ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45
гр. Варна, 11.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900163 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „СК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Мрамор, ул. „Васил
Левски“ № 67, обл. София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 29 676,66 лева, получена при първоначална липса на
основание, представляваща заплатена от ищеца за период на потребление от
11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът е обективирал искане за приемане на
приложените писмени доказателства, за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно-техническа експертиза с посочени задачи.
След като е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията на
чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, съдът е разпоредил препис от нея, ведно с
приложените доказателства да се изпратят на ответната страна, на основание
чл. 367 от ГПК.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „Енерго-Про Енергийни услуги“
ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Обективира искане за допускане и събиране на представените
с отговора писмени доказателства, за допълване на задачите по съдебно-
счетоводната експертиза и за конституиране на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД като трето лице – помагач по делото, срещу което
предявява и обратен иск по чл. 219, ал. 3 от ГПК.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова
1
молба, с която ищецът поддържа исковата си претенция, оспорва
възраженията на ответната страна и обективира искане за приемане на
писмени доказателства.
В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран отговор на допълнителната
искова молба, с който се оспорват твърденията на ищеца, поддържат се
напрвените възражения и се отправят нови доказателствени искания.
С определение № 1161/04.09.2024 г. по делото съдът е конституирал
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД в качеството на трето лице –
помагач на страната на ответника и е приел за разглеждане в производството
предявения от ответното дружество обратен иск за заплащане на сумата от
29 676,66 лева.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът по обратния иск
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД депозира писмен отговор, с
който оспорва иска и обективира доказателствени искания.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която ищецът по обратния иск поддържа твърденията си, оспорва
възраженията на ответника и формулира нови доказателствени искания.
В депозирания в срок по чл. 373 от ГПК отговор на допълнителната
искова молба, ответникът по обратния иск поддържа направените с отговора
твърдения и възражения.
По допустимостта на иска:
Сезиран е родово и местно компетентен съд.
Предявените искове обуславят извод за редовна искова молба, в която са
обективирани твърдения за преминаване на блага от имуществото на едно
лице към патримониума на друго при първоначална липса на основание, като
предвид липсата на отрицателни процесуални предпоставки, се налага извод
за допустимост на инициираното исково производство.
Релевираното от ответника възражение за недопустимост на предявения
срещу него иск, поради липса на правен интерес за ищеца с оглед на това, че
ответното дружество не е страна по облигационното правоотношение между
клиента и оператора на електроразпределителната мрежа по предоставяне на
мрежови услуги и не е краен получател на заплатените суми за мрежови
услуги, съдът намира за неоснователно. В исковата молба са наведени
твърдения за неправомерно измерване и начисляване на дължимите за
услугата пренос – ниско напрежение суми от страна на ответното дружество,
което по силата на нормативна регулация е оправомощено да фактурира и
събира таксите за тези услуги, като по този начин не е налице заместване на
мрежовия оператор в облигационното му отношение с крайния клиент, а
специално нормативно овластяване да упражни от свое има правата на
мрежовия оператор спрямо клиента. С тези свои твърдения ищецът
обосновава правен интерес от насочване на исковата си претенция срещу
ответника като процесуално легитимиран да отговаря по така предявения иск.
2
Преценката за материалната легитимация на ответника е въпрос по
съществото на спора и подлежи на установяване в настоящото производство.
По предварителните въпроси:
Доколкото предявените искове са с предмет правоотношения по
търговски сделки, претенциите следва да бъдат разгледани по реда на глава
XXXII от ГПК – „Търговски спорове“.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира представените с исковата молба, отговора на исковата
молба и допълнителните искова молба и отговор, както и представените с
исковата молба, отговора и допълнителната искова молба по обратния иск
писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора,
поради което счита, че същите следва да бъдат допуснати до събиране като
доказателства по делото.
СЪДЪТ намира, че за установяване на релевантни за спора
обстоятелства следва да се допусне исканата от ищеца по главния иск и
допълнена от ответника и третото лице - помагач съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която да даде заключение по поставените от
страните задачи.
СЪДЪТ намира доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-техническа експертиза за обосновано с оглед необходимостта от
установяване на релевантни за изхода на спора факти, поради което следва да
се уважи.
СЪДЪТ намира, с оглед допуснатите съдебно-икономическа и съдебно-
техническа експертизи, искането на третото лице – помагач за допускане на
комплексна експертиза за неоснователно, доколкото поставените от страната
въпроси са в предметния обхват само на съдебно-икономическата експертиза,
към която следва да бъдат добавени.
СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на
страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства,
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да
бъде изслушан и устният доклад на съдията.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на „СК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Мрамор, ул. „Васил
Левски“ № 67, обл. София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 29 676,66 лева, получена при първоначална липса на
3
основание, представляваща заплатена от ищеца за период на потребление от
11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД, които
суми са платими по банкова сметка на ищеца в „Обединена Българска Банка“
АД с титуляр „СК“ АД, IBAN: **********************.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство
предявеният от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
обратен иск за сумата от 29 676,66 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 86 от ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава XXXII от
ГПК – „Търговски спорове“.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
В исковата молба се твърди, че ищецът „СК“ АД е собственик на
обект „Сграда за безвредно производство, складове и офиси (производствен
корпус)“, находящ се в ПИ 816, с. „Мрамор-промишлена зона“ с адрес: с.
Мрамор, ул. „Васил Левски“ № 67, за който са издадени Разрешение за строеж
№ 780/06.11.2006 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
17/25.01.2008 г. Сочи се, че сградата се захранва с ел. енергия от собствен на
ищеца трафопост, построен и въведен в експлоатация въз основа на
Разрешение за строеж № Б-68/21.02.2007 г. и Разрешение за ползване № ДК-
07-592/19.12.2007 г., с което е допуснато външно ел. захранване: КТП 20/400
kVa, кабели Ср.Н. и кабели Н.Н. Излага се, че от м. декември 2018 г. до
настоящия момент ищецът получава електроенергия от ответника „Енерго-
Про Енергийни услуги“ ЕАД по силата на договори за комбинирани услуги №
ПСКП-**********/06.12.2018 г., № ПКСП-**********/27.11.2019 г. по
условията на Енерго-Про Фикс 1 и № ПКСП-***********/27.11.2020 г. по
условията на Енерго-Про Маркет Тренд МС+, с които ответникът продава на
ищеца в качеството му на купувач с клиентски № ********** нетна активна
ел. енергия. Поддържа се, че с договорите се урежда и заплащането на
мрежови услуги, предоставяни от съответния мрежови оператор, с който
ответникът има сключен рамков договор, съгласно чл. 23 от ПТЕЕ, като за
всеки отчетен период продавачът изпраща на купувача електронна фактура за
количеството доставена и измерена ел. енергия, дължимите суми за мрежови
услуги по цени, определени от КЕВР и други дължими такси. Сочи се, че от
приложените към исковата молба фактури се установява, че част от сумите са
за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа и се определят от
мрежовия оператор „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, но се
4
заплащат на ответника въз основа на сключените договори и издадените
фактури. От своя страна, ответникът, в качеството му на краен снабдител на
ел. енергия, превежда на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
заплатените от „СК“ АД суми за мрежови услуги по реда на чл. 28, ал. 1 и 2 от
ПТЕЕ. Твърди се, че начислените за периода 11.04.2019 г. – 27.03.2024 г. такси
за пренос – ниско напрежение през мрежата на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД и платени от ищеца на ответника в срока по всяка фактура,
са недължими, тъй като средството за търговско измерване (СТИ) не е
монтирано на предвиденото по закон място, поради което мрежовия оператор
е начислил незаконосъобразно платените суми. Сочи се, че след като сумите за
компонента пренос – ниско напрежение се заплащат от ищеца по сметка на
ответното дружество, то последното носи отговорността за възстановяването
им. Излага се, че сградата на ищеца е присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД (с предишно наименование: „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД)
чрез трансформаторен пост, захранен с триполюсен разединител за монтиране
на открито (РОМ), изграден на железорешетъчен стълб (ЖР), придобит от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и от който започва собственият
на ищеца подземен електропровод на ниво средно напрежение с дължина 80 м,
захранващ трафопоста на „СК“ АД. От трафопоста започва подземна кабелна
мрежа – ниско напрежение, която достига до производствената сграда, поради
което се твърди, че понижаването на доставената ел. енергия се извършва със
собствени на ищеца съоръжения, а присъединяването е извършено преди
ищецът да придобие собствеността върху трафопоста. Поддържа се, че
търговското измерване се извършва в трафопоста на ищеца на ниво ниско
напрежение, където е монтирано СТИ. Излага се, че „СК“ АД е присъединено
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД през 2007 г., а през 2015 г. са сключени договор за предоставяне
на достъп до разпределителната мрежа № **********/04.05.2015 г. и договор
за пренос на ел. енергия № **********-1/04.05.2015 г., които са със срок до
влизане в сила на Общи условия за ползване на електроразпределителната
мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като мрежовия оператор се е
задължил да предоставя мрежови услуги срещу задължението на ищеца да
заплаща възнаграждение. Сочи се, че съгласно чл. 120 ЗЕ ел. енергия се
измерва със СТИ, собственост на оператора на електроразпределителната или
електропреносната мрежа, разположени до или на границата на имота на
потребителя, като се развиват правни доводи за смисъла на понятието
„граница на собственост“ и се цитира практика на ВКС, според която
границата на собственост се определя от начина на присъединяване и вида на
съоръженията. Поддържа се, че в случая границата на собственост между
„СК“ АД и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е до триполюсния
разединител за монтаж на открито, свързващ подземната линия – средно
напрежение, собственост на ищеца, където се осъществява достъпът на
ищцовото дружество до разпределителната мрежа на оператора, след което
5
започва ищцовият електропровод с дължина 80 м до трафопоста, където е
разположено СТИ от страната на ниското напрежение. Твърди се, че при така
извършеното присъединяване, СТИ е следвало да бъде монтирано на
границата на собственост – между РОМ и електропровода на ищеца в ел.
уредба на мрежовия оператор, а не на ниво ниско напрежение в трафопоста на
ищеца, поради което СТИ е монтирано в нарушение на изискванията, както на
Наредба № 6/09.06.2004 г., така и на действащата към момента Наредба №
6/24.02.2014 г. Сочи се, че в този случай е следвало да се отчита измерване на
мрежова услуга по пренос средно, а не ниско напрежение, докато от
представените фактури, издадени от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, е
видно, че същите са отчетени при измерване от страна на ниско напрежение,
което, с оглед на това, че СТИ е монтирано в собствения на ищеца трафопост,
е довело до незаконосъобразно начисляване и плащане на недължими суми.
Твърди се, че „СК“ АД многократно е отправяло писмени възражения до „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, които са оставяни без уважение, видно от
приложената кореспонденция и от постановените решения по гр. д. №
36597/2021 г. по описа на СРС и в. гр. д. № 9101/2022 г. по описа на СГС,
установяващи неправомерно измерване от страна на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Поддържа се, че видно от
Констативен протокол № 1025880/03.10.2019 г., при проверка на СТИ ищецът
изрично е възразил срещу неговото местоположение и е поискал да се
предприемат действия от страна на ЧЕЗ, които не са извършени, поради което
ищецът е подал жалба с вх. № 100000129928/15.12.2020 г. до „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, на която било отговорено, че независимо от
собствеността на ел. съоръжения, чрез които обектът е присъединен, сумите за
пренос по разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение са правилно
изчислени и не подлежат на корекция. Излага се, че съгласно съдебната
практика, при несъответствие с техническите изисквания на чл. 120 от ЗЕ, не
може да се приеме, че цената за достъп и пренос е дължима, като
правомерното поставяне на СТИ е от решаващо значение за дължимостта на
същата, а консумираната ел. енергия, измерена в места, различни от
уговорените или нормативно установените, не може да бъде основа за
изчисляване на цената за достъп и пренос. С оглед изложеното се твърди, че
сумите за пренос ниско напрежение, отразени във фактури за периода от
11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. в общ размер на 29 676.66 лв. са платени при
първоначална липса на основание и подлежат на връщане, поради което
ищецът предявява настоящата искова молба за осъждане на ответника да му
заплати подлежащите на връщане суми.
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 367 от ГПК по исковата молба е депозиран писмен
отговор, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявените срещу „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД искове. Твърди
се, че ответникът не е легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй
6
като не предоставя мрежовата услуга „пренос“ и не е страна по
облигационното правоотношение между клиента и оператора на
разпределителната мрежа по предоставяне на мрежови услуги, поради което
не може и да ангажира доказателства дали мрежовата услуга е предоставена
от третото лице на ищеца. Излага се, че видно от чл. 8, ал. 3 от договорите за
комбинирани услуги от 2018 г. и 2019 г. и чл. 9, ал. 3 от договора от 2020 г.,
отношенията с купувача в качеството му на ползвател на
електроразпределителната мрежа се уреждат с договорите за достъп и пренос
със съответния мрежови оператор. Поддържа се, че ответното дружество не е
нормативно определеното лице във връзка с монтирането на средствата за
търговско измерване и дали същите са монтирани законосъобразно на
границата на собственост, като се позовава на чл. 104а от ЗЕ, според която
разпоредба общите условия влизат в сила за крайните клиенти без тяхното
изрично приемане. Сочи се, че утвърдените от КЕВР цени за достъп и пренос
се дължат на доставчика на тези услуги, който е операторът на
електроразпределителната мрежа, съгласно Правилата за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/. Поддържа се, че предвид разпоредбите на чл.
28, ал. 1 и 2 от ПТЕЕ, независимо че ответното дружество издава процесните
фактури и събира стойността на предоставените мрежови услуги,
разпределителното предприятие е действителния първоначален получател на
тези суми. Твърди се, че предявеният иск е неоснователен, като „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕАД е заплатило всички получени суми за мрежови
услуги, вкл. и оспорената цена за пренос ниско напрежение на трето за спора
лице – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД като оператор на
разпределителната мрежа, чиито правомощия и отговорности се различават от
тези на ответното дружество. Излага се, че с исковата молба се претендира
незаконосъобразно мерене, като се обобщават изложените в същата
твърдения. Поддържа се, че ответното дружество изпълнява задълженията си
по договорите за достъп и пренос да фактурира доставените количества ел.
енергия въз основа на данните от собствените на мрежовия оператор средства
за измерване. Сочи се, че ищецът оспорва не реалното потребление на
постъпващата активна ел. енергия, а правилното монтиране на СТИ и
дължимостта на конкретна мрежова услуга, но ответното дружество не е
пасивно легитимирано да отговаря по тази претенция, като в представените от
ищеца договори за достъп и пренос е уредено мрежовите услуги да се
предоставят от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, към когото
следва да бъдат насочени исковите претенции, а не към ответника, поради
това, че плащанията са извършвани на него. Твърди се, че „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕАД не е окончателен получател на плащанията за
мрежови услуги, а съответният мрежов оператор. Не се оспорва, че страните
са обвързани по силата на действащи договори за комбинирани услуги №
ПСКП-**********/06.12.2018 г., № ПКСП-**********/27.11.2019 г. по
условията на Енерго-Про Фикс 1 и № ПКСП-***********/27.11.2020 г. по
условията на Енерго-Про Маркет Тренд МС+, в които е включена
7
самостоятелна клауза за заплащане на мрежовите услуги от купувача,
предоставени от съответния мрежови оператор, с който продавачът има
сключен рамков договор съгласно чл. 23 от ПТЕЕ. Сочи се, че между „Енерго-
Про Енергийни услуги“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (сега
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД) са сключени рамкови договори
от 29.06.2015 г. и 20.11.2015 г. за уреждане плащането на мрежови услуги от
крайни клиенти, сключили комбинирани договори по чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ,
като този от 20.11.2015 г. е действащ и изменян с оглед промените в
нормативната уредба. Излага се, че предмет на рамковия договор е
заплащането от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД на мрежовия оператор
на дължимите суми за мрежови услуги, ползвани от клиентите, съгласно
приложение № 1 от договора, което е дължимо, независимо дали е извършено
плащане от клиентите, като в чл. 3 от договора е предвидено, че отношенията
между мрежовия оператор и клиентите извън предмета на договора се
уреждат от договорите за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение Бъглария“ АД. Сочи
се, че съгласно чл. 6 от договора търговецът заплаща на мрежовия оператор
дължимите суми за всички мрежови услуги за съответния отчетен период по
цени, утвърдени от КЕВР, които се определят по данни от СТИ на мрежовия
оператор. Поддържа се, че съгласно чл. 7, ал. 2 от рамковия договор мрежовия
оператор издава на търговеца фактура с дата на данъчно събитие последния
ден от съответния месец за всички обекти на клиента, присъединени на ниво
ниско напрежение, която се изпраща в оригинал на електронна поща, като
търговецът заплаща дължимите суми в 18-дневен срок от датата на данъчното
събитие. С оглед на това се твърди, че „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД е
заплатило на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД претендираната с
исковата молба главница за платени мрежови услуги от „СК“ АД за периода от
11.04.2019 г. до 27.03.2024 г., поради което ответното дружество не е
окончателен получател на плащането и не следва да носи отговорност за
връщането на тези суми. Оспорва се твърдението, че ответното дружество
неоснователно претендира заплащането на цена за неосъществена услуга
пренос ниско напрежение. Сочи се, че в съответствие с чл. 27, ал. 1 от ПТЕЕ и
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1 – 3а,
оспорената мрежова услуга, за която са издадени процесните фактури, е
измерена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като данните от
измерването са предоставени на ответника от собственика на СТИ. Твърди се,
че начислените суми за мрежови услуги пренос са дължими на основание
облигационна връзка, съществуваща между страните в процесния период по
силата на посочените договори за комбинирани услуги. Излага се, че съгласно
относимата за процесния период редакция на чл. 20 от ПТЕЕ, предмет на
договора по чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ са продажбата на ел. енергия и плащането от
крайния клиент на услуги за достъп и пренос в случаите, когато търговецът на
ел. енергия и координаторът на балансираща група са едно и също лице.
Поддържа се, че договорите по ал. 1 се сключват между доставчици от
8
последна инстанция и крайни клиенти, които не са избрали доставчик на ел.
енергия, при общи условия и между търговец на ел. енергия и краен клиент
при стандартизиран товаров профил, като в договорите се сключват след
сключването на рамков договор по чл. 11, т. 13 от ПТЕЕ. Твърди се, че
съгласно чл. 27, ал. 1 от ПТТЕ и с оглед дължимостта на сумите за оспорените
мрежови услуги пренос ниско напрежение въз основа данните от СТЕ,
ответното дружество като продавач и координатор по договорите за
комбинирани услуги не определя дали сумите се дължат от клиента по
причини, свързани с отношенията между клиент и оператор, основани на
сключените през 2015 г. договори за достъп и пренос, като разполага
единствено с данните, предоставени му от мрежовия оператор. Въз основа на
изложеното се претендира отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски, като се предявява обратният иск срещу „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която се изразява становище по направените от ответника
възражения за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че от представените доказателства се установява, че ответното
дружество е пряк получател на сумите за мрежови услуги, което не се оспорва
в отговора на исковата молба и поради това ответникът е пасивно
легитимиран по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че
независимо, че ответникът е превеждал сумите по процесните фактури на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД по силата на договорни
отношения и нормативната уредба, това не дава възможност на ищеца да
претендира тези суми директно от „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, тъй като същите са заплатени на трето лице – ответното дружество.
Излага се, че по въпросът за дължимостта на сумите за пренос ел. енергия на
ниво средно или ниско напрежение, е налице задължителна съдебна практика
по чл. 290 от ГПК, според която дължимостта на цената за достъп и пренос е
пряко обвързана от правилата на ПИКЕЕ, като, в случай че поставянето на
уредите за количествено измерване не съответства на изискванията на чл. 120
от ЗЕ и подзаконовите нормативни актове, не може да се приеме, че същите
суми са дължими. Твърди се, че е налице признание от страна на
привлеченото като трето лице-помагач „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, изразено в отговора на искова молба по гр. д. № 36597/2021 г. по
описа на СРС, по отношение на това, че измерването се извършва в трафопост,
собственост на ищцовото дружество. Сочи се, че това признание е взето
предвид и по в. гр. д. № 9101/2022 г. по описа на СГС, поради което е
доказано, че СТИ е монтирано не на границата на собствеността, а в
собствения на ищеца трансформаторен пост на страна ниско напрежение,
както и че присъединяването е със съоръжения, собственост на ищеца.
С депозирания в срока по чл. 373 от ГПК допълнителен отговор,
ответното дружество оспорва фактическите и правни доводи на ищеца,
изложени в допълнителната искова молба. Поддържат се възраженията за
9
липса на пасивна легитимация на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД по
предявените срещу него искове с доводът, че ответникът не е субектът,
предоставящ мрежовата услуга „пренос“, предмет на исковата молба.
Поддържат се доводите за неоснователност на исковата претенция, изложени в
отговора на исковата молба и обективираните в същия доказателствени
искания.
С предявеният срещу третото лице – помагач „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД обратен иск, се репликират твърденията и възраженията
на ответника по главния иск, изложени в отговора на исковата молба. Сочи се,
че в случай на уважаване на главния иск, ответното дружество по обратния
иск е получило без основание плащане на мрежови услуги за периода от
11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. за процесния обект в хипотезата на
неоснователно обогатяване. С оглед на това се моли за уважаване на
предявения обратен иск, в случай че главният бъде приет за основателен.
В законоустановения срок от конституираното като трето лице –
помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и ответник по
предявения обратен иск, е депозиран писмен отговор, с който се оспорва
предявеният иск по основание и размер. Твърди се, че исковата молба е
нередовна, тъй като не става ясно кой точно е процесния обект и в нея не са
посочени претендираните суми, по отделни периоди и фактури, а в
приложената справка са изредени фактури, отнасящи се за всички клиенти на
„Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД и не става ясно кои точно суми се
претендират от ищеца. Релевира се възражение за изтекла погасителна
тригодишна давност за сумите по всички фактури, чиито падеж е настъпил три
години преди завеждане на исковата молба, както и за изтеклите лихви по тези
фактури. Сочи се, че цените за мрежови услуги по чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ са
дължими, независимо от собствеността на електрическите съоръжения, чрез
които даден обект е присъединен към разпределителната мрежа и границата
на собственост на електрическите съоръжения. Поддържа се, че по
твърденията на ищеца по обратния иск за незаконосъобразно мерене, поради
неправилно монтиране на СТИ от ответника, не може да се изрази становище,
тъй като не е ясен процесният обект, по отношение на който се претендират
сумите за мрежови услуги. Сочи се, че в случай на искана промяна на нивото
на напрежение на измерване на ел. енергия в съответния обект, следва да се
извърши ново проучване на условията за присъединяване, което представлява
платена услуга и следва да се заяви от клиента, като „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД не може да променя едностранно параметрите на
присъединяване и да извършва реконструкция на съоръжения, които не са
негова собственост. Излага се, че собственикът на трафопоста, чрез който
процесния обект е присъединен към разпределителната мрежа, е този, който
трябва да извърши реконструкция на съоръженията си. Твърди се, че клиентът
е уведомяван за необходимостта от реконструкция за промяна измерването на
ел. енергия на средно напрежение. Сочи се, че разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от
ПИКЕЕ дава възможност, когато мястото на измерване не съвпада с мястото
10
на присъединяване, данните от измерването да се приведат към мястото на
присъединяване по начин, договорен между оператора на съответната мрежа и
клиента. Твърди се, че клиентът „СК“ АД не е пожелал да се извърши
преизчисляване по методиката на ответното дружество за привеждане на
измерени данни на ниво ниско напрежение към мястото на присъединяване на
същия на ниво средно напрежение или към по-високата страна на
трансформатора, като методиката не може да се приложи без съгласието на
клиента. Оспорва се твърдението, че ищецът е заплатил посочените от него
суми и техния размер, за което не са приложени писмени доказателства. В
случай че се установи извършването на претендираните плащания, се оспорва
те да са платени от ищеца.
В допълнение към отговора се сочи, че на 24.03.2023 г. „СК“ АД е
подало заявление за проучване на условията за присъединяване за обект,
находящ се в ПИ 49206.2661.816, с. Мрамор, Столична община, подадено на
основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 за присъединяване към преносната
или към разпределителните електрически мрежи. Излага се, че по заявлението
е издадено становище от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
съгласно което за увеличаване на предоставената мощност и присъединяване
на Пристройка (безвредно производство) е необходимо да се извърши
реконструкция на трафопост „Безвредно производство Мрамор“, собственост
на присъединяваното лице и да се подменят или изградят разпределителна
уредба средно напрежение и СТИ. Сочи се, че захранването на обект с аб. №
******** се осъществява на страна ниско напрежение, посредством
трансформаторен пост, собственост на клиента, но условията за
присъединяване на обекта са определени преди установяване на правилото за
място на измерване при отдаване на ел. енергия от разпределителната мрежа
към присъединен потребител. Поддържа се, че съгласно чл. 39, ал. 2 от
ПИККЕ, промяната на нивото на напрежение е възможно и може да бъде
инициирано само от клиента, доколкото чл. 4, 6 и др. от Наредба № 6/2014 г.
изисква към искането да се приложат документи и данни, с които разполага
само присъединеното лице, като е необходима реконструкция на
съоръженията, което може да се извърши само от техният собственик. Твърди
се, че „СК“ АД не е сезирало електроразпределителното дружество с искане за
промяна на нивото на напрежение на измерване на консумираната ел. енергия.
Сочи се, че претендираните суми се дължат възмездно въз основа на
договорни отношения и нормативната уредба за тяхното заплащане и няма как
да се предоставени от ответното дружество безвъзмездно, поради което
уважаването на главния иск би довело до неоснователно обогатяване по
отношение на „СК“ АД.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която се поддържа обратният иск срещу „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД и се оспорват наведените с отговора твърдения и възражения.
Оспорва се възражението за нередовност на претенцията по обратния иск с
твърдението, че същата е достатъчно ясно конкретизирана по размери и
11
периоди, като за извършените плащания по процесните фактури са налице Б.и
извлечения за съответната дата, съдържанието на които е търговска тайна.
Поддържат се твърденията за наличие на рамкови договори, уреждащи
отношенията между „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД и ответника по
обратния иск във връзка с финансовите взаимоотношения при предоставяне
на мрежови услуги на крайни клиенти. Сочи се, че срокът на договорите от
29.06.2015 г. и 20.11.2015 г. е продължен, тъй като никоя от страните не е
искала неговото прекратяване. Твърди се, че за всеки отчетен период ищецът
по обратния иск е изпращал по ел. поща фактури на купувача за количеството
доставена и измерена енергия и всички дължими суми. Излага се, че сумите са
заплащани от ищеца на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за
съответните отчетни период, независимо от това дали на свой ред е получавал
заплащане от клиентите, съгласно договора. Поддържа се, че съгласно чл. 3 от
рамковия договор отношенията между мрежовия оператор и крайните
клиенти стоят извън предмета на договора и се уреждат с договорите за
достъп и пренос, сключени с „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и
общите условия за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.
В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран отговор на допълнителната
искова молба, с който се поддържат твърденията, възраженията и
доказателствените искания, направени с първоначалния отговор.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна носи тежестта
да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни
за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията
си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по предявения
главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да докаже: плащането на
претендираната сума на ответника в сочените период и размер и
обогатяването на ответника; че измерването на количествата ел. енергия се
извършва със средството за търговско измерване на страна ниско напрежение;
при проверка на СТИ е възразил срещу неговото местоположение и е поискал
да се предприемат действия от страна на ЧЕЗ;
В тежест на ответника е да установи, че заплатената от ищеца цена за
предоставена услуга „пренос ниско напрежение“ е получена на валидно
правно основание и наведените правоунищожаващи, правопогасяващи и
правоотлагащи възражения.
В тежест на ищеца по предявения обратен иск е да докаже:
плащането на сумите за мрежови услуги за съответния отчетен период на
ответника по силата на сключени между тях рамкови договори;
В тежест на ответника по обратния иск е да установи, че сумите за
услуга „пренос ниско напрежение“ са получени от него на валидно правно
основание; настъпила тригодишна погасителна давност по отношение на
сумите по издадените фактури, предмет на иска; и наведените
12
правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ
ОТ ДОКАЗВАНЕ, ЧЕ:
- „СК“ АД, ЕИК *********, е собственик на обект „Сграда за
безвредно производство, складове и офиси (производствен корпус)“, находящ
се в ПИ 816, с. Мрамор, Столична община, ул. „Васил Левски“ № 67 и че
обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез трафопост,
собственост на „СК“ АД;
- „СК“ АД е потребител на мрежови услуги за достъп и пренос на ел.
енергия с клиентски № ********** и аб. №/Z 32 Z103003000636К за адрес на
потребление: гр. София, ПК 1261, с. Мрамор, ул. „Васил Левски“ № 67;
- Наличието на валидно облигационно правоотношение между „СК“
АД и „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД по силата на 1) Договор за
комбинирани услуги № ПКСП-**********/06.12.2018 г. за покупко-продажба
на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-Про Фикс“; 2)
Договор за комбинирани услуги № ПКСП-**********/27.11.2019 г. за
покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
„Енерго-Про Фикс“; 3) Договор за комбинирани услуги № ПКСП-
***********/27.11.2020 г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт „Енерго-Про Маркет Тренд МС+“.
- Сключени между „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД и
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД рамкови договори от
29.06.2015 г. и 20.11.2015 г. за уреждане на финансовите взаимоотношения,
касаещи мрежовите услуги за крайни клиенти, сключили комбиниран договор
чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ с търговец на ел. енергия с предмет заплащане на суми за
мрежови услуги за клиентите, съгласно Приложение № 1 към договорите.
- Сключени между „СК“ АД и „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД договор за достъп до електроразпределителната мрежа при
продажба на ел. енергия № *********/04.05.2015 г. и договор за пренос на ел.
енергия по електроразпределителната мрежа № **********-1/04.05.2015 г.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към
исковата молба, отговора на исковата молба, допълнителната искова молба и
отговора на допълнителната искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора по обратния иск писмени доказателства.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице по която, след запознаване с материалите по
делото, да даде отговор на следните въпроси:
1. В периода от 11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. какъв е размерът на
13
фактурираните от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД такси за пренос ниско
напрежение за обекта на ищеца, находящ се в с. Мрамор, ул. „Васил Левски“
№ 67, с клиентски № **********?
2. Заплащал ли е ищецът „СК“ АД начислените такси пренос ниско
напрежение в периода от 11.04.2019 г. до 27.03.2024 г.?
3. „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД заплатило ли е на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД получените от „СК“ АД такси
пренос ниско напрежение за периода от 11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. на
основания сключения между тях рамков договор от 20.11.2015 г. за уреждане
на финансовите взаимоотношения, касаещи мрежовите услуги, за крайни
клиенти, сключили комбиниран договор по чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ с търговец на
електрическа енергия?
4. Вещото лице да представи в табличен вид издадените от
„Електроразпределение Запад“ ЕАД фактури за мрежови услуги за периода от
11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. с отбелязване на извършените плащания;
5. На колко би възлизала дължимата от „СК“ АД цена за мрежовите
услуги достъп и пренос за процесния период, ако меренето е било извършвано
на страна средно напрежение?
6. Ако се приложи Методика за привеждане на измерени данни на ниво
ниско напрежение за доставена електрическа енергия на обект (клиент) към
мястото на присъединяване на същия на ниво средно напрежение или към по-
високата страна на трансформатора, приета от „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, какви биха били дължимите суми за мрежови услуги от
„СК“ АД за процесния период.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лева, от които 200 лева, вносими
от ищеца, 200 лева, вносими от ответника и 200 лева, вносими от третото
лице-помагач, в едноседмичен срок от съобщението с представяне на
доказателства в същия срок.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената експертиза Р.
С., който да се уведоми за поставената му задача след представянето на
доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение, което да го
легитимира като назначен експерт по делото.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл. 199 от ГПК – до една седмица преди датата на съдебно заседание.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице по която, след запознаване с материалите по
делото и след оглед на процесния обект, да даде отговор на следните въпроси:
1. Къде и по какъв начин е извършено присъединяването на обекта на
ищеца към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД?
2. По какъв начин е осъществено захранването на трафопоста на ищеца?
14
3. Къде и по какъв начин се извършва трансформирането на доставяната
електроенергия от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение и чия е
собствеността на съоръженията, посредством които се извършва
трансформирането?
4. Къде е поставено средството за търговско измерване на доставената
електрическа енергия и същото поставено ли е на границата на собственост на
съоръженията на ищеца и ответника?
5. Къде следва да бъде монтирано средството за търговско измерване
съобразно нормативните изисквания и начина на присъединяване на обекта?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства в същия
срок.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената експертиза К.
М., който да се уведоми за поставената му задача след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение, което да го
легитимира като назначен експерт по делото.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл. 199 от ГПК – до една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещите лица, че за определяне на окончателен размер на
дължимото възнаграждение, следва да представят справка – декларация.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за
очертаване на основанието на иска, както и са ангажирали допустими
доказателствени средства за твърдяните от тях факти и обстоятелства.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или
чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на основание чл. 140 ал. 2 от ГПК и чл. 11 ал. 2 от
Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към
Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район
на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Медиацията може да бъде
15
осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес
гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да
изпратят запитване на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на
процедура по медиация следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
18.03.2025 год. от 11.30 ч., за която дата и час да се призоват страните и ТЛП,
ведно с препис от настоящото определение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16