспорен и категоричен начин. Въз основа на тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди НП. С депозирана чрез процесуален представител – ю.к. Г.А., писмена молба, жалбата се поддържа на изложените основания и се настоява за нейното уважаване. Претендира се присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – „С. “ ЕООД, в депозирани по делото писмен отговор и молба от 08.11.2023г., чрез пълномощника адв. А.Х., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. В този смисъл са изложени подробни съображения. Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване процесуалните правила и закона, поради което няма основания за отмяната му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „С. “ ЕООД, против горепосоченото НП, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61 ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. За да отмени обжалваното НП, от фактическа страна, съдът е приел, че при извършена проверка на 12.10.2022 г. На С. ен обект – сграда със смесено предназначение, находяща се в гр. Варна, СО Сотира, зона МБАЛ „Света Марина“, стопанисван от „С. “ ЕООД. В хода на проверката на десетата етажна площадка констатирали лицето В. Ш. да полага труд в полза на санкционираното юридическо лице. На Ш. била предоставена за попълване Декларация по чл. 399 от КТ, в която последният посочил, че работи за „АБ Инвест“, като пояснил причините, поради които се намира в проверявания С. ен обект. При проверка съдържанието на декларацията Ш. променил името на работодателя от „АБ Инвест“ на „С. “ ЕООД, като преписал останалото от предходната декларация. От поясненията в декларацията, дадени от Ш. е констатирано, че същият се намирал на обекта, за да го огледа и измери, като в случай, че се споразумеят ще му бъде платено по 3 лв. на квадрат.

Въз основа на тези констатации, актосъставителят Начев на 07.11.2022 г. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-2201115/07.11.2022 г., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „С. “ ЕООД за това, че е допуснал лицето В. Ш. да полага труд в полза на дружеството, без да сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение. В АУАН като дата на извършеното нарушение била посочена датата на извършване на проверката – 12.10.2022 година. АУАН бил надлежно предявен и връчен, като бил подписан с възражение, че лицето В. Ш. не е работник и не е изпълнявал трудова дейност на проверявания обект, но в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН такива не били подадени.

При издаването на обжалваното НП, въз основа на АУАН, административнонаказващият орган /АНО/ е санкционирал юридическото лице за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, като е посочил нова дата на извършеното нарушение – 07.10.2022 година.

За да отмени НП, въззивният съд е приел, че вменявайки нова дата за извършеното нарушение – 07.10.2022 г., АНО е ограничил правото на защита на санкционираното дружество, тъй като липсвали данни лицето Ш. да е било установено на тази дата в проверявания обект. Въз основа на събраните писмени доказателства решаващият съд е приел, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, който извод съдът е посочил, че не се променя от събраните свидетелски показания на Емил Начев, на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна – актосъставител и на М.М. – свидетел при установяване на нарушението.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При извършване на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон.

Изцяло се споделят изводите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават административнонаказателното производство. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря мотивите за отмяна на обжалваното НП и препраща към тях.

Допълнително, във връзка с наведените в касационната жалба възражения, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното:

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН предвижда, че в НП трябва да се съдържа описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Всеки един от посочените елементи на нарушението е кумулативно задължителен, като нормата е императивна.

При издаване на обжалваното пред въззивния съд НП, АНО е допуснал нарушение. Действително, реквизитите визирани в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, са налице, но датата на извършване на нарушението е неправилно посочена. Приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, сред които попълнената от В. Ш. Декларация по чл.399 от КТ /л. 6 от преписката/, Протокол за извършена проверка № ПР2234467 от 28.10.2022 г. /л. 4 от адм. преписка/ и АУАН установяват с категоричност, че твърдяното за извършено нарушение е осъществено на 12.10.2022 г. Необходимо е да се отбележи, че прецизното посочване на датата и място на извършване на нарушението са предвидени като задължителни реквизити на АУАН и на НП, в чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, съответно в чл. 57, ал. 1, т. 5 от същия закон, тъй като чрез тях се описва и индивидуализира установеното нарушение и се очертава предмета на доказване.

Вписването в АУАН, съответно в НП, на точната дата и място на извършване на нарушението има съществено значение и с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си. Ето защо непосочването на датата на осъществяване на нарушението представлява съществена нередовност, която не може да бъде санирана в процеса на обжалването на НП.

Както правилно е отбелязал и районният съд, коректното индивидуализиране на датата на извършване на нарушението има съществено значение и в контекста на извършваната проверка за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В обобщение на изложеното и в унисон с решаващия извод на предходната инстанция, настоящият тричленен състав намира, че в НП е допуснато нарушение, което правилно е било възприето за достатъчно основание за отмяна на правораздавателния акт.

Неоснователно се явява твърдението в касационната жалба, че неправилното посочване на датата на извършване на нарушението се дължи на техническа грешка, ако е спазен принципа на чл. 53 от ЗАНН. Според твърдението на касатора, АНО следва да издаде НП въпреки допуснатите съществени пропуски/липси на необходимите реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, което би довело до „дописване“. Неправилно посочената дата на нарушението не е сред посочените в разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН нередовности, които подлежат на саниране, тъй като се опорочава процедурата по ангажиране отговорността на дееца.

Освен горното, както правилно е приел и въззивният съд след преценка на събраните доказателства, в случая последните не установяват по категоричен начин извършването на вмененото нарушение. Видно от попълнената Декларация по чл.399 от КТ от лицето, установено в обекта на проверката, е че той се е намирал там не, за да полага трудова дейност, а оглеждал обекта с цел бъдещото му наемане на работа от „С. “ ЕООД. Това обстоятелството се потвърждава и представената от ТД на НАП – Варна, от която е видно, че към датата на извършване на проверката В. Ш. е имал сключен трудов договор с „АБ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД на длъжност „зидар“, след което на 17.10.2022 г. е сключен трудов договор със „С. “ ЕООД. Тези писмени доказателства налагат извод, че В. Ш. към момента на проверката не е престирал труд в полза на санкционираното юридическо лице. Правилно в този случай, решаващият съд е преценил, че не се установяват съставомерните признаци на вмененото за извършено нарушение.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, ответникът по касация има право на съдебно-деловодни разноски. В тази насока своевременно е направено искане, но доколкото не са представени писмени доказателства относно договорено и заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съдът намира, че такива не се следват.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1205/04.08.2023 г. по АНД № 20233110201915 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-2201115/23.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на „С.  “ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: