№ 1090
гр. Стара Загора, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20225530102731 по описа за 2022 година
Делото е образувано по претенция с правна квалификация чл.422 вр.чл.415,ал.1,т.1 ГПК за
установяване на задължение на ответника С. М. Т., от гр. Стара Загора, от страна на „Угренова
Естейт” ЕООД - София за сумата в общ размер 228.71 лв. (двеста двадесет и осем лв. и 71 ст.), от
които: 59,97лева (петдесет и девет лв. и 97 ст.) неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителна услуга и 168,74лева (сто шестдесет и осем лв. и 74 ст.) стойност на 13
незаплатени лизингови вноски за предоставено за ползване устройство GSM HUAWEI Y7 PRIME
2018, съгласно договор за лизинг от дата 09.07.2018 г.
В исковата си молба ищецът „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, гр. София, с предишно
наименование “ЮБЦ”, излага твърдения, че вземането в общ размер на 228.71 лв. (двеста двадесет
и осем лв. и 71 ст.) го било придобило на 10.03.2020 г., съгласно Анекс към договор за цесия от
дата 01.10.2019 г., сключен със "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК ********* /законен правоприемник на
”С.Г. Груп “ ООД, ЕИК *********/, което дружество от своя страна е придобило вземането от
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, с ЕИК ********* на дата 24.02.2020 г., съгласно
Уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК” ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани
в Приложение № 1 от договора. Ищцовото дружество било встъпило в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство било ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № 12513974006. Съгласно чл. 29 от Общите
условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) предоставените
услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяли началната и
крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане можело да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставяли само лично на абонатите след съобщаване на
1
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се искало съответната справка.
Между кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* и С. М. Т., ЕГН ********** било сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12513974006 от дата
09.07.2018 г., с който била уговорена за ползване мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лева. Срокът на
споразумението бил 24 месеца - до дата 09.07.2020 г. На 09.07.2018 г. ответникът сключил договор
за лизинг с № ********** за предоставяне на устройство GSM HUAWEIY7 PRIME 2018, №
866781043217312 с обща лизингова цена в размер на 311.52 лв. като било уговорено заплащането
на 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на
12.98 (дванадесет лева и 98 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 12.98
(дванадесет лева и 98 ст.) лева. Въз основа на сключения договор за предоставянето на електронни
съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер 12513974006 между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* били издадени фактури №
**********/15.03.2019 г., **********/15.04.2019 г. за потребените от него електронни
съобщителни услуги за период на потребление от дата 15.02.2019 г. до дата 14.04.2019 г. на
стойност 52.45 лева. Абонатът бил потребил и не заплатил услуги, фактурирани за две
последователни отчетни месеца 03/2019 и 04/2019. Към всяка от фактурите имало приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок
на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило
правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имали
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор издал по клиентски номер № 12513974006 на дата 15.05.2019г. крайна
фактура № **********. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 228.71 лв. (Двеста
двадесет и осем лв. и 71 ст.) /сума представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси
/без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор/и била включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода. Датата на деактивация на
процесния абонамент била 29.04.2019 г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на
договорите си, заведени под клиентски номер 12513974006, като същият не бил спазил крайния
срок за ползване на абонаментите Smart L, съответно до дата - 09.07.2020 г. Претендираната сума в
настоящото производство била в размер на 228.71 лв. (Двеста двадесет и осем лв. и 71 ст.), от
които: 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договори
с клиентски номер 12513974006 от дата 09.07.2018 г., сключен между длъжника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********, за което била
издадена фактура № **********/15.05.2019 г. за периода от 15.04.2019 г. до 14.05.2019 г.; 168.74
лв. (Сто шестдесет и осем лв. и 74 ст.) - 13 броя незаплатени лизингови вноски за предоставено за
ползване устройство GSM HUAWEI Y7 PRIME 2018 за периода от месеца на издаване на крайната
фактура - месец 5/2019 г., съгласно договор за лизинг от дата 09.07.2018 г., сключен между
длъжника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК
*********. Неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от
Договора „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително
2
при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите до
края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи
на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) “. Цената на иска
представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент
по първия договор за цесия/, начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът
й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса с кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор /заявител по чл. 410 ГПК/. Представената/те
фактура/ри сама/и по себе си, не била/били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил
сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителни услуги, които не заплатил в указания
срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника обусловило
правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във
всеки един от договорите. Между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК *********, валидно действали гореописаните договори, по които длъжникът не изпълнил
задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната- длъжник обусловило правото на мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********, да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата 29.04.2019 г. /като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер
на 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) уговорена в т.2 от договора: „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок
по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи
на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
(закупени или предоставени на лизинг)", представляващо сбор от трикратния размер за месечните
такси/без ДДС/на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както следва: 3х19.99 лв.
(Деветнадесет лв. и 99 ст.) за тарифен план Smart L/без ДДС/. Освен това, поради прекратяване на
договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, от Общите условия,
приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставените на абоната
устройство GSM HUAWEI Y7 PRIME 2018, № 866781043217312 били обявени за предсрочно
изискуеми. Съгласно общите условия към договора за лизинг месечните лизингови вноски се
фактурирали от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите
условия на „БТК“ ЕАД“. При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата
на фактуриране на услугите. Така, падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните
фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да
заплати в указаните срокове, дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на
основание Общите условия към договора за лизинг от дата 09.07.2018. г., при което месечните
вноски и други плащания ставали предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите
за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания, така били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец
5/2019 г., когато била издадена крайната фактура/кредитна сметка № **********/15.05.2019 г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва: За предоставеното лизингово устройство
GSM HUAWEI Y7 PRIME 2018 се дължала цената в размер на 168.74 лв. (Сто шестдесет и осем лв.
3
и 74 ст.), за периода от месеца на издаване на крайната фактура - месец 5/2019 г., до края на срока
по лизинговия договор - месец 7/2020 г., или дължими били 13 броя незаплатени лизингови вноски
по 12.98 лева всяка. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги било обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК имали право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Точното изпълнение от страна на длъжника било цел, която
стояла в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката
обезпечавала изпълнението на задължението и служила като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да било нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително
определяла размера на обезщетението, което щяло да дължи неизправната страна в случай на даден
вид виновно неизпълнение, без да било налице пряка обвързаност между размера на неустойката и
действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така, защото кредиторът
можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо не били настъпили, или не били
настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът щял да заплати неустойка, която
щяла да бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на основното задължение на
потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от
една страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за
прекратяване ползването на услугите. Предвид гореизложеното, абонатът следвал да понесе
отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора
неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори. Обезщетението за неизпълнение
било начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка имала обезщетителен
характер, а не санкционен. Когато бил прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента
на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 25 от Общите
условия, „25. Абонатът заплащал: 25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към
Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата;
25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата
листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). “ Съгласно чл. 35, ,,35.
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както
следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства
за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на
сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения
срок. “ Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат
през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-
късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само
лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се
иска съответната справка.“. В конкретният случай ответникът С. М. Т., ЕЕН **********
4
подписала договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план Smart L. не
изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това си
поведение изпаднала в забава. Издадени й били фактури и в срок не ги заплатила. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвал
да понесе отговорността си. Твърди, че и двата договора за цесия били облигационни,
консесуални, двустранни и породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях.
Отделно от това и двата договора за цесия били рамкови договори, с оглед на това, че предвиждат
клаузи относно бъдещи сделки. В българското законодателство рамковият договор имал за свое
нормативно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който допускал
сключването на неуредени в закона видове договори. Функцията на рамковия договор била да
бъдат предвидени клаузи, които можели да бъдат използвани за определен набор от бъдещи сделки
- да ангажира страните с договорените в него условия на тези сделки по начин, че никоя от
страните да не може сама да предотврати инкорпорирането на тези условия в съдържанието на
последваща сделка, щом такава бъде сключена. Рамковият договор задължавал страните с
договорените в него условия всеки път, когато те решили да сключат последващ договор от
определен вид. С рамковия договор страните имали за цел да направят договорените в него
условия на бъдещите сделки неоттегляеми още преди сключването на тези сделки и преди
влизането в сила на тези условия. С рамковия договор страните постигали съгласие относно
съдържанието или част от съдържанието на бъдещите договори. Те си оставали свобода на
преценката относно това дали и кога точно да сключат конкретни договори. Практиката показвала,
че най-често, в рамковия договор не се уговаряли всички условия на бъдещите сделки, а някои от
тях се оставяли за доуточняване при всеки конкретен случай. В изпълнение на т.
1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г., вземането спрямо длъжника С. М. Т., ЕГН
**********, било прехвърлено на дата 24.02.2020 г. от „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК ********* на "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК ********* /законен правоприемник на ”С.Г.
Груп“ ООД, ЕИК *********/, съгласно Уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от дата
16.10.2018 г. С Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., на дата 10.03.2020 г. "С. Г. Груп"
ЕАД, с ЕИК ********* /законен правоприемник на ”С.Г. Груп “ ООД, ЕИК *********/
прехвърлило придобитото от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********
вземане, спрямо същия длъжник, на “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД ЕИК *********.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и
процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имали за предмет съвкупност
от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на били конкретизирани. Не
случайно страните избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони. В чл. 1.6 от първия договор за
цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, била дадена легална дефиниция на
понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следвало име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполагал ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на
ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.”. В представеното
по делото Уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. от БТК ЕАД, също
било описано, че неразделна част от него с Приложение 1 в електрона форма във вида, уговорен в
т. 1.7. от Договора за цесия от дата 16.10.2018 г., съдържащо пълната информация за вземанията,
предмет на прехвърлянето. В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на
цесионера, цедентът предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото
вземане. Цедентът декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията,
описани в Приложение № 1, не съществували други правоотношения. Представянето на
Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработвали. Сочи, че Приложение № 1 представлявал
списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
5
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следвало
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, бил който разполага ЦЕДЕНТЪТ,
фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. Самото вземане било индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и
стойност. С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни,
за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължавал да
издава документ, удостоверяващ, че вземането било включено в предмета на договора за цесия.
Документът представлявал извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо
индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на
правата му по събиране на прехвърлените вземания. Ищцовото дружество встъпило в правата си
на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл.410 ТПК, придобило права върху цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, договорни
неустойки, ако има такива и други. Прехвърлянето на вземане с договор, било който кредиторът на
едно вземане го прехвърлял на трето лице. Длъжникът по вземането не бил страна по договора.
Със сключването на договора за цесия, т.е. било постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминавало от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засягала интересите освен на
страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налагало извършването на
допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал.З и ал.4 от ЗЗД. За да
породи действие, съобщението трябвало да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал.З от ЗЗД. Без да
било елемент от фактическия състав на договора, съобщението имало значение с оглед на третите
лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Като
изпращал съобщение до длъжника, цедентът го информирал, че вече не бил кредитор, а такъв бил
цесионерът, комуто прехвърлил вземането си. Това означавало, че между длъжника и цедента
била прекратена облигационната връзка. Законът не предвидил уведомяването на длъжника да
ставало по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно
извършено, дори да било получено за пръв път с исковата молба. Отделно от това следвало да се
посочи, че въпросът кога длъжника бил уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се
отразявало върху валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него и
доколкото не се твърдяло този договор да страда от пороци, водещи до неговата недействителност,
то следвало да се приеме, че процесният договор за цесия бил валиден и произвел действие, че
посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания били валидно прехвърлени
в патримониума на “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД още на датата посочена в договора за цесия като
дата на влизане в сила на прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би
имало значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът продължил да плаща, поради
незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не извършвал други плащания, които да не
били съобразени от ищеца по делото. Длъжникът можел да възрази за липса на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече изпълнил на стария кредитор
преди момента на уведомлението. Въпреки това към исковата молба било приложено уведомление
за двете цесии, подписано от законния представител на ”С.Г. Груп“ ЕАД /законен правоприемник
на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********/, което дружество уведомявало длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019г. На следващо място следвало да се отбележи, че било налице константна практика на
ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Според нея
уведомяването за извършената цесия можело да се прави от новия кредитор, който обаче следвало
да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване можело да стане и с връчването на
исковата молба за отговор, към която ИМ било приложено уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В
конкретния случай било приложено към исковата молба уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/. Постановени били множество съдебни актове, в мотивите на които била възприета
гореописаната теза. Посочва конкретни съдебни актове. В конкретния случай, ответницата С.
М. Т. не била изпълнила задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ТПК,
към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния
6
интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. е чл. 422 от ТПК. В случай, че
ответникът не бил подал отговор на Исковата молба и не се яви в първото по делото заседание,
моли съда да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да
признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ТПК, както и да присъди на ответника направените по делото разноски,
представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
С оглед на гореизложеното, молят да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
установено със сила на присъдено нещо, че ответницата С. М. Т., ЕГН ********** дължи на
“УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД ЕИК: ********* с предишно наименование “ЮБЦ”, сумата от
228.71 лв. (двеста двадесет и осем лв. и 71 ст.), от които 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер 12513974006 от дата
09.07.2018. г., сключен между длъжника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК *********, за което била издадена фактура № ********** от 15.05.2019 г.,
за периода от 15.04.2019 г. до 14.05.2019 г. и 168.74 лв. (Сто шестдесет и осем лв. и 74 ст.) - 13
броя незаплатени лизингови вноски за предоставено за ползване устройство GSM HUAWEI Y7
PRIME 2018, за периода от месеца на издаване на крайната фактура - месец 5/2019 г., съгласно
договор за лизинг от дата 09.07.2018 г., сключен между ответницата и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********. Претендира разноски по
настоящото и заповедното производство.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С. М.
Т..
Преди съдебно заседание по делото е постъпила писмена молба от ищцовото дружество,
чрез пълномощника им адв. Г., от САК, с която поддържа изцяло исковата молба. Претендира
направените по двете дела разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че не оспорва
основателността на претенцията, като прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съобразно чл.235 от ГПК, намери за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 1396/2022г. на Старозагорския районен съд, по което е издадена заповед за
изпълнение № 725/06.04.2022г., по него е подадено заявление от 06.04.2022г., за плащане на
сумата 59,97 лева по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
12513974006 от 09.07.2018г., сключен с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
съгласно фактура № **********/15.05.2019 г., за периода от 15.04.2019 г. до 14.05.2019 г. и сумата
168,74 лева, представляващи незаплатени 13 лизингови вноски за предоставено за ползване
устройство GSM HUAWEI Y7 PRIME 2018, съгласно договор за лизинг от 09.07.2018г., сключен с
Българска телекомуникационна компания” ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ЕАД
с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г. Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г. Съдът е издал заповедта, като в срока по чл.414,ал.2 ГПК
длъжникът е възразил против издадената заповед, като кредиторът е предявил установителен иск
против него за признаване дължимостта на вземането.
Видно от представения и приет като доказателство по делото договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с клиентски номер 12513974006, същият е сключен на 09.07.2018г.
между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД за ползване на мобилна
услуга за номер ********* при условията на абонаментен план Smart L, с месечна абонаментна
вноска в размер на 23.99 лв., с вкл. ДДС, със срок на действие за 24 месеца – до 09.07.2020 г. По
делото е приет и договор за лизинг на устройство с № **********, който е сключен на 09.07.2018
г. между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД за предоставяне на
7
устройство GSM HUAWEIY7 PRIME 2018, № 866781043217312, с обща лизингова цена в размер
на 311.52 лв., като било уговорено заплащането на 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови
вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 12.98 (дванадесет лева и 98 ст.) лева и една
последна лизингова вноска в размер на 12.98 (дванадесет лева и 98 ст.) лева.
По делото са приети данъчни фактури и извлечения за потребление към всяка от тях,
издадени от „БТК“ ЕАД гр. София, с получател ответника, обективиращи вида и размера на
незаплатената услуга, а именно: фактура № **********/15.03.2019 г., за отчетен период:
15.02.2019 г. – 14.03.2019 г.; фактура № **********/15.04.2019 г., за отчетен период: 15.03.2019 г.
– 14.04.2019 г.; фактура № **********/15.04.2019 г. с начислена неустойка за тарифен план Smart
L в размер на 59,97 лв.
По делото са приети сключени договори за цесия от 16.10.2018 г. между цедент „БТК“ ЕАД
и цесионер „С.Г. Груп“ ООД, за прехвърляне на вземания, както и договор за цесия от 01.10.2019
г. сключен между цедент „С.Г. Груп“ ООД и цесионер „ЮБЦ“ ЕООД.
Представено по делото е извлечение от приложение № 1 към Уведомление по т. 1.1.1. от
дата 24.02.2020 г. към договор № ********** за прехвърляне на вземания, сключен на 16.10.2018
г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* и "С.Г. Груп" ЕАД, с
ЕИК ********* /законен правоприемник на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********/.
По делото е прието извлечение от приложение № 1 към Анекс от дата 10.03.2020 г. към
договор за цесия от 01.10.2019г., в който е отразено, че между „С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК *********
/законен правоприемник на ”С.Г. Груп “ ООД, ЕИК *********/ и ищцовото дружество
“УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД ЕИК ********* /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ е
сключен Анекс от 10.03.2020 г., по силата на който вземането на ищцовото дружество спрямо
ответника С. М. Т., произтичащо от договор с клиентски номер 12513974006, подписан преди
датата на сключената цесия, е в размер на 228.71лв, което вземане е прехвърлено на УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ” ЕООД ЕИК ********* /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/.
По делото е прието Уведомление от „БТК“ ЕАД като цедент по договор за цесия от
16.10.2018г. действащо чрез пълномощника „С.Г. Груп“ ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД в качеството си
на цедент по договор от за цесия от 01.10.2019г.
„БТК“ ЕАД е упълномощило „С.Г. Груп“ ООД, в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия /л. 33 от делото/.
Няма твърдения и данни уведомления за извършените цесии да са били връчени на
ответника, като към исковата молба е приложеното уведомление до ответника за извършените
цесии.
Настоящият съд намира, че с оглед на представените по делото договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12513974006 от 09.07.2018г. и договор за лизинг на
устройство от 09.07.2018г., сключени между „БТК“ ЕАД и ответника се установява, че между тях
са възникнали валидни облигационни връзки по процесните договори. По делото не се оспорва, че
„БТК“ ЕАД е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил посочените
далекосъобщителни услуги, както и че е предоставил на ответника за временно възмездно
ползване устройство - GSM HUAWEIY7 PRIME 2018, № 866781043217312, от което следва, че в
тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената. Процесните фактури макар и
едностранно съставени от мобилния оператор и неподписани от ответника, доказват
предоставените услуги и лизинг и претендираните за тях цени.
При така установеното неизпълнение от страна на ответника следва да се посочи, че в
случая ищецът /цесионер/ претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилна услуга в размер на 59,97 лв., за която суми е посочено, че съставлява 3-месечни
абонаментни такси по договора. В тази връзка незаплащането на дължимите суми за използване на
мобилни услуги в определените за това срокове е довело до едностранно прекратяване на договора
от мобилния оператор. При предсрочното прекратяване по вина, включително при неплащане на
дължими суми, се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и
8
допълнителни услуги. Освен неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи и
възстановяване на част от пазарните цени на устройствата /закупени или предоставени на лизинг/.
В случая, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски за устройство GSM
HUAWEIY7 PRIME 2018, № 866781043217312, дължими от месеца на издаване на крайната
фактура – месец 05/2019г., а именно фактура №**********/15.05.2019г.
На следваща място, предвид събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото
дружество по настоящото производство е частен правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД по силата на
договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., като „С.Г.Груп“ ООД от своя страна
придобило въпросните вземания по силата на договор за цесия от 16.10.2018г. сключен с „БТК“
ЕАД.
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на
трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника
за цесията съгласно чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът
се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД, като по силата на принципа на
свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията - това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД.
В конкретния случай се установява, че ищцовото дружество е представило към исковата
молба уведомление за извършените цесии, което да бъде връчено на ответника. Получаването от
ответника на уведомлението за извършените цесии в хода на исковото производство /с връчването
на исковата молба/ е факт, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. В практиката на
ВКС /решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от
9.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др./ се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Също така е допустимо, какъвто е и
настоящия случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника
/решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г.о., решение №156 от
30.11.2015г. на ВКС по т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск по
отношение на дължимостта на търсените суми е основателен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 205 лева (180 лева, с вкл.
ДДС – за адвокатско възнаграждение и 25 лева – за ДТ). С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в
т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 205
лева (180 лева, с вкл. ДДС – за адвокатско възнаграждение и 25 лева – за ДТ). Разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото
адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. В конкретния случай ответната страна своевременно е направила възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, но настоящият състав намира
възражението за неоснователно, доколкото претедирания размер на адвокатското възнаграждение
в заповедното производтво е 180лв., с включено ДДС, а минималния такъв съгласно чл.7, ал.7, вр.
ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на
300лв., а съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящото
производство е 300лв., като в случая се претендира сума отново под минимума - 180лв.,с включено
9
ДДС. Следва да бъде посочена в решението банковата сметка на ищеца, по която могат да бъдат
заплатени признатите за установени и дължимите суми.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Т., с ЕГН **********, адрес
********, съществуването на вземането на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно
наименование “ЮБЦ”ЕООД/, гр.София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, с ЕИК *********,
представлявано от Миглена Атанасова Угренова, чрез адв. В. Г., от САК, със съдебен адрес: гр.
София, бул. ”Бълагария” № 81, Вх. В, ет. 8, за сумата от общо 228.71 лв. (двеста двадесет и осем
лв. и 71 ст.), от които 59,97лева (петдесет и девет лв. и 97 ст.) неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга и 168,74лева (сто шестдесет и осем лв. и 74
ст.) стойност на 13 незаплатени лизингови вноски за предоставено за ползване устройство GSM
HUAWEI Y7 PRIME 2018, съгласно договор за лизинг от дата 09.07.2018 г., за които суми е
издадена заповед № 725/06.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 1396/2022г. по описа на РС–Стара Загора.
ОСЪЖДА С. М. Т., с ЕГН **********, адрес *******, ДА ЗАПЛАТИ на „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“ ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, с предишно наименование “ЮБЦ”, представлявано
от Миглена Атанасова Угренова, чрез адв. В. Г., от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
”Бълагария” № 81, Вх. В, ет. 8, сумата от 205/двеста и пет/ лева направени по настоящото дело
разноски, както и 205/двеста и пет/лева разноски по заповедното производство.
Сумите могат да бъдат заплатени по сметка на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно
наименование “ЮБЦ”ЕООД/, гр.София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, с ЕИК *********,
представлявано от Миглена Атанасова Угренова, чрез адв. В. Г., от САК, със съдебен адрес: гр.
София, бул. ”Бълагария” № 81, Вх. В, ет. 8 в „Юробанка България“АД с IBAN BG 94 BBI 7942
1020 5772 01.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10