РЕШЕНИЕ
№537
гр. Враца,10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 26.11.2019г., през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 640 по описа на
АдмС – Враца за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Г.А.К. *** против РЕШЕНИЕ
№255/17.07.2019г., постановено по анд №566 по описа за 2019г.
на Районен съд –Враца, с което е потвърдено издаденото против него от НАЧАЛНИКА на СЕКТОР
„БДС“ при ОД на МВР Враца Наказателно постановление № 988/19 от 16.05.2019г. за налагане на административно
наказание глоба в размер на 30лв. на основание чл.81 ал.2 т.2 от
Закона за българските лични документи за
нарушение на чл.7 ал.1 от същия закон.
Като касационни основания за отмяна на обжалваното решение се сочат
неправилното прилагане на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила - нарушение на чл.348 ал.1 т.1 и т.2
вр.ал.2 от НПК. Изтъква се, че въззивният съд неправилно е приел, че
извършеното нарушение е установено по безспорен и категоричен начин, още
повече, че същото не е описано в АУАН и НП, а е направен опит за
саниране на този пропуск чрез разпит на свидетели в проведеното съдебно
заседание. Твърди се също, че дори да се
приеме, че нарушението е извършено, то същото представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като има по-ниска степен на обществена опасност
от другите нарушения от същия вид, макар че
както АНО, така и съдът биха били
затруднени да извършат сравнение, след като няма описание на изпълнителното
деяние.Иска се касационният състав с
постановеното от него решение да отмени изцяло оспореното решение и да отмени атакуваното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по нея.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение ,че атакуваното решение следва да бъде отменено,
а жалбата против него като допустима и основателна следва да бъде уважена. В
заключението си прокурорът изтъква, че АНО
е приложил законова норма, която не съответства на твърдяното нарушение, което прави НП
незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок,против валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е и основателна по следните съображения:
Производството пред
Районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор против издаденото срещу него Наказателно
постановление № 988/19 от 16.05.2019г. на
Началника на Сектор „БДС“ в ОД на МВР Враца, с което му е наложено административно наказание глоба в
размер на 30лв., за това, че не е опазило от повреждане лична карта, издадена на 09.01.2012г. от МВР
Враца. В защитата си пред Районния съд
санкционираното лице е навело доводи, че в оспореното от него НП липсва
описание на нарушението,не е посочена датата на извършването му, не е посочено,
че същият е подал декларация по чл.17 от ПИБЛД. Районният съд, съгласно
вмененото му задължение за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по
делото, е събрал гласни и писмени доказателства,
въз основа на които е достигнал до извода, че АУАН и наказателното постановление
са съставени от компетентни органи,в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат
необходимите реквизити. Кредитирайки дадените
показания от актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта, съдът е направил
извода, че деянието и неговото авторство
са безспорно доказани, деянието е
квалифицирано правилно и приложената санкционна норма е съответна. При тези
констатации въззивният съд е приел, че оспореното пред него НП е
законосъобразно и го е потвърдил.
Касационната инстанция не възприема
тези изводи на първостепенния съд. В конкретния случай настоящият касатор е наказан за неизпълнение на задължението си
по чл.
7 от ЗБЛД, според който гражданите, притежатели на български лични
документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, без в АУАН и НП да е
направено описание в какво се изразява това увреждане, а само е
посочен вида и номера на личния документ. Описание на повредата се прави за
първи път и единствено в с.з. при разпита на допуснатите свидетели. Точното
описание на конкретното повреждане на документа за самоличност е от значение за
преценката относно наличието на нарушението на смисъла на чл. 6 от ЗАНН във връзка с чл. 7 от ЗБЛД. В конкретния случай в наказателното постановление не се съдържа
такова описание съгласно императивното изискване на чл.
57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Даденото от АНО описание от една страна е
бланкетно, по начин, който не позволява да се установи дали е налице повреждане
на документа за самоличност и в какво се изразява това повреждане, като на
практика се свежда до правен извод за такова нарушение, без да е описано
фактически. Недопустимо е признаците на вмененото административно нарушение да
се извеждат от доказателства, събирани в съдебната фаза на административнонаказателното
производство. Горното представлява съществено нарушение на чл.
57, ал.1, т. 5 от ЗАНН и обоснова извод за незаконосъобразност на
наложеното административно наказание само на това основание. От друга страна, чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД предвижда глоба
за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ. В случая изпълнителното деяние като елемент от
обективна страна на фактическия състав на описаното нарушение е повреждане на личен документ, без обаче да е доказано, че същият е повреден от касатора. Не е
установена и датата на увреждането, за
да се упражни съдебен контрол дали АУАН е съставен и НП е издадено в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Като не е установил тези нарушения в
административнонаказателната процедура,
водещи и до материалната незаконосъобразност на НП, приемайки същото за законосъобразно, въззивният
съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
При постановяване на решението си
касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не
се установи съществено нарушение на
процесуалните правила в производството
пред въззивния съд и не се налага установяване на факти, за които събирането на
писмени доказателства не е достатъчно. Съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно,
по изложените по-горе съображения, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 АПК вр.чл.348
ал.1 т.1 от НПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 255/17.07.2019г., постановено по анд №566 по описа за 2019г.
на Районен съд –Враца и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ
НП № 988/19 от
16.05.2019г. на Началника на Сектор „БДС“ при ОД на МВР Враца, с което на
Г.А.К. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 30лв. на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД за нарушение на чл.7 ал.1 от същия закон.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.