П Р О Т О К О Л
Година 2020 Град
Свиленград
Свиленградски районен съд наказателен състав
На петнадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ДОБРИНКА КИРЕВА
Секретар: Ренета Иванова
Прокурор: Стефка Стоянова
сложи за разглеждане докладваното от съдия КИРЕВА
НОХД № 678 по описа на съда за 2019
година
На именното повикване в 14.00 часа се явиха:
Страна
Районна прокуратура – Свиленград - уведомена от предходно съдебно заседание,
изпраща представител Прокурор Стефка Стоянова.
Подсъдимия К.Б.К., редовно призован, се явява лично и с адв. М., служебен защитник от досъдебното производство.
По хода на делото:
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. М.
– Да се даде ход на делото.
Подсъдимият К.Б.К. – Да се даде ход на делото..
Съдът счита, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО за провеждане на
разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи се към снемане на
самоличността на подсъдимия.
Подсъдимият К.Б.К., ЕГН: **********,***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с
основно образование, осъждан, безработен.
На
основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът, извърши проверка относно връчването на
обвинителния акт, преписите и съобщенията по чл.
247б от НПК на страните по делото.
Прокурорът – Връчени са ни преди повече
от седем дни.
Адв.М. - Връчени са ни преди повече от седем дни.
Подсъдимият К.Б.К. – Връчени ми са преди повече от седем дни.
На
основание чл. 274, ал. 1 от НПК, Съдът
разясни на страните правото им на отводи срещу състава на съда,
прокурора, защитника и съдебния секретар.
Прокурорът – Нямам искания за
отводи и възражения против състава на съда, защитникът на подсъдимия и
секретаря.
Адв.М. - Нямам искания за
отводи и възражения против състава на съда, прокурора, защитника на подсъдимия
и секретаря.
Подсъдимият К.Б.К. - Нямам искания за отводи
и възражения против състава на съда,прокурора, защитника на подсъдимия и
секретаря.
На
основание чл. 274, ал. 2 от НПК, се разясниха на страните правата им, предвидени
по НПК.
Подсъдимият К.Б.К. – Запознах се с
правата си по НПК.
Съдът
прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът – По точка 1 делото е подсъдно на Съда.
По точка 2 няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По точка 3 считам че не
са допуснати на Досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. По точка 4 не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. По точка 5 не се налага
разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен Съдия и Съдебен
заседател, назначаване на защитник, вещо лице или тълковник, нито извършването
на процесуални действия по делегация. По точка 6 да бъде оставена в сила взетата мярка за процесуална принуда. По
точка 7 нямаме искания за събиране на нови доказателства и по точка 8 считам,
че следва да се призовават лицата посочени в обвинителния акт.
Адв.М. – Уважаема госпожо Председател, по точка 1 – да, делото е
подсъдно на настоящия съд. По точка 2 – към настоящия момент няма основания за
прекратяване или спиране за наказателното производство. По точка 3 считам че
има допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза. На първо
място, както в Постановлението за привличане към наказателна отговорност на
подзащитният ми, така и в обвинителния акт, който е депозиран и е дал повод за настоящото
наказателно производство, обвинението е прецизирано и е квалифицирано по чл. 279,
ал.1 от НК и е посочено за извършено изпълнителното деяние, че „без разрешение на надлежните органи на властта”
доверителят ми е влязъл в Република България. Като в тази връзка, обвинителният
акт е останал доста пестелив и бланкетен, без да се дават никакви разяснения
какво точно представлява разрешението на надлежен орган на властта. Конкретно
искам да кажа в какъв акт то би следвало да се обективира и кои са конкретно
надлежните органи на властта, които следва да дадат разрешение за влизане в
страната, за влизане в Република България на български гражданин, какъвто без
съмнение е К.Б.. Имайки предвид и позовавайки се на Глава втора от
Конституцията на Република България. Конкретно ще цитирам чл.35, ал.2 от КРБ
гласящ: „Всеки български гражданин има право да се завръща в страната си”, то
не виждам конкретно какво би следвало да бъде разрешението на надлежните органи
на властта за влизане в Република България.
На следващо място, считам че доверителят ми е влязъл
в страната ни през ГКПП, като според чл.3, ал.1 от Инструкция №8121з-813 от 09.07.2015
година за реда и организация за осъществяване на гранични проверки на ГКПП на Министъра на
МВР. Чл.3, ал.1 казва, че: „Гранични проверки се извършват на ГКПП на
обособените за целта места.”. Ал.2 казва, че: „Обособените работни места, на
които се извършва гранична проверка на всички преминаващи през ГКПП лица представлява
проверка на първа линия.”. В тази връзка, в обвинителния акт е посочено, че
първа линия е била премината от доверителя ми. Първа линия се има предвид първа
бариера най-вероятно, е премината от доверителя ми. Ал.3 на същия член доизяснява,
че граничната проверка на следващата се
втора линия се осъществява на специализирани работни места, на които се
извършва цялостна проверка на чужденци, както и на допълнителни контролни
процедури на лица, които се ползват с правото на свободно движение. В тази
връзка, ще обърна внимание на Регламент на Европейската общност с №562 от 2006
година на Съвета на Европейския парламент от 15.03.2006г. за създаване на
Кодекс на общността за режима за движение на лица през граница или Кодекс на
шенгенските граници. В общите разпоредби на същия е очертано
съдържанието на понятията „гранично-пропусквателен пункт”, „граничен контрол”,
„гранична проверка”. В чл.4 от същия Реглмент, параграф 3, има издадена
нотификация свързана конкретно с Република България и за предвидените санкции в
осъществяване на вътрешното право за незаконно преминаване на външните граници
извън контролно-пропусквателните пунктове и извън тяхното работно време. Та, визираната нотификация по чл.37 от горе
цитираният Регламент е относима към
посочените хипотези на чл.4, параграф 3 от него и предписва правоприлагането конкретно на чл.279, при
пресичане на държавната граница извън определените за това места и извън
работното време. Като в аргумент към това цитирам Решение на ВКС №159 от 03.04.2009г.,
постановено по дело №96/2009 година. Какво искам да кажа? Доверителят ми е минал през обособените за
това места. Той е минал през КПП, минал е в работно време, доколкото
конкретното КПП работи денонощно и няма изрично оповестяване за прекъсване на
работното време. Български гражданин е на първо място и считам че на основание върховният ни закон и цитираният преди малко
член същият не се нуждае от изрично разрешение, ако би се нуждаел от такова, то
същото би следвало да бъде посочено изрично в обвинителния акт, с цел да се изясни
до такава степен обвинителната теза, че същата да не води до затрудняване на
процесуалните права на доверителят ми да разбере за какво точно деяние е
подведена неговата наказателна отговорност и в тази връзка да може да
конструира така защитата си, че наказателния процес да протече безпрепятствено
и в пълнота. Считам че така изложената от мен аргументация е достатъчна да обоснове
допуснатото процесуално нарушение на досъдебната фаза, като Ви моля, ако приемете тезата ми да прекратите настоящото
производство и да върнете делото на досъдебна фаза за прецизиране на
обвинението.
По точка 4, считам че не са налице основанията,
след всичко изложено, за разглеждане на производството по особените правила. По
точка 5 - не се налице основания за разглеждане на делото при закрити врата,
привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на друг защитник,
вещо лице, преводач или тълковник. Считам че взетата мярка, по точка 6, е
пропорционална и съответстваща на деянието и не следва да бъде изменяна в
по-тежка такава, като и поведението на доверителят ми до този момент не води до
обосновка за вземане на по-тежка мярка. По точка 7 - нямаме искания за събиране
на доказателства и не соча такива.С оглед на всичко гореизложено Ви моля след
произнасяне да насрочите делото в съдебно заседание.
Подсъдимият К.Б.К. – Съгласен съм със казаното от защитника ми и нямам какво
да добавя по точките на чл. 248 от НПК.
Прокурорът – Считам че няма процесуални нарушения допуснати на
досъдебното производство, такива, че да са ограничили процесуалните права на подсъдимия,
тъй като същия е разбрал много добре в какво е обвинен, запознал се е с всички
факти по обвинението и по такъв начин, запознавайки се с предявеното му по този
начин обвинение, на него въобще не са му нарушени правата, тъй като е могъл да
организира своята защита. Колегата цитира някакво отделно Решение на ВКС, само
че смятам че в случая то е само отделно такова и предвид което моля Уважаемия
съд да не взима под внимание тезата на защитника М.. Поддържам молбата си
за насрочване на съдебно заседание, тъй
като не са налице отстраними процесуални нарушения допуснати във фазата на досъдебното
производство така, както са посочени.
Адв.М. (реплика) – Доколкото става въпрос
за цитираното Решение на ВКС №159 от 03.04.2009г. - цитираното Решение го цитирам
с цел да си доизясня аргументацията какво се казва в самата нотификация в чл.37
на Регламента. Регламента има предвид също, че деянието по чл.279 извършено на
КПП, под КПП състава на чл.279 има предвид определените за това места, касае
чужденци, граждани на трети страни, но не касае български граждани. С тази цел
го цитирам, за да се аргументирам какво искам да кажа.
Отделно, в цялата обстоятелствена част се описва
и една хронология на събитията, които събития именно се извършват след
преминаване на първа бариера и описанието на същите по никакъв начин не се доказва,
не се обосновава някаква тяхна незаконност. Казва се, че доверителят ми е преминал
първа бариера безпрепятствено, движел се е в рамките на пункта, което безспорно
е на територията на Република България и се е движил по регламентирани места,
т.е. свободното му движение на първо основание е регламентирано от
Конституцията. На второ основание, той не е нарушил такива разпоредби на пункта
забраняващи негово движение. Именно в тази теза, в това изложение се води
неразбирателството на обвинителната теза. Първо, че е български гражданин,
защо, какво му е разрешението, както казах в какво като цялост се е изразило неговото
изпълнително деяние предвид изложеното. Поддържам си преди малко казаната теза,
няма да се повтарям и да се произнесете с акт в този смисъл.
Прокурорът – Във връзка с това, че защитникът каза,
че той не е разбрал в какво е обвинен като не му е повдигнато по-разширено
обвинение и конкретно надлежните органи на властта. Надлежните органи на
властта са споменати в обвинителния акт кои са те, а именно: свидетелите, които
са цитирани. Подсъдимият е получил обвинителния акт, запознал се е с него и би
следвало да му е ясно кои са тези надлежни органи на властта, а именно: полицейските
служители на „Гранична полиция”.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание в 14,50 часа в присъствието на
представителя на РП – Свиленград, подсъдимия и неговия защитник,
Съдът след като изслуша страните намира следното по въпросите предвидени в
чл.248 от НПК: По точка 1 – делото е подсъдно на съда. По точка 2 - към
настоящия момент няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. По точка 3 относно направеното възражение от страна на защитата и
след обстойна проверка на внесения обвинителен акт, съдът намира искането за основателно, доколкото в обвинителния
акт на страница 2 прокурора е описал изпълнителното деяние по следния начин: „Преминаването
на обв. К. не през регламентираните за това места било установено и от св. Стоимен
Стоев……, че в действителност обвиняемият К. е преминал ГКПП „Капитан Андреево”
без разрешение на надлежните органи на властта….” В същото време е повдигнато
обвинение, че същият е влязъл на процесната дата през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта. Безспорно разпоредбата на чл.279 от НК предвижда 2 хипотези за незаконно
преминаване през държавната граница. Първата е, който влезе или респективно
излезе през границата на страна, без разрешение на надлежните органи на властта,
а втората хипотеза е: макар да има разрешение преминава не през определените за
това места. Така формулирано в обстоятелствената
част на обвинителния акт не става ясно дали се касае за незаконно преминаване в
първата хипотеза или за втората хипотеза,
поради което съдът намира,че има съществени противоречия в обстоятелствената и
диспозитивната част на Обвинителният акт, което действително затруднява
защитата и с това се нарушава правото му да разбере точно в какво е обвинен, за
да организира защитата си, поради което съдът намира,че следва
да се прекрати образуваното съдебно
производство и същото да се върне на прокурора, доколкото е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила,довело до
ограничаване на процесуалните правила на
обвиняемия съгласно чл.249,ал.4,т.1 от НПК.
Сочените Регламенти, Решения, Наредби и Инструкции
и изтъкнатите доводи съдът намира, че към настоящия момент не следва да
коментира, доколкото в по-голямата си част касаят въпроси по същество. В тази
връзка, следва да бъде върнато наказателното производство на прокурора за
отстраняване на допуснатата нередовност в обвинителния акт и евентуално въпреки
че по точка 2 съдът намира, че към настоящия момент не са налице основанията за
прекратяване или спиране на производството, но доколкото в съдебното
производство са събрани доказателства относно психичното състояние на подсъдимия,
че същия страда от „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод смесен”, следва
да се изследва и от прокурора дали обвиняемият може да носи наказателна
отговорност съобразявайки приложимостта на разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.5 от НПК, доколкото по делото има данни, че има подсъдимият е с психично разстройство
след извършване на деянието предмет на настоящия обвинителен акт, но към
настоящия момент съдът е в невъзможност да назначи експертиза, която да
установи има ли разстройство продължително на съзнанието, което да изключва вменяемостта
на обвиняемия.
Що се отнася за другите въпроси предвидени в чл.248
от НПК, евентуално ако се приеме, че няма допуснати нарушения, следва по точка 4 да се приеме, че не са налице основанията за разглеждане на
делото по реда на особените правила и по точка 5 - няма основание делото да се
разгледа при закрити врати, като не се
налага привличане на резервен Съдия и
Съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник,
нито извършването на процесуални действия по делегация. Към настоящия момент не
се налага изменение на взетата мярката
за неотклонение „Подписка“ на ДП спрямо подсъдимия К.. Няма искане за събиране на нови доказателства
и следва делото да се насрочи за разглеждане по общия ред с призоваване на
страните, но доколкото съдът констатира допуснатото нарушение, което се посочи
следва да се върне обвинителния акт на прокурора.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на основани чл.248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство по НОХД № 678/2019г.
по описа на РС – Свиленград.
ВРЪЩА делото на РП – Свиленград за отстраняване на
допуснатите отстраними процесуални нарушения, съгласно мотивите на съда.
Определението подлежи на обжалване и протест по реда
на глава ХХІІ от НПК, а именно: в седмодневен срок пред ХОС, считано от днес.
Прокурорът – Моля за препис от протокола от
днешното съдебно заседание.
Адв. М.
– Също моля да препис от протокола.
Съдът намира исканията за основателни, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДАТ заверени преписи от съдебния протокол от днешното съдебно
заседание на Районна прокуратура –
Свиленград и на адв. М..
Заседанието завърши в 15.00 часа.
Протоколът се изготви на 15.07.2020г.
СЪДИЯ:……………
Секретар:……………..