Р Е Ш Е Н И Е
№ 358, 15.03.2018г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
седми граждански състав
на осми март
две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Катя Боева
секретар : Ангелина Костадинова ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 399 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на В.К.К.-К., лично и като законен представител на малолетното дете
А.Л.К. против решение № 4331/12.12.2017г., постановено по
гр.д.№ 13320/17, ПРС, с което е
отхвърлена молбата на В.К.-К. за защита от домашно насилие, упражнено спрямо нея и малолетното дете А. от Л.К., като е осъдена
да заплати ДТ и разноски на ответника.
Жалбоподателката В.К.К.-К., лично и като
законен представител на малолетното дете А.Л.К. обжалва решението, като счита
същото за неправилно и
незаконосъобразно, несъобразено със събрания доказателствен материал по
делото. Поддържа, че от събраните гласни
доказателства се установява по безспорен начин, че съпругът й е извършил
твърдяното домашно насилие, като изводите на съда за заинтересованост на
водената от нея свидетелка са неправилни и необосновани. Счита, че
доказателствения материал по делото е разгледан едностранчиво и в полза на
ответника, като решението е постановено на база разсъждения на съда на тема
какво би следвало да е нейното поведение в случай на евентуално извършено
домашно насилие. Позовава се и на доказателствената стойност на декларацията по
чл.9 от ЗЗДН, като счита че същата е подкрепена от гласните доказателства по
делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново
такова, с което да уважи искането за защита.
Въззиваемата страна Л. Р.
К. оспорва жалбата и поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Счита
, че гласните доказателства по делото установяват по безспорен начин, че не е
нлице извършено домашно насилие. Излага и съображения, че декларацията по чл.9
от ЗЗДН може да служи като доказателство само тогава, когато по делото не са
събрани други доказателства. Счита, че
на сочената дата не е имал поведение , което може да се квалифицира като
домашно насилие и ако е имало негативни емоции, то те са били провокирани
единствено от поведението на майката. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и
за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – молители, останали
недоволни от атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Подадена е молба за предприемане на
мерки по ЗЗДН.
Легално определение за
понятието „домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който домашно
насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица,
които се намират в семейна или фактическа
връзка или между бивши съпрузи. Видно от приложените удостоверение за
сключен граждански брак и за раждане В. и Л. са съпрузи и имат родено дете – А.
– на 3г.
В.К.-К. твърди, че на
23.08.2017г. около 20,30ч. била заедно с детето си А. в градинката около
паметника на Хан Крум в гр. Пловдив,
заедно с приятели – З. и И. и тяхното дете. Съпругът й Л., с когото са
във фактическа раздяла от м.02. 2017г., спрял с автомобила си на спирката и се
насочил към тях. Първо се спрял при детето като му говорил грубо, а след това
тръгнал към нея. Тя се уплашила, т.к. предполагала какво може да се служи и
поискала да си тръгне, но той започнал да дърпа детската количка и да й крещи ,
че иска да вземе детето. Т.к. тя не била съгласна, съпругът й продължил да вика
и да я обижда с нецензурни думи : „ще ви избия бе ***, ще ви *** майката, ти си
най-големия боклук, който познавам“. С приятелите си се качили в тяхната кола,
но Л. препречил пътя им като започнал да вика на детето : „ този С. ли ти е
баща“ и продължил да я обижда. Молителката силно се притеснявала от случилото
се, а детето било разстроено по пътя и плачело.
От значение за осъществяване на
хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта
налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или не. Следователно в настоящият
случай е необходимо да се установи има ли осъществено физическо
или психическо насилие
на посочената дата, което да извършено от соченото лице и в
какво се е изразявало същото, за да се
прецени дали следва да се приложат мерки за защита и се определи видът и размерът на същите.
За установяване на
посочените инциденти по делото са събирани гласни доказателства. Разпитвани са
свидетелите З. Т., К. Д. и А. Г., сестра на Л..
Свидетелката З. Т. е
приятелката на В., присъствала на сочената дата, т.е. тя е пряк очевидец на
случилото се. Тя потвърждава, че в края на м.08.2017г. се е намирала в
градинката до паметника на Хан Крум заедно с приятелката си В. и децата им.
