Решение по дело №5161/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2019 г. (в сила от 25 март 2020 г.)
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20182230105161
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 171

гр.Сливен, 13.02.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 5161 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е бързо и се движи по реда на Глава ХХV ГПК.

Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 09/01.08.2018г. на работодателя  Напоителни системи ЕАД София- Средна Тунджа Сливен за незаконно, респ. за неговата отмяна и за възстановяване на ищеца Д.С.М. на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор, товарен автомобил”.

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ.

Ищецът твърди, че работел в ответното дружество от 2014г. на длъжност шофьор на товарен автомобил до момента, в който му била връчена Заповед № 9/01.08.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Заповедта му била връчена на 27.07.2018г. при условията на отказ да подпише, тъй като не бил съгласен с нея. Смята, че заповедта страдала от съществени пороци, тъй като била абсолютно немотивирана. Било посочено в нея само цифровото изражение на законовата норма и словесен израз „съкращаване на щата” без работодателят да се мотивирал за причините за съкращаването на щата. По този начин ищецът твърди, че не би могъл да се защити, а освен това счита, че от страна на работодателя имало злоупотреба с право, тъй като няколко дни преди заповедта му било предложено прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение – предложение, което било отказано от ищеца.

На следващо място ищецът оспорва законосъобразността на извършения подбор, тъй като преценката на  работодателя не била съобразена с образованието, квалификацията, опита и продължителността и нивото на изпълнение на трудовите функции. Подборът не бил извършен между всички служители, заемащи длъжността „шофьор на товарен автомобил” в цялото предприятие, а само в  рамките на определено структурно звено. Не било спазено и изискването на чл.14, т.8 КТД в предприятието, тъй като не било дадено предварително съгласие на съответния синдикален орган в срока определен в КТД – преди връчване на заповедта за уволнение. Налице било нарушение и н чл.14, т.3 от КТД, тъй като били налице работни  места, заети от пенсионери и лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На следващо място ищецът счита, че заповедта била преждевременно връчена, т.е. преди календарното й издаване. Като дата на издаване било посочено 01.08.2018г., а връчена при отказ на ищеца на 27.07.2018г. Също така работодателят не поискал от ищеца и не събрал информация за наличие на изброените в чл.333, ал.1 КТ обстоятелства. Освен това към датата на издаване на заповедта за уволнение ищецът започнал ползване на отпуск поради временна неработоспособност и доколкото не било поискано предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението, същото се явявало незаконосъобразно.

Ищецът твърди, че уволнението му било незаконосъобразно и поради неспазване от работодателя на императивната процедура по чл.130а КТ при предприето масово уволнение. Такова намерение било видно от доклад с изх.№ РД-02-566/13.07.2018г. от Управителя на НС ЕАД клон Средна Тунджа Сливен до Изп.директор на НС ЕАД. С този доклад се искало съгласие за съкращаване на общо 14 щатни бройки в клон „Средна Тунджа Сливен”. Изхождайки от разпоредбата на б.”б” от т.9 §1 на Допълнителните разпоредби КТ счита, че в случая било налице масово уволнение. Сочи, че от рекапитулацията на длъжностното разписание от 12.07.2018г. се установявало, че числеността на всички щатни бройки, в т.ч и незаети била общо 146, но от поименен списък от 01.07.2018г. било видно, че действително заетите лица били 127 / 146 – 19 свободно/. Математически изчислено 10% от 127 действително заетите лица били 12,7, т.е. 13 лица. При съотнасяне на текста на §1, т.9, б.”б” ДР КТ към процентното изчисление следвал извод за налично масово уволнение, тъй като били предвидени за съкращаване 14 щатни бройки при минимално условие за това 13 такива.

От съда се иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди него длъжност „шофьор на товарен автомобил”.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е  депозиран. Той счита, че уволнението е законосъобразно, а заповедта  мотивирана достатъчно. Работодателят не бил длъжен да посочва причините за съкращаването на щата, а самата промяна на щатното разписание било акт на неговите суверенни правомощия. Процедурата по уволнението била обективирана в документи, връчени на ищеца веднага след като ги е поискал. Посочва, че били спазени изискванията на КТ и КТД. Съкращаване било извършено в щатовете за шофьори на товарни автомобили с място на работа в звеното в гр.Сливен и затова подбора бил извършен само между тези работници, по критериите посочени в чл.329, ал.1 КТ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.09.2014 г. между ищеца и ответното търговско дружество бил сключен трудов договор № 31/04.09.2014 г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „Шофьор, товарен автомобил” с място на работа „НС” ЕАД, гр. София – СРЕДНА ТУНДЖА СЛИВЕН в отдел „Механизация и автотранспорт-Сливен”. На същата дата 04.09.2014 г. ищецът депозирал заявление до председателя на КНСБ при ответното дружество за приемането му за член на организацията. На 13.05.2016 г. ищецът декларирал, че не боледувал от точно изброени  в документа болести, както и, че не притежавал експертно решение на ТЕЛК. От управителя на ответното дружество било отправено предложение до ищеца с изх. № 03.07.2018 г., с което да се прекрати трудовият договор срещу обезщетение от 4 брутни трудови възнаграждения, платимо в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. Няма данни ищецът да е отговорил на това предложение.

          Управителят на ответника с писмо от 13.07.2018 г. до Изп. директор на „Напоителни системи” ЕАД, гр. София поискал съгласие за съкращаване на общо 14 щатни бройки, от които 2 бр. реално заети за длъжността „Шофьор на товарен автомобил”.

          Установява се от представените длъжностни разписания, че ответното дружество „Напоителни системи - Средна Тунджа-Сливен” има обособени териториални звена, както следва: ХТР „Сливен”, включващо ХТУ „Блатец”, ХТУ „Самуилово”, ХТУ „Кермен”, ХТУ „Гавраилово”; ХТР „Нова Загора”, включващо ХТУ „Нова Загора-изток” и ХТУ „Нова Загора-запад” и ХТР „Ямбол”, включващо ХТУ „Ямбол”, ХТУ „Зимница”, ХТУ „Стралджа”, ХТУ „Болярово” и ХТУ „Безмер”.

От длъжностно разписание към 12.07.2018 г. е видно, че в ответното дружество в ХТР „Сливен” в звено „Механизация и автотранспорт-Сливен” има 2 бр. постоянно заети щатни бройки на длъжност „Шофьор, товарен автомобил” и 1 заета щатна бройка за длъжността „Шофьор, товарен автомобил-ОПВВВ”. Такива длъжности има и в ХТР „Нова Загора” и ХТР „Ямбол”, като съответно в ХТР „Нова Загора” 1 щатна бройка „Шофьор на товарен автомобил” , а в ХТР „Ямбол” 1 щатна бройка „Шофьор товарен автомобил” и 1 щатна бройка „Шофьор товарен автомобил- ОПВВВ”.

Видно от поименен списък към длъжностно разписание към 01.07.2018г. в ХТР „Сливен” длъжността „Шофьор натоварен автомобил” изпълнявали ищецът Д.М. и Милчо Чолаков, а длъжността „Шофьор автомобил ОПВВВ”  се заемала от Железчо Железчев.

Установява се от длъжностно разписание към 01.08.2018 г., че в ХТР „Сливен” звено „Механизация и автотранспорт – Сливен”, била налична и реално заета 1 щатна бройка за длъжност „Шофьор товарен автомобил-ОПВВВ”, а от поименен списък към това длъжностно разписание е видно, че тази длъжност заемал Железчо Железчев.

Главният счетоводител на ответното дружество с писмо от 25.07.2018г. до управителя предложил да се състави комисия, която да извърши подбор между шофьорите на товарни автомобили в ХТР „Сливен”.  Със Заповед № РД-05-121 от 25.07.2018 г. на управителя на ответника била определена  и назначена комисия за подбор на работниците на длъжностите, подлежащи на съкращаване. Такъв подбор бил извършен от комисия, която съставила Протокол от 27.07.2018 г., с поставени оценки от 0 до 3 точки. Посочено е в протокола, че в критерия „образователен ценз” били вменени документи, отнасящи се към характера на извършената работа, като шофьор на товарен автомобил, а в критерия „ниво на изпълнение на задачите” били вменени документи, имащи отношение към получени награди или наказания към характера на извършената работа като шофьор на товарен автомобил.

На 27.07.2018 г. било входирано в ответното дружество становище от председателя на СО при КНСБ, подписано от последния и от секретаря на СО при КНСБ при ответното дружество, с което било дадено съгласие за прекратяване на трудовия договор с ищеца. На същата дата ищецът бил запознат със становището при отказ да подпише, установен  от двама свидетели.

Със Заповед № 9/01.08.2018 г. на управителя на ответното дружество било прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.08.2018г. на основание „съкращаване на щата”. Със същата заповед било наредено да се изплатят 12 дни неизползван платен отпуск за 2018г., обезщетение в размер на 2 БТВ, както и 1 БТВ за не спазен срок на предизвестие. Тази заповед била връчена на ищеца на 27.07.2018 г. при условията на отказ да я подпише, верифициран от двама свидетели.

На 30.07.2018г. ищецът започнал ползването на отпуск поради временна неработоспособност до 12.08.2018г. при изписан домашен режим на лечение, видно от болничен лист № Е20180257214, издаден от «Д-р Емил Енчев- АПМП» ЕООД Сливен.

Установява се от длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор товарен автомобил” при ответното дружество, че изискванията за заемане на същата били следните: средно образование за коли над 4 тона, а за останалите основно образование с курс за професионална подготовка с квалификация водач на МПС , категория С и правоспособност придобита по установен с нормативни документи ред – свидетелство за правоуправление на автомобил; професионален опит – за бордови и специални автомобили до 5 тона без професионален опит, до 10 тона 1 година практика и над 10 тона над 1 година практика.

Ищецът разполага със средно общо образование, вечерна форма на обучение, съответно със свидетелство за правоспособност „машинист на пътно-строителни машини”  от завършен курс в Център за професионално обучение към „ВИП Център–Р” ООД, гр. Сливен, както и със свидетелство за професионална квалификация по професия „Монтьор на транспортна техника”, специалност „Пътно-строителна техника”. Ищецът притежава и свидетелство за управление на МПС, категории „В, С, Д, ВЕ, СЕ, ДЕ, Ткт и М”.

Видно от справка за трудовия стаж на ищеца, същият притежава стаж по специалността 16 години и 10 месеца.

Установява се за втория участник в подбора, а именно –Милчо Цеков Чолаков, че същият притежава основно образование и свидетелство за управление на МПС, категории „В, С, Ткт и М”.

Третият участник в подбора наред с ищеца е Железчо Железчев, който притежава средно образование и квалификация „стругаро-фрезист”, разред трети, свидетелство за правоспособност ПОМПИСТ-МАШИНИСТ, свидетелство за втора квалификационна степен от «Селскостопанско строителство и хидромелиорации», свидетелство за квалификационна степен за длъжност „Снабдител”, свидетелство за управление на МПС, категории „А, В, С, Д, ВЕ, СЕ, ДЕ, Ткт и М”, свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника, категория Твк, Твк-3, Твк-Г и Твк-М, контролен талон за водач на МПС без наказания. Видно от трудовите книжки на Железчо Железчев същият е започнал трудовата си дейност от 01.08.1978 г., а от 01.01.1994 г. и към момента работи в ответното дружество.

По делото е представен и браншов КТД за работещите в ответното дружество, сключен на 23.12.2016г., в сила от 01.01.2017г. и срок на действие две години /арг. от чл.10 на същия/.

В производството е назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че нямало ясна система за оценяване от комисията извършила подбора. Не било ясно с всяка една оценка по скалата от 0 до 3 точки какво точно било оценено, доколкото не било протоколирано оценяването на всеки един член на комисията. След проверка на рекапитулацията на длъжностното разписание от 14.06.2018 г., вещото лице установило, че общата численост на всички щатни бройки била 146 бр. От поименния списък към 01.07.2018 г. било видно, че общият брой на заети и незаети бройки бил 149, от тях – 128 заети бройки и 21 незаети бройки. От 128 заети бройки, 10% било 12.8 или 13 бройки и от това процентно изчисление изводът на вещото лице е, че било налице масово уволнение, тъй като от доклада на управителя на ответника било видно, че се предвиждат 14 щатни бройки за съкращаване при минимално условие за това от 13 такива. Освен това вещото лице посочило, че към момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца в ответното дружество имало лица – пенсионери във валидно трудово правоотношение. Същите са посочени поименно в заключението и те заемат длъжности, различни от заеманата от ищеца.

При изслушване на експерта в открито съдебно заседание на 11.01.2019 г. се установи, че съобразно длъжностното разписание към 01.08.2018 г. бройките щатове вече били 132 бр., т.е. намалени с 14 бр., съобразно длъжното разписание от 14.06.2018 г. и поименен списък към 01.07.2018 г., откъдето вещото лице съди, че е налице масово уволнение. За извършения подбор вещото лице уточнило, че по критерия „допълнителна квалификация” оценката на ищеца била 1. За същия критерий оценката на другите двама участници била 0. При сравнение от притежаваните от участниците в подбора свидетелства, вещото лице установило, че ищецът Д.М. и Железчо Железчев имали приблизително еднакви свидетелства за допълнителна квалификация, но при преценка на тяхната относимост към заеманата длъжност би могло да се каже, че тези притежавани от ищеца били по-относими. При сравнение на Милчо Цеков и Железчо Железчев,  последният би следвало да получи по-висока оценка, но в протокола и двамата имали по 0 точки.

В процеса е изслушано и прието допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че всъщност съкратени били 10 незаети реално щатни бройки. Реално заетите щатни бройки, които били съкратени, били 4 броя.

В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели. Показанията и на двамата свидетели сочат, че подбора между тримата шофьори бил извършен след като комисията се запознала с документите, находящи се в досиетата им в предприятието. Комисията преценила, че ищецът следва да получи най-високата оценка за ниво на изпълнение на задачите на базата на работата, на товарителниците и издадените пътни листи. И двамата свидетели сочат, че точкуването било от 0 до 3 точки, тъй като участниците в подбора били 3-ма души.

Показанията на свид. Пенев сочат, че 3 точки за ниво на изпълнение на задачите се давало по принцип за най-високо изпълнение, а такова имал ищецът. Показанията на свид. Денев също сочат, че на ищеца била поставена най-високата оценка за изпълнение на работата, тъй като той бил най-изпълнителен работник от тримата шофьори и имал най-много извършени курсове. Според този свидетел участникът в подбора Милчо Цеков в последно време нямал пътни листи, а Железчо Железчев имал, но по-малко от ищеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, писмени и гласни доказателствени средства, които  съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.  

Съдът кредитира заключението на вещото лице  с изключение на изводите му по отношение на системата за оценяване на комисията по подбор, както и за наличие или липса на масово уволнение, както тъй като изводите касаят правни въпроси.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, разпитани в процеса, като последователни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна - чл.344, ал.1, т.1 и т.2 са допустими.

Разгледан по същество главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед № 09/01.08.2018г. на управителя на ответното дружество за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Основанието, въз основа на което е извършено уволнението на ищеца е съкращаване на щата и представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието.

В конкретния казус се установи безспорно, че от 01.08.2018г. е налице реално премахване на 2 щатни бройки на длъжността „шофьор на товарен автомобил” в териториално обособено звено на ответното дружество- ХТР Сливен. Премахнати са 2 бройки от общо съществуващите 3 такива, което предполага и задължително извършване на подбор измежду всички работници заемащи същата или сходна длъжност.

Извършването на подбор при съкращаване в щата задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции. Този подбор обаче следва да се извърши само в рамките на обособената структура – само между работниците и служителите с еднородни трудови функции в това обособено звено, в което се съкращават щатовете за съответния район или населено място, в случая само в звеното в гр.Сливен. Противното означава, че може да бъде прекратено трудово правоотношение поради съкращаване в щата с лице, чиято щатна бройка в дадено населено място не се съкращава и същата не може да бъде заета от друго лице, от друго населено място /в този см. Решение № 6/28.03.2014г. по гр.д.№ 3655/2013г.; Решение №305/06.11.2014г. по гр.д. № 7447/2013г.; Решение № 51/10.02.2014г. по гр.№3726/2013г., Решение № 306/09.10.2013г. по гр.д.№ 1851/2013г., всички на ІV г.о. ВКС РБ/. Ето защо за неоснователно съдът намира възражението на ищеца в тази насока, а именно, че подбора не обхващал и шофьорите в останалите териториални звена от гр.Ямбол и гр.Нова Загора.

Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа – ТР № 3/2011 г. ОСГК на ВКС.

Законът не предписва начин и форма на извършване на подбор и това е въпрос на работодателска преценка. Доказването пред съда на извършен подбор може да се извърши с всички доказателствени средства.

В случая подборът е извършен, чрез нарочно назначена комисия, която по точно описани в протокол критерии, отговарящи на тези визирани в КТ поставила на тримата участници оценки по скалата от 0 до 3 точки. Работодателят ангажира в процеса и гласни доказателствени средства, чрез свидетели, от които се установи начина на поставяне на оценките при съпоставяне от комисията на документите в трудовите досиета на участниците в подбора, относими към квалификацията им. По отношение на нивото на изпълнение на възложените задачи се установи от показанията на свидетеля Денев, като непосредствен началник, че оценките са дадени въз основа на броя осъществени курсове, по пътни листи.

Съдът като съпостави  дадените оценки от комисията по подбор, съобразно притежаваните от участниците писмени документи, установяващи тяхната квалификация, намира, че тримата работници са били обективно сравнени и оценени. Дори по отношение на критерия „Допълнителна квалификация”, съдът счита, че работника Железчо Железчев бил ощетен спрямо ищеца, тъй като и двамата притежават множество свидетелства за допълнителна квалификация и би следвало да получат еднакви оценки, т.е. в случая и двамата по 1 точка. Правилно са били оценени работниците по критерия „Образователен ценз”, доколкото Милчо Цеков установи се притежава по-ниско по степен образование от ищеца и другия участник Железчев. Професионалният опит на тримата участници също е обективно оценен, предвид това, че Железчев работи в ответното дружество от 1994 г.- съответно получил е най-висока оценка, последван от Цеков, който работи при ответника от 2013г. и с най-ниска оценка ищеца, назначен от 2014г.

По отношение критерия „Ниво на изпълнение на задачите” ищецът получил най-висока оценка, спрямо другите двама участници, като се установи от свидетелските показания, че той имал най-много пътни листи в последно време, сравнение с Железчев, а Цеков нямал изобщо извършени курсове. При това положение и тези оценки съвпадат с обективно притежаваните от участниците качества.

Следователно доказа се, че работодателя е преценил качествата на работниците според избраните от него показатели, обективно е съпоставил тримата участници в подбора и е поставил оценки съответстващи на притежаваните от всеки един качества, поради което съдът намира за законосъобразен извършения подбор.

Установи се в процеса, че е допусната грешка от работодателя при обработване на деловодните си документи / с номер и дата/, тъй като към датата на връчване на заповедта за уволнение излиза, че същата не е била съставена. В конкретния случай обаче съдът не счита, че това е такъв съществен пропуск, който да обуслови незаконосъобразност на уволнението. Очевидно е, че към дата 27.07.2018г., когато е връчен документа на ищеца при условията на отказ, тази заповед, макар и с посочена в нея дата 01.08.2018г. е съществувала в правния мир, тъй като на самия документ е отбелязана процедурата по връчването, т.е. при отказ на ищеца да подпише. Освен това уволнението в случая е извършено без да е спазено предизвестие, тъй като работодателят е посочил в заповедта момента на прекратяване на правоотношението, а именно считано от 01.08.2018г. и щом към тази дата е налице реално съкращаване на щата и съответно извършен подбор, когато това е задължително, връчването на заповедта в по-ранен момент не обуславя незаконност на уволнението /в този см. Решение №657/26.10.2010г. по гр.д.№ 2/2010г. ІІІ г.о. ВКС, Решение №479/23.01.2013г. по гр.д. № 82/2012г. на ІV г.о./.

Неоснователно е възражението на ищеца, че не била спазена процедурата по закрила по чл.333, ал.1, т.4 КТ. Закрилата е предварителна и изрично в чл.333, ал.7 КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника, а този момент може и да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Към 27.07.2018г., когато е връчена при отказ заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е бил в отпуск поради временна неработоспособност и не е следвало да се извършва процедура по даване на предварително разрешение от инспекцията по труда.

Неоснователно е също така възражението на ищеца, че не били спазени разпоредбите на чл.14,т.3 и т.8 КТД. Установи се в процеса, чрез изготвената съдебна експертиза, че макар и да е имало към датата на уволнението на ищеца работещи пенсионери в ответното дружество, те не са заемали длъжности, като тази на ищеца или сходни с нея. Макар това да не е изрично посочено като условие в КТД, тази разпоредба преследва именно такава цел. Установи се също така и дадено съгласие от Председател и подписано, както от него така и от секретар на СО при КНСБ. Същото е без посочена дата, но входирано в ответника на 27.07.2018г., на датата на която е връчена и заповедта за уволнение, т.е същото предхожда връчването.

Голословно е и възражението на ищеца за незаконосъобразност на уволнението му, поради нарушаване на разпоредбите на чл.130а, вр.§1, т.9 б.”а” КТ. Задължението на работодателя да информира и консултира работниците в случаи на масови уволнения няма пряко отношение към законността на конкретното процесно уволнение и не е част от състава му – масовите уволнения не са свързани с конкретен работник/служител. Уредената в КТ и в Закона за насърчаване на заетостта процедура е с информационна, консултативна и помощна / чрез търсене на нови работни места/ насоченост за засегнатите от масовите уволнения работници. Освен това в процесния казус не може да се приеме, че е налице масово уволнение, тъй като се установи, че не са съкратени реално заети 14 щатни бройки, а само 2 такива / с това основание/ и 10 незаети щата. Под масово уволнение, предвид разписаните в закона процедури се разбира действително оставане без работа на работник/служител, а не на премахване на незаети щатни бройки от длъжностно разписание на работодателя.

По изложените съображения искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението на ищеца М. се явява неоснователен и бива отхвърлен. Неоснователността на главния иск, обуславя неоснователност и на акцесорния иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “Шофьор на товарен автомобил” в ответното предприяти.

С оглед изхода на правния спор деловодните разноски, сторени от ответника следва да се заплатят от ищеца, но такива не са претендирани, поради което съдът не следва да държи изричен диспозитив.

Разноските за дължима държавна такса, следва да останат в тежест на бюджета на съдебната власт, доколкото ищеца по право е освободен от заплащане на такива разноски и предвид обстоятелството, че претенциите се отхвърлят, като неоснователни.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ,  на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ исковете на Д.С.М., ЕГН: ********** *** против „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД СОФИЯ – СРЕДНА ТУНДЖА СЛИВЕН, ЕИК: 8311600780215, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Д.Пехливанов” № 10, представлявано от управителя Пламен Иванов Иванов, за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 09/01.08.2018г. на управителя на „Напоителни системи” ЕАД София – СРЕДНА ТУНДЖА СЛИВЕН, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ за незаконосъобразна, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: