Р Е Ш Е Н И Е
№ 154 18.12.2019 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На десети
декември 2019 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Николай Казаков
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 154 по описа за 2019 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на А.Ю.Х. ЕГН **********
*** против Решение № 152/ 31.10.2019 г. г. постановено по НАХД № 193/ 2019 г.
по описа на РС – Попово, с което е потвърдено НП № 19-0321-000562/ 17.06.2019
г. на началника на РУ-Попово при ОД на МВР – Търговище, с което за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е
наложено адм. наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание Наредба № Із-2539/04.02.2013
г. издадена от МВР, са му отнети 10 контролни точки. В жалбата е посочено като касационно основание за отмяна – съществено
нарушение на процесуалните правила и необоснованост, а при тълкуване се извлича
само необоснованост.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, явява
се лично и с адв. А. от АК – Търговище, който поддържа жалбата и изразява
становище за отмяна на процесния съдебен акт, поради нарушаване на правото на
защита на наказаното лице.
Ответникът по касация – РУ-Попово при ОД на МВР -
Търговище, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че касаторът А.Ю.Х. ***, бил правоспособен по
смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.7/ за категории „В”,“С“,“М“,“АМ“
и “ТкТ“, с правоспособност придобита преди повече от
30 години, като до извършване на настоящото нарушение бил санкциониран
многократно за различни по вид нарушения на правилата за движение по пътищата. На
31.05.2019 г. употребил значително алкохол, като вечерта се намирал в масив
/земеделски земи/, находящи се в близост до пътна асфалтова отбивка от/към път
отворен за обществено ползване III-204. Въпреки
употребения алкохол касаторът управлявал собствения си л.а. “ВАЗ 21213“ с рег.№
Т 7174 ТН. Заедно с него, но с друг л.а. „ВАЗ 21214“ с рег. № … се придвижвал и
св.Г. А. Г. Валял силен дъжд, при което касаторът не успял да овладее
автомобила си и последния заседнал в канавка до нивата. Около 20.30 ч. св.Галин
Георгиев се свързал по телефона с познатия си – св.Б.Б.
и го помолил да отиде и да ги изтегли от нивата. Св.Б. се съгласил и около
22.00 ч. пристигнал на място. Управлявал трактор с прикачен към него инвентар,
а в кабината при него се намирал и племенника му св.Цв. Хр. В. Св.Б. закачил
л.а. на касатора, но последния не могъл да приведе двигателя в движение.
Непохватните му действия и пияното състояние били пряко възприети от св.Цв. Хр.,
който се ядосал и отишъл при касатора. Указал му да се премести и успял да
приведе двигателя в движение и да премести колата в близост до асфалтовия път,
след което слязъл и отишъл отново при св. Б. Б.
По същото време в дежурната част на РУП гр.Попово
постъпил сигнал от охранителната фирма, охраняваща земеделските земи в
землището на с.Славяново, общ.Попово, в който се съобщавало за стрелба. На
сигнала се отзовал полицейски патрул в състав полицай Ст. Я. и полицай Хр. Хр. При пристигането им на място били посрещнати от
служители на охранителната фирма, които заявили, че в нивите има заседнали два
автомобила със съмнение, че водачите им са употребили алкохол. Полицейските
служители позиционирали патрулния автомобил на асфалта на път III-204 и изчакали двата л.а. се … се управлявал лично от
касатора Х., а вторият „ВАЗ 21214“ с рег. № … се управлявал от св. Г. Г. С
помощта на стоп-палка по образец, с фенер в
ръка, полицай Я. им указал да спрат вдясно зад полицейския автомобил, а
полицай Хр. същевременно бил пуснал светлинната сигнализация. Водачите на двата
л.а. изпълнили даденото им полицейско разпореждане, след което и след като
усетил мирис на алкохол, полицай Я. ги проверил за употреба на алкохол с
помощта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с № 0047, скалата на
което /по отношение касатора Х./ в 22.53 ч. отчела 1.35 на хиляда концентрация
на алкохол в издишания въздух. Нарушителят пожелал да даде кръв за химически
анализ. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0035608, в който било
вписано, че касаторът следва да се яви за медицинско изследване в ЦСМП гр. Попово
най-късно до 01.00 ч. Касаторът бил придружен до ЦСМП гр. Попово, при стриктно
спазване на нормативните изисквания, дежурен лекар му взел кръв за изследване,
като с СХЕ от 04.06.2019 г. в.л. К. установила, че в предоставената за
изследване кръв, иззета от А.Х. има наличие на етилова концентрация 1.02 на
хиляда. На касатора е бил съставен АУАН за нарушението по чл. 5, ал. 3,т. 1,
който той подписал без възражения. При тези обстоятелства било издадено оспореното
в настоящия процес НП № 19-0321-000562/ 17.06.2019 г. на началника на РУП-Попово,
връчено лично на 18.09.2019 г.
По отношение управлението на л.а. от св.Г. Г. и след
извършена служебна справка в деловодната система на ПпРС съдията-докладчик
констатирал, че спрямо него е бил внесен ОА за извършено престъпление по чл.
343б, ал.1 НК, по който е било образувано нохд № 118/2019 г. В качеството си на подсъдим св.Г. Г. е бил
признат за виновен за това, че на 31.05.2019 г. около 22.50 ч. на път III-204 км 43+748 е управлявал л.а. с концентрация на
алкохол в кръвта 1.69 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство. За извършеното престъпление са му били наложени наказания: 1 г. ЛОС,
отложено по реда на чл.66 НК за изпитателен срок от 3 г.; 500 лв. глоба и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г., като понастоящем по жалба
на подсъдимия делото е в ТОС.
По делото са били разпитани в
качеството им на свидетели актосъставителя Ст. Я., св.Хр. Хр., като фактическата
обстановка, установена от техните показания се оспорила от защитата на
нарушителя, като се ангажирали допълнителни гласни доказателства. Съдът не дал
вяра на показанията на изслушаните в с.з. свидетели по искане на защитата – Б.
Б., Цв. В. и Г. А., тъй като същите очевидно са съгласувани предварително с
защитната теза на нарушителя. Чрез техните показания защитата прави макар и
неуспешен опит да отрече управлението на л.а. от страна именно на касатора.
Тези допълнителни показания противоречат на правилата на формалната логика, тъй
като за настоящият състав е безспорно, че двамата полицейски служители са
били изпратени по сигнал и за евентуална употреба на алкохол. Конкретно,
към показанията на св.Г. А. настоящият състав подхожда с особено
внимание тъй като отчита, че този свидетел вече е осъден за управлението на МПС
относно същите обстоятелства по нохд № 118/2019 г. на ПпРС. Двамата разпитани
полицейски служители коректно изясняват мястото на позициониране на служебния
автомобил върху пътното платно, както и последвалите активни действия по
установяване употребата на алкохол у нарушителя Х., а и спрямо св.Г. А. Техните
показания са последователни и логични, поради което съдът не намира основание
да не им даде вяра, поради което ги поставя в основата на постановеното
решение.
От правна страна съдът намерил, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
Съдът констатирал, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение на правилата
за движение по пътищата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, водещи до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. В настоящият случай оспореното НП е
издадено от компетентен да го издаде орган –началникът към ОДМВР Търговище, РУ-Попово,
на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и т.2.8 от приложената /л.9-10/ Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права
по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН. Видно от разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП се наказва с лишаване от право
да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба в размер на 1000 лв. водач, който
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 до 1.2 на хиляда
включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух, а съгласно чл.6,ал.1,т.1 от Наредба № Із-2539/17.12.2012
г. на МВР /Обн.,ДВ, бр.1/2013 г., в сила от 04.02.2013 г./ за същото нарушение
се отнемат задължително и 10 к.т. В конкретния случай безспорно е налице пълно
съответствие между фактическата обстановка констатирана от контролните органи и
правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото НП. Разпоредбата
на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС да не го управлява под
въздействие на алкохол – разпоредба, чиято конкретна индивидуализация касаеща
границите на допустимата концентрация е регламентирана чрез чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП, по силата на който е санкциониран нарушителя. Нарушението е извършено
виновно, умишлено, като нарушителят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е че е употребил
алкохол и не следва да управлява МПС в това си състояние, но въпреки това е
управлявал л.а., с което е допускал настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние.
След подробният анализ на приобщената доказателствена
съвкупност, съдът намери, че при осъществяване състава на вмененото
административно нарушение по ЗДвП, на нарушителя правилно са наложени наказания
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. В случая те са и единствено възможните, доколкото самият законодател не
е предвидил минимум и максимум на наказанието и не е
предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи размера
и вида на санкциите за установеното нарушение, поради което това наказание е
правилно определено, респ. не съществува процесуална възможност за обсъждане на
въпросите за неговото изменение.По отношение отнетите 10 контролни точки
– отнемането на контролни точки по реда на Наредба Із-2539 на МВР не
представлява нито наказание, нито принудителна административна мярка, т.е. не
се явява санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване и респективно
отмяна. Ето защо издаденото НП е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените
възражения от наказаното лице. Подадената жалба е неоснователна.
Съгласно нарушената в случая разпоредба на чл. 5, ал.
3 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) „На водача на пътно превозно средство
е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77
от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози;….“ От разпоредбата следва недвусмислен
извод, че водачите на МПС не могат да управляват ППС след употребата на алкохол
над 0,5 на хиляда, тъй като попадат в приложното поле на санкционната
разпоредба на чл. 174 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба на чл. 174 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43
от 2002 г., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ал. 1 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: … 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Касаторът навежда пред настоящата
съдебна инстанция, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в нарушено право на защита, тъй като съдът след приключване на съдебното
заседание по разпита на свидетелите е направил справка в деловодната система на
съда и е установил, че по отношение на св. Георгиев е било образувано НОХД №
118/ 2019 г., където последният е бил признат за виновен за управление на л.а.
с концентрация на алкохол в кръвта от 1, 69 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство на същата дата и място. Съдът в настоящия си състав не споделя този довод,
тъй като съдът е свободен да прави такава справка пък и наказаното лице е
направило изследване на алкохол в кръвта в лицензираната лаборатория на НТЛ при
ОД на МВР – Търговище на определения му час за явяване – 01, 00 ч. на
01.06.2019 г., резултатът от която е положителен – 1, 02 промила. Касаторът е
упражнил правото си на защита по реда на съдебното оспорване на процесното НП.
При положение, че
при първоинстанционното производство не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП Нарушението е безспорно установено и доказано
пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока са
неоснователни и необосновани.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
че постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152/31.10.2019 г., постановено
по НАХД № 193/ 2019 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..