№ 153581
гр. София, 06.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Частно гражданско дело
№ 20231110160038 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „фирма“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу А. Р. Г. за сумите, както следва: сумата 2 053,32 лева (двe хиляди
петдесет и три лева и 32 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № (номер)/26.08.2019 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 1 223,24 лева (хиляда двеста двадесет и три лева и 24
стотинки), представляваща лихва за период от 03.02.2021 г. до 30.10.2023 г., сумата 211,07
лева (двеста и единадесет лева и 07 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 11.10.2019 г. до 03.02.2021 г., сумата 30,00 лева (тридесет лева), представляваща такса за
период от 25.01.2020 г. , 899,68 лева (осемстотин деветдесет и девет лева и 68 стотинки),
представляваща неплатена възнаградителна лихва за период от 10.01.2020 г. до 03.02.2021 г.,
603,90 лева (шестстотин и три лева и 90 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф.“, 705,83 лева (седемстотин и пет лева и
83 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фл.“, както и
държавна такса в размер на 114,54 лева (сто и четиринадесет лева и 54 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че
заявлението в частта относно сумата от 603,90 лв. – неплатено възнаграждение за
допълнителна услуга „Ф.“, сумата от 705,83 лв. – неплатено възнаграждение за
допълнителна услуга „Фл.“, сумата от 30 лв. - неплатени такси за извънсъдебно събиране на
вземането, следва да бъде отхвърлено. Съображенията за това са следните:
Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК задължават съда да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона и с добрите нрави,
както и когато то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това. Задължението на съда да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, е предвидено и в чл.
7, ал. 3 ГПК.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
1
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Претендираната такса „Ф.“ за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит увеличава размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация
като договорната регламентация противоречи на императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1
ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК. Тази такса противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 ЗПК, според която годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от
това противоречие е предвидена изрично в чл.19, ал. 5 ЗПК- клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни, което обосновава извод за липса на валидно
възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочената
такса.
Претендираната сума за предоставяне на допълнителната услуга „Фл.“, изразяваща с е
в правото на кредитополучателя да променя погасителния план при изпълнение на
конкретно посочени специфични изисквания, представлява допълнителна такса за
действия,свързани с усвояване и управление на кредита, което изрично е забранено от
законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което на това основание
уговорката се явява нищожна. Заплащането на възнаграждението в случая е уговорено във
фиксиран размер, разсрочен съобразно погасителния план към договора, като дължимостта
на същото настъпва със сключване на договора и не е в зависимост от извършване на
конкретно действие или услуга от кредитора. Поради това следва да се приеме, че така
уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне и на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет
допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за
кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което
клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно
предприети действия по повод предоставянето на допълнителни услуги „Ф.“ и „Фл.“.
Изложеното води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално
не са извършени, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за
сметка на длъжника. Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите
нрави.
Задължението за заплащане на такса за събиране на просрочени задължения се
поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на
падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената
обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова
за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение
на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното
неизпълнение. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, на която се позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това
следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
2
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също
действие. Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
възнаграждение за допълнителни услуги и че при забава кредиторът ще има право да получи
нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни законови
норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни
договорни клаузи) задължение на длъжника за сочената такса.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 11,54 лева за юрисконсултско възнаграждение (при
определен от съда общ размер на възнаграждението от 50 лв.).
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „фирма“ срещу А. Р. Г., в частта, с която се претендира сумата от 603,90 лв. -
непогасено възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“, сумата от 705,83 лв. – неплатено
възнаграждение за допълнителна услуга „Фл.“, сумата от 30 лв. – непогасени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.01.2020 г., претендирани
по Договор за потребителски кредит № (номер)/26.08.2019 г., както и за сумата над 11,54
лв. до пълния размер от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3