Решение по дело №70/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 74
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20225640200070
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. гр. Хасково, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20225640200070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А.. Д. П. от гр.Д. против Наказателно
постановление № 21-1253-001912 от 20.01.2021 г. на Началник сектор „ПП“
към ОДМВР Хасково, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.
183, ал. 7 от ЗДвП административно наказание «глоба» в размер на 300 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като жалбоподателя сочи, че не е
съгласен с констатираното в съставения му АУАН. Моли съдът да отмени
атакуваното НП.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с упълномощения от него адв. И..
Поддържа подадената жалба. По същество излага съображения, че
процесното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН и моли съдът да отмени обжалваното НП и да предупреди
1
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание;
Административно-наказващият орган Началник сектор ПП към
ОДМВР- Хасково не изпраща представител, като в придружителното писмо
за представяне на АНП излага становище жалбата да не бъде уважавана.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 20.07.2021г. в 10.33 часа в град Хасково по бул.“Съединение“ до
зеленчуков пазар в посока към бул. „Г.С.Раковски“ жалбоподателят
управлявал лек автомобил „***********“ с рег. № ************, негова
собственост, като нарушил пътен знак В-1, с който била въведена
принудителна мярка поради извършване на ремонтни дейности, като водачът
навлезнал след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена
временна забрана за движение.
Предвид констатираното нарушение свидетелят К. Й. В. на длъжност
„младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково
съставил на жалбоподателя А.. Д. П. и в негово присъствие АУАН серия Д №
886204/20.07.2021г. Това процесуално действие извършил и с участието на
свидетеля – Н. М. М. на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково - очевидец на нарушението. В
изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение от
жалбоподателя на пътен знак В-1, с който била въведена принудителна мярка
поради извършване на ремонтни дейности, като водачът навлязъл след знак
забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за
движение. Актосъставителят дал правна квалификация на извършеното от
жалбоподателя нарушение като такова по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която
разпоредба вписал за нарушена в АУАН. АУАН е бил редовно предявен и
връчен на жалбоподателя лично срещу подпис, който не вписал възражения
против констатациите в АУАН.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, Началник Сектор „Пътна
2
полиция“ към ОД на МВР – Хасково издал процесното НП . В издадения
санкционен акт административно-наказващия орган възприел изцяло
изложените в АУАН фактически констатации и правна квалификация на
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП е
наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на
300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените
писмени доказателства и показанията на актосъставителя К. Й. В. и на
свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта Н. М. М.
.Съдът кредитира напълно като обективни и безпристрастно дадени
показанията на актосъставителя и на свидетеля по установяване на
нарушението и съставане на акта във връзка с възприетите от тях действия на
жалбоподателя по неспазване предписанието на пътен занк "В1" – забранено
влизането на ППС. Преценени в своята съвкупност, същите напълно
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Показанията
на допустатата до разпит свидетелка Т.Х. П.а съдът кредитира частично, а
именно- в частта относно извършване на нарушението, доколкото от една
страна същата е съпруга на жалбоподателя и у същата е налице
заинтересованост от изхода на делото, а от друга страна показанията й в
насока че двамата с жалбоподателя не били възприели правилно обективната
обстановка при извършване на нарушението, остават напълно неподкрепени
от останалия доказателствен материал по делото и отразяват единствено
защитната позиция на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, настоящия състав
достига до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и същата е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.
Съдът намира,че са спазени предвидената форма и процесуален ред,
като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН - за АУАН, респективно и чл. 57 от ЗАНН - за НП. Описанието на
конкретното нарушение е достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, без да
3
създава предпоставки за неправилното му разбиране или нужда от тълкуване.
Налице е относимост на описаната нарушена материална норма към
санкционната такава. Съответствието между установената фактическа
обстановка, описването й текстово като нарушение в АУАН и НП, отнасянето
на това административно нарушение към разпоредбата на санкционната
норма е правилно и липсват каквито и да било обстоятелства, водещи до
неразбиране или несъответствия.
Настоящата инстанция намира, че при словесното описание на
състава на нарушението от обективна страна в НП са посочени всички
обстоятелства, които са относими към правилото за поведение,
регламентирано в разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочените факти са
достатъчно конкретизирани, за да изчерпят съществените обстоятелства, при
които е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП, е налице
описание на констатираното нарушение, както и на относимите
обстоятелства, при които то е било извършено. Нарушението и участието на
нарушителя в него са описани достатъчно ясно, че нарушителят да разбере в
какво се изразява осъщественото от него деяние и срещу какво обвинение да
организира защитата си.
Съдът приема за безспорно установено извършването на описаното в
АУАН и НП административно нарушение, което се подкрепя от събрания по
делото доказателствен материал, като факт на извършеното нарушение и
неговото авторство не се оспорват и от жалбоподателя.
Доводите му за приложение на чл. 28 от ЗАНН обаче съдът намира за
неоснователни. На първо място, при преценката на даден случай като
маловажен са приложими критериите, посочени в чл.93, т.9 НК, които са
относими и при административните нарушения. Маловажен случай е този,
при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. От
горното следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от
размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Действително, нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП е
формално такова и от него не произтичат съставомерни имуществени
4
вреди, предвид на което за наличието или липсата на маловажен случай
следва да бъде извършена съвкупна преценка на всички обстоятелства по
делото, в това число обществената опасност на конкретното
деяние, вредните последици схващани като всички други последици, които
нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др.
В конкретния случай, съдът счита че деянието не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на
нарушения от този вид, както и че липсата на вредоносен резултат не
изключва обществената опасност на деянието. Обстоятелството, че
нарушителят има само едно предходно нарушение по ЗДвП и от
нарушението не е настъпила друга вредна последица не са предпоставки за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, а са от значение за индивидуализиране
на наказанието, което е било отчетено от административно - наказващият
орган при налагане на предвиденото в закона административно наказание.
Съдът намира, че административнонаказващият орган не е допуснал
процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление,
които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Това право не е
накърнено, доколкото при съобразяване формата на НП с императивните
изисквания на чл. 57 от ЗАНН административното обвинение е формулирано
конкретно, ясно и точно.
Нарушението в случая правилно е съотнесено и към съответната
санкционна норма. По отношение определяне размера на наказанието, същото
е определено в конкретно предвидения в закона размер, непозволяващ
индивидуализацията му, и в тази връзка не съществува възможност за
изменението му.
Всичко изложено мотивира извода за законосъобразност на
обжалваното НП, в това число и в неговата санкционна част, която не
противоречи на разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, поради което същото следва да
бъде потвърдено .
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1253-001912 от
20.10.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
–Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
6