Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260/ 06.08.2019 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

на   осемнадесети  юли две хиляди и  деветнадесета година

в публично заседание в следния  състав:

     Районен съдия: Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Ваня Кирева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АН  дело №647 по описа за    2019 година, за да се произнесе прие за установено следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.  

 

          Образувано е по жалба от Д.К.Ш. *** ,  против НП № 18-1253-000742/15.08.2018г. на Началник група към сектор „ПП“ при ОДМВР - Хасково, с което на осн. чл.182, ал.1, т.6, от ЗДв.П и е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.  В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Изнасят се доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и жалбоподателката не е извършила описаното нарушение. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призовано, не се явява лично и не изпраща прадставител.

            Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, до колкото административният орган не е представил доказателства за връчването на НП и в негова тежест е да докаже същото, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2018г. около 22.11 часа жалбоподателката Д.К.Ш. управлявала лек автомобил марка „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег.№ ***** по бул*********, в посока гр.Димитровград, до СБА. Автомобилът е собстваност на Г. А. Т. от гр.Димитровград. при това управление е била засечена скорост на движение на автомобила от 130 км/ч при ограничение за населени места 50 км/ч. превишението било от 80 км/ч. управлението с тази привишена скорост било засечено с радар ТR 4D №557 и заснето със система за видеоконтрол  TFR1-M в клип № 562. След установяването на собственика на автомобила, същият е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като е посочил, че на процесната дата и и около часа на засичане на скоростта и заснемане на клипа автомобилът му се е управлявал от Д.К.Ш.. Декларация е пъпълнила и жалбоподателката като е декларирала, че на датата и часа описани в НП тя е управлявала процесният автомобил. след това жалбоподателката е поканена в за съставяне на АУАН в КАТ-Хасково, където св.П.Б. е съставил АУАН с бланков № 515585/09.05.2018г. в присъствието на жалбоподателката и на св.К.Й.. В него нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Акта е предявен и връчен на жалбоподателката, като тя го е подписала и е получила екземпляр от акта.

На база на така съставеният АУАН е издадено атакуваното НП. В него е описана същата фактическа обстановка и е приета същата правна квалификация. НП няма данни да е  връчено, до колкото административно наказазващият орган не е ангажирал доказателства за това.

          Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. 

              При така установените факти съдът намира от правна страна следното: 

Съгласно  чл.21, ал. 1 от ЗДвП- Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП -   чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47 от 2012г. ) При  избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: при  категория В - Населено място -50 км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и Скоростен път 120 км/ч.

Разпоредбата на чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на  НП гласи– чл.182, ал.1, т.6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Следователно, деянието, за което е  наложено административно наказание  глоба на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

  Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП не са на лице съществени процесуални нарушения които водят до отмяната на атакуваното НП. Според съда в АУАН  са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН по отношение на АУАН. Освен това съвсем точно и ясно е описано нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и датата и мястото на нарушението. АУАН е съставен от компетентен. Според състава на съда и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Пълно и точно е описано нарушението, посочено е място и датата на същото. Дадена е правна квалификация на нарушението и НП е издадено от компетентен орган в сроковете по ЗАНН.

По същество съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се доказа по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил описаното в НП нарушение. Разпитаните по делото свидетели св.П.Б. и св.К.Й. не са очевидци на нарушението. Свидетелят Б. твърди, че той е заснел представеният по делото клип, но няма лични възприятия за извършване на нарушението. Последното е съвсем логично тъй като нарушението е засечено с радар ТR 4D №557 и заснето със система за видеоконтрол  TFR1-M в клип № 562, като това е станало автоматично без намесата на св.Б. и в момент в който той не твърди да е намлюдавал средството за измерване и да е видял как засича скоростта на точно процесният автомобил. Що се касае до св.В., той е само свидетел при съставянето на АУАН. Тоест от горните свидетелски показания и от писмените такива не може по безспорен начин да се установи, че жалбоподателката е управлявала процесният автомобил на описаното в НП место и час със посочената скорост. Тоест, че безспорно е извършила твърдяното нарушение.

          Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов - Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Именно във връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в чл.165 от ЗДв.П бе приета нова ал.2 -  При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: т.6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство;

 Т.7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Във следващата алинея на същият текст е вменено в задължение на министъра на МВР да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Такава наредба е факт - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и е изменена от 16.01.2018г. , като с нея се уреждат липсващите правила в нашето законодателство относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

            Именно чрез стриктното спазване на тази наредба и разписаната в нея процедура би се  гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една страна, а от друга биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и начина на ползване на тези средства. Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за изпълнението на изискването на закона по отношение на НП - за посочване на точното място на нарушението. Последното пак съгласно  Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител. В тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси) не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Именно в тази връзка са и разписаните правила в  Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и правилното приложение е задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П препраща към тази наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобрасност на НП, до колкото ще е налице порок при измерването на скоростта и регистрирането на нарушението от АТТС.  

