№ 463
гр. Плевен, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно
наказателно дело № 20244430201368 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
Атакува се наказателно постановление № 92-01-15/ 05.07.2024 г.,
издадено от *** на Агенция по вписванията, с което за извършено нарушение
на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП, на основание чл. 118,
ал.1, т. 2 от ЗМИП е наложено наказание имуществена санкция в размер на
1000 лева.
Недоволен от така наложените административни наказания е останал
жалбоподателят „***“ АД, който в срока по чл.59, от ЗАНН, чрез наказващия
орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по
реда на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление и излага аргументи в
тази насока, като твърди, че към момента на съставяне на АУАН е бил изтекъл
давностния срок за започване на административно производство.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Л., който
поддържа така подадената жалба и излага становище за отмяна на
наказателното постановление, като представя писмени бележки и прави
искане за присъждане на разноски съобразно представен списък.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
1
представител.
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството гласни
доказателства – показанията на свидетелите М. В. П., М. И. и Л. Л.-П., както и
събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 22.04.2024 г. на жалбоподателя е съставен АУАН с № 92-02-21 от
22.04.2024 г. от актосъставител М. В. П. и свидетели М. И. и Л. Л.-П. за това,
че дружеството „***“ АД не е заявило за вписване обстоятелствата относно
действителните си собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, до 31.05.2019
г., с което на 03.06.2019г. е извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр.
с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, в което е
възприетата същата фактическа обстановка и с което за извършено на
03.06.2019 г. нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от
ЗМИП, на основание чл. 118, ал.1, т. 2 от ЗМИП на „***“ АД е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Видно от представените с административнонаказателната преписка
доказателства, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
техните правомощия.
Съдът обаче намира, че в случая е изтекла абсолютната давност, което е
основание за изключване на административно наказателната отговорност на
нарушителя. Аргументи в тази насока се съдържат в постановеното съвместно
от ОСС на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. Според цитираното постановление в ЗАНН са регламентирани
два вида давност: погасителна, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна,
изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл.
82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). Според ТП
2
един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност. В чл. 34 от
ЗАНН липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнота се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от
ЗАНН. Поради липсата на уредба в ЗАНН относно абсолютната давност и
наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно
погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери
приложение. Изтичането на абсолютната давност (чл. 81, ал. 3 от НК ) за
наказателно преследване води до погасяване на наказателната отговорност,
т.е. на възможността да се наложи наказание на дееца с влязла в сила
осъдителна присъда. При съобразяване с разпоредбите чл. 80 и чл. 81 от НК
(приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН ), следва
да се приеме, че съобразно момента на извършване на административното
нарушение - от 03.06.2019 г. към датата на постановяване на настоящото
съдебно решение, предвиденият в разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
тригодишен давностен срок е изтекъл на 03.06.2022 г., докато процесният
АУАН с № 92-02-21 е съставен на 22.04.2024 г. – близо две години след
изтичане на давностния срок за започване на административнонаказателното
производство. Същевременно към датата на настоящото съдебно решение е
изтекъл и срокът по чл. 80, ал. 3 от НК, който за настоящия случай се явява 4
години и 6 месеца и е изтекъл на 03.12.2023 г.
Тъй като за давността се следи служебно, настоящото
административнонаказателно производство се явява незаконосъобразно и
недопустимо и безспорно е налице основание за отмяна на процесното
наказателно постановление, с оглед изтичането на горепосочените срокове.
В хода на производството пред РС Плевен е от страна на
жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300, което съдът намира за основателно с оглед
изхода на делото.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление постановление № 92-01-
3
15/05.07.2024 г., издадено от *** на Агенция по вписванията, с което за
извършено нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от
ЗМИП, на основание чл. 118, ал.1, т. 2 от ЗМИП на ***" АД с ЕИК114094103 е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА *** на Агенция по вписванията да заплати на ***" АД с
ЕИК114094103 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4