Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Лом, 31.07.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, V-ти състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли, две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Елица Орманова
при секретаря Красимира
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 661 по описа за 2020
г. и въз основа на доказателствата по
делото, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от В.П.Г. чрез адв. С.И. *** срещу
Главна Дирекция „Гранична полиция“ на МВР, представлявана от С.И.К. - директор,
със седалище гр. София, бул. „Мария Луиза” № 46, за неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд и за обезщетение за забава за
изплащането на главницата.
Твърди се,
че ищецът е служител на МВР в Регионална Дирекция «Гранична полиция» - гр. Русе
като през последните три години изпълнява служебните си задължения на
територията на ГПУ - Видин, отделение 02
ГОДГ – гр. Лом на длъжност «старши полицай», на сменен режим от 12-часови
смени. За времевия интервал от 22,00 часа до 06,00 часа е полагал нощен труд като поради естеството на работата е давал 24
часови дежурства, които се отчитат на тримесечие. За времевия интервал от 22.00 ч. на текущия
ден до 06.00ч. на следващия ден ищецът твърди, че е полагал нощен труд, който
не му е заплащан като такъв. Към основното му месечно възнаграждение ответникът
е следвало да му изплати и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Ответникът не му е заплатил извънреден труд,
формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ и чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з- 407 на МВР за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Твърди се, че е налице и забава в
плащането на този извънреден труд. Сочи,
че през целия исков период е осъществявал дейността си по служебното
правоотношение с МВР на сменен режим на работа по утвърдени протоколи и графици
при работа със специфични условия, при 12 часови смени и сумарно изчисляване на
работното време на едномесечен период съгласно приложимата редакция на чл.187,
ал.3 от ЗМВР. Заявява, че е работил един ден дневна смяна от 12 часа и един ден
нощна смяна от 12 часа, след което е имал два дни почивка. Посочва, че през
целия исков период е работил на 12 часови смени и така дадените от него дежурства
на месец са средно 7 или 8. Посочва
колко часа е приблизително положеният от него нощен труд по месеци за исковия
период.
В
исковата молба се посочва още, че основанието за преобразуване на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1,143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й при липсата на специална уредба за
служителите в МВР - основанието за преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата – на чл.9, ал.2 от нея. Твърди се, че през периода от 12.08.2016г. до
12.08.2019г. ищецът е полагал нощен труд като възнаграждение за извънреден
труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни не му е заплащано. Посочва още, че за всеки отработен час нощен
труд ответникът му е изплащал добавка от 0,25 лева.
Относно
претенцията за обезщетение за забава се посочва, че същото се претендира върху
главниците по тримесечия като началната дата за изчисляване е последният ден от
месеца, следващ този за тримесечието, за което се отнася, с оглед отчитането на
труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР като крайната дата за изчисляване
е датата на подаване на исковата молба.
На
основание изложеното ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата
от общо 2850,00 лв., включваща: 2500,00 лева дължимо, но неизплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
12.08.2016г. до 12.08.2019г., представляваща резултат от преизчисляването на
положен нощен труд с коефициент 1,143, при сумирано изчисляване на работното
време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и 350,00 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за процесния период. Претендират се и разноски по водене на делото.
Постъпил е
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор от ответника, в който същият
посочва, че оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.
Признава, че ищецът е служител от 02 група – Охрана на държавната граница на
ГПУ –гр. Видин и изпълнява служебните си задължения в гр. Лом, на 12-часови
смени съгласно график. Счита обаче, че доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и в поднормативните актове за прилагането
му, няма основание за прилагане на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. Посочва, че
предвид характера на заемната длъжност през процесния период, ищецът е
полагал труд на 12-часови смени, включително и през нощта от 22 часа до 06
часа. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8- 12- или 24- часови
смени - сумирано за тримесечен период
съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира с: 1.допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден; 2.възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите,
работещи на смени. Нормата на чл.176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Сочи, че
от текта на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е видно, че същата е приложима, когато продължителността
на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато
продължителност в общия случай установява КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа
дневен труд. В тази хипотеза с цел изравняване заплащането на изработеното при
полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. За служтелите в МВР, за които се прилагат
разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност на
дневния и за нощния труд, а именно 8 часа – арг.от 187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР. В
тази връзка прилага и правна консултация по прилагането на чл. 187, ал. 1, във
връзка с ал. 3 от ЗМВР, дадена от проф. В. М. , в която той обстойно разглежда
въпросите за статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
категорично изразява становище за непригодност за прилагането на общите
разпоредби на КТ и НСОРЗ към служебните правоотношения на държавните служители
в МВР.
Посочва
се в отговора също, че експерти от МТСП са давали становища по въпроса кога
следва да се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ. От тези становища е видно, че
преизчисляването на нощния труд към дневен не е абсолютно правило. То не се
прилага дори за всички категории и служители, чиито статут се урежда от КТ.
Макар и в горния случай да се коментира за лицата, работещи с намалено работно
време, тогава, когато нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време е еднаква, е видно, че преизчисляване не се прилага в случаите, когато
работодателят е установил еднаква продължителност на дневното и нощното работно
време. Именно такава продължителност е установена и за служителите по ЗМВР.
Оспорва
и претенциите за лихви като неоснователни. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира разноски.
В
откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват, като в писмени молби заявяват съгласието си делото да се
разгледа в тяхно отсъствие. Поддържат
становищата си и претендират разноски, като представят списъци по чл. 80 ГПК.
Ответната страна въвежда и възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
С оглед
изясняване на част от спорните по делото въпроси съдът допусна изслушването на
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице И.А., чието заключение
не е оспорено от страните.
В
съответствие със заключението на вещото лице ищецът заявява изменение на иска
чрез намаляване на претенциите си – за главница от 2500 лв. на 1696,00 лв. и за
лихва – от 350 лв. на 226,40 лв., като за горницата до първоначално заявените
размери с протоколно определение от 20.07.2020 год. производството е частично
прекратено поради отказ по чл.233 от ГПК от исковете. Определението е влязло в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че в
процесния период между сочените страни съществува служебно правоотношение като
ищецът заема длъжността „старши полицай“ в 02 група „Охрана на държавната
граница“ към ГПУ – Видин към ГДГП на МВР.
Ищецът
твърди, че е полагал труд над нормативно установената продължителност в периода
12.08.2016 г. – 12.08.2019 г.
От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищецът е
поемал 24-часови дежурства в процесния период като е полагал нощен труд. В
процесния период ищецът е положил общо 1720 часа нощен труд. През този период
ответникът не е извършил преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент
1,143. При извършване на изчисленията с коефициент 1.143, тези часове нощен
труд се приравняват на 1965 часа дневен труд като размерът на извънредния труд
е 245 часа, който не е заплатен от работодателя. Нощният труд не е приравняван
в дневен. За исковия период главницата възлиза на 1696,00 лв. брутна сума, а мораторната
лихва в размер на 226,40 лв.
Спорно
между страните се явява обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително
възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към
дневен такъв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал. 3 на
същият текст гласи, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в
периода 24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/
2016г./ периодът на отчитане е бил едномесечен. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно
ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на
смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на ал.9 на същия текст, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За
процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и
чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди
процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези
наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР.
В Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и
6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба
е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването и обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и №
8121з-776) няма норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 0. 143.
През
периода за периода 12.08.2016 – 12.08.2019 год., е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи,
съобразно горната разпоредба. Съгл. чл.3, ал.3 от тази наредба, при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. Тази наредба е действала до
нейната отмяна изцяло, като незаконосъобразна с Решение № 16766 от 10.12.2019
г. на ВАС по адм. д. № 8601/2019 г., 5-членен състав, oбн., ДВ, бр. 4 от
14.01.2020 г., с което отново се възстановява действието на последната
предхождаща я правна регламентация – Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., ведно
с разпоредбата на чл.31, аналогична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Междувременно обаче е приета НАРЕДБА № 8121з-908 от 2.08.2018 год., отменена с
§2 от ЗР на последната приета НАРЕДБА № 8121з-1059 от 26.09.2019 год. (от
02.10.2019 год.). В Разд. ІІІ от наредбата от 02.08.2018 год. е регламентирано
изплащането а допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като съгл. чл. 9 и чл. 12 за всеки отработен нощен час се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд – след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение към чл. 31, ал. 1 от Наредбата от 2016
год. Отмяната на Наредба №8121з-776/29.07.2016г. има действие занапред
като по отношение на процесния спор
действа регламентацията на цитираната Наредба от 2016г. С ДВ бр.60 е
обнародвана приета нова ал.4 на чл.187 от ЗМВР, в сила от 07.07.2020г., съгласно
която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1 като ал.1 на
същата разпоредба посочва, че нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.1 се пояснява, че нощен е
трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Тази нова материалноправна уредва
обаче има дейстие за фактически състави, възникнали след влизането й в сила
/07.07.2020г./ и тогава преизчисляването ще следва да се извърши с коефициент
1, а не 1,143. Образувано е и Тълкувателно дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС по
въпроса „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служителите на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите
на КТ и НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.“
Настоящият
съдебен състав намира, че не е налице непълнота на подзаконовата нормативна
уредба. С разпоредбата на чл.187, ал.3, пр.посл. от ЗМВР, законодателят е
определил нормалната продължителност на нощния труд за служителите на МВР да е
8 часа. Видно утвърждаване на този принцип е и приемането на новата правна
уредба с измененията на чл.187 ЗМВР в сила от 07.07.2020г., макар действието му
да е за в бъдеще. Ето защо не е налице и норма в подзаконовата нормативна
уредба, която да предвижда преизчисляване на часовете реално положен нощен труд
със съответен коефициент.
Съдът
споделя даденото в писмо изх.№ 94-НН-198/ 29.08.2011 г. на МТСП относно
увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното
време съображение, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане
на извънреден труд. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Съгласно
това правило за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,
колкото за 8 часа през деня. Целта на определения коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Следователно, в
тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на
чл.143, ал.1 от КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния
и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд.
Извънреден труд би бил налице, само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно
време. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.
Разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т.е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща трудово
възнаграждение за нощен труд. След като преизчисляването на дневния и нощния
труд не е свързано с наличие на извънреден труд, трудовото възнаграждение след
превръщането на нощните часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по чл.9, ал.2 от НСОРЗ би следвало да се изплаща ежемесечно.
Предвид
спецификата на полагания през нощта труд/ в интервала между 22,00 ч. и 6,00ч./,
а именно, че същият е особено натоварващ и действащ неблагоприятно върху
здравето и работоспособността на лицата, полагащи нощен труд, в сравнение с
лицата, работещи по трудово правоотношение, полагащи труд през деня,
законодателят в Кодекса на труда е уредил по – малка продължителност на този
нощен труд. Всъщност, в рамките на едно денонощие могат да бъдат положени
максимално 8 часа нощен труд, тъй като периодът от 22,00 ч. и 6,00ч. е именно 8
часа. Като е взел предвид спецификата на този труд, законодателят е посочил, че
работещите по трудово правоотношение лица следва да полагат максимум 7 часа
нощен труд за едно денонощие.
Спорният
въпрос е дали в случаите, когато се полагат повече от 7 часа нощен труд за едно
денонощие, той представлява извънреден труд или не. На пръв поглед,
разясненията, дадени в писмо изх.№ 94-НН-198/ 29.08.2011 г. на МТСП изключват
разбирането, че надхвърлянето на нормалната продължителност на нощния труд представлява
извънреден труд. В това становище обаче е посочено, че извънреден труд би бил
налице, само ако работниците и служителите действително работят
извън установеното за тях работно време. За изясняване на спорния въпрос,
следва да се разгледа природата на извънредния труд при нормиран, ненормиран
работен ден, удължено работно време, както и при сумирано изчисляване на
работното време.
При
установен нормиран работен ден, надхвърлянето на нормалната му продължителност
представлява извънреден труд. Или ако работният ден е 8 – часов, с начало напр.
8.00ч. и край 17.00ч. с 1 час почивка за хранене, то полагането на труд след
17.00ч. представлява извънреден труд и той следва да бъде отчетен и заплатен.
При
ненормиран работен ден, полагането на труд след края на работния ден /след
17.00ч. в нашия пример/ не се явява извънреден труд и той не се отчита и
заплаща, а се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск. Извънреден би
бил трудът, полаган в междуседмичната почивка, който следва да се компенсира с
допълнително заплащане.
При
удължено работно време в определени дни не се заплаща допълнително
възнаграждение за извънреден труд, тъй като удължаването се компенсира с
намаляване на работното време пред следващи дни и едва при прекратяване на
трудовото правоотношение, ако то не е компенсирано с почивка, се превръща в
извънреден труд и подлежи на заплащане.
По
различен начин са уредени правните норми при сумирано отчитане на положения
труд. Работодателят може да въведе сумирано отчитане на работното време, като
периодът може да е едномесечен, двумесечен и т.н. до максимално шестмесечен
такъв. То се въвежда при непрекъсваем режим на работа или при работа на смени /
сменен режим/. При него се полага труд през отчетния период, като след
изтичането му работодателят извършва преценка дали работникът или служителят е
надхвърлил нормалната продължителност на труда за съответния период или не. Ако
часовете реално положен труд надхвърлят нормалната продължителност /която
варира в зависимост от работните дни за този период/, то тогава е налице
положен извънреден труд и той подлежи на заплащане. При тази хипотеза следва да
се прецени и колко часа нощен труд са положени през отчетния период. Предвид
посочените по – горе разяснения на МТСП, то при нормална продължителност на нощния
труд от 7 часа и преобразуването им с коефициент 1,143, то за едно денонощие ще
се вземат при изчисленията 8 часа труд, който се равнява на 8 часа дневен труд.
Напр. ако при едномесечен период на отчитане на положения труд, нормалната
продължителност е 20 работни дни по 8 часа, то за месеца работникът следва да
положи 160 часа труд. Ако след изтичане на месеца се установи, че той е положил
161 часа, то разликата от 1 час се явява извънреден труд. Ако не е достигната
нормалната продължителност, извънреден труд не е налице, но на работника се
полага трудово възнаграждение за пълен работен месец. Тук отново се
поставя въпросът дали трудът е полаган през деня или през нощта. В случай, че е
полаган само дневен труд, то изчислението се прави, както беше посочено по
–горе. Ако обаче е полаган нощен труд от 7 часа на денонощие, то същият се
преобразува с посочения коефициент и се превръща в 8 часа дневен труд.
Преобразуването в този случай е необходимо, за да се събират съизмерими
величини, а именно часове дневен труд. Предвид различията в дневния и нощния
труд и различната му нормална продължителност, то нощният следва да се превърне
в дневен труд, за да се съберат общо часовете положен труд през отчетния
период.
Изложените
по-горе случаи са такива на положен нощен труд с нормална продължителност от 7
часа в денонощие. В случай, че работникът или служителят положи нощен труд над
7 часа в денонощие / напр. 8 часа/, то трудът, след превръщането му с
коефициента, се равнява на 9,144 часа. По своята същност той не представлява
извънреден труд. Би се явил такъв, само в случай, че след изтичане на месеца /
в нашия пример при едномесечен отчетен период/, общият брой часове положен труд
/дневен и нощен след превръщането му/, надхвърля нормалната продължителност на
положения труд. В случай, че общият брой часове положен труд не надхвърля тази
нормална продължителност, то не е налице извънреден труд, макар часовете
положен нощен труд за едно денонощие да надхвърлят 7 часа.
Не се
възприема доводът, че при превръщане на нощния труд в дневен, се достига до
двойно плащане на този труд – веднъж с увеличение като нощен /в размер на
0.25лв./ и веднъж с увеличение от 50% като извънреден. Заплащането на нощния
труд с увеличение се полага поради спецификата на този труд и въздействието му
върху човешкото здраве, а същият би бил заплатен като извънреден, ако общата
продължителност на положения труд за отчетния период надхвърли нормалната
такава.
По
правило извънредният труд е забранен, докато нощният - не е забранен, а е
определена неговата максимална продължителност, минимална почивка след
полагането му и т.н. Определянето на нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа в денонощие отчита спецификата на този труд и
неблагоприятното му въздействие върху организма на човека и протичащите в него
физиологични процеси. Тази нормална продължителност е въведена за лицата,
полагащи труд по трудово правоотношение. За служителите, работещи по служебно правоотношение,
съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи, тази нормална продължителност
е уредена с продължителност от 8 часа.
Сочената разпоредба се явява в противоречие с разпоредбата на чл.6 от Конституцията. Принцип
в трудовото право е лицата, които работят при специфични условия, при
производствени процеси с повишен риск за здравето, да имат уредено намалено
работно време. В противоречие с този принцип, законодателят е уредил по –
неблагоприятни условия на труд, а именно удължена нормална продължителност на
полагания нощен труд именно за служители, полагащи по-тежък като интензитет,
психическо напрежение и стрес труд в сравнение с тези, полагащи труд по трудово
правоотношение при трета категория труд. Несъмнено, категоризацията на труда
има значение при пенсионирането на работниците и служителите, но условията на
труд имат значение и при определяне на нормалната продължителност на дневния и
нощния труд. Неравното третиране на тези служители противоречи на чл.6 от Конституцията на Репубика България, както и на чл.14 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. Ето защо, поради дискриминационния характер на нормата на
чл.187, ал.3, пр.посл. от ЗМВР, настоящият съдебен състав намира, че следва да
приложи нормата на чл.140, ал.1, изр.2 от КТ, а именно да приеме за нормална
продължителност от 7 часа нощен труд за едно денонощие.
В
тази връзка ищецът се позовава на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Съдът споделя тези доводи, като намира, че положените часове
труд през нощта следва да се преизчислят към дневен такъв. Съгласно
чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Поради това, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана по основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава
70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Това, че на ищеца е заплатен
нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час (съгласно ставката по чл. 8
НСОРЗ), съдът счита, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8
НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби
се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По
отношение на датата, от която работодателят е изпаднал в забава,
съдът съобрази следното: В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е посочено, че
редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Във връзка
с това е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в чл. 33, ал. 1 от която е
посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват
в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. Следователно,
установеният принцип е, че извънредният труд се заплаща в месеца, следващ
отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на положения труд
през отчетния период. Ищецът правилно е претендирал обезщетение за забава като
начална дата за изчисляване е последният ден от месеца, следващ последния месец
от тримесечието, за което се отнася, поради което следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава на тази дата. Тъй като в случая се касае за
тримесечие, то дължимото месечно възнаграждение за този период следва да се
заплати с възнаграждението за месеца, следващ последния месец от тримесечието.
За това съдът, съобразявайки заключението на
приетата по делото и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза приема, че след
преобразуване на нощните часове в дневни ищецът е отработил за процесния период
– 12.08.2016 – 12.08.2019 год. 245 часа извънреден труд на обща стойност
1696,00 лв., който не е заплатен от
работодателя. В посоченият размер следва да се уважи главната претенция.
Обезщетението за забава върху тази сума е 226,40 лв.
и то също следва да бъде присъдено.
И двете страни претендират разноски. В представеният от ищцовата страна списък по
чл. 80 ГПК са посочени разноски за адвокатско представителство в размер на 1000
лв. По делото са представени адвокатски пълномощни, както следва: от 09.08.2019
год. – за 300 лв. за изготвяне на искова молба и депозирането й и от
31.12.2019г. – за 700 лв. за оказване правна защита и съдействие по
гражданското дело /400 за защита по главния и 300 лв. по акцесорния иск/.
Ответникът възразява за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от ищеца. Възражението е основателно досежно отделно заплатеното
от ищеца възнаграждение в размер на 300 лв. за изготвяне на исковата молба,
което се следва в случай, че адвокатът не осъществява процесуално
представителство, какъвто настоящият случай не е и се дължи едно общо
възнаграждение като изговянето на исковата молба се включва в пълния обем
процесуално представителство по гражданското дело. В останалата си част за
главния и акцесорния иск възнаграждението е съобразено с Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди
измененията, обнародвани с ДВ бр.45 от 15.05.2020г., тъй като договорите за правна защита са сключени преди тази дата и
изменените материалноправни нейни норми действат за напред, т.е. когато
договорите за правна помощ са сключвани, предвидените хонорари са били
адекватни спрямо наредбата. За главния и за акцесорния иск се дължи отделно
възнаграждение – съответно 377 лева за главния при
материален интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв. съгл.чл.7, ал.2, т.2 от наредбата /първоначален мат.интерес- 2100 лв./ и 300 лева за акцесорния при материален интерес до 1000
лв. съгласно чл.7, ал.2, т.1 от наредбата /първоначален мат.интерес - 350 лв./
Видно от
представеният списък по чл. 80 ГПК, претендираните от ответната страна
разноски са в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което е съобразено
с чл.23, т.1 от НЗПП, още повече, че се касае за два иска – главен и акцесорен.
Съобразно изхода от делото уважени са 80,76% от първоначално предявения главен
иск и 64,70% от първоначално предявения акцесорен иск, а за останалата част
производството по делото е прекратено. Ответникът
следва да заплати на ищеца 304,47 лв. за представителство по главния иск /80,76
% от 377 лв./ и 194,10 лв. /64,70 % от 300 лв/ за акцесорния иск, или общо 498,
57 лв.
На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът ще следва да
заплати на ответника съобразно частичното прекратяване на производството 81,81
лв., от които 28,86 лв. за главния иск и 52.95 лв. – за акцесорния иск.
След извършена служебно от съда компенсация
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 416,76 лв.
При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да плати по сметка на съда следващата се държавна такса и разноски в
размер на 117,84 лева съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата, от които 67,84 лв. – за уваженият главен
иск и 50 лв. – по иска за лихви, както и 150 лв. – разноски за
съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения съдът ,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - гр. София, представлявана от С.И.К. - директор,
със седалище гр. София, бул. „Мария Луиза” № 46, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Г., ЕГН **********,***,
СУМАТА от 1696,00 лв. /хиляда
шестстотин деветдесет и шест лева/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.08.2016г. – 12.08.2019
год., формирана в резултат от преизчисляването на положен нощен труд с
коефициент 1,143 при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на иска /12.08.2019 год./, до окончателното изплащане, както и
сумата от 226,40 лв. /двеста
двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от изпадането в забава до предявяването на иска.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Г., ЕГН **********, сумата
от 416,76 лв /четиристотин и шестнадесет лева
и седемдесет и шест стотинки/ разноски по извършена компенсация на разноските
за адвокатско възнаграждение, заплатено от страните.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - гр. София да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом
сумата от 267, 84 лева, от
които 117,84 лева за държавна такса съобразно уважената в хода на
производството част от исковете и 150 лева възнаграждение за вещо лице, както и
5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от обявяването
му на 03.08.2020г. пред Окръжен съд -
Монтана.
Решението
да се обяви на 03.08.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: