Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 01.07.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 2578/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „В.“ ООД твърди, че между него и ответника „Г.К.Б.“ ЕАД съществували трайни търговски отношения, по силата на които в периода 2018 г. – 2019 г. ищецът извършил по заявка на ответника доставка и полагане на бетон на строителен обект. За извършената работа ищецът издал фактури № № 115600/2018 г., 115872/2018 г., 116352/2018 г., 116504/2019 г., 116734/2019 г., 117001/2019 г., 117273/2019 г., 117564/2019 г. и 119234/2019 г. Въпреки че работата, удостоверена в процесните фактури, била изпълнена съобразно договореното и била приета, ответникът извършил единствено частично погашение по фактура № 115600/2018 г. в размер от 24 000 лв., а по отношение на остатъка от 335 531,40 лв. изпаднал в забава с изтичане на 15 дни от датата на издаване на фактурите. Ето защо ищецът претендира непогасената главница в размер от 335 531,40 лв., както и лихва, начислена от падежа по всяка фактура до предявяване на иска, в общ размер от 39 141,58 лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска до погасяването, както и съдебните разноски.
Ответникът „Г.К.Б.“ ЕАД сочи, че между него и ищеца бил сключен договор от 27.04.2016 г., изменен с анекс от 01.09.2017 г., за възлагане на строителни работи за обект – Смесен жилищен и търговски бизнес комплекс. В Приложение № 2 към договора били определени строителните работи, свързани с доставка и полагане на бетон, произведен от ищеца, изискванията към тях и единичните им цени. Съгласно Наредба № 3/1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции дейностите следвало да се документират със сертификати или заключения на оправомощени лаборатории, както и да отговарят на предписанията на проекта. В случая проектната документация изисквала изпълнението на шлицовата стена да бъде извършено с бетон клас С 25/30, а всички изпитвания на бетона трябвало да бъдат извършвани под наблюдението на съответните контролиращи органи. Съгласно договора следвало да се съставят приемо-предавателни протоколи и да се представят експедиционни бележки за извършените доставки, както и декларации за характеристиките на строителния продукт, съдържащи кода на бетона, техническата спецификация за строителния продукт, производителя и мястото на производство, сертификата за съответствие на производителя, обекта, за който е предназначен и др. Според договореното, ако изпълнителят не представел необходимата документация, възложителят имал право да спре плащанията. Тъй като ищецът не предал на ответника необходимите за положения бетон документи (вкл. декларации за характеристики, протоколи за изпитвания на якостните характеристики), то не било налице доставка, годна за приемане. Според ответника представените в настоящия процес декларации също не били годни, тъй като били съставени в нарушение на изискванията на Наредба № РД-02-20-01/2015 г. (касаели цялото количество бетон за определен клас, доставен за определен месец без посочване на конкретния строеж), както и били антидатирани. Ответникът оспорва и полагането на посочените в процесните фактури количества бетон. Наред с това сочи, че в период, предхождащ процесния, били извършени строителни дейности по доставка и полагане на бетон в шлицови стени 35/строеж Р2, 43/строеж Р2, 54/строеж Р1, 65/строеж Р1, 66/строеж Р1, 82/строеж Р1, 84/строеж Р1 и 86/строеж Р1 (уточнителна молба от 02.07.2021 г.), които дейности обаче не отговаряли на предвижданията в проектната документация за клас якост на вложения бетон. Това било удостоверено с Протокол за изпитвания № С20-3043/17.09.2020 г., който касаел доставките по фактури № № 113310/2017 г., 111516/2017 г., 113084/2017 г., 112456/2017 г. и 112795/2017 г. на обща стойност от 465 955,20 лв. Ето защо при условията на евентуалност ответникът заявява възражение за съдебно прихващане със свое насрещно вземане в размер от 500 000 лв. за разходите, необходими за отстраняване на недостатъците от полагането на некачествения бетон (допълнителни работи за укрепване на компрометираните участъци), или за връщане на част от цената, съответна на дължимото за недостатъците намаление. Въз основа на всичко изложено ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е за заплащане на възнаграждение за доставка и полагане на бетон. Видно е, че правоотношението, от което ищецът черпи права, включва елементи и на продажбата, и на изработката. Доколкото обаче крайният кредиторов интерес се свързва с полагането на бетона, а не с неговото притежание като вещ, съдът намира, че специфичната престация е изработването, а не прехвърлянето на собственост, с оглед на което квалифицира иска като такъв, произтичащ от договор за изработка.
За основателността му е необходимо да се установи наличие на договорно правоотношение, по силата на което ответникът е възложил извършване на процесните дейности, тяхното изпълнение и размерът на дължимото за тях възнаграждение.
В случая е безспорно, че между страните е сключен договор за строителни работи от 27.04.2016 г., по силата на който ищецът се е задължил да изпълни по възлагане на ответника доставка и транспорт на произведени от него бетонови смеси и изливането им чрез бетон помпи на строителен обект, възложен за изпълнение от трето лице на ответника и представляващ жилищно-търговски комплекс. От своя страна ответникът-възложител се е задължил да заплаща възнаграждение по цени, определени в Приложение № 2, на база количеството доставен и положен бетон за съответния месец, установимо чрез подписване на двустранен протокол. Въз основа на протокола изпълнителят е длъжен да издаде фактура, а възложителят – да плати посочената в нея сума в петнадесетдневен срок от получаването й.
Уговорено е също, че при завършване на строителните работи изпълнителят следва да предостави на възложителя всички строителни книжа (заповедна книга, протокол, доказателства за проведени тестове, ако такива се изискват, декларации за съответствие на използваните материали, сертификати за произход и др.), като при неизпълнение „възложителят има право да спре всички плащания по договора“.
От заключението на СТЕ се установява, че ищецът е доставял бетонова смес в трите обект на търговско-жилищния комплекс, обозначени съответно Р1, Р2 и Р2, като същата е полагана в шлицови стени и обединителна греда. В периода 29.09.2018 г. – 31.10.2019 г. ищецът е издал процесните фактури № № 115600/2018 г., 115872/2018 г., 116352/2018 г., 116504/2019 г., 116734/2019 г., 117001/2019 г., 117273/2019 г., 117564/2019 г. и 119234/2019 г., с които е фактурирал задължения за заплащане на доставен и положен бетон на обща стойност 359 531,40 лв. Според допълнителното заключение на СТЕ от 25.03.2022 г. за полагането на бетонната смес съгласно горепосочените фактури са издадени двустранни протоколи (освен за дейностите по фактура № 117273/2019 г.), а също така по делото са налични и декларации за характеристиките на строителния продукт. Вещото лице по ССчЕ пък установява, че ответникът е включил процесните фактури в дневниците си за покупки за периода декември 2018 г. – декември 2019 г., както и в справките-декларации по ЗЗДС, и е ползвал данъчен кредит по тях.
От изложеното може да се заключи, че ищецът е извършил, а ответникът е приел изпълнението на дейностите, обективирани в процесните фактури. Тъй като няма форма за действителност на изявлението за приемане на работата, то същото може да бъде направено както устно, така и с конклудентни действия, каквито представляват действията по осчетоводяване на фактурите за дължимото възнаграждение и ползването на данъчен кредит по тях. Именно защото осчетоводяването категорично сочи на приемане на работата, то съдът не обсъжда възраженията на ответника относно съдържанието на представените от ищеца двустранни протоколи (вж. допълнителния отговор) - същите, дори да са основателни, биха се явили неотносими, доколкото осчетоводяването на фактурите е факт, последващ издаването на двустранните протоколи, и поради това, дори да има разминаване между съдържанието на протоколите и удостоверените във фактурите данни, то приемането на фактурите съставлява признание относно верността на удостоверените в тях факти относно количеството изпълнена работа и размера на дължимата за нея цена.
Осчетоводяването на фактурите (а и извършването на частично плащане по една от тях) съставлява признание и за надлежното документално окмоплектоване на предадената работа, вкл. с декларации за характеристиките на строителния продукт, вложен в изпълнението й. Впрочем, този факт се установява и от заключението на допълнителната СТЕ от 25.03.2022 г. (т. 4.5), според което не са констатирани несъответствия в представените по делото декларации за вложения по процесните доставки продукт, като данните в тях относно дата, количество и якост на бетона съвпадат с данните по регистъра за декларациите. Дори обаче този експертен извод да не бъде кредитиран (в каквато насока е изявлението на процесуалния представител на ответника в о.с.з. на 01.06.2022 г.), отново не може да се заключи, че ответникът не дължи възнаграждение за получените доставки - липсата на декларации (или ненадлежното им съставяне) не съставлява недостатък, правещ работата изцяло негодна за нейното договорно/обичайно ползване, поради което ако декларации не са представени, в полза на възложителя не би възникнало право да развали договора, а единствено право да възрази своевременно за недостатъци съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД (което не е сторено при приемане на работата) и така да придобие насрещно вземане за обезщетение, каквото не е заявено в настоящия процес относно доставките, предмет на главния иск. Аналогичен би бил изводът, ако процесното правоотношение се квалифицира като продажбено (арг. чл. 193-195 ЗЗД).
Поради изложеното съдът намира, че ответникът дължи възнаграждение за приетата работа и не може да се позове на правото да спре плащането, установено в чл. 7.5 от договора. Това право възниква само когато ответникът своевременно е възразил за ненадлежното съставяне на документите, защото задържането на собствената престация е форма на защита срещу неточното изпълнение, а когато възложителят не е възразил своевременно за недостатъците на предадената работа, то същият няма право да търси защита срещу тях.
Размерът на задължението по процесните фактури след приспадане на извършеното на 08.02.2019 г. частично плащане в размер от 24 000 лв. по фактура № 115600/2018 г. възлиза на 335 531,40 лв. съгласно заключението на ССчЕ. В този размер вземането съществува и към момента на устните състезания.
По основателността на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. При забава в погасяването му длъжникът дължи обезщетение в размер поне на законната лихва. Забавата настъпва при неплащане на падежа, който може да е или уговорен, или да следва от диспозитивно правило на закона.
В настоящия случай е налице уговорка относно падежа на паричното задължение - съгласно чл. 8.1. от договора възложителят следва да плати възнаграждението в петнадесетдневен срок от получаване на фактурата. Установи се, че ответникът е получил процесните девет фактури. Същевременно в настоящия процес той не е въвел като спорно обстоятелството, че към началния момент на претенцията за лихва по всяка фактура е изтекъл петнадесетдневният срок от получаването им, поради което съдът приема този факт за безспорен.
Съгласно заключението на ССчЕ за периода на забавата, считано от изтичане на 15 дни от получаване на всяка фактура до предявяване на иска, дължимата лихва възлиза на 39 141,58 лв., в какъвто размер е и предявената за нея съдебна претенция.
По възражението за прихващане:
Тъй като съдът достигна до извод за съществуване на пасивните вземания, то се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на възражението за съдебно прихващане.
Активното вземане, предмет на прихващането, е такова по чл. 265, ал. 1, пр. 2, евентуално – пр. 3 ЗЗД – за обезщетение, равняващо се на разходите, необходими за поправяне на недостатъците на изработеното, евентуално – на намалението, което следва да бъде извършено от дължимото възнаграждение. Изложеното сочи, че елементи от фактическия състав на активното вземане са наличието недостатъци на изработеното и своевременното възразяване за тях.
Съгласно допълнителното заключение на СТЕ от 23.05.2022 г. не се установява отклонение в качеството на изпълнение на доставките по фактурите, предмет на прихващането, а напротив – всички проби са с по-голяма якост от проектната. Това означава, че в полза на възложителя не е възникнало вземане за обезщетение и възражението за съдебно прихващане следва да бъде отхвърлено. За пълнота следва да се посочи, че не е налице и своевременно възразяване за релевирания от ответника недостатък, тъй като същият, макар да се установява чрез изпитване, няма характер на скрит, тъй като проявлението му би било налично още при приемане на работата, т.е. при полагане на грижата на добрия стопанин (в случая – повишена с оглед търговското качество на възложителя) възложителят би могъл при съмнение да извърши изследване на качеството преди подписване на протоколите, съответно осчетоводяване на фактурите.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер от 28 525 лв. – за държавна такса, депозити за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно с оглед цената на исковете и фактическата сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.К.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на „В.“ ООД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 335 531,40 лв., представляваща възнаграждение за строителни дейности допълнителни строително-ремонтни дейности съгласно фактури № № 115600/2018 г., 115872/2018 г., 116352/2018 г., 116504/2019 г., 116734/2019 г., 117001/2019 г., 117273/2019 г., 117564/2019 г. и 119234/2019 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до погасяването, сумата от 39 141,58 лв., представляваща лихва за забава за периода от падежа по всяка фактура до 18.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 28 525 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „Г.К.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, съдебно прихващане с активно вземане с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 1, евентуално – пр. 2 ЗЗД в размер от 500 000 лв., представляващо обезщетение за изпълнение с недостатъци на строителни дейности по договор от 27.04.2016 г. съгласно фактури № № 113310/2017 г., 111516/2017 г., 113084/2017 г., 112456/2017 г. и 112795/2017 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: