№ 20
гр. Кюстендил, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500478 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 317 ГПК.
Производството е образувано по постъпила частна жалба от Б.Д. ***
чрез адв. Е.Й., с която оспорва Определение № 429/01.11.2021 г. по гр. д. №
1252/2021 г. по описа на КРС, с което е оставена без уважение молбата му с
правно основание чл. 248 ГПК. Счита определението за незаконосъобразно,
необосновано, тък като КРС неправилно е присъдил в тежест на ***
деловодни разноски за адвокатвско възнаграждение. Моли съдът да отмени
определението.
Подадена е и въззивна жалба от Б.Д. *** чрез адв. Е.Й., против Решение
№ 374/12.10.2021 г. по гр. д. № 1252/2021 г. по описа на КРС. Навежда
доводи, че съдебният състав, разгледал делото, не е бил обективен и
безпристрастен, трябвало е да си направи отвод. Сочи, че не са налице
доказателства, че майката е действала като представител на децата си. Освен
това по делото е била приета незаверена справка от ТР за „ДЕАЛ ШУС“
ЕООД. Неправилно съдът е присъдил деловодни разноски в полза на Д.Н..
Прави искане за отвод на състава на ОС Кюстендил, както и иска делото да се
разгледа от друг въззивен съд. Твърди, че бащата няма възможност да
изплаща определената издръжка, размерът от 500 лв. за двете деца бил
необичайно висок, с оглед на константната съдебна практика. Според
въззивника КРС не е изследвал финансовите възможности на бащата. Излага,
че не трябва да бъдат кредитирани свидетелските показания дадени от
представителите на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на
1
детето“ – гр. Кюстендил, тъй като те са пристрастни.
Постъпил е отговор на частна жалба от Д. Й. Н., чрез адв. Г.М., в който
излага, че доводите на въззивника са неоснователни. Процесуалните действия
са извършени от майката, като законен представител на малолетните деца и
нейната представителна власт произтича от чл. 28, ал. 4 ГПК, включително и
за упълномощаването на адвокат. Освен това на Й.а, съгласно
бракоразводното решение, е възложено упражняването на родителските
права. Именно на майката, като законен процесуален представител на децата,
съдът е присъдил сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивна жалба от Д. Й. Н., чрез адв. Г.М., в
който излага, че ищецът не е успял да докаже драстично намаляване на
доходите си. Освен това размерът на дължимата издръжка е определен в
споразумението за развод. И до сега бащата е едноличен собственик на
капитала на „ДЕАЛ ШУС“ ЕООД, с регистрирана печалба за 2020 г. в размер
на 58 000 лв. Процесуалните действия са извършени от майката, като законен
представител на малолетните деца и нейната представителна власт произтича
от чл. 28, ал. 4 ГПК.
Като контролиращата страна е уведомена и Дирекция "Социално
подпомагане"Дупница съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.
I. Постъпила е молба от процесуалния представител на въззивника Б.Б.
– адв. Е.Й., с която моли съда да възобнови делото, да отмени определението
си за даване ход по същество и да върне делото в стадия на съдебното дирене.
Като основание за това сочи, че след приключване на съдебното заседание, в
което делото е обявено за решаване е постъпил отговор по негово искане от
работодателя на майката на ответниците, в който се съдържат данни за
реалното и трудово възнаграждение. Според съда не са налице основание за
оттегляне на определението му за даване ход на устните състезания и на
делото по същество с оглед произнасяне по същото по смисъла на чл. 253
ГПК. На първо място на страната е дадена въззможност да се снабди с
документа – на 14.12.2021 г. се е провело първото съдебно заседание пред
КОС, като делото не е било обявено за решаване още тогава единствено
поради искането на процесуалния представител на въззивника да му бъде
дадена възможност за ангажиране на доказателство, а именно такова за
трудовото възнаграждение на майката на ответниците. Поради това съдът е
констатирал, че в съдебното заседание не могат на бъдат извършени други
действия и го е отложил за 19.01.2022 г. Въззивникът е разполагал с
едномесечен срок за снабдяване с доказателство. В съдебно заседание на
19.01.2022 г. процесуалният представител на въззивника е заявил, че Агенция
„Пътна инфраструктура“ до сега не са изпратили договора и „евентуално,
въззиваемата ако носи трудов договор“. Майката на въззиваемите страни Д.Н.
е представила трудов договор, въззивникът и процесуалният му представител
не са възразили да бъде приет и приложен по делото. Предвид последното
съдът е направил логичен извод, че въззивникът желае да бъде приет като
доказателство по делото за възнаграждението на Н. трудовият и договор с
Агенция „Пътна инфраструктура“, като по този начин няма да чака отговор за
размера на възнаграждението от работодателя. Освен това въззивникът е
2
заявил, че няма доказателствени искания и по-конкретно не е поискал делото
да бъде отложено поради изчакване на отговора от Агенция „Пътна
инфраструктура“. Процесуалният представител на въззивника е можел да
изрази желание пред съда, че все още иска да се ползва от предоставената му
възможност за снабдяване с отговор от работодателя на Д.Н.. Въпреки тази
възможност, подобно искане не е направено. С оглед на горното, според съда
не са налице основания за оттегляне на определението му за даване ход на
устните състезания и на делото по същество с оглед произнасяне по същото,
както и обявяването му за решаване.
II. При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира,
че въззивната жалба срещу Определение № 429/01.11.2021 г. по гр. д. №
1252/2021 г. по описа на КРС и въззивната жалба Решение № 374/12.10.2021
г. по гр. д. № 1252/2021 г. по описа на КРС са подадени в законния срок и
срещу подлежащи на обжалване актове, от лице, имащо правен интерес да ги
обжалва.
III. Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба. Районният съд
правилно е преценил, че искът следва да бъде подаден от бащата срещу двете
му деца, представлявани от майка им, както и е приел така подадения отговор
на въззивна жалба от последната. Според Окръжен съд Кюстендил
направеното във въззивната жалба възражение, че ответниците не са били
надлежно представлявани пред Районен съд Кюстендил е неоснователно.
Малолетните Д.Б. и А.Б. са представлявани в съдебното производство както
пред Районен съд Кюстендил, така и пред Окръжен съд Кюстендил от тяхната
майка и законен представител Д.Н.. Последната, чрез упълномощения адвокат
*** е подала отговор на искова молба и е участвала в съдебни заседания, а
пред въззивния съд се е и явила лично, като законен представител на децата.
Поради това Д.Б. и А.Б. са участвали надлежно в процеса, малолетните
ответници са действали чрез своя законен представител майка им Д.Н..
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от първа инстанция
доказателства, намира, че жалбата е неоснователна поради следното:
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От това
следва, че задължението за издръжка спрямо тези деца е безусловно. Размерът
3
на издръжката обаче се определя като функция на нуждите на лицето, имащо
право на издръжка, и възможностите на дължащото издръжка лице, съгласно
чл. 142, ал. 1 СК, и разбира се, като се държи сметка за безусловността на
задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца.
По иск за намаляване на месечна издръжка ищецът трябва да докаже
следните обстоятелства: 1) че ответникът не е навършил пълнолетие, 2) че е
родител (рожден или осиновител) на ответника, 3) че с влязъл в сила съдебен
акт в негова тежест е определена месечна издръжка на ответника в
съответния твърдян размер и 4) че трайно съществено са намалели
възможностите му да заплаща на ответника месечната издръжка, респ.
че трайно съществено са намалели нуждите на ответника от
определената месечна издръжка. Тези изменения следва да имат траен и
продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г. о. на ВС).
Въззивният съд споделя изводите, изложени в мотивите към
обжалвания съдебен акт, вкл. относно определяне на материалните
възможности на дължащия издръжката, поради което въззивният съд не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите
на обжалваното решение (по чл. 272 от ГПК) - с изключение на извода
относно резултатите от дейността на дружеството „ДЕАЛ ШУС“ ЕООД, тъй
като представените от ответниците документи представляват приложение към
заявление Г2 за обявяване на годишен финансов отчет, което все още е в
процес на обработване, т.е. не е вписано. Извън последното,
първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка и е
направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Според КОС от ангажираните от въззивника доказателства не може
да бъде направен извод за трайно съществено намаляване на неговите
доходи. Към момента на присъждане на издръжката (04.02.2021 г.) бащата е
получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., като по
настоящем получава такова в същия непроменен размер. Или доходите на
въззивника не са намалели в сравнение с доходите, които е получавал към
момента на присъждане на издръжката. Не са налице твърдения или
доказателства за нарастването на собствените потребности на ищеца. В
случая не са налице и данни нуждите на издържаните лица съществено
да са намалели.
Пред въззивната инстанция не са събрани доказателства, които да
разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
решение. Представените пред КОС трудов договор № ЧР-НТУ-44/17.11.2021
г., сключен между майката на децата Н. и работодателя Агенция „Пътна
инфраструктура“ и обстоятелството, че получава основната месечна заплата,
съгласно договора, в размер на 1000 лв., не представляват основание за
намаляване размера на даваната от бащата издръжка.
От доказателствата по делото не се установява да е налице
безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150
4
СК, не са възникнали нови обстоятелства, даващи основание на съда да
приеме, че са налице предвидените в закона предпоставки за намаляване
размера на присъдената издръжка.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
всички ангажирани и относими към спора доказателства. Съобразно
изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна. Първоинстанционното
решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
IV. Съдът намира за неоснователна частната жалба срещу Определение
№ 429/01.11.2021 г. на районния съд по същото дело, с което е оставена без
уважение молбата на Б.Б. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното решение № 374 в частта с разноските. Според Кюстендилския
окръжен съд определението на районния е правилно и законосъобразно.
Както беше изложено по-горе малолетните ответници Д.Б. и А.Б. са
участвали надлежно в процеса чрез своя законен представител майка им Д.Н..
Последната в това си качество е упълномощила за осъществяване на действия
по процесуално представителство по делото адвокат М., като е заплатила
адвокатски хонорар. Отхвърляйки иска за намаляване на размера на
издръжка, районният съд правилно е определил, че на Д.Б. и А.Б., чрез
законния им представител майка им Д.Н., с оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят направените в
производстото деловодни разноски в размер на 300 лв.
V. С оглед изхода на въззивното дело въззивникът няма право на
разноски. На въззиваемата страна при този изход на делото се следват
направените в настоящото производство разноски, които са в доказан размер
от 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 374/12.10.2021 г. по гр. д. № 1252/2021 г.
по описа на Районен съд - Кюстендил.
ОСЪЖДА Б.Д. *** ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***“ № 5 да
заплати на Д.Б. *** ЕГН ********** и АЛ. Б. Б., ЕГН **********, действащи
чрез тяхната майка и законен представител Д. Й. Н., ЕГН **********,
тримата с адрес: гр. Кюстендил, кв. „***“, бл. 99, ет. 5, сумата от 300 лв.
(триста лева), направени по делото разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6