Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №15011 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника „Е.-**“ ЕООД срещу решение от 22.07.2018 г. по гр.д. №59246/2017 г.
на Софийския районен съд, 48 състав, в частта, в която на основание чл.422 ГПК
вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1166,46 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот – магазин №4, находящ се в гр. София, ул. „******, код
на платеца Т403073, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017 г. до
окончателното изплащане, сумата от 12,99 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 29.12.2016 г. – 06.02.2017
г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №11077/2017 г. по описа
на СРС, 48 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения, и необосновано. Сочи, че не е
потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и не дължи претендираните суми.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва
същата.
Третото лице-помагач „Б.Б.” ООД не взема
становище по въззивната жалба.
Решението
на СРС в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени до
пълните предявени размери, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между
страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на
неоснователно обогатяване от страна на ответника, чрез спестяване на разходите
за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна
лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването
на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на
обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на
ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
От събраните по
делото писмени доказателства – договор за наем от 31.07.2007 г. и анекс към
него от 01.01.2014 г. се установява, че ответникът е бил наемател на процесния
недвижим имот през процесния период. От представеното споразумение от
02.09.2016 г., двустранно подписано, се установява, че ответникът е признал
съществуването на процесните задължения за топлинна енергия и лихва за забава. От
приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, и
представените от третото лице-помагач писмени доказателства – документи за
главен отчет, носещи подпис на клиент, се установява и фактът, че сградата –
етажна собственост, в която се намира магазина, е била присъединена към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество през процесния период.
Съгласно разпоредбата
на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор
при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор между
страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е
съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
стопански или небитови нужди. Същевременно от заключението на приетата по
делото СТЕ и от молба, вх. №1432 от 09.07.2008 г., изходяща от ответника, за откриване
на партида се установява, че партидата за абонатен №Т403073 се води на името ответника.
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, в първоинстанционното производство е прието заключението
на СТЕ. От същото се установява, че сумите
за топлинна енергия в процесния магазин са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, като за процесния
период стойността на доставената за процесния имот топлинна енергия е в общ
размер на сумата от 1166,46 лв.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са
налице елементите на неоснователното обогатяване - ответникът се е обогатил
чрез спестяване на разходите, които е следвало да направи за заплащане на
цената на доставената от ищеца топлинна енергия, като обогатяването на ответника
и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти.
Решението на СРС е правилно и по отношение на иска с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД. В случая вземането на ищеца произтича
от неоснователно обогатяване, поради което не са приложими ОУ, поради липсата
на облигационна връзка между страните, т.е. задълженията на ответника за
заплащане на цената на топлинна енергия не са възникнали като срочни, за да се
приложи разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД. В случая е необходимо изпращането на
покана до длъжника, като първоинстанционният съд е взел предвид поканата за
заплащане на задължения и при изчисляване на размера на дължимата лихва за
забава правилно е приел, че ответникът е изпаднал в забава, считано от
29.12.2016 г.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, решението в
обжалваните му части, следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №455708/22.07.2018 г., постановено по гр.д. №59246/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 48 състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.