№ 76
гр. Добрич, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20213230200884 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „***” ООД с ЕИК ***
представлявано от управителя Д. Д. В. в качеството на работодател срещу
наказателно постановление № 08-002146/98 от 25.06.2021 год. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 62 ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във
вр. с чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин/ лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано.Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание , а се
представлява от адвокат М.Д. от АК Силистра .
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г. Х., оспорва
депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
На 16.03.2021 г. в 09:20 часа от Е.. К. И.. - главен инспектор и Т. Н. АК. -
1
главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Добрич е
била извършена проверка на куриерски офис, находящ се в гр.Добрич, ул.
„***" № 13, стопанисван от жалбоподаеля - „***" ООД. При проверката в
офиса е била заварена СТ. Т. ТР. с ЕГН **********, от която е било изискано
писмено да декларира факти и обстоятелства, свързани с условията по
наемането й на работа. Видно от попълненото сведение , С.Т. работила като
„куриер", въз основа на сключен граждански договор/ при 5-дневна работна
седмица. Трудовата й функция включвала приемане, пренасяне и доставка на
пратки до държавни институции и частни адреси и отчитане на извършената
работа пред „офис - мениджъра". Възлагането на задачите се извършвало от
мениджъра на офиса. Заплащането на труда е в размер на 0.04 лв. за
обикновено писмо и 0.10 лв. за писмо с разписка за връчване и зависило от
обема на извършената работа, а периодичността на изплащане на
възнагражденията е между 25-то и 30-то число на следващия месец. По време
на проверката е била връчена призовка за представяне на документи на М.Д. -
„мениджър". На 29.03.2021г. по служебната електронна поща на Дирекция
„Инспекция по труда" със седалище Добрич е било получено сканирано копие
на граждански договор от 01.03.2021 г., сключен със С.Т.. От прегледа ча
събраните в хода на проверката писмени доказателства, а именно сведения от
16.03.2021 г. и от 30.03.2021 г., граждански договор №3992 от 01.03.2021 г.,
платежен фиш за месец февруари 2021 г. и разходен касов ордер №2309 от
29.03.2021 г., е било установено, че жлбоподателя - „***" ООД в качеството
си на работодател е приело на работа на 16.03.2021 СТ. Т. ТР. с ЕГН
**********, въз основа на граждански договор, като й е възложило да
изпълнява функции, присъщи на трудово правоотношение, включващи
организиране и извършване на доставка, получаване, и пренасяне на пратки
(писма, документи, пакети и др.) до и от клиенти и контрагенти на
дружеството, отчитане на работата, текущ контрол от страна на дружеството,
йерархична подчиненост на мениджъра на офиса, повторяемост на трудовите
функции всеки ден без събота, неделя и официалните празници, стриктно
спазване на установените от дружеството правила и механизми за разнос на
пратки, периодичност за заплащане на труда, без да е изпълнило
задължението си да сключи с лицето, трудов договор в писмена форма.
Нарушението е извършено на 16.03.2021 г., установено на 29.03.2021 г.На
база така описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН № 08-002146
2
от 19.05.2021 год. и в последствие било издадено НП № 08-002146/98 от
25.06.2021 година.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя- Е.. К. ИСМ. и св. Т. Н. АК. , М. Р. КР. ,М. ПЛ. Д. и СТ. Т.
ТР. , както и от приобщените по делото писмени доказателства.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл.
416. ал. 1 от КТ и приложената по делото Заповед № 3-0035/29.01.2014 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. Видно от приложената покана до жалбоподателя -
представляващият „***“ ООД - Д. В. е била поканена да се яви в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Добрич за съставяне па АУАН. Поради неявяването
на представляващия или упълномощено от него лице. АУАН е бил съставен в
негово отсъствие на 19.05.2021 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 416. ал. 3 от Кодекса на труда КТ/,
актът за установяване на административно нарушение се връчва на
нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се
изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия
случай, АУАН № 08-002146/19.05.2021 г. е бил изпратен до санкционираното
ЮЛ - „***“ ООД по пощата, съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ,
като същото е било връчено на търговеца на 25.05.2021 г. по надлежния ред. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по
акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение,
като неоснователно.
Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34. ал. 3 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ, наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399,
400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от разпоредбата
3
на чл. 16 ал. 4 т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ, бр.
6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014г. изм. и доп. ДВ. Бр. 28 от 29 март
2018 г., Директорите на дирекции „Инспекция по труда" осъществяват
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания”. В настоящия случай,
ноторно известен факт е, че А. Н. П. както към датата на издаване на
наказателното постановление, така и към настоящия момент изпълнява
длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - Добрич, т.е,
същият притежава материална компетентност да издава наказателни
постановления за нарушения на трудовото законодателство, в която насока е
и приложената по делото Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416. ал.
1 от Кодекса на труда /изм. ДВ. бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за
отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 16.03.2021 г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда" със
седалище Добрич - свидетелите Е.. К. ИСМ. и Т. Н. А., извършили проверка в
офис за куриерски услуги на „***” ООД, находят се в гр. Добрич, ул. „***” №
13. Проверката е била инициирана във връзка с постъпил сигнал (жалба) от
С.Т. за нарушение на трудовото законодателство - некоректно отношение и
неизплащане на трудовите й възнаграждения.
При проверката в офиса била заварена С.Т., от която е било изискано
писмено да декларира факти и обстоятелства, свързани с условията по
наемането й на работа. Видно от попълненото сведение, С.Т. работи като
„куриер“, въз основа на сключен граждански договор, при 5-дневна работна
седмица. Трудовата й функция включва приемане, пренасяне и доставка на
пратки до държавни инситуции и частни адреси и отчитане на извършената
работа пред „офис- мениджъра“. Възлагането на задачите се извършва от
4
мениджъра на офиса. Заплащането на труда е в размер на 0,04 лв. за
обикновено писмо и 0,10 лв. за писмо с разписка за връчване и зависи от
обема на извършената работа, периодичността на изплащане на
възнагражденията е между 25-то и 30-то число на следващия месец.
Но време на проверката е била връчена призовка за представяне на
документи на свидетеля М. ПЛ. Д. - „мениджър“. На 29.03.2021г. по
служебната ел. поща на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
Добрич е било получено сканирано копие на граждански договор от
01.03.2021г., сключен с С.Т..
От прегледа на събраните в хода на проверката писмени доказателства, а
именно - сведения от 16.03.2021 г. и от 30.03.2021г. граждански договор №
3992 от 01.03.2021 г., платежен фиш за месец февруари 2021 г., разходен
касов ордер № 2309 от 29.03.2021 г., се установило, че „***“ ООД, в
качеството си на работодател е приело на работа на 16.03.2021 г. СТ. Т. ТР. с
ЕГН **********, въз основа на граждански договор, като й е възложило да
изпълнява функции, присъщи на трудово правоотношение, включващи
организиране и извършване на доставка, получаване и пренасяне на пратки
(писма, документи, пакети и др.) до и от клиенти и контрагенти на
дружеството, отчитане на работата, текущ контрол от страна на дружеството,
йерархична подчиненост на мениджъра на офиса, повторяемост на трудовите
функции всеки ден без събота, неделя и официалните празници, стриктно
спазване на установените от дружеството правила и механизми за разнос на
пратки, периодичност за заплащане на труда, без да е изпълнило
задължението си да сключи с лицето трудов договор в писмена форма.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган
приели, че жалбоподателя - „***" ООД, в качеството си на работодател е било
длъжно, но не е уредило отношенията си с наетото лице като трудови, чрез
сключване на писмен трудов договор преди постъпване на работа -
нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че нарушението с извършено на 16.03.2021 г..
установено е на 29.03.2021 г. и е доказано от данните, обективирани в
протокол ПР2109809/15.04.7021 г за извършена проверка, призовка от
16.03.2021 г., писмено сведение от С.Т. от 16.03.2021 г. и от 30.03.2021г.,
5
граждански договори от 01.03.2071 г., 09.02.2021 г. и от 25.11.2020г. ,
платежен фиш, писмо изх.№2102482/16.04.2021г., покана за съставяне на
АУАН изх.№2102475/16.04.2021 г., констативен протокол изх.№21022608 от
16.04.2021 г., кореспонденция по електронна поща, в т.ч. и за изпращане на
протокол от извършена проверка и покана за АУАН, пощенски плик с
отбелязване „непотърсено". РКО №2309/29.03.2021г. и сигнал вх.№21018103
от 05.03.2021 г.
За така описаното нарушение, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Е.. К. ИСМ.. Т. Н. АК. , М. ПЛ. Д. и СТ. Т. ТР.,
чийто показания са еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят
от приетите по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат
кредитирани изпяло.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
Е.. К. ИСМ., Т. Н. АК. , М. ПЛ. Д. и СТ. Т. ТР. , както и от приложените и
приети по делото писмени доказателства описани по горе.
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена,
по фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена
в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата,
така и в съдебно заседание се навеждат доводи, че
административнонаказващият орган неправилно е приел, че е било налице
трудово правоотношение със страни - жалбоподателят и физическото лице.
Сочи се, че правоотношението между „***” ООД и С.Т. е гражданско-правно.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва
6
конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля
на страните и съдържанието на договорените клаузи.
По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в Глава V.
раздел I от Кодекса на труда, едно физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време, работно място, а предмет на гражданския договор
за услуга, реси. изработка е постигане на конкретен трудов резултат, също
свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването
на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. В настоящия
случай, от значение за изхода на спора с, какъв е видът на приложените по
делото граждански договори и създадени ли са с тях между страните трудови
правоотношения по смисъла на Кодекса на труда. Следва да се установи
дейността, възложена на С.Т. представлява ли извършване на услуга по
облигационен договор или става дума за отдаване на работна сила, което
може да бъде предмет единствено на трудов договор. За изясняване на този
спор, следва да се разтълкуват спорните еднотипни договори, като cc потърси
действителната обща воля па страните по тях, при условията на чл. 20 от
Закона за задълженията и договорите, според който отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, които произтича от целия договор, с оглед целта на договора и
обичаите в практиката и добросъвестността.
В настоящия случай съществено е постигнатото съгласие, по силата на
което, Възложителя възлага на Изпълнителя да извършва доставка, пренасяне
и получаване на пратки (писма, документи, пакети и др. подобни) до клиенти
и контрагенти на Възложителя, като следва да се приеме, че действителната
воля на страните е престирането на работна сила, а не конкретен резултат. В
самите договори действително не е договорено работното време и работното
място. В същото време обаче в договора са конкретизирани трудовите
задължения и йерархичната зависимост на работника от компанията, като
същият е задължен стриктно да се съобразява с фирмената политика, точно да
спазва указанията и да се отчита за извършената дейност пред офис-
мениджъра. Необходимостта от изпълнението на дейността, предмет на
договора не е възникнала случайно, нито е еднократен процес. В подкрепа на
това са и показанията на свидетеля М. ПЛ. Д., изпълнявала към датата
нарушението длъжността „регионален мениджър“ в „***“ ООД.
7
В процесния случай, съдът намира, че са налице всички елементи на
трудовото правоотношение, като за съда не остава съмнение, че характерът на
правоотношението е именно трудов, а не граждански. Всички доказателства
сочат па изпълнение на трудови функции. Ехо защо в конкретния случай е
налице именно престиране на работна сила, а не на престиране на конкретен
трудов резултат. Прсстацията на труд е предмет на трудово правоотношение.
Действително страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е
ограничена от повелителните разпоредби на закона. Чл. 1, ал. 2 от КТ
задължава страните да уредят отношенията си по повод предоставянето на
работна сила като трудови. Чл. 62 ал. 1 от КТ повелява, че трудовият договор
се сключва в писмена форма, като съгласно чл. 61 ал. 1 от КТ, трудовия
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпваме на работа.
В настоящия случай жалбоподателят е прибягнал до граждански договор,
за да прикрие по същество предоставянето на работна сила и съществуването
на трудови правоотношения, което е недопустимо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в
АУАН и в издаденото въз основа на него МП нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ
за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не с постановено при
непълнота на доказателствата.
Съгласно & 1 от ДР към К1 по смисъла на кодекса „работодател“ е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество н други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В случая „***“ ООД се явява
работодател и субект па нарушението.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се
приеме за маловажен случай. В настоящия случай обект на зашита са
обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни
права на гражданите - трудовите права. Следва да се отбележи, че единствено
чрез сключването на трудов договор са защитими правата па работника,
полагащ труд на определено място и съответно възможностите му да се
8
ползва от свързаните с полагането на труда права на отпуск, осигуровки,
обезщетения и т.н.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна дружеството
е извършило нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ. което е основание за
реализиране на административнонаказателната му оповорност. В тази насока
е и константната съдебна практика /Виж: Решение № 11 от 24.02.2015г. на
АдмС - Добрич по к.адм.д. № 614/2014 г. и Решение № 186 от 03.07.2015 г. на
АдмС - Добрич по к.адм.д. № 306/2015 г./
Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, без
виновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде
констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на
засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
При безспорно установеното нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ, същото е
било подведено под санкционната разпоредба на чл. 414. ал. 3 от КТ, съгласно
която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61 ал. 1, чл. 62, ал. 1
или ал. 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждеиие в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в четири съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са голям брой
свидетели - четирима, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 120/сто и двадесет/ лева.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено .
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 08-002146/98 от 25.06.2021 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „***”
ООД с ЕИК *** с управител Д. Д. В. в качеството на работодател за
нарушение чл. 62 ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във
вр. с чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК *** с управител Д. Д. В. да заплати сумата
от 120/сто и двадесет / лева на Дирекция „ИТ” гр. Добрич представляващо
юрисконсултско възнаграждение на юрисконсулт Г. Х. Н. с ЕГН ********** .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10