№ 80
гр. Сливен, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20222200100532 по описа за 2022 година
Предявен е пряк иск на увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия
причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и цена - 100 000 лв.
В исковата молба ищeцът твърди, че на 11.07.2021 г., в гр. Твърдица, при управление
на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № **, водачът А. И. А. нарушил правила за движение по
пътищата, при което реализирал ПТП, в резултат на което загинала С. Н. Н., която била
пътник в автомобила, стоящ на предна дясна седалка.
Твърди, че водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 570/2022г по описа на
СлОС.
По отношение на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № **, била сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП.
Твърди, че депозирал пред ответника своята извънсъдебна застрахователна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на сестра му, но с писмо от 22.07.2022 г. му било отказано застрахователно обезщетение.
Твърди, че е брат на загиналата в ПТП С. Н. Н., а в резултат на нейната загуба
претърпял болки и страдания. Те са били в изключително близки отношения, живеели са в
едно домакинство, виждали се всеки ден, грижели се един за друг, подкрепяли се. Фактът, че
са израснали заедно допринесъл за изграждането на много силна емоционална и духовна
връзка помежду им. Тя винаги възприемала по-големия си брат си като неин закрилник, тъй
като била единствената и по-малка сестра в семейството. Смъртта й му причинила
изключителни емоционални страдания и прекъснала тяхната силна, здрава връзка. Това било
1
изключително болезнено за ищеца изживяване, което довело до дълбока и отрицателна
промяна в живота му. И до сега изпитвал негативните последици от загубата на сестра си, а
мисълта за липсата й в живота му го кара да изпитва душевни болки и страдания. Тези
душевни страдания ще го съпровождали през целия му живот, още повече, че починалата С.
оставила дете-кърмаче, за което ищецът, заедно с родителите си и семейството си поели и
полагали непосредствени грижи.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му
заплати сумата 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 11.07.2021 г. смърт на
неговата сестра С. Н. Н., ведно със законната лихва считано от 05.07.2022 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК. Счита
иска за допустим, но неоснователен .
Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска
отговорност“ , сключена за процесния автомобил.
Оспорва наличие на особена близка връзка с починалата и действително претърпените
вреди от нейната смъртта, тоест, че е налице изключението по смисъла на ТР № 1/2018 г. на
ВКС, ОСГНТК, тъй като в техните отношения не е имало нищо изключително и особено, а
се касае за нормални отношения, характерни за роднини от съребрена линия, в които няма
нищо особено, налагащо присъждане на обезщетение.
Оспорва иска по размер, твърдейки, че е прекомерно завишен и не съобразен с
принципа за справедливост и трайната съдебна практика.
Позовава се на разпоредбата на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ, тъй като не се касае за лимит на
отговорност по застраховка, а за методика за определяне на обезщетения за определен кръг
родственици на загинал в ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
С. Н., който като пътник в автомобила не била с поставен предпазен колан, в резултат на
което способствала за собственото си увреждане и смърт. При поставен предпазен колан и
същия механизъм на ПТП е могла да избегне или ограничи травмите, причинили смъртта.
Прави и възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК на платеното от другата
страна адвокатско възнаграждение.
В с.з. ищецът лично и с процесуален представител поддържа предявения иск .
Претендира разноски съгласно списък. Представя писмена защита.
В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който
поддържа отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения развива в писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
2
Ищецът е по-голям брат на С. Н. Н. , която починала на ** при ПТП, настъпило на
11.07.2021г., в **.
По случая е образувано ДП №107/2021г по описа на РУ на МВР-Твърдица, приключило
с внасяне на обвинителен ат в съда, по който е образувано НОХД № 570/2022г по описа на
СлОС.
С влязла в сила присъда № 1/17.01.2023г по НОХД № 570/2022г по описа на СлОС,
подс. А. И. А. е признат за виновен и осъден за това, че на 11.07.2021г, в гр.Търдица,
община Твърдица, на ул.“Горска поляна“, до църквата, при управление на МПС- лек
автомобил „БМВ 316И“с рег. № **, нарушил правила за движение по пътищата – чл. 21 ал.1
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Н. Н. от **, като е оправдан по
обвинението да е извършил деянието при нарушение на правилото за движение по чл. 20
ал.1 ЗДвП.
На 11.07.2021г., късно вечерта, А. И. А., който имал връзка със С. Н., отишъл със своя
автомобил „БМВ 316И“с рег. № ** да я вземе от дома й в **.
Тя се качила в автомобила и седнала на предната дясна седалка, без да постави
предпазен колан, и двамата потеглили на разходка в града.
Водачът увеличил скоростта и навлязъл в зоната на десен завой, но в резултат на
запрашеност на пътното платно, изгубил контрол върху автомобила и той поднесъл. Да за
избегне навлизане в насрещната лента за движение, рязко завил надясно, после наляво, а
автомобилът изгубил напълно устойчивост и последвала ротация около вертикалната ос., в
посока, обратна на часовниковата стрелка.
Тогава автомобилът станала неуправляем и се блъснал с дясната си странична част в
намиращия се отляво на пътното платно електрически стълб. Последвала ротация
в обратна посока, автомобилът пропаднал в стръмния скат вляво от платното за движение и
се озовал на **, където се установил в покой.
Съгласно заключението на приетата по делото КСМЕСТЕ, техническата причина за
настъпване на ПТП е движението на автомобила с технически несъобразена скорост
съобразно релефа на местността и характера на пътната настилка, в зоната на десен завой и
съответно допуснатото напускане на платното.
Според в.л. инж.У., водачът е имал техническа възможност да се съобрази с тези
обстоятелства и да подбере технически съобразена скорост.
При всички случаи според в.л. е имал възможност да се съобрази скоростта на
движение и да предотврати настъпване на ПТП.
Можел е да съобрази както релефа на местността, така и характера на пътната
настилка, тъй като в зоната на настъпилата загуба на управление, по платното било
установено наличие на инертни материали/ пясък от стичане на дъждовна вода/, което е
довело до пълна загуба на управление, с напускане на платното от лявата страна по
посоката си на движение и преобръщане на автомобила по низходящия скат.
3
По време на това преобръщане, от автомобила изпаднала С. Н., която била намерена от
водача под самия автомобил.
Тя получила тежка, несъвместима с живота съчетана травма, с обхващане на глава,
гръден кош, корем и крайници, а кожата по тялото била с дълбоки охлузвания, а на места и
изгаряния.
Причината за смъртта на постр.С. Н. е тежката гръдна и коремна травма, които са
несъвместими с живота и механизма, по който те са настъпили, т.е. притискане между
твърди предмети с широка повърхност, е в резултат на изпадането й от автомобила.
Тези увреждания според в.л. Д-р С. напълно кореспондират с механизма на ПТП и не
са получени в автомобила, а след изпадането от автомобила и попадането на тялото под
автомобила.
По време на настъпилото ПТП и сложната динамика на движение на автомобила ,
върху тялото на пострадалата С. Н. през отделните фази на произшествието са действали
различни по своята величина и направление преносни инерционни и центробежни сили.
Напускането на купето на автомобила е с начало удара на автомобила в електрическия
стълб и при последвалата ротация на автомобила по часовата стрелка с отваряне на предна
дясна врата.
Предвид установения механизъм на произшествието, експертиза достига до
заключението, че към момента на неговото настъпване, С. Н. Н. е пътувала в автомобила на
предна дясна седалка, без поставен обезопасителен колан.
Получените телесни увреждания имат травматична генеза и се дължат се на
механичното действие (удар, притискане, сътресение, триене, висока температура) на
твърди тъпи, тъпоръбести предмети и на предмети с твърда, широка и грапава повърхност и
добре отговарят да са получени по време и в резултат на настъпилото на ПТП.
При този вид автомобилни травми, през различните фази на произшествието тялото на
пострадалата е било подложено на действието на различни по своите характеристики
травмиращи сили. По време и в резултат на сложното динамично поведение на лекия
автомобил, тялото на С. Н., бидейки подложено на действието на значителни преносни
инерционни и центробежни сили напуснало автомобилния салон и попаднало под лекия
автомобил. В резултат на това, то било подложено на значителен натиск между твърди
широки повърхности, каквито са теренът и пода на лекия автомобил. Освен силното
притискане, при спускането си по стръмния наклон, автомобилът увлякъл намиращото се
под него тяло на пострадалата.По този механизъм са се получили тежките гръдна и коремна
травми, обширните охлузвания на кожата в различни анатомични области и следите от
изгаряния по задните повърхности на трупа.
Лекият автомобил е бил оборудван с триточкови инерционни предпазни колани.
Съгласно техническото оборудване същите са били налични към момента на настъпване на
ПТП за всяко от седящите места в автомобила.
4
Предпазният колан е средство за защита, предназначено за задържане на водача и
пътуващите в автомобилния салон максимално неподвижни и фиксирани към седалките в
случаи на внезапно спиране при удар, при аварийно спиране с максимално спирачно
закъснение и при преобръщане на автомобила. Правилно поставения и изправен триточков
предпазен колан ограничава напълно или в значителна степен възможността от контакт на
телата на пътуващите с различни елементи от вътрешното оборудване на автомобилния
салон, деформирани части от автомобилното купе, както и от контакти едно с друго.
Поставеният триточков предпазен колан също така предотвратява изпадането на тялото
на пътник от автомобилния салон.
Експертите дават заключение, че механизмът на получаване на установените телесни
увреждания е могъл да бъде избегнат напълно с правилно поставен и изправен триточков
предпазен колан, което би предотвратило настъпване на летален изход.
Внезапна внезапна смърт на С. Н. причинила душевни болки и страдания за ищеца.
Той е ** по-голям от нея и двамата са израснали и огледани от родителите си в родния им
дом в **.
Ищецът е най-голямото от четирите деца в семейството, състоящо се от двама
родители, трима братя и една сестра, която е най –малкото дете.
От 14 годишна възраст тя имала връзка с мъж от **, а именно водачът на автомобила,
под който загинала, а на **, само месец преди за почине в ПТП, родила дете.
Грижите по отглеждането на това дете поела нейната майка, но активно помагали с
издръжка и грижи ищецът и неговата жена.
До края на живота си С. живяла при родителите си, в родния си дом в **, заедно с
двама от братята си – ищеца и М..
Третият брат- И. живеел в друго село заедно със своето семейство.
Преди да почине С., брат й М. бил ерген, а ищецът живеел с жена, от която имал
четири деца. Всички съжителствали в бащиния си дом.
Смъртта на С. била тежък удар за цялото семейство, в т.ч. и за брат й Х., който бил
много привързан към нея и я обичал.
Тъй като е доста по-голям от нея и винаги й помагал с каквото може , но най-вече
финансово, тъй като родителите им били бедни. Обгрижвал я и се стараел да не е лишена от
нищо. Обичта му прераснала в обич и грижи към нейното дете.
Платил погребението й, а също и надгробния паметник.
Платил и почерпката по повод рождения ден на детето й .
По отношение на увреждащия лек автомобил „БМВ 316И“с рег. № ** е била сключена
с ответника задължителна застраховка „ гражданска отговорност“, валидна от 16.12.2020г
до 15.12.2021. .
С молба от 05.07.2022г, ищецът е предявил своята писмена застрахователна претенция
5
до ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата
сестра С. Н. Н., но плащане не е настъпило до приключване на съдебното дирене по делото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени., в т.ч. приобщените от
наказателното производство.
Кредитира на показанията на разпитаните по делото двама свидетели, които възприе
като убедителни и безпротиворечиви.
Приема заключението на КСМЕСТЕ като обосновано, ясно и неоспорено.
Така приетото за установеното от фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Предявен е пряк иск по чл. 432 ал.1 от КЗ на пострадало лице срещу застрахователя на
деликвента за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено от водача
на МПС, застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Ищецът е брат на загинала при ПТП С. Н., който претендира обезщетение за
неимуществени вреди от нейната смърт, насочвайки иска си срещу застрахователя на прекия
причинител на вредата, по застраховка „гражданска отговорност “ на автомобилистите.
Искът му е процесуално допустим, тъй като е активно легитимирана да го предяви.
Разгледан по същество- е неоснователен и недоказан, поради което съдът го отхвърля
изцяло.
С ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от
лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители,
деца, съпруг и лице във фактическо съжителство.
С ТР№1/21.06.2018г бе прието, че по изключение всяко друго лице, освен
горепосочените в ППВС №4/61г и ППВС №5/69г, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда само при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
За да е иска основателен, е необходимо бъде доказано освен наличие на сключена
застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена при ответното
застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то, и наличието на
деликт с всичките му елементи от фактическия състав: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.
6
Страните не спорят, че към датата на настъпване ПТП е налице застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника по отношение на
автомобила ,с който е причинено ПТП.
Тъй като деликвентът А. И. А. е осъден с вляза в сила присъда, на основание чл. 300
ГПК тя е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и вината на дееца.
Подс. А. А. е осъден с влязла в сила присъда за това, че е извършил противоправно
деяние: нарушение на чл. 21 ал.1 ЗДвП и в причинна връзка от неговото деяние е настъпила
смъртта на С. Н. Н..
Тези обстоятелства са доказани по делото и са част от присъдата.
Затова в настоящото производство на доказване подлежи само вида и размера на
претърпените вреди и наличието на особено близката, трайна и дълбока връзка между брата
и сестрата.
Вредите като вид и размер са доказани по делото със еднопосочните и убедителни
свидетелски показания на двама свидетели.
Съгласно възприетото в ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г, за да бъде
присъдено претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ищецът следва да е
провел доказване, че е имала със своята сестра изключително дълбока, трайна и
емоционална връзка, поради която за него са настъпили значителни като интензитет и
продължителност душевни болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и
продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по
интензитет и времетраене с болките и страданията на най-близките.
С ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК се възприе становището, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС№ 4 от 25.V.1961 г. и ППВС № 5 от 24.ХІ.1969 г. и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.
От посочените разяснения, следва категоричния извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете постановления на пленума, се присъжда само по изключение и то при
наличие на следните две кумулативни предпоставки: 1./ създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства, привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
7
обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4 от 25.V.1961 г. и ППВС № 5 от
24.ХІ.1969г.
Следователно, претендирано от разширения кръг лица за морални болки и страдания
от смърт на близък роднина, се присъжда само по изключение, когато житейските
обстоятелства са станали причина между тях да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за неимуществени вреди, наред с най-близките роднини.
При преценката за наличие на такова изключение, следва да бъде отчетено
обстоятелството, че традиционно за българския бит и семейство , отношенията между
роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост.
Братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което е
обичайно и нормално техните отношения да се основават на обич, привързаност и
взаимопомощ, а настъпилата им смърт, неминуемо води до болка и страдание у брата или
сестрата.
Ето защо, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка
връзка, необходимо е освен формалното родство с произтичащата от него близост между
лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на
по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
Такова обстоятелство например за връзката между братята и сестрите е израстването им
сами като деца поради продължително отсъствие на родителите или когато единия е
отгледал другия, поради липса на родители или тяхната непригодност и др.
Ищецът е брат на загиналата в ПТП С. Н.. Двамата са живели са и израснали в един
дом, отгледани от едни и същи родители . Свързвала ги обич, привързаност и взаимопомощ,
но това са нормалните и обичайни отношения между брат и сестра и пример за типичните
отношения между роднини от такава степен на родство.
С. Н. нито е израснала без родители, нито е отгледана от ищеца, за да се приеме
наличие на упоменатите изключения.
Към тази изключения не може да се отнесе и факта, че е живяла в едно домакинство с
ищеца, тъй като е обичайно и нормално за българското семейство децата да се отглеждат
заедно, освен ако има причини, които изключват съвместното им съжителство.
Съдът намира, че установените по делото обстоятелства не сочат на изискуемата
изключителност на отношенията между брат и сестра, извън обичайните за този вид
родство, чрез създадена особено близка, трайна и емоционална връзка.
Без да се омаловажават сърдечните им отношения, обич и близост, както и душевните
болки и страдания , които братът е претърпял в резултат на преживяната загуба на неговата
сестра, в случая не се установява визираната в ТР № 1/2016 изключителност на създадената
трайна, дълбока и емоционална връзка, която да обуславя правото на обезщетение за
неимуществени вреди.
Не се доказа и втората предпоставка за основателност на нейния иск, а именно: че
8
действително претърпени неимуществени вреди надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната родствена връзка.
В тази насока са решение №10/13.05.2021г по в.гр.д. № 114/2021г на БАС, решение №
372/14.01.2019г по т.д. № 1199/2015г на ВКС, второ т.о. , решение № 50175/ 06.03.2023г по
т.д. № 1735/2021г на ВКС, второ т..о.
Тъй като съдът отхвърля главния иск, следва да отхвърли и акцесорните претенции за
заплащане на законна лихва и разноски.
Приемайки иска за неоснователен, е безпредметно да се обсъжда възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.С. Н..
На основание чл.78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски в пълен размер на
сумата 11 000лв, която съгласно представения списък по чл. 80 ГПК включва: 600лв,
платени за възнаграждение на вещи лица и 10400лв -адв. възнаграждение с включен ДДС,
Основателно е възражението на другата страна за прекомерност на платеното
адв.възнаграждение.
Видно от представен е договор за правна помощ, същият е сключен на 09.01.2023/ л.29
от делото/, с който е уговорено адв. възнаграждение в размер на 10 440лв, с включен ДДС,
платено по банков път.
Според датата на сключването на договора за правна защита и съдействие, е
приложима новата редакция на Наредба №1 /09.07.2004г за минималните размери на адв.
възнаграждения/ ред. ДВ бр. 88/2022, в сила от 08.11.2022/.
Съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от същата Наредба, в коментираната редакция, минималният
размер на адв. възнаграждение на база материален интерес от 100 000лв, колкото е цената
на иска, е 8650лв, а с 20% ДДС- сумата е 10 380лв. Но тъй като платеното по банков път
адв. възнаграждение е в размер на 9787.50лв, съдът присъжда адв. възнаграждение до този
размер, към която сума прибавя и разноските за вещи лица, или обща сума - 10 387.50лв.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от Х. Н. Н. от **, **, с ЕГН- ********** и съдебен
адрес: **, против ЗД„БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление г**, ЕИК-*******,
представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., пряк иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за
заплащане на сумата 100 000лв /сто хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на настъпилата при ПТП на 11.07.2021г смърт на неговата сестра С.
Н. Н., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2022г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Х. Н. Н. от **, **, с ЕГН- ********** и съдебен адрес: **, да заплати на
9
ЗД„БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление г**, ЕИК-******* , представлявано
заедно от С.С.П. и К.Д.К., сумата 10 387.50лв, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
10