В тежест на издателя на НП е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал – клип 562, както и снимка на разположението на уреда в случая на радар ТR 4D №557 и системата за видеоконтрол  TFR1-M, ако обаче се приеме, че тази система е разположена на  полицейският автомобил с рег.№********. Доказателства за последното обаче по делото липсват. В случая следва да се отбележи, че според настоящият състав на съда, така направената снимка на задната част на полицейският автомобил с рег.№******* на един черен фон поради късният вечерен час, не може да се приеме за снимка на техническото средство АТСС с което е заснет клипа станал причина за съставянето на АУАН и издаването на НП. На първо место ноторно известно е, че тези АТСС са разположени принципно от пред на полицейските автомобили от вътрешната страна, а снимката в случая е на задната част на полицейският автомобил. От така заснетата снимка и факта, че е направена в тъмната част на денонощието няма как да се разбере, как е бил ориентиран автомобила, къде и изобщо на него ли е била поставена системата за видеоконтрол  TFR1-M и радар ТR 4D №557, и това съвпада ли с посоченият начин на заснемане на процесният автомобил , а именно като приближаващ. В случая всичко това не може да бъде установено.

Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява и приетото като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР.  Последният също е доказателство в посока  на мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по  наредбата. 

            Според съда последният протокол е попълнен правилно, но не на цяло. Има се предвид, че протокола е попълнен само от св.Б., като липсват останалите му реквизити, а именно, кой е приел протокола, кой е свалил и обработил и колко броя статични изображения и видеозаписи. Тоест такова лице не е посочено и не се е подписал на протокола. Или с други думи не става ясно кой и от къде е свалил приложеният по делото клип 562. Как се е озовал в преписката, след като липсват данни за свалянето на информацията от заснетите с техническото средство записи. Липсват данни и протокола да е бил проверен от опраделеното за това длъжностно лице. Или според съда не се доказа по безспорен начин, че представеният протокол е този, и е саставен съгласно изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР веднага след приключването на работата с техническото средство от страна на дежурния екип и че тази информация е обработена съгласно изискванията на тази наредба и това е надлежно описано в горния протокол. Такива доказателства липсват, затова и поради този причина съдът също намира, че не може да се обоснове извода, че представеният снимков материал – клип 562 е изготвен съгласно горната наредба и от там може да се ползва като годно доказателствано средство.

Следва да се отбележи още, че както вече бе отбелязано съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, горният протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС. Такава снимка на практика, както бе обсъдено по-горе  е представена и приета по делото, но тя не може да се приеме като годно доказателство по изложените причини. Нещо повече тази снимка на задната част на полицейският автомобил с рег.№*********** не може да се свърже с датата на която се твърди, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение и че е направена именно на същата дата , а не на някоя предишна или след нарушението и е използвана от АНО за окомплектоване на преписката. Липсата на дата на снимката според съда изключва възможността тя да се приеме като годно доказателство относно датата и мястото на заснемане на нарушението описано в НП.  Тоест в случая описаното в НП не се доказва по категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства.

И не на последно место следва да се отбележи, че по делото бе изискан от съда  административният орган да представи протокол от проверка на  техническото средство радарен скоростомер идент. № 557 , но такъв не бе представен по делото. Тоест липсват категорични доказателства и за годността на измерването с горният скоростомер, което пък поставя под съмнение посочената стойност на скоростта с която се твърди в НП да се е движила жалбоподателката. Всичко това според съда е основани  да се приеме за недоказано жалбоподателката да е извършила описаното нарушение, а последното е основание за отмяна на атакуваното НП.

За прецизност следва да се отбележи, че правната квалификация на описаното с думи нарушение в АУАН и НП е правилна, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП. правилно е приложена и санкционнта разпоредба с оглед описаното нарушение и правилно е определено наказанието, пак с уговорката, че това е с оглед описаното в НП нарушение, което според съда не се доказа да е извършено от жалбоподателя.

            Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 18-1253-000742/15.08.2018г. на Началник група към сектор „ПП“ при ОДМВР - Хасково.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

Районен съдия:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.