№ 19931
гр. София, 04.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110109204 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от А Т А срещу „Макроадванс“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същата.
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК в срок до откритото по делото
съдебно заседание да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 237 ГПК и с оглед направеното от
ответника с отговора на исковата молба признание на иска, да посочи най-късно в
първото по делото съдебно заседание дали прави искане за постановяване на решение
при признание на иска, в който случай съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието.
В случай, че ищецът не заяви, че желае постановяване на решение при признание
на иска или изрично заяви, че не желае постановяване на решение при признание на
иска, съдът се произнася със съдебно решение по общия ред след провеждане на
съдебно дирене и събиране на доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 12.06.2025 г.
от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати сумата от 2671 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор за потребителски кредит от 04.07.2023 г.
1
Ищцата А Т А твърди, че на 04.07.2023 г. сключила с ответното дружество
„Макроадванс“ АД договор за потребителски кредит № ******. По силата на договора
й била предоставена в заем парична сума в размер на 2500 лв. Сочи, че съгласно
договора следвало да предостави обезпечение на задълженията си по договора, както
следва: поръчителство на едно физическо лице, което кумулативно да отговаря на
редица поставени условия. В договора било предвидено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в общо размер от 3600
лева, определен и посочен в погасителния план към договора. Сочи, че тъй като не
представил обезпечение на заема, неустойката била начислена от ответника, като
погасяването й било разсрочено в погасителния план. Твърди, че е погасила сума в
общ размер от 5171 лева, като сумата надвишаваща главницата, а именно 2671 лева, е
платена без основание тъй като договорът е нищожен.
Счита, че договорът за кредит е нищожен поради факта, че противоречи на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от
договора, разписан по ясен и разбираем начин, а именно ГПР. Сочи, че същият е
неточно посочен, като в него не е включена начислената от ответника неустойка, за
която счита, че представлява скрита възнаградителна лихва. Сочи, че предвидената
неустойка не изпълнява присъщите й функции, тъй като тя не зависи от вредите от
неизпълнението на основното задължение на кредитополучателя.Развива подробни
съображения за недействителността на договора. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава изцяло основателността на иска.
Сочи освен това, че претендирата от ищцата сума й е заплатена по банков път, за което
представя доказателство. Счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото,
като счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на
разноските в тежест на ищцата. Сочи, че в случая не е налице покана за плащане
преди предявяването на иска и плащане в срока за отговор на исковата молба, поради
което не е дал повод за завеждане на делото. Позовава се на съдебна практика. В
условията не евентуалност моли адв. възнаграждение на насрещната страна да бъде
определено под установения минимум.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 2671 лева, надхвърляща чистата стойност по кредита и платена, без да е
имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора
за потребителски кредит/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелствата, че между А Т А и „Макроадванс“ АД е сключен договор
за паричен заем № ******/04.07.2023 г., по който договор ищцата е заплатила на
ответника сумата от общо 5171 лева /2671 лева над чистата стойност по кредита от
2500 лева/.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3