РЕ Ш Е Н И Е
гр.
София, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 7895 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 77243 от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 45372/2015 г. по описа на СРС, II ГО, е отхвърлен предявеният от Г.Д.Б. срещу „Б.М.К.“ ООД иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.535 ТЗ – за признаване за установено, че „Б.М.К.“ ООД дължи на Г.Д. Божилова сумата от 9 999 лв., за което ответникът се е задължил с издаването на запис на заповед от 20.05.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 9356/2015 г. по описа на СРС, 75 състав, като неоснователен. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1230 лв., представляваща направени разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Н.Щ.Б..
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Г.Д.Б., с
която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно. Представеният по делото запис на заповед е на
стойност 9 999 лв., т. е. по – малко от 10 000 лв. и не е етап или продължение
на други сделки с един и същ контрагент, за един и същ предмет. Без правно
знание и извън предмета на делото са други записи на заповеди, тъй като липсва
общо каузално правоотношение, за да се приеме, че е налице нарушение на чл.20,
ал.2, т.3 от дружествения договор на ответното дружество. Не намира приложение
и чл.15, ал.1, т.11 от дружествения договор, тъй като той касае вземане на
решения от Общото събрание за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и
вещни права върху тях, за ползване на инвестиционни и други кредити в страната
и чужбина, както и за обременяване с други тежести на имущество на дружеството.
Подписване на запис на заповед от управителя на стойност от 9 999 лв. не попада
в цитираната от решаващия съд хипотеза. Поддържа, че когато издател на запис на
заповед е посочено юридическо лице, подписът на физическото лице, което го
представлява по закон или по пълномощие, се счита за подпис на издателя, тъй
като физическото лице действа от негово име и за негова сметка, а не изразява
собствената си воля като самостоятелен правен субект. По делото е представен
редовен от външна страна запис на заповед, който удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, поради което не е налице основание за разглеждане на
възражения по повод други подписани между страните документи. В случая нито
една от страните не е въвела твърдения, че процесният запис на заповед, заедно
с други записи на заповеди са част от една сделка или каузално правоотношение,
по повод на което да са издадени. С оглед на това подлежи на доказване само и
единствено редовен от външна страна запис на заповед, който удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане. Неправилно съдът се е позовал на чл.462 ТЗ,
тъй като този текст касае подписана менителница от представител, без да има
представителна власт или превиши властта си. В разглеждания случай Н.Б. е бил
управител, редовно вписан по партида на дружеството в Търговския регистър,
който е действал изцяло в прерогативите, дадени му по закон и дружествения
договор. Счита, че по делото е
представен редовен документ, който е съобразен с изискванията на ТЗ и
дружествения договор на ответното дружество. Дори да е налице неизпълнение на
последния, това обстоятелство не е част от предмета на спора и не може да
послужи като основание за отхвърляне на иска, предмет на делото. Във връзка с
един от издадените записи на заповеди е постановено влязло в сила съдебно решение,
с което е уважен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата от 9
999 лв., като същите възражения са оставени без уважение. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Б.М.К.“ ООД, с който
я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Представеният по делото запис на заповед е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Записът на заповед обаче
е подписан от Н.Щ.Б., в качеството му на управител на ответното дружество.
Съгласно дружествения договор на ответника, приет на общо събрание на съдружниците
от 15.07.2008 г., органи на управление на дружеството са общото събрание и
управителя, на основание чл.15, ал.1, т.11 от същия общото събрание взема
решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху
тях, за ползване на инвестиционни и други кредити в страната и чужбина, както и
за ипотекиране и да обременяване с други тежести на имуществото на дружеството.
В чл.20, ал.2, т.3 е предвидено, ме след изрично единодушно съгласие от общото
събрание управителят сключва сделки с цена, по – голяма от 10 000 лв. Същото
изискване се прилага и спрямо сделки, сключени на стойност по – малка от 10 000
лв., но представляваща етап или продължение на други сделки с един и същ
контрагент, за един и същ предмет и в период, не по – дълъг от 6 месеца, от
които да е видно, се заобикаля разпоредбата на изречение първо. Счита, че
случаят попада в тази хипотеза, тъй като са издадени записи на заповеди от
20.03.2012 г., 20.04.2012 г., 20.06.2012 г. и 20.07.2012 г. Това не прави
менителницата недействителна, а на основание чл.462 ТЗ подписалият
менителницата е лично задължен по нея. В тази хипотеза каузалните
правоотношения между поемателя и посоченото като издател лице не подлежат на
изследване по делото. С процесния запис на заповед се заобикаля и разпоредбата
на чл.20, ал.2, т.3, изр.1 от дружествения договор, предвид безспорно
установената по делото семейна връзка между издателя и поемателя. Издаването на
5 броя записи на заповед от управителя на ответното дружество полза на своята
съпруга е в нарушение на цитираната клауза от дружествения договор. Моли съда
да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач Н.Щ.Б. не
е изразил становище във връзка с депозираната жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.535 ТЗ вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД Ищецът твърди, че ответникът е издал на 18.08.2019 г. запис на заповед
с място на издаване гр. София, издател „Б.М.К.“ ООД, с което безусловно и
неотменимо се е задължил да заплати на Г.Д.Б. на 20.03.2013 г. сумата от 9 999
лв. падежът на записа на заповед е 20.03.2013 г. Тъй като задължението не е
погасено от ответника след настъпване на падежа е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу издателя. На 14.04.2015 г. е издадена
заповед за изпълнение въз основа на документ, както и изпълнителен лист. В
срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу постановената
заповед. Счита, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като
съдържа всички законоустановени реквизити. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането му по процесния запис на заповед, ведно със законните последици от
това.
С молба от 11.08.2015 г. ищцата е уточнила, че
записът на заповед е издаден на 20.05.2012 г. и е платим на 20.05.2013 г. Моли съда
да допусне уточнение на исковата молба в този смисъл.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Процесният запис на заповед е издаден на 20.05.2012
г. от ответното дружество, чрез неговия управител Н.Щ.Б.. Ответникът не е знаел
за издадения запис на заповед до връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Това задължение не е записано и в счетоводството на ответника. По същия начин
ответникът е разбрал за съществуването на още няколко записи на заповед,
издадени от името на дружеството в полза на ищцата, а именно: запис на заповед
от 20.03.2012 г., с падеж 20.03.2013 г.; запис на заповед от 20.04.2012 г. с
падеж 20.04.2013 г.; запис на заповед от 20.06.2012 г. с падеж 20.06.2013 г. и
запис на заповед от 20.077.2012 г. с падеж 20.07.2013 г. Всички записи на
заповеди са издадени за сумата от по 9 999 лв. всеки един от тях. Нито едно от
задълженията по ценните книги не е осчетоводено. Оспорва датата на издаване на
записа на заповед, като при издаването му Н.Б. не е заемал длъжността управител
на ответното дружество. Твърди, че ценната книга е издадена и подписана след
освобождаването му от длъжност, поради което е нямал представителна власт. От
края на 2011 г. Н.Б. фактически е преустановил упражняването на правомощията си
като управител на ответното дружество. Цялата документация, свързана със сделки
и управление на дружеството, е извършвана в офиса му на ул. „Врабча“ № 10.
Същият не е посещавал офиса на производствената база на дружеството. Твърди, че
управителят е извършвал действия против интересите на дружеството и
съдружниците. Към посочената като дата на издаване на записа на заповед офиса
на дружеството не е посещаван от управителя или от ищцата. В периода 02.06.2005
г. – 07.01.2011 г. ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника,
като същото е прекратено по нейна молба. Между страните не са налице неуредени
отношения във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Не са налице и счетоводни записвания относно задължения към ищцата. С оглед на
това ответникът няма задължение към ищцата за сумата по представения по делото
запис на заповед. Позовава се на злоупотреба с права от страна на управителя на
ответното дружество и нарушение на чл.20, ал.2, т.3 от дружествения договор.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
С определение от 12.11.2018 г. съдът е конституирал
като трето лице – помагач на ответника Н.Щ.Б..
Въз основа на заявление от 20.02.2015 г., подадено от Г.Д.Б., е постановена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 14.04.2015 г. по гр. д. № 9356/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 75 състав, за сумата от 9 999 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 029, 98 лв. – разноски по делото, от които: 199, 98 лв. – държавна такса и 830 лв. – възнаграждение на адвокат.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение срещу постановената заповед от длъжника.Исковата молба е депозирана в срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция.
Видно от
представения в заповедното производство запис на заповед на 20.05.2012 г. „БГ М.К.“
ООД неотменимо и безусловно се е задължил срещу представяне на ценната книга да
плати на Г.Д.Б. или на негова заповед на 20.05.2013 г. сумата от 9 999 лв. Като
място на издаване е посочено гр. София, а като място на плащане - гр. София,
ул. „***. След менителничното волеизявление е положен подпис на издателя чрез Н.Щ.Б.
- управител.
Представени са преписи от идентични
записи на заповеди, издадени от същото дружество в полза на ищцата съответно на
20.03.2012 г., 20.04.2012 г., 20.06.2012 г. и на 20.07.2012 г. за същата сума –
9 999 лв. всеки един, с падеж – една година след датата на издаване на ценната
книга.
На 02.06.2005 г. между страните в
производството е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала
длъжността „проектант – мебели“ при ответника срещу месечно възнаграждение от
220 лв.
Въз основа на молба от 07.01.2011
г. на ищцата, със заповед от 07.01.2011 г. на управителя на ответното
дружество, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата, считано от същата дата. Заповедта е връчена на ищцата
на 07.01.2011 г.
В чл.20, ал.2, т.3 от
дружествения договор на ответното дружество, приет на Общо събрание на
съдружниците от 15.07.2008 г., е предвидено, че след изрично единодушно
съгласие от Общото събрание управителят сключва сделки с цена от 10 000 лв. Същото
изискване се прилага и спрямо сделки, сключени на стойност, по – малка от 10
000 лв., но представляващи етап или продължение на други сделки с един и същи
контрагент, за един и същ предмет и в период не по – дълъг от 6 месеца, о които
да е видно, че се заобикаля разпоредбата на изречение първо.
На 20.01.2016 г. ответното
дружество е сезирало СРП относно издадените записи на заповед, с оглед
извършване на проверка относно тяхната автентичност.
Пред СРС ищцата е разпитана по
реда на чл.176 ГПК, като същата е заявила, че не е вярно, че е обещала да даде
заем на ответното дружество в размер на 50 000 лв. Не е вярно, че не е предала
сумата. Не е вярно, че сумата по записа на заповед от 20.05.2012 г. е издаден
преди да е предадена сумата.
По делото са представени заверени
преписи от съдебни протоколи от проведено на 14.06.2016 г. открито съдебно
заседание по гр. д. № 64324/2015 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, както и от
проведеното на 09.11.2016 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 47749/2015
г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, съгласно които по посочените дела е проведен
разпит на ищцата Г.Б. по реда на чл.176 ГПК, при които същата е заявила, че Н.Щ.
Божинов е неин съпруг. Не е подписвала договор, но е предоставила сума на „БГ
Мебелна компания“, защото разполагала с парите, а дружеството било
затруднено. През 2007 г. предоставила
сумата от 50 000 лв. Не си спомня месеца, когато е предоставила сумата и кой е
бил управител. Била посъветвана от счетоводството на дружеството, в което
участвала съпруга на един от
управителите, че тази сума трябва да е вкарана в дружеството от името на
съсобствениците, защото счетоводството така било по – изрядно. През 2007 г. е
предала парите без да подпише договор. Били изключително добри приятели със
съсобствениците, така създали и дружеството, като приятели. След като станало
ясно, че другите съсобственици се отнасяли изключително зле към Н.Б., той й
казал, че не може да й гарантира, че ще получи сумата от дружеството, както и
станало, въпреки проведените множество разговори с останалите съсобственици.
След като видели липсата на коректност от дружеството, подписали запис на
заповеди като гаранция за дадените на дружеството пари. Записът на заповед бил
подписан в офис на дружеството от управителя Н.Щ.Б..
Предвид обстоятелството, че по
делото не е заявено наличие на каузално правоотношение, във връзка с което е
издаден процесният запис на заповед, обстоятелствата, за които ищцата е
разпитана по реда на чл.176 ГПК в други съдебни производства, нямат значение за
спорния предмет и са неотносими за него. Отделно от това правно релевантен е
проведения пред решаващия съд разпит по реда на чл.176 ГПК, а не проведените
разпити в други съдебни производства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.417, т.9 ГПК.
Записът на заповед
съставлява абстрактна, формална, едностранна сделка, за която законът допуска
да поражда права. За да породи записът на заповед правно действие, следва да се
установи, че е съобразен с реквизитите, установени в нормата на чл.535 ТЗ.
В представената по делото ценна книга се съдържа наименованието „запис на
заповед”, както в заглавието на акта, така и в контекста на същата. Налице е
безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 9 999 лв.
Падежът на записа на заповед е уговорен, съобразно нормата на чл. 537 ТЗ вр.
чл.486, т.4 ТЗ – на определен ден: 20.05.2013 г. В записа на заповед като място
на издаване е посочен гр. София, а като място на плащане е определен гр. София,ул.
„740-та“ № 25. Като
ремитент (поемател) е посочен Г.Д.Б.. Менителничният ефект е издаден на 20.05.2012
г. и е положен подпис на издателя „Б.М.К.“ ООД, чрез управителя Н.Щ.Б..
Тъй като представеният запис на заповед съдържат всички законоустановени
реквизити, същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по т. д.
№ 4/2014 г. на ОСГТК, т.17, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника - издател по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед. В случая ищецът не е въвел каузалното
правоотношение с издателя на менителничния ефект. С въвеждането
на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният
запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите,
на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между
страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието
изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените
от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на
вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното
правоотношение.
С писмения отговор
на исковата молба ответникът е релевирал довод, че представеният по делото
запис на заповед не е издаден на посочената в него дата, като към момента на
издаването му, Н.Щ.Б. не е имал качеството управител на дружеството. На
основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да докаже
тези свои възражения. В производството пред първата и настоящата съдебни
инстанции ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на възраженията си.
Без значение за валидността и действието на ценната книга е обстоятелството
дали управителят на ответното дружество към момента на издаване на ценната
книга е изпълнявал задълженията си, както и дали е идвал в някой от офисите на
дружеството, поради което изложените в писмения отговор на исковата молба
доводи в тази насока нямат отношение към съществуването на спорното право.
Ответникът
поддържа, че няма неуредени финансови отношения с ищцата, която е бивш служител
на дружеството, поради което не дължи сумата по ценната книга. Поддържа, че
задължението не е осчетоводено.
Действително в
счетоводството на ответното дружество не е осчетоводено задължение на
последното към ищцата в посочения в ц;енната книга размер. Следва да се
съобрази обаче формираната съдебна практика - решение № 45
от 31.03.2016 г. по т. д. № 1029/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, съгласно която в
хипотезата на иск по чл.534, ал.1 ТЗ при възражение на ответника за „безпаричност“
на записа на заповед, съществуването на каузално правоотношение между издател и
поемател не подлежи на изследване, тъй като издаденият редовен запис на заповед
е основание и доказателство за съществуването на вземането. Ето защо доводите
на ответника за безпаричност на записа на заповед нямат отношение към
основателността на исковата претенция на ищцата.
Ответникът поддържа
доводите си за нарушение изискванията на чл.20, ал.2, т.3 от дружествения
договор, с посочено по – горе съдържание. Правно релевантно при извършване на
преценка относно валидността и действието на ценната книга е обстоятелството,
дали същата е подписана от законния представител на дружество, който е вписан в
Търговския регистър. В случая това изискване е спазено.
Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 3 от 15.11.2013
г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС, Общото събрание
на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган - с взетите решения
по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл.137, ал.1 ТЗ, се
изразява общата воля на съдружниците. Компетенциите на управителя включват управленска
дейност - организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност,
като волеизявяващ орган. Действията, извършени от управителя, обвързват
дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание (чл.
141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в
отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в
правомощията си. Освен ограничения, предвидени в дружествения договор при множество
управители, съгласно чл.141, ал.2, пр. 3 ТЗ, други ограничения на
представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.
Липсва и нормативно установено стесняване на представителната власт на
управителя.
Предвид тези
разяснения посочената от ответника клауза от дружествения договор регулира
управлението на ответното дружество, но не засяга правомощието на
представителния орган – управителя на дружеството към момента на издаване на
ценната книга, да изразява воля от името и за сметка на дружеството. Липсата на
единодушно съгласие от Общото събрание решение не може да се противопостави на
третите лица, би имало правно значение само в отношенията между дружеството и
управителя, при наличие на предпоставките за евентуална отговорност за вреди на
последния към дружеството. Ето защо доводите на ответника относно нарушаване
изискванията на дружествения договор от страна на управителя на ответното
дружество при издаване на процесния запис на заповед нямат отношение към
валидността и действието на същия, респ. нямат значение за съществуването на спроното
право. Отделен е въпросът, че сумата, за която е издаден записът на заповед, е
по – малка от 10 000 лв., както и не е доказано че представлява етап или
продължение на други сделки с един и същи контрагент, за един и същ предмет и в
период, не по – дълъг от 6 месеца, от които да е видно, че се заобикаля
изискването на чл.20, ал.2, т.3, изр.1 от дружествения договор.
Изложените
съображения се отнасят и за доводите относно наличието на предпоставките на
чл.15, ал.1, т.11 от дружествения договор, с посочено по – горе съдържание.
Основателни са доводите на жалбоподателя, че на тази клауза не се е позовала
никоя от страните по делото. Същевременно на основание чл.6, ал.2 ГПК предметът
на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
По изложените съображения и доколкото представеният
по делото запис на заповед от 20.05.2012 г. е съобразен с изискванията за
редовност, настъпил е неговият падеж, както и липсват доказани от ответника
абсолютни и относителни възражения за несъществуване на спорното вземане, предявеният
иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният иск следва
да се уважи изцяло.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото
производство разноски. Техният размер възлиза на 199, 98 лв. –държавна такса за
въззивно обжалване. Съгласно представеният списък на разноските по чл.80 ГПК,
не се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не
следва да се присъждат.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски в производството пред СРС. Техният размер възлиза на 200 лв. –
държавна такса за предявения иск, както и 800 евро – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС. Следва да се присъдят
и сторените разноски в заповедното производство, които възлизат на 200 лв. –
държавна такса, както и 830 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Така
общият размер на сторените разноски в заповедното производство възлиза на
1 030 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 77243 от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 54372/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Г.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Н. М.Н., срещу „Б.М.К.“ ООД, ЕИК *********, с адрес ***, ж. к. *********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.535 ТЗ, че „Б.М.К.“ ООД, ЕИК *********, дължи Г.Д.Б., ЕГН **********, сумата от 9 999 (девет хиляди деветстотин деветдесет и девет) лв., въз основа на запис на заповед от 20.05.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 9356/2015 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав.
ОСЪЖДА „Б.М.К.“ ООД, ЕИК *********, с
адрес ***, ж. к. *********, да заплати на
Г.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Н. М.Н., сумата от 199, 98 (сто деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки)
лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща заплатена държавна такса за
въззивно обжалване, сумата от 200 (двеста) лв. – държавна такса за предявения иск,
сумата от 800 (осемстотин) евро –
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС,
както ида заплати сумата от 1 030
(хиляда и тридесет) лв., представляваща сторени разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице
– помагач на ответника Н.Щ.Б., ЕГН **********.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.