По-късно към тях се присъединил и съпругът й. Чули свистене на гуми и видели,
че Л. спира с колата си наблизо, при което В. се изплашила, че той идвал,
станала от пейката, изглеждала притеснена. Л. слязъл от колата и първо се
приближил до сина си С.. Казал му нещо и след това дошъл при В. и започнал да
дърпа количката, искал да вземе детето. В. го помолила да я остави да се
приберат, че ставало късно. Тогава се намесила и свидетелката и го помолила да
ги остави да си тръгнат ,а съпруга си помолила да вземе количките на двете
деца. През това време Л. вървял до тях и говорил на детето, че майка му е
елитна ***, че си вади парите по този начин и че нейните любовници щели да го
гледат. С. се разплакал. Свидетелката
разказва, че през цялото време се е молила на Л. да престане, за да не травмира
децата.
Свидетелят К. Д. твърди, че
познава страните от 4 години. Твърди, че на 23.08 се прибирал от пазаруване от
Кауфланд и минавал пред 60 – класното училище. Видял до паметника на Хан Крум
страните и детето им. Л. бил клекнал до детето и си играел с него, после го
прегърнал и се смеел. През това време В. отишла, грабнала детето и го дръпнала.
Детето се разстроило. Започнала да се
кара с Л.. Свидетелят се почувствал неудобно и затова не пресякъл улицата, за
да отиде при познатите си, а продължил по отсрещния тротоар. След няколко
вечери се обадил на Л., за да го попита какво става и той му казал, че В. не му
дава детето.
Свидетелката А. Г. не е
присъствала на инцидента, а е била в ресторант наблизо и е чакала брат си. За
случилото се преразказва изложеното от брат й Л.. Твърди че съпрузите са
разделни от 7-8 месеца. Тя е виждала детето само когато той успее да го вземе.
В един момент майката престанала да дава детето на бащата. Той не можел да
взима детето защото имал забрана да ги доближава на 50 м. / по силата на
заповедта за незабавна защита, издадена по делото/.
По
делото е приложена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършеното домашно насилие на посочената в
молбата дата и по описания начин.
Изготвен и приет е и
социален доклад, съгласно който детето се отглежда правилно, спокойно е,
общително. Демонстрира привързаност и към двамата родители. Препоръката е да не
се прекъсва връзката с бащата и роднинския кръг по бащин линия.
Приложените доклади от
неправителствени организации, съдът не кредитира, т.к. същите съставляват
становище на лица, които не са назначавани по съответния ред от съда, нито пък
са изслушвани по предвидения в ГПК ред. При
така събраните доказателства, съдът намира, че по делото се доказва , че над В.К.-К. и над малолетното дете А. е упражнено психическо насилие от Л.К. на посочената дата. Безспорно се установява от показанията на свидетелката З. Т., която е пряк
очевидец на станалото, че Л. е предизвикал скандал, използвал е обидни
квалификации по адрес на съпругата си в нейно присъствие и в присъствие на
детето. Сочените гласни доказателства подкрепят изложеното в декларацията по
чл.9 от ЗЗДН, която и самостоятелно се ползва с доказателствена сила и обръща
тежестта на доказване за ответника. От друга страна показанията на свидетеля К.
Д. не могат да бъдат кредитирани, т.к. нищо не подкрепя тезата му той да е
очевидец на случилото се, а дори и да е бил на улицата, самият той твърди, че
се е намирал на отсрещния тротоар и не е чул нищо. Показанията му са базирани само на визуалното възприемане на фигурите на
страните. Декларация по чл.9 от Закона има и самостоятелно доказателствено
значение и следва да бъде оборена от страна на сочения извършител. Тук е
мястото да се отбележи, че законодателят, въвеждайки доказателствена стойност
на тази декларация е разместил доказателствената тежест в процеса по ЗЗДН, като
при наличието на такава, в тежест на сочения извършител се разпределя тежестта
да докаже, че не е извършил деянието, съставляващо акт на домашно насилие. В
този смисъл гласните доказателства на водения от него свидетел не са достатъчни
да обосноват категоричен извод, че такова насилие не е извършено. Показанията
на свидетелката А.Г. не могат да бъдат
кредитирани, т.к. от една страна те не съдържат преки нейни възприятия, а съставляват
преразказ на тезата на страната, т.к. не е пряк очевидец на станалото, а от
друга – следва да се отчете и евентуалната й заинтересованост предвид близката
й родствена връзка с ответника Л.К..
В първоинстанционното
решение е осъждан и въпросът защо не е потърсена помощта на полицията, още
повече, че V РУП се намира в близост. Съдът намира, че от факта, че молителката
не е сигнализирала органите на полицията, не може да се обоснове извод, че
домашно насилие на е извършено. Това е така, защото реакциите на различните
хора в стресови ситуации са различни, а в случая молителката е била и с
малолетното дете, поради което е очевиден стремежът й да прекрати конфликта, за
да не го травмира в по-голяма степен.
Така, поради изложеното съдът намира, че е осъществен
фактическия състав на нормата на чл.2 от ЗЗДН и се доказва извършването на
физическо насилие от Л.К. над В.К.-К. на
23.08.2017г.. Доколкото същото е извършено в присъствието на детето им, то на
осн. чл.2, ал.2 от ЗЗДН се счита, че същото е извършено и над малолетното дете
А..
Съгл. чл.5 от ЗЗДН мерките
за защита от домашното насилие са: - задължаване на извършителя да се въздържа
от извършване на домашно насилие; - отстраняване на извършителя от съвместно
обитаваното жилище за срока, определен от съда; - забрана на извършителя да
приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; -
временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при
родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от
съда, ако това не противоречи на интересите на детето; - задължаване на
извършителя на насилието да посещава специализирани програми; - насочване на
пострадалите лица към програми за възстановяване. Съдът намира, че в случая
подходяща по отношение на извършителите е единствено първата от посочените
мерки, т.к. случаят на насилие не е полкова тежък по вид и интензитет, че да
налагат използването на останалите мерки предвидени в закона.
В обжалваното решение ,
съдът е достигнал до друг извод относно извършването на домашно насилие, поради
което и решението като неправилно ще следва да бъде отменено. Вместо него ще
бъде постановено ново такова, с което се задължи извършителят да се въздържа от
извършване на домашно насилие над молителите. Следва да бъде наложена и
задължителната мярка по чл.5, ал.4 от ЗЗДН, а именно санкцията в минимален
размер от 200лв., доколкото извършеното не съставлява тежък случай на домашно
насилие. С оглед изхода по делото следва да се отмени и решението в частта, в
която В.К.-К. е осъдена да заплати разноски на Л.К. в размер на 400лв., както и
25 лв. ДТ. Л.К. следва да бъде осъден да
заплати ДТ в размер на 50лв. / по 25лв. за двете инстанции/ в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на ПОС. Жалбоподателката не е претендирала
разноски, поради което и такива не се дължат.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4331/12.12.2017г., постановено по гр.д.№ 13320/17, Ігр.с.,
ПРС, с което е отхвърлена молбата на
В.К.К.-К., ЕГН **********, лично и като
майка и законен представител на малолетното дете А.Л.К., ЕГН **********, срещу съпруга й Л.Р.К., ЕГН
**********, с която е поискано издаване на заповед за защита, поради извършено
от ответника домашно насилие, чрез налагане на мерки за защита по член 5, ал.
1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН; осъдена е да заплати на А.Л.К. с ЕГН **********, сумата
от 400 лв.,разноски за адвокатско възнаграждение, както и ДТ в размер на 25лв.
по сметка на Районен съд - Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ЗАДЪЛЖАВА Л.Р.К., ЕГН **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие над В.К.К.-К., ЕГН **********, и над малолетното дете А.Л.К., ЕГН **********.
Да се издаде заповед за защита на
В.К.К.-К., ЕГН **********, лично и като
майка и законен представител на малолетното дете А.Л.К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л.Р.К., ЕГН
**********, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на ОС,
Пловдив, глоба от 200лв. на осн.
чл.5,ал.4 от ЗЗДН, както и ДТ в размер на 50лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :