МОТИВИ към присъдата по НОХД №350 по описа на
Варненски районен съд за 2020 г., ХХІХ наказателен
състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по който
е образувано производство пред първа инстанция
срещу подсъдимата Р.И.И., А.И.И. и И.А.И. по обвинението
за извършено престъпление от общ характер по
чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. :Р.И.И.
***, в съучастие с
А.И.И. и И.А.И., като съизвършител,
причинил на В.Р.В. - средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние, в смисъла на мозъчна кома, определящо разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
ПОДС. :А.И.И.
***, в съучастие с
Р.И.И. и И.А.И., като съизвършител,
причинил на В.Р.В. - средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние, в смисъла на мозъчна кома, определящо разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
ПОДС. :И.А.И.
На 15.06.2017 г. в гр. Игнатиево, обл. Варна, в
съучастие с А.И.И. и Р.И.И.,
като съизвършител, причинил на В.Р.В. - средна
телесна повреда, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние, в смисъла
на мозъчна кома, определящо разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението
възведено в обвинителния акт, по отношение на подсъдимите и предлага да бъдат признати
за виновен, като изразява становище, че следва да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“. Защитникът на
подсъдимия моли съда да оправдае същия, алтернативно моли за налагане на
минимално наказание.
Подсъдимите
не се признават за виновни.
Гражданският ищец и частен обвинител моли съда да наложи справедливо
наказание и да уважи в пълнота гражданския иск.
От фактическа страна съдът счита за
установени следните обстоятелства :
На 15.06.2017г., в
гр.Игнатиево, свид.В.В.
прибирайки се от работа след 18.00 часа, се отбил в местния магазин. Там свид.В. седнал и изпил питие с наемателя на магазина, който
му бил и работодател. Зад щанда в магазина работела като продавач свид.Ж.Т.. Свид.Ж.Т. видяла, че
на една от масите бил седнал свид.В.В., а на друга цял следобед стоял и употребявал алкохол подс.И.И.. Подс.
И. когато видял свид.В.В.
започнал да се държи арогантно към него, приближил се към масата на която стоял
свид.В. и употребил нецензурни реплики към него по
повод това, че преди години похарчил голяма сума пари относно водено дело срещу
синовете му за нанесен побой от тяхна страна на свид.В..
Свид.В.В. заявил на подс. И.И. да не го „псува"
и да си тръгва. Подсъдимият бил толкова пиян, че когато свид.В.
го бутнал с ръце да се отдалечи от масата му, за да не се заяжда с него,
последният залитнал и на колене се подпрял на земята, но се изправил и си
заминал.
Не след дълго и свид.В.В. си тръгнал от магазина,
като се запътил към домът на сестра си свид.Д.Д.,***. Свид.В. живеел при сестра
си. Свид.В. се прибрал в домът на сестра си. Малко
след това дошъл един от синовете на подс. И.И. /подс. А.И./, който попитал свид.Б./съседка на Д./, която била пред дома дали е виждала
В., като същата отговорила, че малко преди това се бил прибрал. В двора на
къщата на свид.Д. си играел малолетния й внук, който
уведомил баба си, че някой търсел отвън свид.В.. Свид.Д. казала на брат си да излезе навън, като и тя
излязла с него. Видяла, че отвън го чакал подс. А.И..
Подс. А.И. и свид.В.В. започнали да разговарят нещо, но свид.Д.
не обърнала внимание какво си говорят. Подс. А.И. се
намирал вътре в двора, на две крачки от портата на къщата. Не след дълго в
двора на свид. Д. дошли подс.
И.И. и другия му син подс. Р.И..
Още с появата им, подс. Р.И. с юмрук ударил в
областта на носа свид.В.В..
Веднага текнала кръв от носът на свид.В., като в този
момент и другите подсъдимите А.И. и И.И. започнали да
удрят пострадалия, а именно с юмруци и ритници в областта на главата и лицето,
корема, рамената. Свид.В. се опитал да се предпази
като се обърнал, но тримата подсъдими го повалили на земята и продължили да го
ритат в областта на главата, лицето в областта на челюстта, носа, корема,
гръдния кош, в областта на рамената и предмишниците.
Започнали да го влачат за дрехите по земята в двора на къщата като
„чувал", като едновременно с това продължавали и тримата да го удрят с
ритници и юмруци. Свид.В. по едно време се залежал и
непомръднал, не издавал никакви звуци, а около него имало локва кръв. Свид.Д.Д. крещяла и плачела, като
се молела да оставят брат й, като дори помислила, че са го убили, тъй като
същият не помръдвал. Свид.В. лежал на земята, като
всичко това бил възприето и от свид.Р.Б., която също
много се изплашила, тъй като за нея В. бил в безсъзнание. Накрая подс. Р.И. взел една пейка от двора на къщата на свид.Денка Д. и с нея ударил в гърба лежащия на земята в
безпомощно състояние свид.В.. След това тримата
обвиняеми си заминали. В момента, в който си тръгвали, до портата дошъл и свид.Д.С., съсед на свид.Д..
Неговият малолетен син му казал, че биели навън на двора свид.В.,
като свид.С. веднага излязъл за да провери какво се
случва. Точно в този момент чул подс. И.И. да крещи и заедно със синовете си да си тръгва от къщата
на съседите му. Свид.С. когато се приближил видял на
земята, в двора на къщата, на плочата до входната им врата, да лежи по очи. Свид.В. в локва кръв. Свид.С.
възприел, че В. лежал по очи с отпуснати крайници, не мърдал, не издавал звуци.
Свид.Д.С. веднага подал сигнал на тел. 112. Свид.Д. през това време викала и крещяла на брат си да се
събути, но същият не реагирал и бил в безсъзнание. След около две, три минути
от момента, след като свид.С. подал сигнал на тел.
112, свид.В. се размърдал, дишал и когато пристигнал
екипът на спеша помощ вече бил в съзнание, като свид.С.
помогнал да бъде качен на носилка в линейката. Малко преди да пристигне екипът
на Спешна медицинска помощ, пристигнал и дежурен патрул АП 455 /полицейски
служители свид.Я.Ж. и свид.М.Д./***.
Същите установили самоличността на пострадалото лице свид.В.,
който лежал на плочките на земята в двора на къщата на адрес в гр.Игнатиево,
ул."Люлин" №16, като от носът му течала кръв. След пристигане на екип
на ЦСМП-гр.Варна, и след като свид.В. бил откаран в
болнично заведение.
От заключенията по назначените и изготвени съдебно-медщинска експертизи в хода на досъдебното
производство –поддържани от вещите лица в съдебно заседание е видно, че в следствие на
нанесените удари /юмручни такива, ритници/ в областта на главата - лицето на
пострадалия В.В., същият е изпаднал в безсъзнателно
състояние, в смисъла на мозъчна кома, определящо разстройство на здравето
временно опасно за живота.
В хода на съдебното следствие
бяха разпитани свидетелите В.В.,
Д.Д., Р.Б., И.И., М.Д., Я.Ж.,
Д.С.. На основание чл.281 от НПК, бяха прочетени показанията на свид. Д.Д., свид.
Р.Б., М.Д., Я.Ж., Ж.Т..
Съдът кредитира показанията на свид. В.В. и свид. Д.Д. давани в хода на
съдебното следствие, кредитира и прочетените на осн.
281 НПК показания на свид. Д.Д.,
тъй като същите съвпадат с фактическата обстановка установена с помощта на
останалите приети и кредитирани от съда доказателства. Показанията на двамата
свидетели са последователни, подробни и непротиворечиви. С тях се установява в
пълнота фактическата обстановка.
Съдът кредитира показанията на свид. М.Д., свид. Я.Ж. и свид. Д.С. давани в
хода на съд. следствие, както и прочетените показания на свид.
Ж.Т., на свид.
М.Д., на свид. Я.Ж. давани в хода на ДП.
Показанията на тези свидетели са
непредубедени, последователни и непротиворечиви. Нормално е предвид изминалия период от време
свидетелите да не помнят подробности,
а когато са били разпитвани в досъдебна фаза все пак да
са помнели по-добре предвид по-малкия период от време изминал от случая. Следва да се посочи,
че показанията на свидетелите са в хармонична и последователна съвкупност, поради което се
ценят от настоящата инстанция като обективни и логични.
С най-голямо значение за
изясняването на фактическата обстановка са показанията на свидетелите-очевидци Д.Д., Д.С., както и на свидетелите М.Д., Я.Ж. които непосредствено са
възприели действията на подсъдимия или са дошли веднага след деянието. Техните
показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични. Макар и като пострадал от
престъплението св.В. да е заинтересуван от изхода на делото, не са налице
основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания. Както на
досъдебното производство, така и пред съда, същият е излагал последователно
твърденията си относно самоличността на извършителите и обстоятелствата, при
които е извършено деянието. Липсва и логична причина пострадалият да сочи за
извършител лица, различно от действителните такива, като не са установени и
някакви особени обстоятелства, които да представляват мотив за потвърждаване на
неистина в тази насока. Най-съществено в случая обаче е, че твърденията на
пострадалия се подкрепят от показанията на свидетелите Д.Д.
и от частично кредитираните показания на свид. Б., които
са от особено голямо значение за изясняването на делото. При това положение
липсват каквито и да било основания за съмнение в показанията на посочените
двама свидетели. Същите кореспондират напълно на твърденията на пострадалия, а
и на останалите доказателства по делото, като се подкрепят от заключенията на
съдебно-медицинските експертизи.
Съдът кредитира частично показанията на свид. Р.Б.
давани в хода на съдебното следствие и частично прочетените показания на същата
давани в хода на ДП. Съдът не кредитира описаните показания в частта в която
същата твърди, че подс. И.И.
не е нанасял удари на пострадалия свидетел В.. В тази част показанията на свид. Б. са дори вътрешно противоречиви. В показанията си
от 16.06.2017г./ДП/ същата заявява, че в двора на свид.В.
дошъл и подс. И.И., който
само присъствал на побоя, в показанията си от 05.06.2018г. /ДП/, свид. Б. твърди, че след като почоя
над свид. В. приключил на улицата се появил подс. И.И., който извикал
синовете си-подс. Р.И. и подс.
А.И. и всички заедно си тръгнали. Разпитана в хода на съд. следствие свид. Б. твърди нещо коренно различно, а именно че не е
виждала на мястото на побоя подс. И.И.. В тази връзка съдът намира, че показанията и в тази
част са противоречиви и не следва да бъдат кредитирани.
Съдът не кредитира показанията на свид. И.И. давани входа на съдебното следствие. Същата е дъщеря на подс. Р.И., а другитедвама
подсъдими са и - дядо и чичо. Съдът приема, показания на свид.
И. за пристрастни, предвид
обстоятелството, че същата като дъщеря /внучка и племенница/ на подсъдимите
лица е емоционално обвързана със същите.
Показанията на свид. И. изцяло противоречат на установеното
посредством останалите събрани и кредитирани от съда гласни доказателства.
Съдът
не кредитира обясненията дадени в хода на съдебното следствие от подс. И.И., тъй като
те не съвпадат
с фактическата обстановка установена с другите събрани писмени и гласни доказателства. Съдът приема същите
за защитна теза с оглед избягване
на осъдителна присъда. Другите подсъдими лица А.И. и Р.И. не дават
обяснения.
Така
изложените обстоятелства се установяват чрез всички събрани по делото
доказателства-показанията дадени в хода на съд. следствие от свидетелите В.В., Д.Д., М.Д., Я.Ж., Д.С., частично от показанията на свид. Р.Б., като от прочетените на осн.
чл.281 от НПК показания на свид. Ж.Т., свид. Д.Д., свид.
М.Д., свид. Я.Ж., частично от показанията на свид. Р.Б., давани в хода на ДП, съдебно-медицинските експертизи, и всички
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и очертават всички
елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът :
ПРИЗНА ПОДС. :Р.И.И.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 15.06.2017 г.,
в гр. Игнатиево, обл. Варна, в съучастие с А.И.И. и И.А.И., като съизвършител,
причинил на В.Р.В. - средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние, в смисъла на мозъчна кома, определящо разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
ПРИЗНА ПОДС. :А.И.И.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 15.06.2017 г. в
гр. Игнатиево, обл. Варна, в съучастие с Р.И.И. и И.А.И., като съизвършител,
причинил на В.Р.В. - средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние, в смисъла на мозъчна кома, определящо разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
ПРИЗНА ПОДС. :И.А.И.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 15.06.2017 г. в гр. Игнатиево, обл. Варна, в
съучастие с А.И.И. и Р.И.И.,
като съизвършител, причинил на В.Р.В. - средна
телесна повреда, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние, в смисъла
на мозъчна кома, определящо разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения :
Обект на престъплението са обществените
отношения свързани с телесната неприкосновеност. Обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на здравето, разглеждано като лично благо за
всеки един гражданин.
Субект на престъплението са
пълнолетни, вменяеми физически лица.
От обективна страна
престъплението е осъществено от подсъдимите А.И., Р.И. и И.И.,
чрез действия -нанасяне на концентрирани удари юмруци, ритници и тежък
предмет-пейка по тялото на пострадалото лице –свид. В.
в резултат на което е настъпил и вредоносния резултат, с което изпълнителното
деяние е довършено. От правна гледна точка съдът преценява нанесената на
пострадалия телесна повреда като средна по см.чл.129 ал.1 пр. последно от НК,
тъй като със събраните по делото доказателства и от съд. мед. експертиза е
установено по категоричен начин, че състоянието в което се е намирал свид. В. след нанесените му удари от подсъдимите лица отговаря на изпадане в безсъзнателно
състояние в смисъла на мозъчна кома определящо разстройство на здравето
временно опасно за живота. Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че
трите подсъдими лица са
нанесли множество удари по главата
и тялото на пострадалия В.. Такива данни сочат и свидетелите Д.Д.
и свид. В. В.-пострадал, а от друга
страна според съдебно-медицинските
заключения пострадалия В. е получил травматични наранявания в областта на главата и тялото-кръвонасядания и травматични
отоци в областта на лицето, многофрагментно счупване на носните кости с разместване на фрагменти,
контузия на двете долночелюстни
стави, обширно кръвонасядане
по задната повърхност на лявата гръдна половина , контузия на гръден
кош, ожулване в областта на
лявата предмишница. Описаните травматични увреждания са резултат на удари и тангенциално действие с
или върху твърди тъпи предмени и биха могли да бъдат получени по време и начин описан
от свидетелите, а именно удари
с юмруци, ритници, дървена пейка и събаряне на земята. В своята съвкупност
описаните травматични увреждания са обусловили са временно разстройство на
здравето неопасно за живота. В своите мед. заключения и в съдебно заседание
вещите лица Д-р Г., Д-р С. и Д-р С. заявяват, че състоянието в което се е
намирал свид. В. след нанесените му удари от
подсъдимите лица –лежал неподвижно, не издавал звуци, не реагирал за около 2-3
минути отговаря на изпадане в безсъзнателно състояние в смисъла на мозъчна кома
определящо разстройство на здравето временно опасно за живота.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс.
А.И. , подс. Р.И. и подс. И.И. с пряк умисъл - изцяло изводим от насочеността на нанесените
множество удари с юмруци, ритници, твърд предмет- пейка по главата и тялото на свид. Вадилев. Подсъдимите А.И., Р.И. и И.И. са
предвиждали, че с нанасянето голям брой удари по главата ще причинят телесни увреждания на свид. В. и пряко са целяли настъпването на вредоносния резултат. Удряйки с юмруци в лицето и главата, ритайки
по главата пострадалия, тримата подсъдими
няма как да не са очаквали и да не са знаели, че ще му причинят телесни
увреждания. В случая състоянието на свид В. след
нанесения побой е било тежко и според вещите лица е отговаряло на изпадане в
безсъзнателно състояние в смисъла на мозъчна кома определящо разстройство на
здравето временно опасно за живота.
Този
извод съдът приема с оглед обстоятелството, че в периода между приключване
на разправията между подс. И.И.
и свид. В. в местния
магазин, подсъдимия И.И. е имал
достатъчно време да извика синовете си – подс. Р.И. и подс. А.И. и да обмислят действията си, които са имали намерение да предприемат спрямо пострадалия В., и след това да действат в изпълнение на замисленото, осъществявайки вредоносния резултат.
По
отношение наложеното наказание на подс. А.И.-
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие обстоятелството, че подс. А.И. работи, както и изминалия голям период от време от извършване
на деянието и липсата на други противообществени прояви в този период, касае се
за човек на средна възраст.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства –подсъдимото
лице е осъждано.
Причини за извършване
на деянието са ниската степен
на правна култура у подсъдимия, незачитане
на телесната неприкосновеност и законоустановения
ред в страната.
За да индивидуализира
наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид сравнително високата степен на
обществена опасност на престъплението сравнено с други от този вид и ниската
степен на обществена опасност на самия деец – подсъдимия е осъждан, но от
осъждането му е изминал голям период от време, работи и не е извършвал други
противообществени прояви след деянието. Предвид гореизложеното, съдът при определяне на
наказанието на подсъдимия А.И. за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал.1 от НК приложи общото правило на чл. 54 ал.1
от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца-
деянието се отличава с висока степен на
обществена опасност, предвид механизма на извършване, характера на нанесената телесна повреда на пострадалия и физическите и емоционални последиците за него. По отношение на степента на обществена опасност на дееца
съдът отчете, че същия е осъждан, без други противообществени прояви, работи.
Съдът намира, че на подс. А.И. следва да бъде
наложено наказание, което да му въздейства възпиращо и превъзпитаващо. Съдът
прие за справедливо и съответно на извършеното деяние, наказание определено при
условията на чл.54 от НК. В този смисъл съдът наложи наказание "Лишаване
от свобода" за срок от ТРИ МЕСЕЦА. Отчитайки всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието
и най-вече целите за индивидуалната превенция биха се постигнали с
посоченото по-горе наказание Лишаване от свобода като така определеното
наказание ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на извършеното престъпление
и оценката за неговата обществена опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По този начин
и с това наказание съдът счита, че
по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на
специалната, така и на генералната превенция.
По
отношение наложеното наказание на подс. Р.И.-
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие обстоятелството, че подс. Р.И. е осъждан, изминал е голям период от време от извършване на
деянието и липсват други противообществени прояви в този период, касае се за
човек на средна възраст, който работи.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – предишно
осъждане.
Причини за извършване
на деянието са ниската степен
на правна култура у подсъдимия, незачитане
на телесната неприкосновеност и законоустановения
ред в страната.
За да индивидуализира
наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид сравнително високата степен на
обществена опасност на престъплението сравнено с други от този вид и ниската
степен на обществена опасност на самия деец – подсъдимия е осъждан/като
осъждането му е през 2014г за престъпление по чл.343Б ал.1 от НК, за другите
деяния е настъпила реабилитация на осн. чл.88 а ал.1
от НК/, работи, не е извършвал други противообществени прояви след
деянието. Предвид гореизложеното, съдът при
определяне на наказанието на подсъдимия Р.И. за престъпление по чл. 129
ал. 2 вр. ал.1 от НК приложи общото
правило на чл. 54 ал.1 от НК, като взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца- деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, предвид
механизма на извършване, характера на нанесената
телесна повреда на пострадалия и физическите и емоционални последиците за него. По отношение на степента на
обществена опасност на дееца съдът отчете, че същия е осъждан, без други
противообществени прояви, работи. Съдът намира, че на подс.
Р.И. следва да бъде наложено наказание, което да му въздейства възпиращо и
превъзпитаващо. Съдът прие за справедливо и съответно на извършеното деяние,
наказание определено при условията на чл.54 от НК. В този смисъл съдът наложи
наказание "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът
намира, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК,
предвид размера на наложеното наказание, което е по-малко от три години, както
и това, че при тези личностови характеристични данни
на подсъдимия, въпреки отлагане ефективното
изпълнение на наказанието, ще бъдат
постигнати целите му и то ще има поправителен ефект над него. По изложените
съображения съдът отложи ефективното изпълнение на наложеното наказание Лишаване
от свобода. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
На осн.чл.67 ал.2 от НК съдът не възложи полагане на
възпитателни грижи спрямо подс. Р.И. през
изпитателния срок.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение
на подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция.
По
отношение наложеното наказание на подс. И.И.-
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, подс. И.И.
е реабилитиран, изминалия голям период от време от извършване на деянието и
липса на други противообществени прояви в този период, както и възрастта на подс. лице-касае се за възрастен човек на 72 години.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма.
Причини за извършване
на деянието са ниската степен
на правна култура у подсъдимия, незачитане
на телесната неприкосновеност и законоустановения
ред в страната.
За да индивидуализира наказанието на подсъдимия,
съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на
престъплението сравнено с други от този вид и ниската степен на обществена
опасност на самия деец – подсъдимия е реабилитиран, пенсионер,в напреднала
възраст-72 годишен, който не е извършвал други противообществени прояви след
деянието. Предвид гореизложеното, съдът при
определяне на наказанието на подсъдимия И.И. за
престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал.1 от
НК приложи общото правило на чл. 54 ал.1 от НК, като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца- деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, предвид
механизма на извършване, характера на нанесената
телесна повреда на пострадалия и физическите и емоционални последиците за него. По отношение на степента на обществена
опасност на дееца съдът отчете, че същия е не осъждан -реабилитиран, без други
противообществени прояви, пенсионер. Съдът намира, че на подс.
И.И. следва да бъде наложено наказание, което да му
въздейства възпиращо и превъзпитаващо. Съдът прие за справедливо и съответно на
извършеното деяние, наказание определено при условията на чл.54 от НК. В този
смисъл съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът намира, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 66 ал.1
от НК, предвид размера на наложеното наказание, което е по-малко от три години,
както и това, че при тези личностови характеристични
данни на подсъдимия, въпреки отлагане ефективното изпълнение на наказанието, ще бъдат постигнати целите му и то ще има
поправителен ефект над него. По изложените съображения съдът отложи ефективното
изпълнение на наложеното наказание Лишаване от свобода.
Определеният такъв размер
на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението извършено от
подсъдимото лице и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме
възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
На осн.чл.67 ал.2 от НК съдът не възложи полагане на
възпитателни грижи спрямо подс. И.И.
през изпитателния срок.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение
на подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция.
Като призна подсъдимият за
виновен съдът намери, че предявения граждански иск за причинени в резултат на
деянието неимуществени вреди е доказан по основание.
Съдът счете иска за
неоснователен по размер, и по справедливост
определи възмездяването, с оглед броя и характера
на конкретните нанесени телесни увреждания. Съдът
уважи така предявения граждански иск от гражданския
ищец В.,
като ОСЪДИ
подс. И.И., подс. Р.И. и подс. А.И. да заплатят солидарно парична сума в размер на 5000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от В. неимуществени
вреди, в резултат на извършеното деяние по чл.129 ал.2 вр.
ал.1 вр.чл.20
ал.2 от
НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът ОТХВЪРЛИ така
предявения граждански иск от В.
за разликата над 5000 лева до
10000
лева, като недоказан по размер.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимият
деловодните разноски.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: