Решение по дело №643/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 600
Дата: 25 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Белева Хубчева
Дело: 20237150700643
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

600/25.10.2023г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав в открито заседание на двадесет  и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ:  1. ЕВА ПЕЛОВА

          2. МАРИЯ ХУБЧЕВА

 

при секретаря Антоанета Метанова с участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно административно-наказателно дело № 643 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адв. В.П.,***, против Решение № 11 от 10.03.2023 год. по административно-наказателно дело № 310 от 2022 год. по описа на Районен съд – Велинград, поправено с Решение № 39 от 01.06.2023 год. поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 11 от 10.03.2023 год. по административно-наказателно дело № 310 от 2022 год. по описа на Районен съд – Велинград, като навсякъде, където фигурира в съдебния акт технически некоректно изписване на дата 107.09.2022 год. да се чете 07.09.2022 год.

С обжалваните съдебни актове е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 312 от 07.09.2022 год. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Пазарджик, с което на А.А.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50,00 (петдесет) лева, на основание чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, е лишен от право на ловуване за срок от 3 (три) години, както и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата ловното оръжие - еднозарядна карабина (ЛНК) „BERGADA”, кал. 308 win, № ********** – 16 - глава и ********** – 16- цев; 1 брой супресор „А-ТЕС Н2“, кал. 30, № 12215 и 1 брой оптичен прицел NIKON MONARCH“, 2.5 – 10х50; 2101043, задържани с АУАН серия ЮЦДП № 013226 от 22.06.2022 год. и с Протокол за приемане на ОБВВПИ от 22.06.2022 год., предадени на младши експерт Н. А. М., служител на Районно управление – Велинград.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон – отменителни касационни основания по чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Счита, че първоинстанционният съд не е установил всички относими факти и обстоятелства по спора чрез допустимите доказателствени средства и не ги е анализирал в тяхната съвкупност и съотносимост. Не е обсъдил възраженията за датата на съставяне на АУАН и датата, на която е посочено, че е извършено процесното нарушение. Извършена е поправка на датата на съставяне на АУАН, а не е допусната техническа грешка и то в отсъствието на нарушителя и на свидетелите, видно от приетите и неоспорени гласни свидетелски показания пред инстанцията по същество. Освен това твърди, че процесното НП е издадено въз основа на АУАН, който не кореспондира с обективната истина и обстоятелства. Моли се за отмяна на обжалваното решение и вместо него съдът да постанови друго по същество, с което да отмени процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, обективирани в петитума на касационната жалба.

          Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция по горите – Пазарджик в открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. В Писмено становище с вх. № 7237 от 11.09.2023 год. заявява, че касационната е неоснователна и моли за отхвърлянето й. Изразява становище за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от касационния жалбоподател и моли съдът да го редуцира до предвидения от законодателя минимум, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик излага становище за неоснователност на касационната жалба.

          Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Велинград е образувано по жалба на

А.А.С., ЕГН **********, срещу НП № 312 от 07.09.2022 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Пазарджик, с което на А.А.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50,00 (петдесет) лева, на основание чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, е лишен от право на ловуване за срок от 3 (три) години, както и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата ловното оръжие - еднозарядна карабина (ЛНК) „BERGADA”, кал. 308 win, № ********** – 16 - глава и № ********** – 16- цев; 1 брой супресор „А-ТЕС Н2“, кал. 30, № 12215 и 1 брой оптичен прицел NIKON „MONARCH“, 2.5 – 10х50; 2101043, задържани с АУАН серия ЮЦДП № 013226 от 22.06.2022 год. и с Протокол за приемане на ОБВВПИ от 22.06.2022 год., предадени на младши експерт Н. А. М., служител на Районно управление – Велинград.

От фактическа страна инстанцията по същество е приела за установено, че вечерта на 21.06.2022 год. в ловно-стопански участък „Кара Тепе“ - отдел „286“, подотдел „б“ в м. „Вировете“, землището на с. Кръстава, служителят на ТП ДЛС „Чепино“ - гр. Велинград И. Т., при обход по време на работата си, намира в гората мотор, към който А.А.С., въоръжен през рамо, с пушка, с гола цев. Служителят от ловното стопанство е сигнализирал на ръководството си за видяното от него и на лицето е направил няколко снимки с личния си мобилен телефон. След около два часа са пристигнА.колеги на служителя И. Т. и полицаи. Всички, заедно с касационния жалбоподател са се придвижили към колибата му в планината, където живее С.. Там последният е показал, а в последствие е и предал на служителите на реда разглобеното ловно оръжие с марка „BERGADA”, с оптичен прицел NIKON „MONARCH“ и сурпресор „А-ТЕС Н2“. На същата дата - 21.06.2022 год. служителя И. Т. е съставил констативен протокол, на следващия ден - АУАН, за извършено от А.С. нарушение по чл. 84, ал. 1, чл. 94, ал. 1, чл. 95, ал. 1 и чл. 96, ал. 1, всички от ЗЛОД. Въз основа на АУАН е издадено и процесното наказателно постановление.

Част от приобщения доказателствен материал пред районния съд са и неоспорените и кредетирани като достоверни свидетелски показания на И. Т. - актосъставител, И. П. и Н. Д..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е приел, че АУАН и процесното НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1 и чл. 57 от ЗАНН, съставени са в преклузивните срокове, предвидени в чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. По категоричен начин е установил, че именно А.С. е автор на изпълнителното деяние, изразило се в движение извън населено място, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, без писмено разрешително за лов, поради което е преценил, че е налице нарушение на чл. 84, ал.1 (във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 57. ал. 1) от ЗЛОД. По отношение на датата, на която е издаден АУАН е посочил, че извършената в него поправка съставлява техническа грешка и не засяга валидността на акта. Преценил е, че един от двамата посочени за свидетели на установеното, след като не е подписал АУАН не дискредитира валидността му, както и констатациите, изложени в придружаващия го протокол. Приел е, че случаят не може да се приеме за маловажен. В заключение е достигнал до извод за правилност на НП и го е потвърдил.

Решението е неправилно.

Настоящият съдебен състав счита, че районният съд не е изпълнил задължението си да разкрие обективната истина, да обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на съвкупния анализ на доказателствата да изложи обосновани аргументи досежно законосъобразността на процесното НП. Съдът не е направил внимателен и всеобхватен анализ на доказателствата по делото, допуснал е нарушение на процесуалните правила, които са от кръга на съществените, поради което е опорочено цялото административно-наказателно производство, установено в ЗАНН, нарушено е правото на защита на касационния жалбоподател, описаното нарушение в АУАН е непълно и неясно, включително и по отношение на датата, на която е издадено. Изложените мотиви от пъровинстанционният съд не се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което атакуваният съдебен акт следва да се отмени.

Наказателно постановление № 312 от 07.09.2022 год. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик е издадено въз основа на АУАН Серия ЮЦДП № 013226 от 22.06.2022 год. Към АУАН е издаден Констативен протокол Серия ЮЦДП № 002807, в който е посочено, че е съставен на 21.06.2022 год. от 20.00 часа, а датата, на която е съставен АУАН е нечетлива, не се разбира дА.е с дата и час от 21.06.2022 год. от 10:00 часа или 22.06.2022 год. от 10:00 часа. От двата документа е видно, че датата, посочена като такава на издаването им е коригирана и е неясна. И при опит да се сравни времевия период на издаване на КП и на АУАН, е налице несъответствие между тях. КП винаги предхожда издаването на АУАН, т.е. въз основа на него се съставя АУАН, а и впоследствие и НП. В КП е посочено, че на датата на издаване, около 20:00 часа специалистът от ТП ДЛС „Чепино“ И. Т. Т. е установил незаконосъобразно действие, описано подробно в обстоятелствената част на КП, независимо, че в нея не е посочено и името на касатора. Констатациите на длъжностното лице са от 21.06.2022 год. около 20:00 часа, а АУАН е издаден в 10:00 часа, неясно на коя датата – на 21.06.2022 год. или на 22.06.2022 год. Дори и да се направи установяването й чрез логическа връзка, не може да приеме, че в 10:00 часа на 21.06.2022 год. е издаден АУАН, т.е. преди момента на вечерните обстоятелства в м. „Вировете“. В случай, че датата на издаване на АУАН е 22.06.2022 год., то това е в противоречие с гласните свидетелски показания, възприети без колебания от инстанцията по същество. От показанията на свидетеля Н. Д. се установява, че е съставен АУАН, но не същата вечер, а на другия ден и той го е подписал, без да присъства С. в този момент. Тези факти са неглижирани от районния съд и не е обърнал внимание на множеството противоречия при съставянето на АУАН и въз основа на процесното НП. Посочването на съда, че е налице техническа грешка, не може да се квалифицира като такава, а особено, след като в чл. 42 от ЗАНН законодателят е изброил изрично реквизитите, които следва да съдържа АУАН. В ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба е предвидено, че той трябва да съдържа датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване на нарушението, както описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Аналогично задължение е предвидено и за административно-наказващия орган, който съобразно чл. 57, ал. 1, от т. 1 до т. 13 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление следва не само да опише нарушението, а и да се посочи датата, мястото, обстоятелствата и доказателствата и други. Следователно, законодателят е предвидил задължение за квалифициране на нарушението не само за административно-наказващия орган, но и за актосъставителя. В настоящия казус посочената дата и час от актосъставителя са недостатъчно ясни, извършена е поправка на датата на съставяне на АУАН, което е рефлектирало и върху законосъобразността на процесното НП. След като АУАН е съставен в противоречие със законовите изисквания и не бил годно основание за издаване на наказателно постановление, то последното е незаконосъобразно. Предвид строго формалната процедура по ЗАНН само на това основание съдът е следвало да отмени НП без да разглежда правилността на НП и АУАН.

Предвид изложеното, основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че атакуваното решение е постановено при нарушение на процесуалния и на материалния закон – отменителни касационни основания по чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Ето защо, първоинстанционният съдебен акт следва да се отмени и вместо него съдът да се произнесе по същество на спора като постанови отмяна на Наказателно постановление № 312 от 07.09.2022 год. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик.

Предвид изхода на спора, съдът намира искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, за основателно. Претенцията е обективирана в петитума на касационната жалба и представлява списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Заявена е в размер на 600,00 (шестотин) лева за настоящата инстанция и 300,00 (триста) лева за пред Районен съд – Велинград, общо възлизаща на 800,00 (осемстотин) лева. За същите суми са представени договори за правна защита и съдействие от 14.03.2023 год. (л. 10 от настоящото дело) и от 19.09.2022 год. (л. 6 от първоинстанционното дело). От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, поради което съдът следва да намали претендираната сума в размер на 300,00 (триста) лева за настоящата касационна инстанция и 300,00 (триста) лева за пред районния съд, общо в размер на 600,00 (шестотин) лева, предвид чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал, 2 от АПК, във вр. чл. 63в, ал, 1 от ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 11 от 10.03.2023 год. по административно-наказателно дело № 310 от 2022 год. по описа на Районен съд – Велинград, поправено с Решение № 39 от 01.06.2023 год. поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 11 от 10.03.2023 год. по административно-наказателно дело № 310 от 2022 год. по описа на Районен съд – Велинград, като навсякъде, където фигурира в съдебния акт технически некоректно изписване на дата 107.09.2022 год. да се чете 07.09.2022 год. и ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 312 от 07.09.2022 год. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, с което на А. А.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50,00 (петдесет) лева, лишен е от право на ловуване за срок от 3 (три) години, отнети са в полза на държавата ловното оръжие - еднозарядна карабина (ЛНК) „BERGADA”, кал. 308 win, № ********** – 16 - глава и № ********** – 16- цев; 1 брой супресор „А-ТЕС Н2“, кал. 30, № 12215 и 1 брой оптичен прицел NIKON „MONARCH“, 2.5 – 10х50; 2101043.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на Али А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 600,00 (шестотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)

 

 

                                                                                      2. (П)