Решение по дело №479/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3019/ 25.09.2024 г. на М. П. К. срещу Решение № 41/ 19.07.2024 г., постановено по НАХД № 93/ 2024 г. по описа на Районен съд – Балчик.

Касаторът обжалва първоинстационното решение, като изразените доводи преповтарят тези от първоинстанционното производство. Прави се възражение, което може да се възприеме като такова срещу годността на АТСС. Според касатора нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което съдът неправилно е потвърдил ЕФ. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съответно да бъде отменен ЕФ.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично, не се представлява.

Ответникът – ОДМВР – Добрич, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районният съд е потвърдил Електронен фиш Серия К № 8710488, издаден от ОД МВР - Добрич, с който на М. П. К. за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., за това че на 26.02.2024 г., в 14:00 часа, в обл. Добрич, общ. Балчик, в [населено място], по [улица]ще с ул. Веселец при максимално допустима скорост от 50 км/час за населено място, въведена с пътен знак Д11, с АТСС № 11743с2, насочено към [населено място] и отчетен толеранс от -3% от измерената скорост, е констатирано нарушение в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 7710450 на 13.12.2023 г. с МПС Л. Ф., рег. № [рег. номер] за скорост – разрешена 50 км/ час, установена скорост – 74 км/ час, превишение от 24 км/ час. Наложеното на касатора наказание е в качеството му на собственик на автомобила.

Предмет на проверка пред касационната инстанция е съдебното решение на ДРС.

За да потвърди ЕФ, съдът е приел, че той съдържа всички изискуеми по закон реквизити. Счел е фактическата обстановка, описана в ЕФ, за доказана на база писмените и веществени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка и приобщени в хода на съдебното производство. Обсъдил е доказателствата по делото относно годността на техническото средство, Протокола за използване на АТСС и е извел, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

По отношение автора на деянието съставът на БРС е изложил, че същият е бил правилно определен, доколкото МПС е собственост на въззивника, а същевременно този собственик не е представил декларация с данни за друго лице, което да е управлявало МПС, съответно копие от СУМПС на това лице.

Първоинстанционният съд е счел, че правилно наказанието е наложено в условията на повторност, като се е позовал на приетия като доказателство ЕФ серия К № 7710450, влязъл в сила на 13.12.2023 г., с който на въззивника за същия по вид нарушение е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

При горните фактически и правни основания БРС е потвърдил ЕФ.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на РС.

ЕФ съдържа изискуемите по закон и съгласно приетия от МВР образец реквизити. Връчен е лично на лицето, собственик на МПС, което е упражнило правото си на защита чрез подаване на въззивна жалба. В допълнение следва да се отбележи, че ЕФ съдържа наименование на териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, от която е издаден, каквото е и изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Установена е и годността на техническото средство, за което РС е изложил мотиви и се е позовал на събраните по делото доказателства, поради което възражението в касационната жалба относно ремонт на АТСС и необходимостта от последващ контрол върху същото е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че нарушението не било доказано, съответно че не било установено наличието на повторност на деянието. В първоинстанционното производство е събран като доказателство ЕФ, обосновал приложението на квалификацията повторност за наказанието по процесния ЕФ. Предходният ЕФ е от 02.07.2023 г., като е връчен едва на 28.11.2023 г. и е отразено, че е влязъл в сила на 13.12.2023 г. Пред РС въззивникът на практика не оспорва наличието на предходен ЕФ за превишение на скорост, а твърди, че МПС, с което е извършено предходното нарушение, се ползвало от сина му, а след връчването на ЕФ, последният бил заплатен от съпругата му чрез Изи пей. Обстоятелството, че собствено на въззивника МПС е било управлявано от друго лице при извършване на нарушение за скорост, не променя извода за повторност, доколкото, за да не е налице повторност, то съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП г-н К. е следвало да подаде декларация кой е управлявал МПС и да приложи към нея СУМПС на това друго лице. Като не е сторил това, презумпцията за управление от собственика не е оборена и е влязъл в сила ЕФ на негово име, поради което, тъй като процесното нарушение е в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ за предходно такова, повторността е налице.

С оглед горното, събраните по делото доказателства в тяхното единство и съвкупност сочат на извършеното нарушение и установяването му по безспорен и категоричен начин. Като е приел това, съставът на БРС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема касационната жалба за изцяло неоснователна, а Решението на РС – Балчик за правилно и законосъобразно.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Административен съд – Добрич, I касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/ 19.07.2024 г., постановено по НАХД № 93/ 2024 г. по описа на Районен съд – Балчик.

Решението не подлежи на обжалване.