РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. гр.Мадан, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100016 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Б. К. К. против
„****** с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да
бъде осъдено „***** да заплати на Б. К. К. сумата от 1421,86 лева /след
допуснато в с.з. изменение на иска/, представляваща недължимо платени суми
за лихви, такси за удължаване на срока за връщане и други възнаграждения, за
периода от 15.12.2019 г. до 31.12.2022 г. по Договори за потребителски
кредити, сключени между страните, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че през периода от 15.12.2019г. до
31.12.2022г. между ищеца и ответното съществували трайни
взаимооотношения, в рамките на които ответникът е предоставял на ищеца
потребителски кредити, за всеки от които е бил сключван договор за кредит,
но екземпляр от договорите с приложенията им не е бил предоставян на
ищеца и същият не разполагал с техни преписи. Сключените между страните
договори по своята правна характеристика и съдържание представляват
договори за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и
последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Твърди се също, че в качеството си на кредитополучател по договорите
ищецът превел в полза на ответното дружество значителни по размер суми,
като за част от тях съхранявал разписки от каса на ****** които удостоверяват
следните парични преводи:
1. На 15.12.2019г. с Разписка № ********- 287,76 лева
2. На 04.02.2020г. с Разписка № ****** - 1408,21 лева
3. На 14.06.2020г. с Разписка № ******- 604,16 лева
1
4. На 08.02.2020г. с Разписка № ****** 995,16 лева
5. На 27.04.2020г. с Разписка № ****** - 124,80 лева
6. На 18.05.2020г. с Разписка № ******- 1479,00 лева
7. На 09.07.2020г. с Разписка № ******* - 1434,41 лева
8. На 22.07.2020г. с Разписка № ******* - 1560,00 лева
9. На 11.09.2020г. с Разписка № ******* - 312,00 лева
10. На 13.10.2020г. с Разписка № ***** -1626,55 лева
11. На 16.11.2020г. с Разписка № ****** -172,80 лева
12. На 03.12.2020г. с Разписка № ****** - 288,00 лева
13. На 23.12.2020г. с Разписка № *******-1470,00 лева
14. На 26.12.2020г. с Разписка № *****-1201,35 лева
15. На 26.06.2020г. с Разписка № ******- 591,02 лева
16. На 12.04.2021г. с Разписка № ******* - 636,88 лева
17. На 05.01.2021г. с Разписка № *****- 686,30 лева
18. На 07.03.2021г. с Разписка № ******* - 221,52 лева
19. На 08.04.2021г. с Разписка № *******-1000,00 лева
20. На 25.05.2021г. с Разписка № ****** - 600,00 лева
21. На 26.05.2021г. с Разписка № ****** - 75,26 лева
22. На 01.06.2021г. с Разписка № ****** -156,17 лева
23. На 01.08.2021г. с Разписка № ********* -105,00 лева
24. На 30.08.2021 г. с Разписка № ******* - 400,00 лева
25. На 13.09.2021г. с Разписка № ******** - 26,10 лева
26. На 08.11.2021г. с Разписка № ******* - 647,70 лева
27. На 02.12.2021г. с Разписка № ******* - 256,42 лева
28. На 07.01.2022г. с Разписка № ********* - 995,16 лева
29. На 11.01.2022г. с Разписка № *******- 368,84 лева
30. На 09.02.2022г. с Разписка № ******* - 494,42 лева
31. На 26.01.2022г. с Разписка № ******* - 843,20 лева
32. На 30.08.2022г. с Разписка № *****- 312,00 лева
33. На 03.10.2022г. с Разписка № ****** - 1614,00 лева
34. На 06.10.2022г. с Разписка № ****** - 455,16 лева
35. На 07.11.2022г. с Разписка № ******- 1209,68 лева
36. На 20.12.2022г. с Разписка № ******- 1599,27 лева
Общият размер на направените от ищеца плащания по сметка на
ответното дружество за посочения период възлизал на 26 253,30 лева.
Ищецът уточнява, че горепосочените суми са заплатени по следните
договори:
1.1. Договор от ******г. за предоставена сума от 1500,00 лева, срок за
2
връщане 30 дни, падеж на договора *********г.
1.2. Договор от ******* г. за предоставена сума от 400,00 лева, срок за
връщане 30 дни, падеж на договора ******** г.
1.3. Договор от *******г. за предоставена сума от 800,00 лева, срок за
връщане 30 дни, падеж на договора ********* г.
1.4. Договор от *******г. за предоставена сума от 1300,00 лева, срок за
връщане 30 дни, падеж на договора ********* г.
1.5. Договор от ******г. за предоставена сума от 400,00 лева, срок за
връщане 30 дни, падеж на договора ****** г.
1.6. Договор от ********г. за предоставена сума от 1000,00 лева, срок
за връщане 30 дни, падеж на договора *******г.
1.7. Договор от ******г. за предоставена сума от 1000,00 лева, срок за
връщане 30 дни, падеж на договора ******* г.
Посочва, че като основание на част от паричните преводи е записано
„такса за удължаване с ... дни“. Твърди, че клаузата за заплащане на „такса
удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, която фигурира в
договорите за кредит, изготвени предварително от кредитора, е нищожна на
основание чл.10а, ал.1 ЗПК, като сочи, че Законът не допуска кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси
по процесния договор и анексите към него, по своето естество, представляват
такси и услуги, свързани с управлението на кредита. Сочи, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице
именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран
или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Твърди, че
когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, се нарушава принципа на добросъвестност при участие в
облигационните отношения, като се позовава на решение № 452/25.06.2010г.
по гр. д. №4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „ където е прието понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност. Сочи, че в настоящия случай такава нееквивалентност между
престациите е налице, тъй като сумата която се предоставя по така
уговорената „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“,
съставлява допълнителна сума, която е в размер на почти 50% от общата сума
на отпуснатия кредит, като по този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Уговорените такси са във вреда на
потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и
справедливост и водят до неравновесие в правата на страните, като по този
начин е в ущърб на ищеца като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/. Сочи, че подобна
клауза е неясна и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Твърди, че посочената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока, като се сочи, че основната
3
цел на така уговорената клауза е да води до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща
на връщане сума допълнително с още 50% от предоставената главница. Сочи,
че уговорената „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата
сума“, е и нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1
пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК, като в настоящия случай, възнаграждението
което следва да се заплати по „такса удължаване срока на връщане на общо
дължимата сума“ е следвало да бъде отразено в определения ГПР по договора.
Посоченият процент на ГПР не отговаря на действително прилагания между
страните, доколкото в него не фигурира възнаграждението по таксата.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
§1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Таксата за
удължаване срока е следвало да бъде включена в процента на ГПР, в който
съгласно 19,ал.1 от ЗПК и параграф1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да включва
„лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други гидове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит“.
Ищецът счита, че с възнаграждението по таксата се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е следвало, но не е
било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителността им.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, и е недопустимо под формата на „такса“
кредиторът да начислява други дължими от потребителя суми, различни от
лихвата /В този смисъл е Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. №
1768/2018 г., II т.о., ТК/, като ищецът счита, че целта на посочената договорна
клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в
противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи
също, че по този начин кредиторът заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, касаеща ограничение в размера на годишния процент на разходите,
респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК, като твърди,
че на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна, поради което счита, че част от преведените суми по сметка на
ответника са платени без основание, тъй като сумите са преведени по
4
договори за кредит, които са недействителни на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит поради сключването им в нарушение на чл.10 и чл.11
от същия закон. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той
бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи
(чл.23 ЗПК).
Твърди, че през периода от 15.12.2019г. до 31.12.2022г. ответното
дружество му е предоставило потребителски кредити в общ размер на 20
000,00 лева. За същия период, освен чистата стойност на кредитите, е заплатил
на „********, сумата от 4 900,00 лева, дължима като лихви, такси за
удължаване на срока за връщане и други възнаграждения по договори за
потребителски кредит, които са недействителни. Поради това ищецът счита,
че като кредитополучател по тези договори не дължи заплащане на каквито и
да е разходи, извън чистата стойност на получените кредити, на основание
чл.23 ЗПК, както и че платената сума от общо 4 900,00 лева се явява платена
без основание и като такава подлежи на връщане от ответника на основание
чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД. По изложенитесъображения моли за уважаване на
иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ********, с
който взема становище за неоснователност, нередовност и недопустимост на
исковата претенция. Счита, че депозираната от ищеца искова молба страда от
пороци, които я правят нередовна, тъй като същата не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, като сочи, че е налице пълна
липса на изложение на обстоятелствата, на които се основава иска му, както и
на индивидуализация на претендираната за възстановяване сума. Не става
ясно по какъв начин е формирана последната, не са посочени фактическите
основания, от които произтича сборът от спорното вземане. Посочени са суми,
наведени са доводи за нищожност на клаузи, а в последствие нищожност на
цели правоотношения, но ищецът е пропуснал да конкретизира на какво
основание е възникнало вземането - по силата на кои конкретни клаузи, които
неоснователно се твърдят за нищожни, е възникнало вземането и как са
формирани процесните суми.
С оглед на твърденията на ищеца за извършени плащания въз основа на
неравноправни клаузи и това, че част то платените суми са основателно
платени, а друга - неоснователно, ответникът счита, че е наложително да се
уточнят размерите на двете групи плащания, както и за какво са били
отнесени по отделните. За да се уважи претенция с правно основание чл. 26
ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като ищецът следва да докаже при условията на
главно и пълно доказване наличието в кумулативна даденост на следните
правно релевантни факти: сключени между страните Договори за кредит,
тяхното съдържание, недействителност на оспорени клаузи, както и
заплащане на суми във връзка с последните, респективно - обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца и причинно- следствена връзка , т.е. -
обогатяването да е за сметка на обедняването и липса на основание към
момента на получаването на престацията за това.
В отговора се твърди, че в исковата молба ищецът посочва единствено
твърдени вземания, предмет на договорни отношения, но не посочва
5
източника на тези вземания - конкретни клаузи от Договори, сключени на
точно определени дати при посочени правно индивидуализиращи белези, като
ответникът счита, че исковата молба, е не само неясна и несъдържаща
конкретика и обосновка по фактите и правото, но същата е и вътрешно
противоречива. Сочи се, че тези пороци на исковата молба, водещи до
нейната нередовност, се отразяват върху възможността на му да отправи
всички свои възражения в производството, поради което за „******** става
изключително трудно да организира защитата си и да наведе всички
аргументи в защита на своята позиция, тъй като липсва яснота в какво се
изразява претенцията на ищеца. Ответникът рискува пропускането на
преклузивни срокове, закрепени в закона, за отправяне на възражения
вследствие поведението на ищцовата страна, неясните твърдения на
последната. Подобна ситуация е в противоречие с фундаментални принципи
на гражданския процес, включително с принципа за равенство на страните по
чл. 9 от ГПК. При подобна неконкретизирана претенция, в случай, че същата
се счете за редовна, ответникът би бил обективно възпрепятстван да се
защитава с всички предоставени му по силата на закона правни средства и
способи.
Ответникът счита, че не следва да бъде допускан до съдебно
разглеждане иск с изцяло спекулативен и недобросъвестен характер,
формулиран в нарушение на правилата на гражданския процес и процесуална
практика. В настоящия случай ищеца не уточнява източника и характера на
претендираните вземания, откъдето недопустимо и в противоречие с целите и
характера на гражданското производство би било евентуално допускане на
исковата претенция за разглеждане и отстраняване на нередовности в хода на
съдебното дирене. Сочи, че в исковата молба всъщност се твърди, че по
неясен брой сделки или извъндоговорни източници на правото са платени
неясно какви суми. Ответникът не би могъл да признае исковете, тъй като не е
наясно какво точно (по кое правоотношение) се иска от него. Или в случая се
твърди, че са заплатени 26 253,30 лева, от които 4 900 лева недължимо
платени поради липса на основание по неиндивидуализирани договори, което
нормално води до пълна невъзможност от страна на „********* да вземе
становище, тъй като предвид характера на дейността на Дружеството,
ответникът не може да обвърже твърденията с кредитните си досиета,
съответно да прецени каква би била адекватната му защита, още повече, че е
посочен период надвишаващ 5 години.
Посочено е, че тежестта на доказване по предявения иск пада върху
ищеца, който следва да установи твърденията в исковата си молба,
основанията за нищожност на договори, от които произтича и претенцията за
заплащане на процесната сума, като ищецът следва да установи как е
формирана процесната сума, размера на вземането.
Твърди се, че съгласно чл. 124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това. В тази връзка съдът е нужно да
се посочи, че правоотношението е създадена въз основа на правна норма
връзка между гражданскоправни субекти, която се поражда от определен
юридически факт и се състои от субективни права и задължения, поради което
при иск оспорващ съществуването на едно правоотношение то следва да бъде
6
индивидуализирано със страни, юридически факт, който го е породил,
характера на създадената връзка между субектите и възникналите права и
задължения на всеки. Това се налага по причина, че това са фактите и
обстоятелствата, които подлежат на преценка и са от значение при даване
отговор на въпроса за съществуване или не на правоотношението. Липсата на
такава индивидуализация, а и невъзможността да бъде направена е основание
да се направи извод за нередовност на исковата молба с оглед разпоредбите на
чл. 127 от ГПК, а невръщането й продължаване на производството по нея, без
да бъдат отстранени нередовностите ще се явява недопустимо. Посочено е, че
на ищеца следва да бъдат дадени указания да индивидуализира всеки един от
договорите, върху които позовава своите искания. Да въведе обстоятелства на
които се основава иска: да индивидуализира договорите за кредит, като дата
на сключване, съдържание и предмет, права и задължения, вземания, срокове
на изпълнение - падеж, стойността на договорите и осъществено ли е плащане
и в какъв размер. Да конкретизира петитума на исковата молба съобразно
обстоятелствената част на исковата молба като посочи в какво точно се
състоят исканията. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Като доказателство по делото са приети 36 броя разписки от каса на
****** за извършени парични преводи в периода от 15.12.2019 г. до 20.12.2022
г. с наредител ищеца Б. К. К. и получател ответното дружество, с общ размер
на плащанията 26253,30 лева, както и 7 броя разписки с наредител ******и
получател ищеца Б. К. К. с посочено основание усвояване по кредит с общ
размер на сумите 6400,00 лв..
С определение № 144 от 04.06.2025 г. съдът е задължил ответника
„******* на осн. чл. 190 от ГПК да представи заверени копия от всички
договори за потребителски кредити, по които ищеца Б. К. К. е направил
плащания към ******** за периода от 15.12.2019 г. до 31.12.2022 г., като
ответникът е предупреден,че непредставянето на документа се преценява
съгласно чл. 161 от ГПК. В предоставения срок ответникът не е представил
посочените по - горе документи. В случая ответникът не е предоставил
екземпляр от процесните договори за кредит, въпреки дадените изрични
указания по реда на чл. 190 от ГПК. Непредставянето на договорите води до
невъзможност да бъде извършена преценка за действителността им, съобразно
изложените в исковата молба възражения. Неблагоприятните последици от
непредставяне на процесните договори за кредит са в тежест на ответника,
както с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 от ГПК, така и предвид
разпределената доказателствена тежест с доклада по делото, а именно - че
ответникът следва да установи валидно правно основание за получаване на
посочената в исковата молба сума.
В настоящия случай от заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че платените суми от Б. К. К. по
договорите и погасените задължения по пера, са следните:
1. Договор за кредит № ******* от *******г. с отпусната сума в размер
на 1500 лева. На 08.06.2022 г. е платена сума - 1834,73 лв., осчетоводена като
7
пълно погасяване по следните пера: 1500 лева главница; 25,27 лева договорна
лихва; 309,36 лева такса бързо разглеждане.
2. Договор за кредит № ********от *******г. с отпусната сума в
размер на 800 лв. и Анекс за допълнителна сума - 400 лв. На 21.07.2022 г. е
платена сума в размер на 1409.02 лева, осчетоводена като пълно погасяване по
следните пера: 1200 лева главница; 28,30 лева договорна лихва; 180.72 лева
такса бързо разглеждане.
3. Договор за кредит № ******* от *****г. с отпусната сума в размер
1300 лв. На 30.08.2022 г. платени 312,00 във връзка с Анекс удължаване. На
03.10.2022 г. платени 1614 лева, осчетоводени като пълно погасяване по
следните пера: 1300 лева главница; 43.80 лева договорна лихва; 257.47 лева
такса бързо разглеждане; 12,73 лева наказателна лихва за просрочие.
4. Договор за кредит № *******от *******г. с отпусната сума в размер
на 400 лева. На 06.10.2022 г. платени 455.16 лева, осчетоводена като пълно
погасяване следните пера: 400 лева главница; 0,44 лева договорна лихва; 54,72
лева такса бързо разглеждане.
5. Договор за кредит № ********от ******* г. с отпусната сума в
размер на 1000 лева. На 07.11.2022 г. платени 1209,68 лева, осчетоводена като
пълно погасяване по следните пера: 1000 лева главница; 6,07 лева договорна
лихва; 203,61 лева такса бързо разглеждане.
6. Договор за кредит №****** от ********* г. с отпусната сума в
размер на 1000 лева главница и АНЕКС за допълнителна сума от дата
23.11.2022 г. - 300 лв. На 20.12.2022 г. платени 1599,27 лева, осчетоводени като
пълно погасяване по следните пера:1300 лева главница; 40,08 лева договорна
лихва; 244.63 лева такса бързо разглеждане; 14,56 лева и наказателна лихва за
просрочие.
Общият размер на отпуснатите главници по всички договори за кредит
е 6700 лева. Общият размер на всички заплатени суми по тези договори е
8433,86 лева.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове
във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55 ал.1 ЗЗД е
налице трайна съдебна практика, обективирана в Решение № 211/26.11.2013 г.
по т.д. № 1082/2012 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о., Решение
№138/07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., Решение
№556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на ВКС, ГК, Четвърто отд. и др.,
съгласно и която трите хипотези на неоснователно обогатяване - начална
липса на основание, отпаднало и неосъществено такова, предвиждат като общ
правопораждащ положителния факт на плащането /в тази насока е и ППВС
1/79-т.1/, поради което и ищецът по иск на някое от тези правни основания
доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на
ответника е да докаже съществуването на основание да получи, съответно
задържи извършеното плащане. Ответникът не ангажира доказателства за
съществуващо правно основание да получи доказаните по настоящото дело
плащания от ищеца за сумите над главниците по договорите. Ето защо следва
да се приеме, че не е налице валидно правно основание за получаване на
процесната сума от ответника в размер на 1743,86 лв., представляваща разлика
8
между получените главници по договорите – 6700 лв. и общия размер на
всички плащания по договорите от ищеца – 8433,86 лв., поради което същата
подлежи на връщане от ответника на осн. чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Предвид
изложеното съдът намира, че доколкото предявеният иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е за сумата от 1421,86 лв., представляваща
недължимо платени по суми за периода от 15.12.2019 г. до 31.12.2022 г. по
договорите между страните, същия е доказан по основание и размер, поради
което следва да бъде уважен.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Същите се констатираха в размер
на 196 лева внесена държавна такса и 300 лева депозит за вещо лице.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие от
ищцовата страна е посочено, че ищцата се представлява безплатно от адв. М.
О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 400 лева, която сума следва да бъде присъдена в
полза на пълномощника, доколкото това не представляват направени от
страната разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на
чл. 38, ал. 2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. ***, р-н ***** ул. *******№ ***** представлявано от управителя
З. С. Р. да заплати на Б. К. К., ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от
1421,86 лева (хиляда четиристотин двадесет и един лева и осемдесет и шест
стотинки) – представляваща недължимо платени суми за периода от
15.12.2019 г. до 31.12.2022 г. г. по Договори за потребителски кредити,
сключени между страните, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска - 13.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „****** ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ***** р-н *******, ул. ******* № ******,
представлявано от управителя З. С. Р. да заплати на Б. К. К., ЕГН **********,
с адрес: ********** сумата от 496,00 лева (четиристотин деветдесет и шест
лева) направени по делото разноски за заплатена държавна такса и депозит за
вещо лице.
ОСЪЖДА „*********, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *****, р-н *******, ул. ********* № ********
представлявано от управителя З. С. Р. да заплати на адв. М. М. О., АК С.,
служебен адрес: гр. Р., бул. „*******“ № *, Булстат ******** сумата от 400,00
лева (четиристотин лева) адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.
38, ал. 2 от ЗАдв.
9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
10